Защо кучетата се въргалят в миризливи изпражнения

Защо хищно животно би се покрило с остра миризма, която го прави по-лесно забележимо?

Слънцето блести на небето, а жуженето на насекомите и птичите песни допълват красивия ден. От другата страна на парка вашето домашно куче подскача развълнувано наоколо. Подушвайки земята, то внезапно спира, за да се повъргаля ентусиазирано в тревата, преди да се върне отново при вас. Чак когато се наведете, за да го поздравите, ви удря острата мръсна мускусна смрад.

Това е нещо, което повечето собственици на кучета са преживявали по време на разходка. Но защо домашните кучета изглежда се радват толкова да намажат козината си с фекалиите на друго животно?

„Това са животни с обоняние, за което се казва, че е хиляда пъти по-чувствително от нашето“, казва Simon Gadbois, експерт по поведението на кучетата и обработката на миризмите от Dalhousie University в Халифакс, Нова Скотия. „Изглежда невероятно, че те биха искали да се покрият с миризма, която дори за моя нос е непоносима, и все пак го правят.“


РЕКЛАМА:

***

Gadbois, който изучава вълците, койотите и лисиците в Канада, използва също домашни кучета, които му помагат да проследява животни в дивата природа. Едно от неговите ценни кучета, бордър коли на име Зила, се наслаждава на това да се натърква в екскременти на бобри, когато работят на полето.

„В случай, че никога не сте помирисвали изпражнения на бобри преди – ужасяващо е, наистина противно, и мирише в продължение на седмици след това“, казва Gadbois. „Никога не ми е било ясно защо го прави. Бихте помислили, че ще ѝ пречи на способността да подушва и проследява други животни, но забележителното е, че не повлиява на изпълнението ѝ по никакъв начин.“

Хората за пръв път опитомили кучетата преди около 15 000 години и оттогава живеем задружно с тях. Възможно е да откриете рафтове, пълни с изследвания върху поведението на кучетата, но има изненадващо малко изследвания върху това защо кучетата имат такова влечение към изпражненията на други животни.

Читателите на BBC Earth били помолени да споделят предположения за този озадачаващ и по-скоро отвратителен кучешки навик. Изглежда, че кучетата биха се овъргаляли във всичко – от лисичи и язовски изпражнения до гъша тор и дори мъртва риба.

Най-простото обяснение, което било направено, е че това поведение е еволюционна останка от дните им като диви хищници. Например Vesa Valenius и James Turner предполагат, че е наследено от вълците, които се въргалят в изпражнения, за да скрият собствената си миризма от плячката, докато се приближават да я убият.

Със сигурност е вярно, че вълците се въргалят в изпражненията на други видове и дори в труповете на мъртви животни. Но едно от малкото изследвания на това поведение при вълците, публикувано през 1986 година, предлага объркващи резултати.

Биолози изследвали търкането в миризми в две групи на гледани в плен вълци в Канада като им предоставили разнообразие от различни миризми. Изненадващо, вълците били най-слабо заинтересувани от въргалянето във фекалии на тревопасни животни като овце или коне; учените не ги видели да се въргалят изобщо в тях. Храната била също толкова непривлекателна. Вместо това, техните любими миризми били изкуствените аромати като парфюм и моторно масло.

За животно, което иска да прикрие миризмата си от плячката, да избере нещо, което мирише по толкова чужд за естествената среда начин, е най-малкото изненадващо.

Но изследователите открили също, че втората любима миризма на вълците били фекалиите на други месоядни като пумите и черните мечки.

„Много се съмнявам, че въргалянето в миризми помага особено при ловуването“, казва Pat Goodmann, старши куратор на животни във „Вълчия парк“ в Индиана, която прекарала няколко години в изучаването на въргалянето в миризми при вълците. „Тук, във „Вълчия парк“, вълците са склонни да се въргалят в миризмите на чужди кучета и домашни котки. Това подвига сериозно възможността дивите вълци да се въргалят в миризмите на други хищници, което не би било добро прикритие за ловуване.“

Goodmann посочва също, че докато вълците може понякога да ловуват от засада, те по-често преследват плячката си, което не изисква чак толкова хитрост.

Всъщност кучетата, които се обгръщат със силни миризми, може да имат друга причина, наследена от дивите им роднини. Вместо да ги прикрива от плячката, може да помага да се прикрият от други хищници.

Samantha Harrison била сред онези, които предположили, че въргалянето в миризми може да е форма на камуфлаж.

Идеята може да бъде подкрепена с едно изследване, публикувано през септември 2016 година от Max Allen, еколог от Университета на Уисконсин в Мадисън. Той уловил необичайно поведение при сивите лисици на отдалечените камери, нагласени около района на Санта Круз, Калифорния. Обикновено усамотените сиви лисици редовно посещавали райони, които мъжките пуми използвали за маркиране. Кадрите показали как лисиците трият бузите си на земята, която е била наскоро маркирана с урината, със силна миризма на пумите.

Allen вярва, че лисиците използват аромата, оставен от тези големи хищни котки като форма на миризлив камуфлаж, за да се скрият от други големи хищници като койотите.

„Койотите са много по-големи от сивите лисици, но изглежда искат да ги елиминират, тъй като има конкуренция за ресурси между тях“, казва Allen. „Лисиците не могат да се отбраняват, затова използват миризмата на пумите, за да получат някаква форма на защита. Като миришат на пума, може да имат достатъчно време да избягат.“

Със сигурност е интересна идея. Но не обяснява защо големите кучеви като вълците също се въргалят в миризмите, оставени от други хищници.

Stephen Harris от Бристолския университет, Великобритания, който изучава червените лисици, не смята, че те използват миризмите на котките като камуфлаж. Вместо това, подозира той, животните може да опитват да оставят собствените си миризми вместо да се натриват с чужди.

„Лисиците използват слюнката си като миризма и имат също жлези в зоната на устните, познати като циркуморални (околоустни)“, казва Harris. „Не знаем точната функция на тези ароматни жлези, но може да се види как лисиците трият страните на устите и вратовете си в най-различни обекти. Често изглежда го правят в отговор на силни миризми. Необикновените миризми изглежда ги стимулират.“

По същия начин, Pietr Maynard ни казва във Фейсбук, че предположил, че кучето му се опитва да прикрие другите миризми със своята собствена, за да „накара другите кучета да разберат, че е готово да защитава територията си“.

Обаче домашните кучета рядко се задоволяват само с това да потъркат муцуните или вратовете си в миризливия тор, който открият; вместо това те го размазват по цялото си тяло. Philippa Baines разказва как нейното куче Холи се върти и протяга в кравешки изпражнения така, сякаш за да ги втрие по-навътре в козината си.

Goodmann има още едно обяснение. Тя мисли, че това може да е начин за вълците да пренасят информация за това къде са били останалите в глутницата.

Нейният колега и основател на „Вълчия парк“ Erich Klinghammer, направил предположението, че въргалянето в миризми може да е начин да кажат на другите вълци за вкусните лакомства, които са открили, докато са били сами.

В своите експерименти Goodmann открила, че вълците не просто се хранят, когато открият голямо парче месо. „Когато им бъде предоставено голямо парче еленско, те едновременно се трият в него и се хранят“, казва тя. „Размишлявах върху това, че миризмата на храна от дъха на вълка и по козината му показва, че има още останки от храната на останалите вълци, които искат да проследят източника.“

На тази идея откликнала Tine Howe, която казва, че кучетата се въргалят в изпражнения, за да пренасят миризмата на плячката у дома при останалите от глутницата.

Хиените също са били наблюдавани да се въргалят в мърша и след това да получават повече внимание от останалите членове на глутницата. Също така изследване на етиопските вълци показало, че те са склонни да се въргалят по земята след като се нахранят, въпреки че са видени и да се въргалят в човешки екскременти и на земята на места, на които до скоро да стояли хора.

Това изглежда посочва социалната функция на въргалянето в миризми, но Gadbois вярва, че може да има по-проста цел. Във вълчата глутница, която изучавал в Канада, главното животно било първото, което се въргаляло в силните миризми, следвано от останалите.

„Може да е въпрос на установяване на груповата миризма“, казва той. „При вълците, които изучавах, ако някое животно започнеше да се търка в нещо като труп на елен, цялата глутница би го последвала и би се потъркала в него. Виждал съм това при койотите и лисиците в дивата природа. Изглежда това се превръща в миризмата, която споделят с всички останали в групата.“

Идеята за споделяне на миризмата за повишаване на чувството за „сплотеност“ е била забелязана и при хиеновите кучета: женските се въргалят в урината на мъжките от групата, в която искат да се присъединят. По подобен начин кучетата в глутница редовно се търкат в жлезите едно на друго, за да прихванат от миризмите на другите.

Разбира се, има дори още по-необикновени хрумвания.

Например, било е предположено, че кучетата и дивите им двойници използват силните миризми като вид репелент срещу насекомите, въпреки че използването на миризмата на фекалиите като избор изглежда определено неподходящ за тази цел. Други са предположили, че маслата във фекалиите могат да направят козината им непромокаема.

Или пък, те биха могли да използват силните миризми по същия начин, по който хората използват парфюма, предполагат Robert Reppy и Krystal Parks. Тази идея също е била предположена и от специалиста по животинско поведение Michael Fox в книгата му Dog Body, Dog Mind. Fox предполага, че едно пръсване с парфюм може да помогне за обезсърчаването на кучето да търси други неприятни миризми.

Междувременно, кучешкият психолог Stanley Coren вярва, че може да е опит да получат екстремно усещане. Той предполага, че е „експресия на същото презряно чувство за естетика при хората, което ги кара да носят много силни и цветни хавайски ризи“.

Всеки, който е наблюдавал ликуващата реакция на кучето си, след като се е овъргаляло в нещо отвратително, ще разбере.

„Подозирам, че получават голяма доза допамин – невространсмитер, свързан с награждаването и удоволствието“, казва Muriel Brasseur от Оксфордския център за поведение на животните. „Ако е поведение от еволюционното им минало, което е било свързано с оцеляването, може да е било подсилено като е и ужасно забавно.“

С други думи, казва Gadbois, кучешкото желание да се търка в лоши миризми може да е останка от някой предшественик от еволюционното им минало преди много време. „Може да е имало много важна функция в някакъв момент преди много време“, казва той. „С времето тази функция е изчезнала, но те все още го правят. Връща ни към факта, че наистина нямаме представа защо. Миризмите са толкова важна част от техния свят, а ние не го разбираме.“

Нищо от това не може да е утешение за собствениците на кучета, чиито домашни любимци решават да се овъргалят в особено миризливи изпражнения точно преди да пристигнат важни гости.

Ще оставим последната дума по темата на Kate Dumont. Тя има просто обяснение защо кучетата се въргалят във фекалии: защото са си миризливци.

 

Превод: Никол Николова

Източник: BBC


Европейска нощ на учените 2022 г.: