Търсене
Close this search box.

Защо гърбати китове защитават други животни от косатки

Защо гърбати китове защитават други животни от косатки

Защо гърбати китове защитават други животни от косатки

Защо гърбати китове защитават други животни от косатки


Направи дарение на училище!



***

Възможно е гърбатите китове да спасяват тюлени, риби луна и други видове по погрешка, но има шанс подбудите им да са алтруистични.

Гърбат кит е видян да се намесва в атаката на косатка срещу тюлен крабоед в Антарктида – един от стотиците случаи, при които гърбати китове изглежда защитават други животни от косатки. Credit: PHOTOGRAPH BY ROBERT L. PITMAN

През май 2012 г. изследователи са наблюдавали стадо косатки, които атакували сив кит и малкото му в Монтерей Бей, Калифорния. След борба малкото е убито. Това, което последвало, е трудно за обяснение.

Два гърбати кита вече били на мястото на случката, когато косатките нападнали сивите китове. Но след като малкото е убито, още около 14 гърбати кита пристигнали на място, като целта им изглежда била да не позволят на косатките да изядат малкото.

„Един от гърбатите китове заел пост близо до трупа на малкия сив кит с глава към него, като започвал да издава шумни звуци и да пляска с опашката си всеки път, щом косатка се приближавала“, казва Alisa Schulman-Janiger – изследовател на китове, участник в проекта California Killer Whale Project.

В продължение на шест часа и половина гърбатите китове пляскали с перки и опашки срещу косатките. И въпреки, че рояци крил са забелязани в района, които са любима храна на гърбатите китове, гигантите не преустановяват своето бдение.


Разбери повече за БГ Наука:

***

Не е ясно защо гърбатите китове биха рискували да бъдат наранени и биха изгубили толкова много енергия, за да защитят представител на съвсем различен вид. Но се знае, че това не е изолиран случай. Според проучване, публикувано през юли 2016 г. в списание Marine Mammal Science, през последните 62 години е имало 115 документирани случая на сблъсъци между гърбати китове и косатки.

„Такова поведение на гърбатите китове продължава да се наблюдава в няколко района по целия свят”, казва Schulman-Janiger, която е сред авторите на изследването.

„Била съм свидетел на няколко схватки, но не и на нещо толкова драматично [колкото случая от май 2012 г.]”, казва тя. Това си остава най-продължителният сблъсък между гърбати китове и косатки, известен до момента.

КАКВО СТАВА?

Най-логичното биологично обяснение за това поведение на гърбатите китове е, че те имат някаква полза от това да се намесват в лова на косатките.

Така например са известни случаи, когато косатки атакуват гърбати китове, като те са най-уязвими, докато са още млади. След като пораснат обаче, един единствен гърбав кит е достатъчно голям, за да се справи с цяло стадо косатки.

Така че може би поведението на „спасители“ се е развило като начин да се помогне на вида да премине през най-уязвимия етап от живота си, като гърбатите китове се намесват, когато мислят, че млад кит е в опасност.

Също така има голям шанс нападнатото малко да има роднинска връзка с китовете, които му се притичат на помощ.

Тюлен на Уедъл лежи на гърдите на гърбат кит – за момента е в безопасност от атаки на косатките. Credit: PHOTOGRAPH BY ROBERT L. PITMAN

„Тъй като малките са склонни да се връщат към местата, където са се хранили и са се размножавали майките им, гърбатите китове в дадена област са по-тясно свързани със съседни китове в сравнение с популацията като цяло”, казва ръководителят на изследването Робърт Питман – морски еколог и стипендиант на National Geographic Society.

Но има едно слабо звено в това обяснение. От всички инциденти, които учените са изследвали през последните пет десетилетия, жертва на косатките е бил гърбат кит само в 11% от случаите. В останалите 89% от случаите косатките нападали тюлени, морски лъвове, морски свине и други морски бозайници.

Има дори един случай, при който гърбати китове се опитали да спасят двойка риби луна от това да се превърнат в ордьовър за косатките.

Може би всичко е на лична основа. Schulman-Janiger отбелязва, че не всички гърбати китове се намесват в лова на косатките, а много от тези, които го правят, имат белези от това, че са били нападнати от косатки по-рано, вероятно когато са били малки китове. Поради това е възможно личната история да кара гърбатите китове да реагират на лова на косатките.

Проучването също така отбелязва, че е възможно гърбатите китове да реагират на звукови сигнали, издавани от косатките, а не от техните жертви. Това би означавало, че гърбатите китове не знаят представител на кой вид е атакуван преди да са инвестирали енергия, за да доплуват до мястото на битката.

Такова поведение би могло да се запазва в популациите, тъй като в отделни случаи може да е от полза за гърбатите китове – явно в достатъчно случаи, за да оправдае действането в полза на други видове в по-голямата част от времето.

Гърбатият кит и косатката помагат на Българска наука да съществува. Вик как: тук. 🙂

ЕДИН ЗА ВСИЧКИ, ВСИЧКИ ЗА ЕДИН?

Други експерти виждат доза от нещо още по-сложно – алтруизъм.

„Въпреки, че това поведение е много интересно, за мен не е пълна изненада, че китоподобни биха се намесили, за да помогнат на представител на друг вид“, казва Лори Марино – експерт, изследващ интелигентността на китоподобните, и ръководител на проекта Whale Sanctuary Project.

Гърбатите китове са способни на сложно мислене, вземане на решения, решаване на проблеми и комуникация, казва Марино, който е и изпълнителен директор на Центъра за застъпничество на животните Kimmela.

„Така че, взети заедно, това са черти, характеризиращи един вид с висока степен на обща интелигентност и способност за съчувствие.”

Освен това гърбатите китове не са единствените животни, които изглежда показват някакво отношение към друг вид. Делфини са били заснемани да „помагат“ на кучета, китове, а може би дори и на хората, макар че трябва да се отбележи, че наблюдатели, а не експерти, са тези, които често съобщават за такива събития, а поведението на животните лесно  може да се изтълкува погрешно.

Независимо дали гърбатите китове действително извършват едно добро дело или просто се облагодетелстват от тези си действия, става ясно, че имаме още много да учим за умовете и подбудите на животните около нас.

Питман казва, че в по-голямата си част животните са склонни да направят това, което е в собствения им интерес, дори подбудите им да не са съвсем ясни за нас.

„Като биолози именно от тук трябва да започнем търсенето на обяснение”, казва той.

Превод: Цветелина Христова

Източник: National Geographic


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.