Търсене
Close this search box.

Защо „дивите градове” са добри за здравето ни

Защо „дивите градове” са добри за здравето ни

Защо „дивите градове” са добри за здравето ни

Защо „дивите градове” са добри за здравето ни


Направи дарение на училище!



***

В своя последен завладяващ епизод, Планетата Земя II (проект на BBC) разкрива защо приемането на дивата природа в градовете ни може да е тайната за здравословен живот в градска среда.

Една от най – големите промени за Западния свят идва от откритие, направено преди по-малко от 140 години. Електрическата светлина. И това откритие става все по-значимо, изпълвайки улиците ни със светлина. То е навсякъде в града и дори под земята. Разликата между ден и нощ става все по-малко осезаема. И това оказва голям ефект върху активността на дивите животни.  

Емблематичните „Градини край залива“ в Централен Сингапур (Credit: BBC)

С темпото, с което растат градовете, дивите животни и хората живеят „врата до врата“ повече от всякога.

Футуристичният проект Gardens by the Bay („Градини край залива“) в централен Сингапур, е революционна ботаническа градина, обхващаща повече от 100 хектара рекултивирани земи. Това е една красива придобивка на града, но също така може да предложи път към по-добро здраве и щастие на жителите му.

„Има много голямо доказателство за това, че поддържането на връзка с природата е добро за здравето“, обяснява Фреди Дейвис, продуцент на епизода за градовете на Планетата Земя II. „Много изследвания показват, че болничните легла с прозорец, от който се вижда зеленина, подпомагат по-бързото оздравяване на пациента. Училищата имат по-голяма посещаемост, а при компаниите персоналът се задържа повече, ако имат растителност на една ръка разстояние.“


Разбери повече за БГ Наука:

***

Супер дървета

Тези 18 огромни подобни на дървета конструкции са полезни по много начини за града. На първо място, механичните им колони буквално поддържат огромно разнообразие от растителни видове, които от своя страна са местообитания за дивите животни. „Супер дърветата“ също така са домакин на соларни панели, които помагат за намаляване на сметките за електричество на града, а присъствието на дърветата има и охлаждащ ефект, защото те осигуряват сянка, отразяват светлината и освобождават вода в околната среда чрез изпаряване.

Освен това, те осигуряват на местните жители ценно място, на което да се наслаждават, нещо, което сингапурските политици имат голямо желание да насърчават.

„Правителството на Сингапур има много добро разбиране за това как да прави гражданите си щастливи и здрави в града“, обяснява Дейвис. „Намерението им е да построят град в градина, осъзнавайки, че ако искат най-способните хора да отидат и да работят там, ще трябва да ги привлекат с много повече от добра заплата, а зелените градове са голямо изкушение.“

Така че Сингапур подчертано приоритизира това екологично богатство и устойчиво място, около което се планира да се построят небостъргачи с чудесна гледка. Но не само Сингапур се качва на борда на тази зелена градска революция. В Милано наскоро бяха построени двойка високи блокове, носители на награди, с 800 дървета върху фасадите им, което оформи първата в света вертикална гора. „Вертикалната гора Bosco е емблематична и хората наистина искат да живеят там“, ентусиазиран е Дейвис.

Дървета растат по всяка фасада на кулите Bosco, Милано (Credit: David Soulsby / Alamy)

Тези революционни градини и гори са прекрасен пример за това как, чрез приветстване на природата в градовете, можем да пожънем огромни ползи за здравето си, както и да работим за благополучието на планетата си. Но тази концепция за съжителство не е феномен на XXI-ви век. В Етиопия, стената, която огражда древния град Харар, е била построена преди 400 години, за да защитава жителите му от мародерството на армиите. И все пак в рамките на тази каменна барикада те създават малки „порти“, за да посрещат един от най-неразбраните хищници на планетата: петнистите хиени (Crocuta crocuta).

Петнистата хиена е добре дошъл гост по улиците на Харар (Credit: Paul Thompson / BBC)

С репутация на хитри и лукави, петнистите хиени са известни с това, че нападат добитъка, а понякога и хората. Въпреки че са вторият по големина хищник в Африка след лъва, хората в Харар вярвали, че като ги канят в града си, те ще изяждат злите духове. До днес касапите им оставят кости по улиците, а едно семейство дори ги храни от ръка.

Гражданин на оградения град Харар, Етиопия, храни петниста хиена от ръка (Credit: Fredi Devas / BBC )

Тази близка връзка, създадена преди няколко века, по някакъв начин е въздействала върху поведението на хиените като ги е омиротворило в рамките на градските стени. „Сякаш има мирен договор между населението на Харар и тези хиени в частност“, обяснява Дейвис. „Те просто не нападат добитъка в града.“

Смята се, че популация от 200 хиени има достъп до града, а около 50 се разхождат из оградения град във всеки един момент. „Това може да е началото на опитомяването на вероятно едно от най-малко харесваните животни в света.“

Хиндуистки празник
Толерантността към дивите животни е очевидна в Индия, където приветстват животни в градовете си от векове. В Джодхпур, Индия екипът на Планетата Земя II стана свидетел на това колко много дивите животни могат да спечелят от връзката си с хората. Почитани от индусите, които ги свързват с бог Хануман, местните маймуни Хануман лангур (Semnopithecus hector) получават толкова храна, колкото могат да изядат.

Маймуните Лангур са добре адаптирани към градския живот (Credit: Fredi Devas / BBC)

Благодарение на живота с отлична храна, тези градски войски към момента се радват на бум от бебета, като женските раждат първите си малки с удивителните четири години по-рано, отколкото техните братовчедки, живеещи в гората. В трудните условия на джунглата, женските лангури са способни да раждат едва през година, докато за техните привилегировани градски братовчедки, това се е превърнало в ежегодно събитие.

Екологизиране на сивото

Градската екология на дивата природа е толкова променливо поле, че изследователите едва започват да разбират до каква степен животните са добър показател в бетонните ни джунгли. На всеки десет години в световен мащаб пространство с размерите на Великобритания бива погребано под разрастващите се градски райони. Изводът е, че дивите животни трябва или да харесват новия свят, или да се примирят с него.

В тези най-нови местообитания, дивата природа трябва несъмнено да се бори с най-големите промени на нашата планета и само ограничен брой животни могат да се адаптират. Загубата на биологично разнообразие в лицето на разрастването на градовете ще продължи да се увеличава.

Шанхай, Китай – хоризонтът на града (Credit: Sean Pavone / Alamy)

Чрез екологизиране на нашите градове, ние можем да създадем по-богата околна среда както за себе си, така и за всички животни, поканени обратно в нея. В ролята си на разказвач, сър Дейвид Атънбъро произнася в последната сцена от тази толкова провокативна серия думите:

“Ако ние създадем мястото, животните ще дойдат.”

 

 

Превод: Йоанна Николова

Източник: BBC


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.