Направи дарение на училище!

Автор: Михаела Варнева

Доцент, Факултет „Дентална медицина“, Медицински университет „Проф. д-р П. Стоянов“-Варна

Исторически данни сочат, че професионалните съюзи възникват през XIX век. Тяхна родина е Англия. Оттам те получават широко международно разпространение. В началото на XX век започват да се създават международни обединения на профсъюзите. Съсловните организации и професионалните съюзи са организации, състоящи се изцяло или предимно от работници с еднакви или сходни професионални характеристики, чиято основна цел включва регулирането на взаимоотношенията на съответните работници с техните работодатели или с асоциации на последните. В България профсъюзното (или синдикално) движение възниква постепенно след Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 г. Първите съсловни организации възникват за да защитават интересите на определи съсловия и се създават по градове. Впоследствие се обединяват и се появяват сдруженията от национален характер. Цел на настоящата статия е да проследим и опишем началото на синдикалното движение в България и по-специално съсловните организации в здравеопазването. За целта проучихме литературни източници, документи и архивни данни. Основните задачи на съсловните организации в здравеопазването са защита на професионалните интереси на съсловието, обмяна на знания, мнение и опит. Те се ръководят от уважавани и доказали професионализма си специалисти от практиката. За периода на своето съществуване (от създаването си до 1944 г.) професионалните и научни организации на лекарите, зъболекарите, фармацевтите и другите професии в областта на здравеопазването у нас изиграват огромна прогресивна роля за развитието на здравното дело в страната.

Професионалният съюз (съкратено профсъюз или професионални (работнически) синдикати) е доброволно обединение на хора, свързани с общи интереси в дадена професионална сфера – обслужване, производство, образование, култура. Обединението се създава преди всичко с цел защита на правата на работниците и служителите, като представлява техните интереси пред работодатели и правителство (33). 

Разбери повече за БГ Наука:

***

Класическата дефиниция за професионален съюз е дадена от съпрузите Сидни и Беатрис Уеб през 1896г.: „Дълготрайно сдружаване на наемни работници с цел запазване и усъвършенстване на условията на техния трудов живот.“ (24,29).

Друга, по-съвременна и често ползвана дефиниция за професионални съюзи е дадена от британското законодателство и гласи: това са организации (временни или постоянни), състоящи се изцяло или предимно от работници с еднакви или сходни професионални характеристики, чиято основна цел включва регулирането на взаимоотношенията на съответните работници с техните работодатели или с асоциации на последните (24,29).

Исторически данни сочат, че професионалните съюзи възникват през XIX век. Тяхна родина е Англия. Оттам те получават широко международно разпространение. В началото на XX век започват да се създават международни обединения на профсъюзите (29). 

В България профсъюзното (или синдикално) движение възниква постепенно след Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 г. То се създава и развива по-късно (от останалите европейски страни) и логично е повлияно от техния опит и традиции. Разбира се, в него се проявяват и редица национални белези и специфики, които са плод на икономическото и политическото развитие на страната ни и особеностите на националния ни характер (18,29). 

Първи започват да се организират учителите. През 1880 г. в Шумен се създава Учителско дружество, последвано от “Свищовска учителска дружба”. Целите на организирането са отстояване на професионалните интереси на учителите. Учредителният конгрес на Българския учителски съюз (21 юли 1895 г.) си поставя за цел премахването на материалната и моралната мизерия и новите ограничения на политическите права на учителството.

През февруари 1883 г. група печатарски работници в София полагат основите на Българското типографско дружество за взаимно подпомагане, което за разлика от многото сдружения е стабилна професионална организация с организационен живот и браншови характер (18).

Медицинските специалисти практикуващи в България по това време са или чужденци или българи които са завършили в чужбина. Първоначално те са малко на брой, но постепенно се увеличават. 

Характерна особеност на развитието на здравното дело в първите години след освобождението на България е големият научен интерес на първите работещи лекари към научното осмисляне на медицинската им практика, към научното разработване и публикуване на по-интересните случаи от практиката и формирането на медицински/лекарски дружества (16). Първото дружество на лекарите в България се създава  в София през 1880 г. и се нарича Физико-медицинско общество, но то се занимава предимно със санитарна статистика, обществена медицина и съсловни проблеми (14,15,32).

Водени от Хипократовата клетва и въодушевени от желанието да се сближат и чрез размяна на мисли, и възгледи да усъвършенстват своето научно и практическо медицинско образование, група родолюбиви лекари от гр. Варна  основават на 10.12.1883 г. се Варненско медицинско дружество. Формално се реализира идеята на д-р Стойко Юрданов, за създаване на съсловна организация на лекарите, с тази разлика, че касае лекарите не от цялата страна, а от един единствен град. Дружеството приема свой устав и той е публикуван за първи път във вестник „Славянинъ“. През 1885 г. дружеството стартира издаването на „Медицинско списание“, а д-р Стойко Юрданов става негов редактор (14,15). По примера на ВМД се създават редица дружества и в др. Български градове- Ловечанска медицинска колегия, Русенско научно лекарско дружество, Пловдивско дружество, лекарските дружества във Враца, Плевен и Шумен (3,17).

Пловдивско медицинско дружество изпраща циркулярно писмо №11/28 септември 1900 г. до всички лекарски дружества в страната, което за цел да сондира мнението на българските лекари относно възможността за създаване на Съюз на лекарите в България. То предлага на колегите си три основни принципа върху, които да бъде организиран бъдещия съюз на лекарите в България: взаимоспомагателна каса, обща лекарска етика и другарски съд. Отговорът от Варна е положителен и поставя във фокуса на Варненското медицинско дружество изграждането на съсловна и професионална организация на лекарите в България (14,19).

През 1884 г. фелдшерите в България сформират – Дружество „Благодеяние“ и това е първата медицинска професионална организация в България. В края на 1884 г. фелдшерското дружество „Благодеяние“ дарява 600 златни лева за създаване на професионално обединение на лекарите. През 1896 г. дружеството издава първия медицински печатан орган в България – „Медицински фелдшер“.  Около ядрото на фелдшерското професионално сдружение по-рано или по-късно се присъединяват акушерките, сестрите, самарянките, болногледачи, административен, болничен персонал и др. Печатен орган на организацията е вестник „Санитарен глас“ (1,25).  

Интересна е личността на д-р Димитър Христакевич Павлович който завършва медицина във Виена през 1864 г. и се завръща в България. Според Спиридонов, той пръв въвежда модерната практика на разделяне на труда: лекарят да преглежда болния, а аптекарят да приготвя лекарствата по предписание на първия. За да осъществи идеята си разкрива аптека към лекарския си кабинет и извиква от чужбина дипломиран аптекар-чехът Рожич, който започва да изпълнява рецептите на доктора. Аптеката на д-р Павлович дава на страната първите български помощник-аптекари, които по-късно завършват фармацевтичните науки в странство (23).

Според Райчева, която цитира в. „Славянин“ (пoлитическо-литературен вестник) излизащ и печатан в гр. Русе, в бр. 117 от 19 април 1884 г.  се съобщава, че на 15 март 1884 г. в гр. Русе е станало събрание на аптекарите от Княжество България (предимно Северна България и София), на което се решава да се основе „едно аптекарско общество“. То е първото професионално дружество на аптекарските работници у нас. Вестникът помества Устава на дружеството и неговия първи протокол. Уставът се състои в 20 точки и е поместен на една страница във вестника. Инициатор за създаване на професионалната организация е дипломираният магистър-фармацевт Янко Ангелов-човек с голяма култура, образоване и интелект, видна личност не само за гр. Русе, но и в България, деен революционер и организатор, радетел за напредък.  (21).

До 1891 г. синдикалното движение в България се развива на принципа на свободния синдикализъм, правно регламентиран от Търновската Конституция (1879 г.). В чл. 83 е записано: “Българските граждани имат право да съставляват дружества без всякакво разрешение, стига само целта и средствата на тия дружества да не принася вреда на държавния и обществен порядък, на религията и добрите нрави”  (18).

Най-солидната и дълго просъществувала професионална организация е Българския лекарски съюз. Това е втората професионална организация на лекарите в света, след английската. Създаден е през 1901 г., на свикания Първи лекарски събор в столицата, в който вземат участие 304 делегати от цялата страна.  Задачата на организацията в началото е да защитава  интересите на лекарското съсловие и да определя техните хонорари. Постепенно нейната роля и функции се разширяват и тя прераства във важен фактор за организиране на медицинската помощ в страната. Поради липса на министерство на здравеопазването по това време, БЛС дори определя здравната политика. Свидетелство за това е Устава, в който делегатите определят направлението на здравната политика, за която БЛС трябва да се бори – демократичност и прогресивност, обществено здравеопазване и първостепенно значение на профилактиката (14,15,31,32).

Учредителният проектоустав е достъпен в архива на Музея по история на медицината – Варна. 

От 1897 г. до края на 1901 г. България е обхваната от икономическа криза, която се отразява и на профсъюзното движение и повечето създадени организации прекратяват своето съществуване. В тези условия, с дейното участие на БРСДП, работническите дружества и синдикатите обхващат цялата страна и се превръщат в национални движения (18).

На 21 и 22 юли 1904 в гр. Пловдив на Учредителният конгрес на ОРСС е приет неговия Устав с основен принцип демократическия централизъм. От основаните дотогава 172 синдикални и общи работнически дружества на Конгреса присъстват представители на 15 синдиката на шивашките работници; 13 на обущарските работници; 2 тютюноработнически синдиката; 3 на печатарските работници; 5 металоработнически синдиката; 4 на търговски служители; 1 на текстилните, 1 на бръснарските работници и 9 общи работнически дружества (смесени синдикати) (18).

Непрекъснато увеличаващият се брой зъболекари (наши и чужденци) създава предпоставка и необходимост от изграждане на зъболекарска организация.  На 20. XII. 1905 г. в десет и половина сутринта в малкия салон на „Славянска беседа” в София по инициатива на зъболекарите М. Елмазов и Д. Тошков се събират 19 души, млади зъболекари, за да поставят началото на организирания живот на новосъздаващото се одонтологическо (зъболекарско) съсловие у нас. За голямо съжаление документите на учредителния конгрес не са запазени, вследствие на което не може да се установят неговия дневен ред и разискваните въпроси. Сред целите на дружеството са: да работи за научното обединение на членовете си; да работи за повдигане и пазене престижа на зъболекарското съсловие и отделни негови членове, в кръга на науката и законите; да действа за обширното разпространение на практически познания по одонтологията и стоматологията из масите на народа; да обсъжда санитарно-одонтологически и стоматологически въпроси, възбудени било от членовете му, било от властите; за въвеждане на обществени зъболечебни кабинети; за осигуряване на безплатно лечение на ученици, войници, социално слаби и за повишаване на здравната култура на народа в областта на зъболечението. За постигане на целите дружеството определя следните методи: чрез писмени и устни реферати изобщо и популярно-публични сказки по одонтологията и стоматологията; когато дружеството ще разполага с капитали, да издава едно научно-популярно списание по одонтологията и стоматологията. От 1911 г. започва издаването на официалното печатно издание на съсловната организация сп. „Зъболекарски преглед“. Първият му брой излиза на 15.09.1911 г., а негов първи редактор е Минчо Стоянов. Списанието просъществува 27 години. Първоначално в него се поместват преводни научни статии на френски немски и английски език. Статиите от български автори са много малко.  (2,4,5-8,10,13,27).

Увеличава се броят на практикуващите майстори зъботехници и пет години по-късно на 23 юни 1910 г. в София се основава “Централно зъботехническо професионално сдружение”. То приема устав и правилник за действие на организацията, чиято цел е да съдейства за защита правата на работещите по професията и морална и материална поддръжка на нуждаещи се членове или техните семейства. Друга основна цел е регулиране на професията  и прием на членове. В организацията членуват само майстори зъботехници. Те се грижат за: предостяването на качествени здравни услуги за гражданите; етичните взаимоотношения в гилдията; етичните взаимоотношения със зъболекарите; определят правилата за работа и описват професията като зъботехническо изкуство (5-9,26). 

В годините след Първата световна война Зъболекарският съюз прави редица предложения за регламентиране на зъболечението в страната. В изложение до председателя на Народното събрание пише: „Зъболекарите лекуват зъбни болести, тия на венците и усложненията им в устата и близките части, както и самите те се занимават със зъбната протеза и ортодонтията.” Правят се опити да се определи статутът на зъботехниците –  да бъдат включени в категорията на санитарните работници, но тези усилия остават без резултат (6,7,20).

Характерна особеност на началния период е сдружаване,  главно на териториален принцип, за взаимно подпомагане и духовно развитие на членовете на съсловните организации, чрез професионална и културна просвета. В по-големи, национални браншови синдикати се организират работещите с по-престижни професии – учители, телеграфопощенци, занаятчии, печатари, лекари и др. (29).

През април 1924 г. Народното събрание приема Закона за защита на държавата (ЗЗД). С него се забраняват всички идейно свързани с БКП (т.с.) организации, включително и ОРСС. Правителството на Ал. Цанков прави опити да създаде казионни синдикални организации с пропагандирането на “синдикален неутралитет”, но те са неуспешни. В този период отрасловите съюзи на ОРСС видоизменят уставите си така, че да бъдат регистрирани в Министерството на вътрешните работи и през 1925 г. браншовите съюзи се обединяват на федеративен принцип в Независими работнически професионални съюзи (НРПС) (18).

Между двете войни в България съществуват различни анархосиндикални организации с влияние сред фабричните работници и земеделците. Създадена е и българска секция на Международната работническа асоциация. През 1930 г. започва създаването на анархосиндикалната кооперация Власовден в Хасковско. Власовденски сдружения започват да се изграждат и в други околии из България и федерацията прераства в конфедерация „Власовден“. През месец септември 1932 г. в Хасково се провежда конгрес на федерациите на власовденските дружества в страната, на който се изработва Устав на Земеделската професионална конфедерация „Власовден“ в България, утвърден на 11 април 1933 г. (12).

След преврата на 19 май 1934 г. новото правителството суспендира Търновската конституция, разпуска Парламента и забранява политическите партии и свързаните с тях организации. На мястото на старите професионални организации на работниците и служителите започва създаването на нови, държавни синдикати, като за модел се възприема професионалното движение в Италия. Законодателно, с Наредба – закон за професионалните организации се започва организирането на работниците и служителите – първоначално от Министерството на народното стопанство, а в последствие – от Дирекцията на Обновата. Поради затруднения в организирането на работещите от частния сектор, през 1935 г. се приема нова Наредба-закон за работническите професионални организации. В нея се определят целите на работническата организация: да излъчва представители от своите среди за различните държавни и общински учреждения, съдилища и др.; да организира работническата просвета и каси и др.; да служи като орган на държавата в провеждането на нейната стопанска и социална политика и да се грижи за моралното възпитание в национален дух на членовете си; да развива чувство на дълг и култ към държавата.

В структурно отношение, според Наредбата, изграждането ще става на браншови и на териториален принцип – по населени места, околии и области. Ръководните органи са избираеми от съответната организация или съюз, но се утвърждават от Министъра на народното стопанство или упълномощено от него лице, а държавната администрация има правото на пълен контрол върху финансите на профсъюза (18).

През 1939 г. в страната съществуват 360 частни аптеки. Частни фирми се занимават и с търговията с медикаменти на едро. Търговията на дребно е концесионна. Производството на лекарства и лекарствени препарати е незначително и зависи изцяло от чуждите и по-специално от германските фармацевтични концерни. Те са скъпи и недостъпни за по-голямата част от населението (11). 

Коренна промяна в синдикалното движение настъпва след 9.09.1944 г. Някои от съществуващите организации се закриват, други се обединяват и загубват своята идентичност. Настъпва ерата на социализма, един строй със спорни постижения и социално-икономически отношения.

Заключение: От проучените литературни източници, документи и архивни данни, можем да направим извода, че синдикалното движение в България се заражда малко по-късно в сравнение с Европа и води началото си след Руско-Турската война. Професионалните сдружения са се зародили през втората половина на XIX век, като малки местни организации представляващи един занаят или професия. До 1944 г. по-голямата част от съсловните организации се борят против експлоатацията на работниците от едрия, средния и малкия капитал. Стремят се към създаване на благоприятни условия на труд, увеличаване на заплащането и нормализиране на работното време. 

Малко по-различна е ситуацията в професионалните организации в областта на здравеопазването. Членството в тях е било въпрос на чест. Основната цел на съсловните организации в здравеопазването е защита на професионалните интереси на съсловието и обмяна на знания, мнение и опит. За разлика от останалите професии в здравеопазването, за дълъг период от време, зъботехниците са занаятчийска организация. В нея членуват само майсторите, които определят правилата за професията и контролират изпитите на калфите за майстори. Те са обучаващите и изпитващите, които преценяват възможностите на желаещите да станат майстори. Съблюдават за качеството на зъбните протези, услуга предлагана на гражданите.

Организациите в здравеопазването приемат устави и правила за действие. Ръководят се от изявени специалисти от практиката. Постепенно малките градски структури се обединяват и се създават големи съсловни организации. Стават организации с които управляващите се съобразяват, защото в много от тях членуват образовани и интелигентни хора получили образование в чужбина, но завърнали се да претворят наученото в дела в полза роду. 

За периода на своето съществуване професионалните и научни организации на лекарите, зъболекарите, фармацевтите и другите професии в областта на здравеопазването в България до 1944 г., изиграват огромна прогресивна роля за развитието на здравното дело у нас.

Литература:

1. Александров Ал., 2019. (Председател на съюза на фелдшерите в България). Българското здравеопазване е в криза на морала и на милосърдието, Право и здраве,  https://czpz.org/treatment/professionals/10065 (6.04.2020)
2. Ангелов Ив., 1982, Борбата на българския зъболекарски съюз за обществено зъболечение, Доклади от юбилейна сесия „1300 г. България“, част I, 26-27.10.1981г., Централен профсъюзен дом на културата на здравните работници, София, 48-53 
3. Божилова К. 2014. Дейността на Българския лекарски съюз през периода 1901-1947 г. като модел на бъдещи социални и законодателни промени. ПИРОН. Софийско електронно списание за изкуства и култура, бр. 7
4. Боснев Ив., Н. Шарков, Ж. Маслинкова, 2010, Алманах, 105-годишна история, второ коригирано и допълнено издание, Български зъболекарски съюз, София, 311
5. Варнева М., И. Димитрова, 2019, Резюме към устав и правилник на първото професионално сдружение на зъботехниците в България, фототипно издание, МУ-Варна
6. Варнева, 2014, Зъботехниката (някога и сега), Славена, Варна, 154
7. Варнева, 2013, Ретроспекция, анализ и социално-психологически проблеми при подготовката и реализацията на „професионален бакалавър“ по специалност „Зъботехник“, дисертационен труд за придобиване на ОНС „Доктор“, МУ-Варна
8. Варнева, 2013, Възникване и развитие на денталната медицина, зъботехниката и обучението по специалността в България до 1997 г., Сестринско дело, Год. XLV, бр.2, МУ-София, Централна медицинска библиотека, 58-62
9. Вестник „Зъботехника”,  Факти от историята, брой 3(7), година II  май 2010 г.
10. Вутов М., Сн. Кущирева. 1982. Българският зъболекарски съюз-организатор и пропагандатор на зъболечението у нас до 9 септември 1944 г., Доклади от юбилейна сесия „1300 г. България“, част I, 26-27.10.1981г., Централен профсъюзен дом на културата на здравните работници, София, 54-57
11. Давидова В., 1956. История на здравеопазването в България, държавно издателство „Наука и изкуство“, София
12. Дончева Н. 1996. Анархизмът в Хасково. Известия на държавните архиви, брой 72, с. 253–274.
13. Иванов, Ст., 1997, Материалознание за стоматолози, Полиграф, Пловдив
14. Иванов Кр., под редакция. 2018. 135 години Варненско медицинско дружество-юбилейна книга, МУ-Варна, 229 с.
15. Кинов В., К. Миленков, История на Българския лекарски съюз от 1901 г. до март 2003 г., книга първа, Български лекарски съюз, 208
16. Маринов Г., В. Василев. Върху приносите на Варненското медицинско дружество за развитието на професионалния и научния медицински живот в България. Asklepios (Sofia), 1999/2000; 12:116-119
17. Маринов Г. Към изворите на българската научна медицинска мисъл-Ловчанската медицинска колегия и списание „Медицина“ (1893-1895г.), Асклепий, год. XII, 1999/2000, 112-115
18. Михайлова Т., Хр. Атанасов. 2004. 100 години организирано работническо движение, Институт за социални и синдикални изследвания, 29
19. Недялков Ал. 1910. Варненско медицинско дружество. Летописи на лекарския съюз в България, Балкан, София
20. Попова Ст., Л. Георгиева, Професиите в здравеопазването, Стено, Варна, 2011
21. Райчева Е. 1985. Създатели на първото аптекарско дружество-продължители на възрожденските традиции, Втори национален конгрес по история на медицината, Велико Търново, 1-4 ноември 1985 г., Доклади, София, 223-224
22. Серафимов П., 1981. Професионалното движение на здравните работници в буржоазна  България и общественото здравеопазване, Медицина и физкултура, София, 138
23. Спиридонов Й. 1985. Към въпроса за първите аптеки в българските земи, Втори национален конгрес по история на медицината, Велико Търново, 1-4 ноември 1985 г., Доклади, София, 232-233
24. Тодорова М. Роля на организациите на работниците и служителите в индустриалните отношения http://www.referati.org/profsyiuzi-syshtnost-i-vidove/59265/ref (20.05.2020)
25. Трендафилова В., 1978, Професионалните и медико-санитарните искания на средните медицински работници, отразени във в. Санитарен глас“ (1919-1943 г.), Историческа панорама, Доклади от Национална конференция 31.05.1972 г., Дом на културата на здравните работници, Кабинет по история, София,   
26. Устав и правилник на първото професионално сдружение на зъботехниците в България, фототипно издание, МУ-Варна
27. http://www.stomfac 
28. http://www.omda.bg/page.php?tittle=Български_професионални_съюзи&IDMenu=530&IDArticle=5789 БПС (31.03.2020)
29. http://mitko.villaverde-bansko.com/Institucii.pdf
30. https://bg.wiktionary.org/wiki/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7
31. https://blsbg.com/bg/pages/history
32. https://www.blsruse.com/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/, Великова Т., Лекарският съюз в Русе, организация с история и традиции (19.10.2020)

Адрес за контакт: доц. Михаела Варнева, д.м., Медицински университет-Варна, Факултет „Дентална медицина“, бул. „Цар Освободител“ 84, email: varneva@mail.bg

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!