Заплашените от изчезване гърбати китове в южната част на Атлантическия океан са успели почти да се възстановят

Преследвани и избивани безмилостно почти до пълното им изчезване, днес популацията на гърбатите китове, обитаващи моретата между Южна Америка и Антарктида, се възстановява. Ново изследване разкрива, че популацията им е нараснала от около 450 през  1950-те години до 25 000 броя понастоящем.

Credit:Wikipedia

Около 25 000 гърбати китове живеят днес в югозападната част на Атлантическия океан. Това е около 93 процента от нивата на популацията им отпреди масовото им преследване, сочи изследване, публикувано в Royal Society Open Science.

„Това е добра новина“, казва Мария Васкес, биолог в Националния автономен университет на Мексико, която не е участвала в проучването, но изучава застрашена популация гърбати китове край западния бряг на Мексико и също регистрира увеличаване на броя им. „Виждаме го от година на година, има повече животни, все по-млади“, допълва тя.


РЕКЛАМА:

***

Този скок може би е част от глобална тенденция при гърбатите китове. От 14 известни популации – седем от които в Южното полукълбо и седем в Северното  –  10 са показали признаци на възстановяване, според  Националната агенция на океанските и атмосферни изследвания (NOAA), докато при останалите четири не се наблюдават такива и те се считат за застрашени.

Ловът на китове, започнал в югозападната част на Атлантическия океан около 1830 г., довежда до намаляване на числеността им там до 440 животни през  1958 г. С първоначалното ограничаване на улова, а след това и забраната му през 1986 г., популацията започва да се възстановява.

Според оценката на Международната комисия по китолов (IWC) между 2006 г. и 2015 г. популацията е успяла да се възстанови до около 30 процента от състоянието си от преди 1830 г. Но да се преброят движещите се животни е сложно, още повече, когато те мигрират на хиляди километри под вода и се показват на повърхността само, за да дишат.

За изследването учените са използвали наблюдения както от въздуха, така и от корабите, а също така нови исторически и генетични данни. „В предишния анализ  оценката на числеността на популацията не беше толкова точна, защото разполагахме само с данни за съвременния китолов“, казва Алекс Зербини, морски биолог от Националната лаборатория за морски бозайници под ръководството на NOAA в Сиатъл.

Например, историческите данни за поразените и изгубени екземпляри (простреляните с харпун от риболовците, но успели да избягат и по-късно починали) позволяват на изследователите да направят по-прецизна оценка на преследваната популация от около 27 000 гърбати кита. А генетичните данни дават възможност на екипа „да прецени минималния брой женски екземпляри в репродуктивна възраст, с които е разполагала популацията по време на този труден за нея период, когато броят и генетичното й разнообразие е било на ниско равнище”, според Зербини.

„Генетичните данни сочат, че популацията на гърбатите китове в южната част на Атлантическия океан не е загубила генетичното си разнообразие, което е от фундаментално значение, за да бъде тя здрава“, коментира и Мария Васкес.

Зербини се надява новият метод за броене да разкрие по-добро развитие и при останалите популации на гърбатите китове. Същевременно ученият предупреждава, че едва възстановили числеността си, те ще трябва да се изправят пред нови заплахи, породени от изменението на климата и увеличаването на отпадъците в океана. „Климатичните промени засягат цялата екосистема, в това число и китовете. Те се отразяват както на плячката им, така и на конкурентите им“, коментира той.

 

Превод: Елена Страхилова

Източник: Science News


Европейска нощ на учените 2022 г.: