VIII-IХ в.
През този период западните славяни образуват племенни съюзи, които са една част от първичните форми на държавност у тях.

623—658 г.
Държава на Само — славянски княз, който основава първата раннофеодална държава на западните славяни (наречена на негово име). Тя обхваща Чехия, Моравия, Словакия, земята на лужишките сърби, част от земите на словенци и хървати. Води успешни войни с аварите (623 г.) и с франките (631 —632 г.). След смъртта му държавата се разпада.

818—846 г.
Великоморавско кнняжество — държавно обединение на западно-славянските племена, което възниква по Средни Дунав (басейна на Морава). Първият й засвидетелстван исторически княз е Моймир I (830—846 г.). В периода на своя разцвет княжеството обхваща територията на Моравия, Словакия, Чехия, Лужица, Панония и част от словенските земи. Столица — Велихрад. По искане на Моймировия наследник Ростислав (846—870 г.) от Византия са изпратени славянските просветители Кирил и Методий, които развиват широка просветителска дейност във Великоморавското княжество. Те идват, за да организират независима от германския епископат славянска църква.

906 г.
Великоморавското княжество е унищожено от нападението на маджарите, които подчиняват местното славянско население.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Началото на X в.
Пражките князе Пршемисловичи обединяват чешките племена и образуват чешката държава.

929 г.
Княз Вацлав I признава зависимостта си от Хенрих I Саксонски.

935—967 г.
Управление на чешкия княз Болеслав I. Води борби с родовата аристокрация, за да укрепи единството на държавата. В 950 г. той признава васалната си зависимост от германския крал Огон I. Съществащият църковно славянски обряд в Чехия е изместен от латинския, а създаденото през 975 г. пражко епископство се подчинява на митрополията в Могунция.

1034—1055 г.
Управление на чешкия княз Бжетислав. В началото на XI в. той извежда Чехия от дълбоката криза. Настъпва оживление в икономиката; проведена е монетна реформа; записано е чешкото право (т. нар. статут на Бжетислав); фиксират се принципите на сеньорството.

1041 г.
Княз Бжетислав признава васалната си зависимост от император Хенрих IV. Вътрешните борби между княза и родовата аристокрация подпомагат Хенрих IV в намесата му във вътрешните работи на чехите.

1086 г.
Император Хенрих IV удостоява чешкия княз Братислав II с кралска титла. Чешкото кралство остава в състава на Империята (Райха). Около краля се оформя група от подкрепяща го аристокрация, която дължи икономическата си мощ на феодалната собственост върху земята.

IX—XI в.
Продължава обществено-икономическото разслоение. Западните славяни създават няколко организации с държавен характер (напр. през IX в. край Сала е образувано княжеството на лужишките сърби). Опасността от немска агресия (също и датската), както и необходимостта от отбрана, поражда възникването на племенни съюзи у лужичаните и ободритите. В X в. немските хронисти наричат крале князете на ободритите: Мшчивой, Мшчислав и др.

XI в.
Начало на династията на ободритските князе. Първи владетели: Готшалк (1030 —1066 г.), Крут (1066—1093 г.), Хенрих — син на Готшалк (1093—1125 г.). Опирайки се на своите дружини ободритските князе водят борби с родовата аристокрация, като се стремят да укрепят своята власт. Те неведнъж сключват споразумения с немските феодали.