Законите на вавилонския цар Хамурапи

    Речник на непознатите думи от текста!

ХамурапиТекстът на прочутите закони на цар Хамурапи е бил намерен издълбан на базалтов стълб, открит при разкопките на французите в Суза (Елам) през 1901 г. Сега той се съхранява в Лувърския музей — Париж. Законите на Хамурапи били съставени по негова заповед към средата на управлението му. Тяхното редактиране и издаване станало наложително вследствие на разширяването и реорганизацията на Вавилонското царство.
Макар и по-голямата част от първоначалния текст на този важен документ да е оцеляла, все пак известни пасажи от него са отчупени, тъй че законникът на Хамурапи не е дошъл до нас в пълния си вид. Ценни допълнения донесе обаче откриването на библиотеката на асирийския цар Ашурбанипал, в която бяха намерени между другото клинописи от онези части на текста на законите, които тъкмо липсваха в екземпляра,намерен  в Суза.
ХамурапиЗаконите на Хамурапи се поставят обикновено в първата половина на XVIII в. пр. н. е. (1792—1750). Според някои нови изследвания те се датират в 1728—1686 г. пр. н. е.
Преводът е направен от руския превод на И. М. Волков в Хрестоматия по истории древнего мира, I, Древний Восток, 1950, стр. 149 сл. Руският превод от И. М. Волков е преработен напоследък от И. М. Дьяконов, срв. сега и превода в Хрестоматия по истории древнего Востока, М., 1963 г., стр. 196 сл.
Когато великият бог1, царят на анунаките2 и Енлил3, владетелят нанебесата и на земята, съдещ съдбините на страната, връчи на Мардук4,първия син на Еа5, господството [буквално енлилството] над всички хораи го възвеличи между игигите6,  нарече Вавилон с неговото велико име,направи го най-мощен между  страните на света и утвърди в него вечнотоцарство, чиято основа е  трайна също като земята и небесата, тогава аз,Хамурапи, славният,  богобоязлив княз, за да се позволи да , сияесправедливостта в  страната, за да бъдат погубени беззаконните и злите,за да не може  силният да притеснява слабия, за да изгрявам аз катоШамаш7 над черноглавите8 и да осветлявам страната, бях призован от Амуи Енлил за благоденствието на хората.
Аз, Хамурапи, пастирът, наименуван от Енлил, който натрупах богатство иизобилие и извърших всичко за Нипур9, връзката между небесата и земята,славен покровител на Е Кура10; победоносният цар, който възстановиЕриду11, очисти обредите на Е Абазу12;
покровителят (?) на четирите страни на света, който възвеличи името на Вавилон, умилостиви сърцето на Мардук, своя владетел, [през всичките] си дни ходеше при Е Сагил;
синът на царствеността, който е създаден от Син13, даде изобилие наУру14, смиреният богомолец, който поднася плодородие в Е. Киширгал;
законният цар, послушен на Шамаш, силен, който затвърди основата наСипар, облече със зеленина гроба на Айя15, издигна храм на Е Бара,подобен на жилище в небесата;
воинът, който пощади Ларса16, обнови Е Бару за своя съюзник Шамаш;
владетелят, който дава живот на Урук17,  даде вода на изобилието нахората му, издигна Е Ану, натрупа  богатството за Ану и Ищар;закрилникът на страната, който събра  разпилените хора на Исин18,увеличи изобилието на храма Е Галмах;
повелителят на царете, близнак на Забаба19, който укрепи жилището наград Киш20, заобиколи с блясък храма на Е Метеурсаг, затвърди великитеобреди на Ищар, грижи се за храма на Хурсагкалама.
Крепост срещу враговете, онзи, чиито желания изпълни неговият приятел Ира21, който укрепи град Кута22, увеличи всичко за Меслам;
буйният телец, който избоде с рогата си враговете, любимец на Туту23,който развесели Борсипа24, непрекъснато се грижи за Е Зиде;
богът на царете, който познава мъдростта, разшири орната земя на Дилбат25, напълни хамбарите за мощния Ураш26;
владетелят, достоен за скиптъра и тиарата, с които го украси мъдрата[богиня] Мама27, която установи границите на Киш   (Опис? 28), направи разкошни  чистите   ястия  за   Нинту29;
несравнимо разумният, който определи пасбището и водопоите на Лагаш и Гирсу, който държи [в ръцете си] големи жертвени дарове за Е Нину;
който залови враговете, любимец на Високата30 (Телитум), който изпълниоракулските предсказания за Халаб31, радващ сърцето на Ищар;
светлият княз, чиято молитва познава Адад32, който успокои сърцето наАдадвоина в град Бит Каркара (?), който докара в надлежен ред всичко вЕ Угалгал;
царят, който дарува живота на Адаб33, покровителя на храма Е Мах,владетелят на царете, непобедимият боец, оня, който подари живот наград Машкан Шабрим34, напои с изобилие Е Мезлам;
мъдрият управник,  оня,   който   постигна   изпълнението   на всекизамисъл, укри хората на Малгум35 през време на бедствието, затвърдижилищата им в богатството, (а) навеки определи чисти жертви за ЕаДамгалнуна36, които възвеличиха неговата царственост;
най-първият от царете, който покори ефратските селища със силата наДаган37, неговият създател, който помилва хората на Мера38 и Тутул39;
славният княз, който направи светло лицето на Ищар; установи чистиястия за Ниназу40, помогна (?) на хората през време на бедата, утвърдистъпката им сред Вавилон благополучно;
пастирът на народа, чиито дела са приятни на Ищар, който въдвори Ищар сред широкоуличния Акад;
който позволи да блесне истината, води племената по прав път,  върна на града  Ашур41  милостивата   му   богиня   Ламасу;
който укроти (??) пламъка (??), царят на Ниневия42, в Е Мишмиш, който позволи да блесне името на Ищар.
Аз съм славният, покорен на великите богове потомък на Суму Лайлу43,могъщият наследник на Син Мубалит44,  вечният царствен потомък,могъщият цар, слънцето на Вавилон, който  озари със светлина странатана Шумер и на Акад, царят, който доведе до  послушание четирите странина света, любимецът на Ищар.
Когато Мардук ме прати да управлявам народа и да доставям на страната благоденствие, аз вложих истината и справедливостта в устата на страната и дадох благоденствие на народа.
От днес:
(§ 1) Ако човек, като обвини под клетва човек, хвърли върху него [подозрение в] убийство и не докаже това, обвинителят трябва да бъде убит.
(§ 2) Ако човек хвърли върху човек [подозрение в] магьосничество и не докаже това, онзи, върху когото е хвърлено подозрението, трябва да отиде към Реката и да се хвърли в Реката45.  Ако Реката го завладее,обвинилият го може да вземе неговата къща; ако  Реката очисти тозичовек [от обвинението] и той остане здрав и читав,  онзи, който ехвърлил върху него [подозрението в] магьосничество,  трябва да бъдеубит, а онзи, който се е хвърлил в Реката, получава  къщата наобвинителя си.
(§ 3) Ако човек, след като се яви на съдебно дело със свидетелско показание за престъпление, не докаже казаните от него думи, то акотова  е съдебно дело за живот, тоя човек следва да бъде убит.
(§ 4) Ако ли пък той се е явил с лъжливо свидетелско показание по съдебно дело за храни или сребро, той трябва да понесе наказанието, определено по такова съдебно дело.
(§ 5) Ако съдията произнесе присъда, постанови решение, изготви документ с печат, а след това измени присъдата си, този съдия трябвада  бъде изобличен в изменяване на присъдата и трябва да плати в12-кратен  размер иска, [предявен] по това съдебно дело, а също трябвада бъде  свален в съвета48 от съдийското си кресло и никога вече нетрябва да  заседава със съдиите в съда.
(§ 6) Ако човек открадне имущество на бог или на двореца, той трябвада  бъде убит и онзи, който взема от ръцете му откраднатото, трябва дабъде  убит.
(§ 7) Ако човек купи от ръката на син на човек или от ръката на роб на човек без свидетели и договор или вземе на съхранение сребро илизлато,  или роб, или робиня, или вол, или овца, или магаре, или каквотои да  било, тоя човек е крадец, той трябва да бъде убит.
(§ 8) Ако човек открадне вол или овца, или магаре, или свиня, или лодка, то, ако това е божие [или] ако то е дворцово, той трябва да го върне в 30-кратен размер, а ако то принадлежи на мушкенум47, той трябвада го върне в 10-кратен размер; ако ли пък-крадецът няма с какво да говърне, той трябва да бъде убит.
(§ 9) Ако човек, на когото се е загубило нещо, намери загубената сивещ  в ръцете на друг човек и онзи, в чиито ръце се намери загубенатавещ,  каже: „Продаде ми я продавач, аз я купих пред свидетели“, астопанинът  на загубената вещ каже: „Аз ще представя свидетели,познаващи моята  загубена вещ“, то купувачът трябва да доведепродавача, който му е  продал вещта, и свидетелите, пред които той екупил; също и стопанинът  на загубената вещ трябва да представисвидетели, познаващи неговата  загубена вещ. Съдиите трябва даразгледат тяхното дело, а свидетелите,  пред които е дадена покупнатацена, и свидетелите, познаващи загубената  вещ, трябва да разкажат предбога онова, което знаят. Ако продавачът е  крадец, той трябва да бъдеубит; стопанинът на загубената вещ трябва да  си получи загубената вещ,купувачът трябва да вземе от къщата на  продавача среброто, което епретеглил.
(§ 10) Ако купувачът не доведе продавача, който му е продал, и свидетелите, пред които е купил, а само стопанинът на загубената вещ представи свидетели, познаващи неговата загубена вещ, купувачът е крадец; той трябва да бъде убит; стопанинът на загубената вещ трябвада  получи своята загубена вещ.
(§ 11) Ако стопанинът на загубената вещ не доведе свидетели, познаващи неговата загубена вещ, той е лъжец, набедява, трябва да бъде убит.
(§ 12) Ако продавачът е умрял, купувачът получава от нещата на продавача в 5-кратен размер иска [предявен] по това съдебно дело.
(§ 13) Ако свидетелите на този човек не са наблизо, съдиите му определят срок до 6-ия месец. Ако на 6-ия месец той не доведе свидетелите си, той е лъжец, трябва да понесе наказанието,[определено]  по такова съдебно дело.
(§ 14) Ако човек открадне малолетен син на човек, той трябва да бъде убит.
(§ 15) Ако човек изведе вън от портата48 роб на двореца или робиня надвореца, или роб на мушкенум, или робиня на мушкенум, той трябва дабъде убит.
(§ 16) Ако човек укрие в къщата си избягал роб, принадлежащ на двореца или на мушкенум, и не го изведе при вика на глашатая, тоя стопанин на къща трябва да бъде убит.
(§ 17) Ако човек залови в степта избягал роб или робиня и го доставина  господаря, господарят на роба трябва да му плати 2 сикла сребро.
(§ 18) Ако тоя роб не каже името на господаря си, той трябва да бъде доведен в двореца, сетне, като разследват обстоятелствата на делотому,  да бъде върнат на неговия господар.
(§ 19) Ако ли пък той задържи тоя роб в къщата си и сетне робът бъде намерен в негови ръце, този човек трябва да бъде убит.
(§ 20) Ако робът избяга от ръцете на онзи, който го е задържал, тоя човек трябва да се закълне в бога пред господаря на роба и да бъде свободен от отговорност.
(§ 21) Ако човек направи пробив в къща, той трябва да бъде убит и заровен пред този пробив.
(§ 22) Ако човек извърши грабеж и бъде заловен, той трябва да бъде убит.
(§ 23) Ако грабителят не бъде заловен, ограбеният трябва клетвено да покаже пред бога всичко, каквото му се е загубило, а общината и рабианумът49, в чиято земя или област е станал грабежът, трябва да гообезщетят за онова, което му се е загубило.
(§ 24) Ако [при това е погубен] живот, общината и рабианумът трябва да отмерят  1  мина сребро на роднините му.
(§25) Ако в нечия къща избухне огън [и] човек, който е дошъл да го гаси, обърне погледа си към имуществото на стопанина и си вземе [нещо от] имуществото на стопанина на къщата, този човек трябва да бъде хвърлен в този огън.
(§ 26) Ако редум или байрум50,  комуто е заповядано да потегли в царскипоход, не отиде или като наеме  наемник, го прати за свой заместник,този редум или байрум трябва да  бъде убит; наетият от него получавакъщата му.
(§ 27) Ако редум или байрум бъде откаран [в плен], бидейки на царска служба, и след него нивата и градината му бъдат дадени другиму, който ще носи неговата [военна] повинност, ако онзи, като се върне, стигнедо  своята община, трябва да му се върне нивата и градината и той самще  носи своята повинност.
(§ 28) Ако редум или байрум е откаран [в плен (?)], бидейки на царска служба, и неговият син може да носи повинността, трябва да му се даде нивата и градината и той ще носи повинността на баща си.
(§ 29) Ако синът му е малолетен и не може да носи повинността на баща си, трябва да се даде една трета от нивата и градината на майка му и майка му ще го отгледа.
(§ 30) Ако редум или байрум поради своята повинност напусне нивата, градината и къщата си и се намира далеч и след него друг вземенеговата  нива, градина и къща и носи неговата повинност в продължениена 3  години, то, ако той се върне и поиска своята нива, градина икъща, те  не трябва да му се дават и онзи, който ги е взел и е носилнеговата  повинност, ще трябва [да я] носи.
(§ 31) Ако ли пък той отсъства само една година и се върне, трябва да му се върне неговата нива, градина и къща и той сам ще носиповинността  си.
(§ 32) Ако редум или байрум, който е откаран [в плен(?)] през време нацарски поход, бъде откупен от тамкар51  и върнат в общината си, то аков къщата му има с какво да се откупи,  той трябва сам да се откупи; аков къщата му няма с какво да се откупи,  той трябва да бъде откупен отхрама на своята община, а ако храмът на  неговата община няма с каквода го откупи, той трябва да бъде откупен  от двореца. Неговата нива,градина и къща не трябва да се дават за  откупването.
(§ 33) Ако декум или лубутум52 получи за  себе си отряд, отклонен [отвоенна служба] или през време на царски  поход, като вземе наемник [за]заместник, изпрати него, тоя декум или  лубутум трябва да бъде убит.
(§ 34) Ако декум или лубутум си присвои имуществото на редум, причини щета на редума, даде редума под наем, предаде редума в съд напо-силния  или си вземе подаръка, даден на редума от царя, този декумили лубутум  трябва да бъде убит.
(§ 35) Ако човек купи от редум волове или овци, дарени на редума от царя, този губи среброто си.
.(§ 36) Нивата, градината и къщата на редум, байрум или на донасящ данък [или наем за земя] не могат да бъдат дадени срещу сребро.
(§ 37) Ако човек купи нивата, градината или къщата на редум, байрумили  на донасящ данък [наем за земята], неговият документ трябва дабъде  счупен и той губи среброто си, а [нивата, градината и къщата севръщат  на] предишния им господар.
(§ 38) Редумът, байрумът или донасящият данък [наем за земята] не може да приписва своята нива, градина или къща, свързани с неговата повинност, на жена си или дъщеря си, както и да ги дава срещу свой дълг.
(§ 39) От нивата, градината или къщата, които той е добил чрезпокупка,  той може да приписва на жена си или на дъщеря си и да ги давасрещу  свой дълг.
(§ 40) Божията жена53,  тамкарят или задълженият с друга повинностмогат да дадат нивата,  градината или къщата си срещу сребро. Купувачъттрябва да носи  повинността с купените от него нива, градина или къща.
(§ 41) Ако човек размени [срещу свои] нивата, градината и къщата на редум, байрум или донасящ данък [наем за земята (?)] и доплати, то редумът, байрумът и донасящият данък може да се върне към своята нива, градина и къща и може да приеме направеното му доплащане.
(§ 42) Ако човек, който е взел нива за обработване, не отглежда на нея храни, изобличен в това, че не е извършил на нивата работа, той е длъжен да даде на стопанина на нивата храни, както съседите му.
(§ 43) Ако той, без да обработи нивата, я остави под угар, длъжен е да даде на стопанина на нивата храни, както съседите му, а и да разоре (?), бранува (?) нивата, която е оставил за угар, за да я върне на стопанина й.
(§ 44) Ако човек вземе за три години целина за разораване, но поради леност не обработи нивата, на 4-та година той е длъжен да разоре (?), бранува (?) нивата и да я върне.на стопанина й (?), а също така.да му отмери 10 куру54 храни за всеки десет ику55.
(§ 45) Ако човек даде нивата си на земеделец срещу наем и получи наемаза нивата си, [а] сетне Адад56 наводни нивата и наводнение отнесе[жътвата], то загубата пада само върху земеделеца.
(§ 46) Ако той не получава [определен] наем [или] е дал нивата на изполица, или на една трета, земеделецът и стопанинът на нивата са длъжни да делят намиращите се на нивата храни според съотношението [на техните части (?)].
(§ 47) Ако земеделецът не получи през първата година [изгода от] труда си [и] каже: „Аз обработвам нивата за себе си, т. е. на свой риск(?)“,  стопанинът на нивата не трябва да се противи на това: нивата мутрябва  да се обработва само от тоя негов земеделец и при жътвата тойще получи  храни съобразно с договора.
(§ 48) Ако човек е поел лихвен дълг, [а] Адад надводни нивата му или наводнение отнесе [жътвата му], или поради суша в нивата не пораснат жита, той може тая година да не връща храните на заемодавеца и измива57своя документ; също така той може и да не заплаща и лихвите за таягодина.
(§ 49) Ако човек, като вземе в заем от тамкар сребро, даде на тамкаря годна за обработване житна или сусамена нива, казвайки му: „Обработи нивата, събери житото или сусама и си го вземи“, ако земеделецът [тамкарят] отгледа на нивата жито или сусам, израсналото на ниватажито  или сусам трябва през време на жътвата да бъде взето [само] от стопанина на нивата и той трябва да даде на тамкаря жито за среброто, което е взел от тамкаря, с лихвите върху него, както и за разходите на тамкаря по обработването.
(§ 50) Ако той върне обработена [вече] житна или сусамена нива, намиращото се на нивата жито или сусам трябва да бъде взето [само] от стопанина на нивата и той трябва да върне на тамкаря среброто слихвите  върху него.
(§ 51) Ако той няма сребро за заплащане, трябва да даде на тамкаря [жито или] сусам в размер на среброто, което е взел в заем от тамкаря, заедно с лихвите върху него съгласно с царските постановления.
(§ 52) Ако земеделецът [тамкарят] не отгледа на нивата жито или сусам, това не изменя договора му.
(§ 53) Ако човек от леност не укрепи бента на нивата си и поради това, че бентът не е бил укрепен от него, в неговия бент стане пробив и водата наводни полския участък, човекът, в чийто бент е станал пробивът, трябва да обезщети погубените от него храни.
(§ 54) Ако той не може да обезщети храните, трябва да бъде даден той и имуществото му срещу сребро и [това сребро] трябва да се подели между стопаните на полските участъци, чиито храни са отвлечени от водата.
(§ 55) Ако човек, като отвори своята вада, допусне по немарливост да бъде наводнена нивата на съседите му, той трябва да отмери храни, колкото са унищожени у съседите му.
(§ 56) Ако човек пусне водата и водата наводни подготвената за сеитба нива на съседа му, той трябва да му отмери 10 куру храни за всеки 10 ику.
(§ 57) Ако пастирът не се споразумее със стопанина на нивата захранене  на дребния добитък с трева и без [позволение] на стопанина нанивата  остави дребния добитък да опасе нивата, стопанинът на нивататрябва да  ожъне нивата си; пастирът, който без [позволение] настопанина на  нивата е оставил да се опасе нивата, трябва отгоре натова да даде на  стопанина на нивата 20 куру храни за всеки ику.
(§ 58) Ако след като дребният добитък се вдигне от нивата [и] цялото стадо (?) бъде затворено в градските порти, пастирът пусне дребния добитък на нивата [и] остави дребния добитък да опасе нивата, пастирът е длъжен да пази нивата, която е оставил да бъде опасена [от добитъка, и] през време на жътвата да отмери на стопанина на нивата 60 курухрани  за всеки 10 ику.
(§ 59) Ако човек отсече в градината на човек дърво без [позволение] на стопанина на градината, той трябва да отмери половин мина сребро.
(§ 60) Ако човек предостави на градинар нива за насаждане на градина [и] градинарят направи градина и я отглежда в продължение на 4 години, на 5-та година стопанинът на градината и градинарят делят. плодовете помежду си по равно58, стопанинът на градината трябва да избере и давземе своята част [пръв].
(§ 61) Ако градинарят не привърши насаждането на градината в нивата и остави една чист необработена, необработената част влиза в неговия дял.
(§ 62) Ако той не превърне дадената му нива в градина, то, ако това е обработена земя, градинарят е длъжен да отмери на стопанина на нивата наем, както у съседите, за годините, през които тя се е намирала в запустение, а също да извърши работата върху нивата и да я върне на стопанина на нивата.
(§ 63) Ако това е целина, той е длъжен да извърши работата на нивата и да я върне на стопанина на нивата, както и да отмери за една година 10 куру храни за всеки 10 ику.
(§ 64) Ако човек предостави на градинар градина за оплодяване [напалми], 59  градинарят, докато държи градината, е длъжен да дава дветрети от  градинския доход на стопанина на градината, а една третатрябва да  взема за себе си.
(§ 65) Ако не оплодява градината и намали дохода, градинарят [е длъжен да даде] наем, както у съседите.
(§ 66) Ако човек вземе в заем сребро от тамкар и неговият тамкарпоиска  от него изплащане [на дълга], а той няма с какво да плати идаде на  тамкар градината си след оплодяване и каже: „Вземи всичкифурми,  израсли в градината, срещу твоето сребро“, този тамкар не можеда се  съгласи на това. Стопанинът на градината трябва да вземеизрасналите в  градината фурми и да задоволи тамкаря със сребро, слихвите върху него  съгласно със своя документ, а останалите фурми,израснали в градината,  трябва да се вземат [само] от стопанина наградината.
(§ 71) Ако човек върне храни, сребро или друго движимо имущество, [за да плати] за свързана с повинност къща на своя съсед, която той искада  купи, той губи всичко, което е дал; къщата трябва да бъде върнатана  господаря й. А ако тази къща не е свързана с повинност, той можеда  купи и да даде срещу нея храни, сребро или [друго] движимоимущество.
(§ 73) [Ако. ..] живещ [в къщата] даде на стопанина на къщата пълен годишен наем, но стопанинът на къщата принуди наемателя да си отиде, преди да е изтекъл срокът, стопанинът на къщата [загдето е принудил] наемателя [да напусне] къщата му преди изтичане на срока, [губи] среброто, дадено от наемателя.
(§ 96) Ако човек, който е поел дълг в храни или сребро, няма храни или сребро [за заплащане], но има [друго] движимо имущество, той може да върне на тамкаря пред свидетели, колкото е взел (?) с всичко, каквото има в ръцете си, и тамкарят не бива да [отказва], а трябва да приеме.
(§ 100) [Ако там, където отиде шамалум60,  той си докара печалба], тойе длъжен да запише дохода [буквално:  лихвите] на цялото сребро,колкото е получил; след това трябва да се  преброят неговите дни, а тойтрябва да задоволи тамкаря.
(§ 101) Ако той не намери печалба [там], където отиде, шамалумът трябва да върне на тамкаря взетото сребро в двоен размер.
(§ 102) Ако тамкарят даде на шамалума сребро за предприятие, а шамалумът понесе загуба [там], където отиде, той е длъжен да върне на тамкаря капитала.
(§ 103) Ако из пътя неприятел му вземе всичко, каквото е носил, шамалумът е длъжен да се закълне пред бога и да бъде свободен [от отговорност].
(§ 104) Ако тамкарят даде на шамалума храни, вълна, масло или друго имущество за търговия, то шамалумът е длъжен да запише среброто и даго  даде на тамкаря. Шамалумът е длъжен да получи документ с печат за среброто, което е дал на търговеца.
(§ 105) Ако шамалумът бъде немарлив, не вземе документ с печат за среброто, дадено на тамкаря, то среброто, за което не е даден документ с печат, не може да се причисли към сметката.
(§ 106) Ако шамалумът, след като е взел от тамкаря сребро, отрече пред своя тамкар, тоя тамкар е длъжен да изобличи шамалума пред бога и пред свидетели за получаване на среброто; шамалумът е длъжен да върне на тамкаря в троен размер всичко, взето от него.
(§ 107) Ако тамкарят възложи [нещо] на шамалума и шамалумът върне на своя тамкар всичко, каквото му е дал тамкарят, а тамкарят отрече пред него, че това вече му е върнато от шамалума, тоя шамалум е длъжен да изобличи тамкаря пред бога и пред свидетели; тамкарят, загдето е отричал пред своя шамалум, е длъжен да върне на шамалума вшесто-кратен  размер всичко, получено от него.
(§ 108) Ако кръчмарка не приеме храни за заплащане на сикера61,  приемесребро по прекомерно голям топуз и намалява стойността на  сикератаспрямо равностойността на храните, тази кръчмарка трябва да  бъдеизобличена и хвърлена във водата.
(§ 109) Ако в къщата на кръчмарка се съберат престъпници и тя не задържи тези престъпници и не ги заведе при двореца, тази кръчмарка трябва да бъде убита.
(§ 110) Ако божата жена или божата сестра62, която не живее в гагум63,отвори [вратата за] кръчма или влезе в кръчма за пиене на сикера, тотази [свободна] жена трябва да бъде изгорена.
(§ 111) Ако кръчмарка отпусне на кредит 60 сила пиво (?) през време на жътвата, тя трябва  да получи 50 сила  храни.
(§ 112) Ако човек, намирайки се на път, даде другиму сребро, злато [скъпоценни] камъни или [друго] намиращо се у него движимо имущество с поръчение да го достави като пратка, [но] тоя човек не достави онова, което е трябвало да достави там, където е трябвало да го достави, [а] вземе [за себе си], стопанинът на пратката трябва да изобличи този човек, че не е дал онова, което е трябвало да бъде пратено, и този човек трябва да върне на стопанина на пратката всичко дадено му в 5-кратен размер.
(§ 113) Ако човек има да получава от човек дълг в храни или в сребро и без [позволение от] стопанина на храните вземе храни от житницата или от хармана, този човек трябва да бъде изобличен, че е взел храни от житницата или от хармана без [позволение] от стопанина на храните, и той трябва да върне всичките взети от него храни и губи всичко, коетое  дал в [заем].
(§ 114) Ако човек, без да има да взема дълг от човек в храни или сребро, вземе в залог принадлежащото нему лице, за всяко взето лицетой  е длъжен да заплати 1/3 мина сребро.
(§ 115) Ако човек, като има да взема дълг от човек в храни или сребро, вземе в залог принадлежащо нему лице, и взетият в залог умре от естествена смърт в дома на онзи, който го е взел в залог, то това съдебно дело не води до иск.
(§ 116) Ако взетият в залог умре в къщата на взелия го в залог от бой или лошо отнасяне, господарят на взетия в залог трябва да изобличисвоя  тамкар [заемодател]; ако [взетият в залог] е син на човек, трябвада  бъде убит неговият син, ако той е роб на човек, той трябва дапретегли  една трета мина сребро и губи всичко, каквото е дал в заем.
(§ 117) Ако човек е поел дълг и даде срещу сребро или даде в дългово робство жена си, сина си или дъщеря си, те трябва да служат в къщатана  техния купувач и заемодавец [само] 3 години; на 4-ата те трябва да бъдат пуснати на свобода.
(§ 118) Ако той даде в дългово робство роб или робиня [и] тамкарят [го или я] предаде по-нататък, той [или тя] не може да бъде изискан [или изискана] назад по съдебен ред.
(§ 119) Ако човек е поел дълг и даде срещу среброто своя робиня, която му е родила деца, и среброто, което е претеглил тамкарят, господарятна  робинята му отмери, той може да освободи робинята си.
(§ 120) Ако човек стоварва житото си за съхранение в къщата на друг човек и житният хамбар се подложи на взлом или стопанинът на къщата, като отвори хамбара, вземе житото или напълно отрече, че житото е стоварено в къщата му, стопанинът на житото е длъжен под клетва да посочи пред бога житото си; стопанинът на къщата е длъжен да върне на стопанина на житото взетото жито в двоен размер.
(§ 121) Ако човек стовари житото си в къщата на човек, той е длъжен да даде на годината 5 сила за всеки куру жито.
(§ 122) Ако човек даде на съхраняване своето сребро, злато или друга вещ, той е длъжен да предяви на свидетели всичко, което дава, дасключи  договор и може да дава на съхраняване.
(§ 123) Ако той даде за съхраняване без свидетели и договори [там], където е дал, почнат да отричат, това съдебно дело не води към иск.
(§ 124) Ако човек даде на друг човек за съхраняване сребро, злато или друга вещ пред свидетели и другият отрече, този човек трябва да бъде изобличен и трябва да върне всичко, което е отричал, в двоен размер.
(§ 125) Ако човек даде нещо за съхраняване [и там], където е дал това нещо, поради взлом или стълба се загуби нещо от това заедно с имуществото на стопанина на къщата, който е бил немарлив и е оставилда  се загуби даденото му на съхранение, трябва да възмезди стопанинана  имуществото за всичко, дадено му.на съхранение, в пълен размер. Стопанинът на къщата може да търси онова, което му се е загубило, и да иска [загубеното] от крадеца.
(§ 126) Ако човек, комуто нищо не се е загубило, каже: „Загуби ми се нещо“, и под клетва посочи загубата си, тъй като той под клетва е посочил като своя загуба онова, което не му се е загубило, той едлъжен  за своята щета да даде онова, за което е предявил иск, в двоенразмер.
(§ 127) Ако човек, който е протегнал пръст64  срещу божия сестра илижена на човек, не докаже [обвинението си], този  човек трябва да бъдеповален пред съдиите и да му се обръснат слепите  очи65.
(§ 128) Ако човек, който вземе съпруга, не сключи с нея договор, тази жена не е съпруга.
(§ 129) Ако съпругата на човек бъде заловена да лежи с друг мъж, те трябва да бъдат вързани и хвърлени във водата. Ако стопанинът на съпругата пощади живота на съпругата си, то и царят ще пощади животана  своя роб66.
(§ 130) Ако човек изнасили жена на човек, която не е познала мъж и живее в къщата на баща си, и бъде заловен в леглото й, този човек трябва да бъде убит; тази жена остава свободна [от отговорност].
(§ 131) Ако съпругата на човек бъде обвинена от мъжа си под клетва,без  да е заловена да лежи с друг мъж. тя е длъжна да произнесе клетвав  бога и може да се завърне у дома си.
(§ 132) Ако против жената на човек бъде протегнат пръст заради друг мъж, макар тя да не е била заловена да лежи с другия мъж, заради съпруга си тя е длъжна да се хвърли в реката.
(§ 133) Ако човек бъде откаран в плен и в къщата му има средства за прехрана, неговата съпруга е длъжна [. . . и да пази] своето [имущество, а в къщата на другиго не трябва да влиза. Ако тази жена не пази имуществото си и влезе в къщата на другиго, тази жена трябва да бъде изобличена и хвърлена във водата.
(§ 134) Ако човек бъде откаран в плен и в къщата му няма [средства] за прехрана, а съпругата му влезе в къщата на друг , тази жена не е виновна.
(§ 135) Ако човек бъде откаран в плен и в къщата му няма [средства] за прехрана и поради това жена му влезе в къщата на другиго и роди деца, [а] после нейният мъж се завърне и стигне до общината си, тая жена трябва да се върне при първия си мъж; децата следват баща си.
(§ 136) Ако човек, като напусне общината си, избяга и след това съпругата му влезе в къщата на друг, то, ако този човек, след като се върне, поиска да си вземе съпругата, тъй като той е презрял общинатаси  и е избягал, съпругата на беглеца не е длъжна да се върне при мъжаси.
(§ 137) Ако човек реши да отхвърли наложница, която му е родила деца, или божия жена, която му е дала да получи деца, то трябва да се върне на тази жена нейната зестра и да й се даде част от нивата, градината и [движимото] имущество, за да може тя да отгледа децата си. Когато тя отгледа децата, трябва да й се даде от всичко, дадено на децата, иедна  част, равна на дела на един наследник; тя може да бъде взета [за съпруга] от любимия й мъж.
(§ 138) Ако човек реши да отхвърли своята [първа] съпруга, която не му е родила деца, той е длъжен да й върне всичкото сребро от нейната откупна цена и да я обезщети за прикята, която тя е донесла от къщата на баща си, и може да я отхвърли.
(§ 139) Ако не е имала откупна плата, той трябва да й даде като плащане за развода 1 мина сребро.
(§ 140) Ако той е мушкенум, трябва да й даде 1/3 мина сребро.
(§ 141) Ако съпругата на човек, живеейки в къщата на мъжа си, реши да го напусне, почне да постъпва разточително, почне да разорява къщата си, да позори мъжа си, тя трябва да бъде разобличена; ако мъжът й се изкаже за изгонването й, той може да я изгони [и] не е длъжен да йдаде  за път нищо като разводно възнаграждение. Ако мъжът й не сеизкаже за  изгонването й, мъжът й може да вземе друга [съдруга]; тазижена трябва  да живее в къщата на мъжа си като робиня.
(§ 142) Ако някоя жена намрази мъжа си и му каже: „Не. се докосвай до мене“, то делото трябва да се изследва по отношение на [възможен]порок  от нейна страна. Ако тя е целомъдрена и непорочна, тази жена нее  виновна, а мъжът й излиза от къщи и много я позори; тя може да сивземе  прикята и да се върне в къщата на баща си.
(§ 143) Ако тя не е целомъдрена, излиза от къщи, разорява къщата, позори мъжа си, тая жена трябва да бъде хвърлена във водата.
(§ 144) Ако човек вземе [за съпруга] божия жена, тази жена даде намъжа  си робиня и създаде [по този начин] деца, а този човек поиска даси  вземе наложница, това не бива да му се позволява, той не може давземе  наложница.
(§ 145) Ако човек вземе божия жена, тя не му даде деца [и] той поиска да си вземе наложница [и] да я въведе в къщата си; тази наложница не бива да се приравнява с жената.
(§ 146) Ако човек си вземе божия жена, тя даде на мъжа си робиня и последната роди деца, а после тази робиня почне да се приравнява към господарката си, тъй като тя е родила деца, господарката й не може дая  даде за сребро; тя може да й наложи знак за робство и да я причисликъм  робините.
(§ 147) Ако тя не е родила деца, нейната господарка може да я даде за сребро.
(§ 148) Ако човек вземе съпруга, тя бъде сполетяна от проказа (?) [и] той поиска да си вземе друга, той може да си вземе, но не бива да изгонва съпругата, която е сполетяна от проказа; тя може да живее в къщата, която той ще построи, и той е длъжен да я издържа, докато е жива.
(§ 149) Ако тази жена не се съгласи да живее в къщата на мъжа си, тойе  длъжен да й върне прикята, която тя е донесла от къщата на баща си;тя  може да си отиде.
{§ 150) Ако човек подари на жена си нива, градина или къща или движимо имущество и й даде документ с печат, то след смъртта на мъжа й нейните деца не могат да искат от нея нищо по съдебен ред; майката може дададе  наследството на своя любим син; на брата тя не е длъжна да дава.67
(§ 151) Ако някоя жена, живеейки в къщата на човек, задължи с договор мъжа си да не я подлагат на задържане неговите заемодавци и го накара да й издаде документ [за това], то, ако този човек е задлъжнял, преди да вземе [за съпруга] тази жена, неговите заемодавци не могат да подлагат жена му на задържане. Също ако тази жена е задлъжняла, преди да влезе в къщата на мъжа си, нейните заемодавци не могат да задържат мъжа й.
(§ 152) Ако те задлъжнеят след влизането на тази жена в къщата на човека, отговарят съвместно пред тамкаря.
(§ 153) Ако съпруга на човек позволи да умъртвят съпруга й заради друг мъж, тази жена трябва да се набие на кол.
(§ 154) Ако човек познае дъщеря си, този човек трябва да се изгони от общината.
(§ 155) Ако човек сватоса годеница на сина си, неговият син я познае,а  сетне самият той да бъде заловен, лежащ в нейното лоно, той трябвада  бъде вързан и хвърлен във водата.
(§ 156) Ако човек сватосва годеница на сина си и неговият син не я познае, а той самият легне в лоното й, той трябва да й претеглиполовин  мина сребро и да й възмезди всичко, каквото е донесла откъщата на баща  си; тя може да бъде взета за [съпруга] от любимия отнея мъж.
(§157) Ако човек след [смъртта] на бащаси легне в прегръдките на майка си, трябва да се изгорят и двамата.
(§158) Ако човек след смъртта на баща си бъде заловен в лоното на мащехата си, която е родила деца, този човек трябва да бъде изхвърлен от имуществото, на бащиния си дом. Хамурапи
(§ 159) Ако човек донесе брачен дар в къщата на тъста си и даде откупната плата, [но] обърне поглед към друга жена [и] каже на тъста си: „Няма да взема дъщеря ти“, бащата на девойката може да вземе всичко, каквото му е донесено.
(§160) Ако човек донесе брачен дар в къщата на тъста си, дадеоткупната  плата, а после бащата на девойката каже: „Няма да ти дамдъщеря си“,  той трябва да върне в двоен размер всичко, което му едонесено.
(§ 161) Ако човек донесе в къщата на тъста си брачен дар, даде откупна плата, [а после] неговият приятел го наклевети и тъстът каже на господаря на жената „Ти не ще вземеш дъщеря ми“, той е длъжен да върне в двоен размер всичко, което му е донесено, а неговият приятел не може да се ожени за жена му.
(§ 162) Ако човек вземе съпруга, тя му роди деца, а след това [тази] жена умре [буквално: отиде при съдбата си], нейният баща не може да предявява иск за прикята й — тя принадлежи [само] на децата й.
(§ 163) Ако човек вземе съпруга, тази жена не му даде да получи деца и умре, то ако неговият тъст му върне откупната плата, донесена от този човек в къщата на тъста, нейният мъж не може да предяви иск за прикята на тази жена — прикята й принадлежи само на къщата на баща й.
(§ 164) Ако тъстът не му върне откупната плата, той е длъжен, следкато  спадне от прикята й цялата откупна цена, да върне нейната прикяв  къщата на баща й.
(§ 165) Ако човек подари на сина си, който е приятел в неговите очи, нива, градина, къща и му даде документ с печат, а сетне бащата умре, когато братята почнат да се делят, той [любимият син] трябва да вземе подаръка, даден му от баща му, и освен това не трябва да поделят помежду си по равно имуществото в къщата на баща си.
(§ 166) Ако човек вземе съпруги за синовете, които има, [а] за най-малкия не вземе съпруга, а после бащата умре, когато братятапочнат  да се делят, от имуществото на бащината им къща те трябва даустановят  за най-младия брат, който не е взел жена, освен неговатачаст среброто  за откупна плата и да му позволят да вземе жена.
(§ 167) Ако човек вземе съпруга и тя му роди деца, [а после] тази жена умре, след нейната [смърт] той си вземе друга жена и тя също родидеца,  а после бащата умре, децата не трябва да се делят по майки, тетрябва  да вземат прикята на майките си и да поделят по равноимуществото в  къщата на баща си.
(§ 168) Ако човек реши да изгони сина си [и] каже на съдиите: „Ще изгоня сина си“, съдиите трябва да разследват неговото дело; ако синът не е извършил тежък грях, [достатъчен] за изгонването му отнаследство,  бащата не може да лиши сина си от наследство.
(§ 169) Ако той е извършил спрямо баща си тежък грях, [достатъчен] за изгонването му от наследството, те трябва за пръв път да му простят, ако ли пък той е извършил тежък грях за втори път, бащата може да лиши сина си от наследство.
(§ 170) Ако на човек съпругата му роди деца и неговата робиня [също] роди деца, [и] бащата приживе каже на децата си, които му е родила робинята: „мои деца“, причисли ги към децата на съпругата, а после бащата умре, децата на съпругата и децата на робинята трябва даподелят  помежду си имуществото на баща си по равно; наследникът, синна  съпругата, при подялбата трябва да избере и вземе [своята частпръв].
(§171) А ако бащата, още докато е жив, не каже на децата, родени му от робиня: „мои деца“, а след това бащата умре, децата на робинята нямат право да делят с децата на съпругата имуществото в дома на бащата. Робинята и нейните деца трябва да бъдат пуснати на свобода, а децатана  съпругата нямат право да предявяват искания към децата на робинятаза  [превръщане в] робство. Съпругата трябва да получи своята прикя и подаръка [вдовишкия дял], който й е дал и й е завещал чрез документ нейният мъж. Тя трябва да живее в жилището на своя мъж и да се ползува от [всичко това], докато е жива. Тя няма право да [го] продава за сребро; онова, което остане след нея, принадлежи само на нейните деца.
(§ 172) Ако нейният мъж не й е дал подарък [вдовишки дял], то трябвада  й се възстанови цялата прикя, а тя трябва да получи от имуществотона  дома на своя мъж част, равна на дела на един наследник. Ако ли пък децата започнат да я притесняват с цел да я изгонят от дома на нейния мъж, то съдиите са длъжни да разгледат нейното дело и да накажат децата, [а] тази жена не е длъжна да напусне дома на своя мъж. Акотази  жена реши да го остави, тя трябва да остави подаръка [вдовишкиядял],  даден й от мъжа й, на своите деца, [а за себе си] да вземеприкята от  бащиния си дом и нея може да получи обичният й мъж.. .
(§ 173) Ако тази жена [там], където се омъжи, роди на своя втори мъж деца, а след това умре, то прикята й трябва да поделят помежду си децата й от първия и от втория й мъж.
(§ 174) Ако тя не роди деца на втория си мъж, нейната зестра следва да получат само децата й [от първия й] съпруг.
(§ 175—176) Ако някой било дворцов роб, било пък роб на мушкенум се ожени за дъщеря на човек [и] тя роди деца, [то] господарят на робаняма  право да предявява към децата на човека иск за [обръщането] им в робство. И ако някой било дворцов роб, било пък роб на мушкенум се ожени за дъщеря на човек и тя, когато той се ожени за нея, влезе вдома  на дворцовия роб или на роба на мушкенума с прикята от своя бащиндом  [и] след като са заживели съвместно, те създадат дом и придобият движимо имущество, а по-късно било дворцовият роб, било робът на мушкенума умре, [то] дъщерята на човека трябва да получи своята прикя, а всичко онова, което нейният мъж и тя са придобили от момента, вкойто  те са заживели съвместно, трябва да се раздели на две части:половината  трябва да вземе господарят на роба, а другата половина —дъщерята на  човека за своите деца. Ако дъщерята на човека е нямалаприкя, всичко  онова, което нейният мъж и самата тя са придобили отмомента, в който  са заживели съвместно, трябва да бъде разделено надве части:  половината получава господарят на роба, а другата половина— дъщерята  на човека за своите деца.
(§ 177) Ако вдовица, която яма малолетни деца, реши да влезе в дома на другиго, тя няма право да влезе без [позволението] на съдиите. Когато тя влезе в дома на другиго, съдиите са длъжни да разследват делото на дома на първия й мъж, да предадат дома на първия й мъж да бъде стопанисван от втория й мъж и от тази жена и да вземат от тях необходимия за това документ. Те са длъжни да пазят дома, давъзпитават  малолетните деца, като нямат право да продават съдовете засребро.  Купувачът, който е купил съдовете на децата на вдовицата,загубва  своето сребро, като имуществото трябва да се върне на неговитестопани.
(§ 178) Ако на божията сестра, на божията жена или на храмовата блудница, на която баща й е дал прикя и е написал съответен документ, но не запише в написания от него документ, че тя има право да продава своето наследство, където пожелае, не й предостави свободно разпореждане, а след това баща й умре, то нейните братя получават нейната нива и градина и са длъжни да й дават съобразно с нейния дял жито, масло и вълна и [по този начин] да я снабдяват с храна. Ако нейните братя не й дават съобразно с нейния дял жито, масло и вълна и [по този начин] да я снабдяват с храна, тя има право да предаде своята нива и градина на онзи земеделец, който тя намери за добре, и нейният земеделец е длъжен да я издържа. Тя може да ползува от нивата, градината и от всичко, което й е дадено от нейния баща, докато е жива, [но], не може да го продава за сребро, нито да плаща с него дълговете на другиго; нейното наследство принадлежи само на братята й.
(§ 179) Ако на божията сестра, божията жена или блудница, на коятобаща  й е дал прикята и е написал документ с печат, той отбележи внаписания  от него документ, че тя може да продаде своето наследство,където  пожелае, като й предостави свободно разпореждане с имуществото,а след  това баща й умре, тя може да продаде своето имущество, къдетопожелае,  а нейните братя не могат да искат [нищо] от нея.
(§ 180) Ако бащата не е дал на своята дъщеря, на божията жена, живееща в обител, или блудница прикята, а след това баща й умре, тя получава, от имуществото в дома на баща си частта, която е равна на дела на един наследник, и получава от нея, докато е жива. Нейното наследство (?) принадлежи само на нейните братя.
(§ 181) Ако бащата посвети [дъщеря си] на бога като божия жена,храмова  блудница или храмова мома и не й даде прикя, а след това бащай умре,  тя трябва да отдели от имуществото в дома на баща си еднатрета от  своята наследствена част и да се ползува от нея, докато ежива; нейното  наследство принадлежи само на нейните братя.
(§ 182) Ако бащата не даде на своята дъщеря прикята, а тя е божия жена на Мардук Вавилонски, не й напише документ с печат, а след това баща й умре, тя получава при делбата с братята си от имуществото в бащиния си дом една трета от своя наследствен дял; тя не е длъжна да носи повинност; божията жена на Мардук е свободна да предаде своето наследство, където пожелае.
(§ 183) Ако бащата даде на своята дъщеря, родена от наложница, прикя, омъжи я и й даде документ с печат, а след това бащата умре, тя нямадял  в имуществото в дома на своя баща.
(§ 184) Ако бащата не даде на своята дъщеря, родена от наложницата, прикя и нея омъжи, след това умре, нейните братя са длъжни да й дадат прикята съобразно е възможностите на бащата в дома и да я омъжат.
(§ 185) Ако бащата осинови малолетен на свое име и го отгледа, това осиновено дете не може да бъде искано обратно.
(§ 186) Ако човек осинови малолетен и когато последният бъде приет,той  нанесе обида (?) на своя [приемен] баща или майка [или той намерисвоя  баща или майка], това осиновено дете трябва да бъде върнато вдома на  своя баща.
(§ 187) [Приемният] син на евнух (?), който служи в двореца, и синът на блудница не могат да бъдат изискани обратно.
(§ 188) Ако един занаятчия си вземе малолетен осиновен син и го изучи на своя занаят, осиновеният син не може да бъде изискан обратно.
(§ 189) Ако той не го научи на своя занаят, този осиновен син може да се завърне обратно в дома на своя  [роден]  баща.
(§ 190). Ако някой човек осинови малолетен и го отгледа, но не го причисли към своите деца, този осиновен син може да се завърне в дома на своя роден баща.
(§ 191) Ако човек отгледа осиновен малолетен син, [но] след това създаде дом, има деца и реши да изгони осиновения син, този син небива  да си отива с празни ръце; приемният баща е длъжен да му даде отсвоето  движимо имущество 1/3 от наследствения му дял [и само тогава]той ще си  отиде; от нивите, градините и къщата бащата не е длъжен даму дава нищо.
(§ 192) Ако [осиновеният] син на евнух (?) или на.блудница каже насвоя  приемен баща или приемната си майка: „Ти не си ми баща“ [или] „Тине си  ми майка“, трябва да му се отреже езикът.
(§ 193). Ако [осиновеният] син на евнух (?) или на блудница узнае за дома на своя [естествен] баща и намрази своя приемен баща илиприемната  си майка и си отиде в дома на своя баща, трябва да му сеизвади окото.
(§ 194) Ако човек предаде своето дете на кърмачка и това дете умре в ръцете на кърмачката, а кърмачката без знанието на неговия баща или майка го подмени с друго дете, то тя трябва да бъде изобличена и за това, че без знанието на неговия баща или майка го е подменила с друго дете, трябва да й се отрежат гърдите.
(§ 195) Ако синът удари своя баща, трябва да му бъдат отрязани пръстите.
(§ 196) Ако някой човек повреди окото на сина на човек, трябва да бъде повредено и неговото око.
(§ 197) Ато той строши кост [на сина] на човек, трябва да бъде строшена и неговата кост.
(§ 198) Ако той повреди окото на мушкенум или строши кост на мушкенум, той трябва да претегли една мина сребро.
(§ 199) Ако повреди окото на роб на човек или строши костта на роб на човек, той е длъжен да заплати половината от покупната му стойност.
(§ 200) Ако човек избие зъб на равен на себе си човек, трябва и нему да бъде избит зъб.
(§ 201) Ако той избие зъб на мушкенум, той трябва да претегли 2/3 мина сребро.
(§ 202) Ако човек удари плесница на някое лице, по-високо [по обществено положение], отколкото е неговото лично положение, трябва да му бъдат нанесени в събранието [публично] 60 удара с бич от говежда кожа.
(§ 203)  Ако синът на човек   удари   плесница на равен на себе си син на човек, той трябва да претегли 1 мина сребро.
(§ 204)  Ако мушкенум удари плесница на друг мушкенум, той трябва да плати 10 сикли сребро.
(§ 205) Ако някой роб удари плесница на сина на човек, трябва да му бъде отрязано ухото.
(§ 206) Ако човек по време на сбиване удари човек и му причини телесна повреда, този човек трябва да се закълне „Аз не го ударих умишлено“ и да плати възнаграждението на лекаря.
(§ 207) Ако онзи човек умре от побой, този трябва да се закълне и ако потърпевшият е син на човек, трябва да претегли половин мина сребро.
(§ 208) Ако [потърпевшият] е син на мушкенум, той трябва да претегли една мина сребро.
(§ 209) Ако човек удари дъщерята на човек и причиня помятане на плода, който тя носи в утробата си, той трябва да й заплати за плода 10 сикли сребро.
(§ 210) Ако тази жена умре, то и неговата дъщеря трябва да бъде убита.
(§ 211) Ако той чрез побой причини помятане на плода на дъщеря на мушкенум, той е длъжен да претегли 5 сикли сребро.
(§212) Ако тази жена умре, той трябва да претегли половин мина сребро.
(§213) Ако някой е ударил робинята на човек и й е причинил помятане, то той е длъжен да отмери 2 сикли сребро.

(§214) Ако тази робиня е умре, то той трябва да отмери 1/3 мина сребро.

(§215) Ако лекар е извърши на човек тежка операция с бронзов нож и е спасил човека или пък отстрани белмо [?, перде или по друг превод – тумор] на човек с бронзов нож и спаси окото на човека, то той може да получи 10 сикли сребро.

(§216) Ако този е син на мушкенум, то лекаря може да получи 5 сикли сребро.


РЕКЛАМА:

***

(§217) Ако това е роб на човек, то стопанина на роба е длъжен да даде на лекаря 2 сикли сребро.

(§218) Ако лекар е направи на човек с бронзов нож тежка операция и причини смърт на този човек или пък отстрани белмо [?, перде или по друг превод – тумор] на човек с бронзов нож и повреди окото на човека, но на него трябва да се отрежат [дланите на] ръцете.

(§219) Ако лекар е направи с бронзов нож тежка операция на роб на мушкетум и причини смъртта му, то той е длъжен да замести роба с роб.

(§220) Ако той му е отстрани белмо [?, перде или по друг превод – тумор] с бронзов нож и му повреди окото, то той е длъжен да отмери сребро [равняващо се на] половината от цената, за която е купен.

(§ 221) Ако лекар оправи строшената кост на човек или пък му излекува болезнен оток (?), [болният] трябва да претегли на лекаря 5 сикли сребро.
(§ 222) Ако [болният] е син на мушкенум, той трябва да претегли З сикли сребро.
(§ 223) Ако болният е роб на човек, господарят на роба трябва да претегли 2 сикли сребро.
(§ 224) Ако лекарят на воловете или на овцете направи тежък прорез на вол и на овца и излекува [животното], стопанинът на вола или овцата е длъжен да заплати като възнаграждение 1/6 сакли сребро.
(§ 225) Ако той направи тежък прорез на вола или овцата и причина смъртта на животното, трябва да заплати на стопанина на вола или на овцата 1/4 или 1/5 от покупната цена.
( 226) Ако някой бръснар без [позволението на] господаря на роба обръсне (?) [или: постави] знак на роб, който не се продава (?), на този бръснар трябва да се отрежат пръстите.
(§ 227) Ако някой човек измами бръснаря [и] той обръсне (?) [или постави] знак на роб, който не се продава, такъв човек трябва да бъде убит и закопан пред вратата на къщата си, а бръснарят трябва да се закълне: „Аз обръснах (или: поставих) знак ,,неумишлено.”, и да бъде освободен [от отговорност].
(§ 228) Ако някой строител построи на човек дом и го завърши, той [стопанинът на дома] трябва да му даде подарък в размер от 2 сикли сребро за всеки сар [площ] от дома.
(§ 229) Ако някой строител построи дом на човек и при това извърши своята работа нетрайно, тъй че построената от него къща се срути и причина смъртта на стопанина на къщата, такъв строител трябва да бъде убит.
(§ 230) Ако причини смъртта на сина на стопанина на къщата, трябва да бъде убит синът на строителя.
(§231) Ако той причини смъртта на роба на стопанина на къщата, той трябва да върне на стопанина на къщата роб за роб.
( 232) Ако той унищожи имуществото на стопанина, длъжен е давъзстанови  всичко, което е унищожено от него; а затова пък, че епостроил дома  нетрайно, тъй че се е срутил, той трябва да построисрутилия се дом за  своя сметка.
(§ 233) Ако строителят, като строи дом на човек, не укрепи работатаси,  тъй че стената се срути, той е длъжен да подпре стената на свои разноски.
(§ 234) Ако един майстор-корабостроител стъкми кораб на човек с [вместимост] от 60 куру, стопанинът на кораба трябва да му даде като възнаграждение 2 сикли сребро.
( 235) Ако майстор-корабостроител, който е стъкмил кораб за единчовек,  е извършил своята работа недобросъвестно, тъй че корабътзапочне да  тече (?) и получи дефекти още през първата година, майсторът-корабостроител трябва да разруши тази кораб, да изработи за своя сметка един траен кораб и да предаде трайния кораб на стопанинана  кораба.
(§ 236) Ако някой човек даде своя кораб под наем на някой корабостроител, а този последният бъде небрежен и потопи или остави онова, което се намира на кораба, да пропадне, корабостроителят е длъжен да плати обезщетение за кораба на стопанина на кораба.
(§ 237) Ако човек наеме майстор-корабостроител и кораб и го натовари с жито, вълна, масло, фурми или друг товар, а тозимайстор-корабостроител  бъде небрежен и потопи кораба или унищожионова, което се намира на  кораба, майсторът-корабостроител е длъжен даплати обезщетение за  потопения кораб и за всичко, което е загинало.
(§ 238) Ако майсторът-корабостроител потопи кораба, но го изтегли [от водата, той е длъжен да върне в сребро половината от неговата покупна стойност.
(§ 239) Ако чо [век наеме] майстор-корабостроител, той е длъжен да му дава 6 [куру жито] всяка година.
(§ 240) Ако корабът, който плава срещу течението [т. е. движи се с платна], се сблъска с кораб, който се движи по течението, и го потопи, стопанинът на кораба, който бил потопен, е длъжен да декларира склетва  пред бога всичко онова, което е загинало на неговия кораб, астопанинът  на кораба, който се е движел срещу течението и който епотопил кораба,  движещ се по течението, е длъжен да му платиобезщетение за кораба и за  всичко онова, което е загинало.
(§ 241) Ако човек вземе под наем вол, той трябва да заплати една трета мина сребро.
(§ 242—243) Ако човек вземе под наем [животно] за една година, той трябва да заплати: наем за работния вол 4 куру зърнени храни, а наемза  охранена крава първо качество — 3 куру зърнени храни на неговия[или на  нейния] стопанин.
(§ 244) Ако човек вземе под наем вол или магаре и те бъдат умъртвениот  лъв в степта, щетите се «осят единствено от неговия стопанин.
(§ 245) Ако човек наеме вол и му причини смърт вследствие нанебрежност  или побой, той трябва да върне на стопанина вол срещу вола.
(§ 246) Ако човек наеме вол и му строши крака или му прережекръвоносен  съд, намиращ се зад тила му, той трябва да върне настопанина за вола  вол.
(§ 247) Ако човек наеме вол и му повреди окото, той трябва да претегли на стопанина на вола сребро в размер на половината от покупната ценана  животното.
(§ 248) Ако човек наеме вол и му отреже рог, отреже му опашката или му повреди ноздрите (?), той трябва да заплати в сребро 1/5 от покупната му стойност.
(§ 249) Ако човек наеме вол и го порази бог, тъй че той падне, онзи, който го е взел под наем, трябва да се закълне пред бога и да бъде освободен [от отговорност].
(§ 250) Ако волът, който се движи по улицата, набоде човек и причини смъртта му, това съдебно дело не води към иск.
(§ 251) Ако волът на човек е бодлив, на него [на стопанина] бъде съобщено за този порок [на вола], [а именно], че е бодлив, астопанинът  не му притъпи рогата и не спъне своя вол и този вол набодесина на  човек и му причини смърт, той трябва да заплати половин минасребро.
(§ 252) [Ако онзи, който загине] е роб на човек, той трябва да заплати 1/3 мина сребро.
(§ 253) Ако човек наеме човек, който да стопанисва нивите му, предостави му жито, което е необходимо за стопанството, повери му добитъка и с договор го обвърже да обработва нивите, то ако този човек открадне семената или кърмата и тези неща бъдат намерени у него,трябва  да му бъдат отрязани пръстите.
(§ 254) Ако той, след като си присвои зърнодобива, който е необходимза  стопанството, изтощи добитъка, той е длъжен да възстановисъответното  количество (?) зърно, което е получил.
(§ 255) Ако той даде добитъка на човек под наем или открадне семенатаи  не отгледа жито на нивата, този човек трябва да бъде изобличен итой  трябва да претегли по време на жътва 60 куру жито за всеки 10 ику.
(§ 256) Ако той не е в състояние да плати онова, за което отговаря,той  трябва да бъде разчекнат на тази нива с помощта на добитъка.
(§ 257) Ако човек наеме орач (?), той е длъжен да му дава в годината 8 куру жито.
(§ 258) Ако човек наеме воловар, той е длъжен да му дава в годината 6 куру жито.
(§ 259) Ако човек открадне плуг от обработваема земя, той трябва да заплати на собственика на плуга 5 сикли сребро.
(§ 260) Ако той открадне плуг-сеялка  (?) или брана, тряб-ва да заплати 3 сикли сребро.
(§ 261) Ако човек наеме пастир, който да пасе едрия или дребния добитък, той трябва да му дава 8 куру жито в годината.
(§ 262)   [повреден текст].
(§ 263) Ако той погуби дадения му [вол] или [овца], длъжен е да обезщети стопанина, като му върне срещу вола вол и срещу овцата [овца].
(§ 264) Ако пастирът, комуто са поверени да извежда на паша едър или дребен [добитък], получи цялата си работна заплата и [с нея] бъде задоволен, [но въпреки това] започне да намалява броят на едрия и дребния добитък или пък да намалява неговият прираст, то той е длъжен да предаде прираста и дохода съобразно със своя договор.
(§ 265) Ако пастирът, комуто е поверен за паша едър яли дребендобитък,  бъде непочтен, промени клеймото и продаде добитъка за сребро,той  трябва да бъде изобличен и трябва да заплати обезщетение заоткраднатия  от него едър и дребен добитък на стопанина в десеторенразмер.
(§ 266) Ако в кошарите се появи божие прикосновение [т. е. настъпимор]  или пък лъв умъртви [някое животно], пастирът е длъжен да сеочисти  пред бога, а стопанинът на стадото трябва да прости мора вкошарата.
(§ 267) Ако пастирът бъде небрежен и допусне да се появи сред добитъка в кошарата белокръвие (?), пастирът е длъжен да обезщети стопанина заради причинените му в кошарата щети от белокръвието (?) посредством едър или дребен добитък.
(§ 268) Ако човек наеме вол за вършитба, наемът за него е 20 сила жито.
(§ 269) Ако той наеме за вършитба магаре, наемът за него е 10 сила жито.
(§ 270) Ако той наеме за вършитба козле (?), наемът за него е 1 сила  жито.
(§ 271) Ако човек наеме волове, кола и колар, той трябва да даде 180 сила жито на ден.
(§ 272) Ако този човек наеме само кола, той трябва да дава 40 сила жито на ден.
(§ 273) Ако човек наеме работник, той трябва да плаща от началото на годината до петия месец 6 ше сребро на ден, а от шестия месец до края на годината той трябва да плаща 5 ше сребро на ден.
(§ 274) Ако човек вземе занаятчия, то заплатата. . . 5 [ще] сребро, заплата… [. .. ше] сребро, [заплата на каменоделеца — [… ше] сребро, [заплата… ше] сребро, заплата на ковача [. . . ше] сребро, [заплата] на дърводелеца 4 ше сребро, заплата на кожаря [. . . ше сребро], заплата на корабостроителя [. . . ше сребро], [заплата] на строителя [. . . ше сребро] на ден той трябва да дава.
(§ 275) Ако човек наеме дъ [лъг] кораб [т. е. кораб, който се движи с въже], той е длъжен да плаща за него 3 ше сребро на ден като наем.
(§ 276) Ако човек наеме кораб, който се движи срещу течението, [корабс  платна], той е длъжен да дава за него по 2 1/2 ше сребро на денкато  наем.
(§ 277) Ако човек наеме кораб [с вместимост] 60 куру, той е длъжен да дава за него 1/6 [сикла]  сребро на ден като наем.
(§ 278) Ако човек купи роб или робиня и след това измине един месец, той получи епилептичен припадък, купувачът може да го върне обратно на неговия продавач и да получи обратно претегленото от него сребро.
(§ 279) Ако човек купи роб [или] робиня и срещу него бъде насочен [виндикационен, т. е. за освобождаване] иск, по иска отговаря само продавачът.
(§ 280) Ако човек купи в неприятелска страна роб или робиня на човек и когато се завърне в страната, стопанинът на роба или робинята признае своя роб или робиня, то ако този роб или робиня са деца на страната[т.  е. на Вавилония], те трябва да бъдат пуснати на свобода без [възнаграждение във вид] на сребро.
(§ 281) Ако те са деца на друга страна, купувачът е длъжен да назове пред бога претегленото от него сребро, [а] стопанинът на роба или робинята може да предаде на тамкаря претегленото от него србро и да освободи за [себе си] своя роб или робиня.
(§ 282) Ако робът каже на своя стопанин: „Ти не си ми господар“, тотой  е длъжен да го изобличи като свой роб, а след това господарят можеда  му отреже ухото.
Ето справедливите закони, утвърдени от Хамурапи, победоносния цар, който въдвори истинско благоденствие и добро управление в страната. . .


 Законите на Хамурапи – речник

 

1. Или: „Когато великият Ану[м]   (бог на небето)  … и Енлил“.
2. Боговете на земята.
3. За Еялил вж. заб. 2 към Реформите на Урукагина, стр. 23.
4.Бог и покровител на Вавилон. Когато този град станал столица на страната, Мардук бил обявен за цар на боговете. На негово име е наречена планетата Юпитер, която била смятана за въплъщение на този бог.
5. Семитското име на Енки, бог на реките, моретата и подземните води.
6. Небесни богове.
7.Бог на слънцето, светлината и правосъдието. Главни центрове на  неговиякулт са градовете Сипар Акад (дн. Абу Хаба, първоначално Сипар  и Акадса съществували като два отделни града, които впоследствие са се слели) и Ларса (вж. по-долу заб. 16).
8.  Т. е. жителите на Акад  (т. е. семитите).
9. Вж. заб. 14 към „Реформите на Урукагина“.
10. Название на храм в Нипур.
11.  Град на брега на Персийския залив  (дн. Абу Шахрейн).
12. Храм в гр. Ериду. По-нататък също след всяко название на град се споменава местният храм.
13. Бог  на луната   (отговаря  на  шумерийския  Нанару).   Главен център на култа е гр. Ур.
14. Град в Южна Вавилония (дн. Ел Мукаяр).
15. Съпруга на Шамаш.
16.Град в Южна Вавилония (дн. Сенкере). Малко време преди съставянето  нададения кодекс Хамурапи завладял на 30-та година от царуването си  следожесточени войни Ларса. Оттук може да се разбере изразът „който  пощадиЛарса“.
17. Град в Южна Вавилония (дн. Варка).
18. Град, разположен на север от Нипур.
19. Бог на войната. Главен център на култа му е град Киш.
20. Град в Северна Вавилония (дн. Тел ел Охеймир).
21. Бог на чумата и смъртта.  Център  на култа му  е град Кута.  Другото му название е Нергел.
22. Град в Северна Вавилония  (дн. Тел Ибрахим).
23. Туту, или Набу — бог на мъдростта. Главен култов център е Борсипа.
24.Предградие на Вавилон (на десния бряг на р. Ефрат).
25.  Град, разположен на юг от Вавилон (дн. Тел Делем).
26.  Бог на земеделието. Център на култа му е гр. Дилбат.
27.  Богинята-майка,   явява   се   в   митовете   като   създателка   на   хората.
28. Град в Северна Вавилония край р.  Тигър (дн.  Так-и-Кисра),  близо до Багдад.
29. Богиня на раждането и на съдбата, майка на боговете.
30. Епитет на богинята Ищар.
31. Навярно се има пред вид гр. Алепо в Северна Сирия.
32. Бог на гръмотевицата, светкавицата, дъжда и наводнението.
33. Град в Южна Вавилония (дн. Бисмайя).
34. Град в Северна Вавилония в областта Малгум  (вж. по-долу заб. 35).
35. Област в северната част на Вавилония, граничеща с държавата Мари, (вж. по-долу заб. 38).
36. Съпруга на бог Еа (другото й име е Дамкина).
37. Древен аморейски бог; след затвърдяването на аморейската династия  във Вавилон той бил включен във вавилонския пантеон.
38.Мера, или Мари — название на мощна държава (с едноименна столица,  дн.Тел Харири) на северозапад от Вавилон. В 35-та година от цар-ствуването си Хамурапи разгромил Мари, за което загатва, като говори за помилването на хората на Мера. В същност Хамурапи се разправил жестоко с победения град.
39. Точното местоположение е неизвестно.
40. Бог на подземния свят.
41. Древна столица на Асирия (дн. Калат Шеркат).
42. Асирийски град, който сетне станал столица   (дн. Куюнджик).
43. Втори цар от I вавилонска династия (1880— 1845 г. пр. н. е.).
44. Вавилонски цар (1812—1793 г. пр. н. е.), баща на Хамурапи.
45.Буквално богът-река. Има се пред вид свещената за вавилонците р. Ефрат, която в качеството си на съдия се е смятала за бог. Подробностите за организацията на божия съд не ни са известни.
46. Употребява се терминът „пурху“, производен от глагола „пурху“ — събирам се. Навярно се има пред вид събрание на народа.
47.Тъй се наричали жителите на покорените области (специално на шумерийските градове на Южна Вавилония), ограничени в правата си в сравнение с коренните вавилонци, наречени „синове на човек“.
48. Не е ясно дали вън от портата на двореца, или вън от градската порта.
49. Старейшина.
50. Две категории военни чинове, отговарящи приблизително на нашите съвременни понятия редник и интендант.
51. Едър търговец, водещ работата си лично или чрез дребни търговци, пътуващи из страната с дадените им стоки.
52. Командни   длъжности   във   войската,   нещо   като   офицер   и   капитан.
53. Категория жрици.
54. Мярка за зърнени храни.
55. Мярка за повърхнина.
56. Вж. по-горе заб. 32.
57. Т. е. намокря глинената плочка, за да изличи посочения падеж на плащането, да впише нов падеж.
58. Навярно   става   дума   за   подялба   на   поземления   участък,   а   не   на добива.
59. Финиковите палми изискват специално изкуствено оплодяване.
60. Амбулантен търговец, намиращ се на служба при тамкар (търговец).
61. Спиртно питие.
62. Категория жрици.
63.  Обител за жрици-пустиннички
64. Т. е. набеди я.
65.В знак на безчестие. Дългата коса, бакенбардите и брадата,  заплетенина пръстенчета и намазани с ароматно масло, били гордостта на вавилонянина.
66. Роб  трябва  да  се  разбира  тук  в  преносен  смисъл.  Всеки вавилонец се смятал за роб на царя.
67. За да не мине имотът на семейството на мъжа й в нейното родно семейство.

Използвана литература:
Христоматия по история на стария свят. – Христо Данов; стр. 26.


Европейска нощ на учените 2022 г.: