Грегор Мендел (1822 – 1884), роден в Силезия (Полша), е австрийски монах от Августинския орден в манастира при Брюн (сега Бърно, Чешка република). През 1857 г. той започва експерименти с градински грах, за да изследва системата, по която се предават генетичните характеристики. Наблюдавайки определени черти на граховите растения, като например високи и ниски стъбла, гладки и сбръчкани семена, той установява фундаменталните закони на наследствеността, статистическата предсказуемост на характеристиките и наследяването на доминантните и рецесивните белези в следващите поколения. Появило се във време, когато „Произход на видовете“ на Дарвин продължава да предизвиква съпротивата на клерикалите по въпроса за естествения подбор, откритието на Мендел се оказва в центъра на еволюционната полемика. На работата на Мендел не се обръща почти никакво внимание и тя е публикувана само в „Тгапзасгюпз“ на Бърнското общество по естествена история през 1865 и 1869 г. Остава забравена до 1900 г., когато Де Вриз от Холандия, Коренс от Германия и фон Зейзенег от Австрия независимо един от друг преоткриват законите на Мендел. През тази година става нещо забележително, без прецедент в света на откритията. Вместо да се карат помежду си за приоритет, тримата поотделно издирват документите за предишни работи по темата, попадат на забравената статия на Мендел и го признават за първооткривател. Тази честност -крайно рядко явление в аналите на западната наука, която идва от трима души едновременно, е действително първа в света.