Загубата на „вечния лед“ заплашва начина на живот на монголските северни елени

Петната „вечен лед” в монголските степи бързо изчезват, а това води до тежки последици за стадата елени и техните пастири.

Image: MYAGMAR NANSALMAA

Около 30 семейства от племето Цаатан живеят в отдалечена част на северна Монголия, наречена Специална защитена зона Улаан Тайга (буквално Червената тайга). Срещите и разговорите с някои от тези семейства позволиха на изследователите да проследят тяхната никога незаписвана история и да получат нов поглед върху това колко бързо тези общности оредяват.

През лятото Цаатан отвеждат стадата северни елени в безлесна, тундрова долина, наречена Менгебулаг. Там с десетилетия, а вероятно и повече, независимо от сезона стоят многобройни големи петна от сняг и лед, които хората наричат „вечен лед“.


РЕКЛАМА:

***

„Ледът е важен източник на сладка вода за семействата, а елените лежат върху него, за да се охлаждат и да се облекчат от ухапванията на насекомите”, разказва Уилям Тейлър, археолог от Колорадския университет в Боулдър и Института за човешка история „Макс Планк” в Йена, Германия. Без охлаждащия и потискащ насекомите ефект на леда, казват пастирите, животните стават уязвими на болести, пренасяни от паразитите, освен това страдат от топлината, което също снижава имунитета им.

„Тези хора веднага изпитват последствията от текущите промени в климата, поради факта, че поминъкът им е свързан с животните и съответно с водата“, коментира Тейлър.

Монголия е една от най-сухите страни в света, но „планините осигуряват тази уникална микросреда, където сезонните валежи се събират под формата на снежни петна“, казва Тейлър. Именно на тях разчитат хората и стадата.

Но сега много от ледените петна се свиват или дори изчезват, както отбелязват Тейлър и неговите колеги при многократните си посещения в района. За да научат повече за това къде и кога ледът започва да изчезва, изследователите разпитват членове на три семейства от племето Цаатан, които посещават ледените петна години наред. Изглежда загубата им се е ускорила през последното десетилетие – много дългогодишни ледени петна са се стопили напълно през лятото на 2016, 2017 и 2018 година.

Цаатан ги завеждат на места, където доскоро е имало ледени петна, а сега са просто безплодни голи скали. И тази загуба местните хора чувстват в много отношения като нещо трагично, разказва Тейлър.

Изследването няма за цел да анализира как загубата на тези ледени петна е свързана с покачващите се температури в региона. Но екипът отбелязва, че средната температура в Монголия към 2001 г. е вече с 1,5 градуса по Целзий по-висока от средната за XX век, според доклада на ООН за изменението на климата.

С помощта на указанията на Цаатан и на сателитните данни от 2016 и 2017 г., изследователите са посетили единадесет съществуващи ледени петна, както и две места, които са имали ледена покривка през 2016 г., но в момента вече са оголени.

Екипът открива дървени артефакти от 60-те и 70-те години на миналия век, които са били погребани доскоро под леда – например дълги дървени пръчки, с които пастирите и до днес си служат, за да направляват стадата. Редици от подобни пръчки, поставяни изправени в снега, са карали животните да се отклоняват от дадено място.

Впрочем от началото на XXI век подобни находки започват да се появяват все по-често заради  топенето на леда и в Норвегия, Северна Америка и Алпите, отбелязва и норвежкият глациолог Ларс Холгер Пило. Сега учените се надпреварват да записват устни истории, както и да събират артефакти от бързо топящата се ледена покривка в отдалечени райони. „Много от находките са от органични материали, които не са запазени другаде, но са оцелели стотици или дори хиляди години в леда, като в машина на времето“, казва Пило.

„Групата на Уилям Тейлър е първата, която предприема такава археологическа работа сред ледовете в Монголия. Те вършат наистина важна работа“, заключава Пило.

 

Превод: Елена Страхилова

Източник: Science News


Европейска нощ на учените 2022 г.: