Загубата на големите хищници причинява колапс на екосистемите

Автор – LiveScience


Превел: Тихомир Георгиев

Attached Image: lgpp30995.jpg


    Катастрофалното намаляване в световен мащаб на броя на големите хищници като вълци, пуми, лъвове и акули води до увеличаване на броя на по-малките „мезохищници”, които причиняват големи икономически и екологични щети, е извод направен в ново изследване.
    Откритията, публикувани на 1 октомври в списание Bioscience, показват, че за последните 200 години в Северна Америка има намаление на броя на всички големи хищници на сушата, докато в същото време са се увеличили популациите на 60 процента от видовете мезохищници. Проблемът е глобален и става все по-сериозен, казват учените, а се виждат малко на брой решения.
    Един пример – в части от Субсахара популациите  на лъвове и леопарди са намалели, което е позволило увеличаването на следващите по ред хищници – павианите.  В някои случаи деца са спирани от училище, за да стоят в къщи и да пазят семейните градини от нахални павиани, които нападат и обират реколтата.
    „Проблемът е комплексен и много от последствията не са известни” каза Уилям Рипъл, професор по горски екосистеми и общества в Щатския университет на Орегон. „Но има свидетелства, че силното увеличение на популациите на мезохищници е изключително сериозен проблем, който влияе на екологията и икономиката.”
    Учените казват, че по цял свят се наблюдават случаи на драстично намаление или дори цялостно унищожение на популации на първични хищници като вълци, лъвове или акули. Обикновено това е умишлено и понякога е причинено от разрушаване на естествената среда, лов или риболов, В много случаи на това е гледано с одобрение от хората заради страх от персонална атака или загуба на техния добитък. Но се разбра, че това води до ред проблеми, включително такова разрушаване на екосистеми и икономики, пред което проблемите причинявани от първичните хищници изглеждат нищожни.
    ”Извършил съм много изследвания на дивата природа в Африка и хората навсякъде задават един и същ въпрос –  какво правим?” казва доцентът в Щатския университет на Орегон Клинтън Епс, който изследва взаимните влияния на хората и дивата припода. „Най-важното е да се разбере, че тези проблеми са комлексни, не е толкова просто да се отървем от вълците или лъвовете и да си мислим, че сме решили някакъв проблем. Трябва да бъдем по-внимателни относно това, което изглежда лесно решение.”
    На унищожаването на вълците често се гледа благосклонно от страна на фермерите, които се страхуат от нападение над техния добитък. Това обаче води до увеличаване на броя на койотите – „мезохищници”, които преди са били ограничавани от вълците. Койотите нападат вилорогите антилопи и овцете, а опитите за контрол над броят им са изключително скъпи, като възлизат на стотици милиони долари.
    „Очаква се икономическите щети причинени от мезохищниците да надхърлят тези причинени от големите хищници и това е във всеки сценарий, в който мезохищниците участват в същият или в нов конфликт с хората” пишат учените в техния доклад. „Броят на мезохищниците обитаващи дадена площ е по-голям от този на големите хищници и затова показват по-голяма съпротива спрямо опитите за контрол”.
    Проблемите не се ограничават само до екосистемите на сушата. Популациите при акулите например, са намалели сериозно поради свръхулов. На някои места това е довело до голямо увеличение на популациите на скатовете, което на свой ред причинява колапса на добива на миди по крайбрежието, а оттам и до екологични и икономически загуби.
    
    Сред другите открития в изследването са:

    Първичните или големи хищници могат всъщност да донесат полза на популациите на животните, служещи за плячка, защото ограничават по-малките хищници и не отчитането на този механиъм е причинил колапс на цели екосистеми.
    Увеличаването на негативните ефекти породени от нарастването на популациите на мезохищници са документирани за птици, морски костенурки, гущери, гризачи, двуутробни, зайци, риби, миди, насекоми и копитни.
    Икономическата цена за контрол над мезохищниците може да бъде много висока и понякога може да има по-висока ефективност и по-ниска цена при връщане на големите хищници в екосистемата.
    Човешката намеса не може лесно да замени ролята на големите хищници, отчасти защото постоянния страх породен в отношенията между хищник и жертва променя не само популациите, но и поведението на мезохищниците.
    Големите хищници обикновено са месоядни, но мезохищниците често са всеядни и могат да причинят сериозни щети на растенията и реколтата.
    Ефектите от бързото увеличение на популациите на мезохищниците могат да бъдат открити в океани, реки, гори и области с тревиста растителност по цял свят.
    Обръщането в противоположната посока и ограничаването на броя на мезохищниците става все по-трудно и по-скъпо, докато най-големите хищници в света продължават да бъдат тласкани към унищожение.
    
”Тези проблеми не се подават на лесни решения” казва Рипъл. „Чел съм, че когато генерал Джордж Армстронг Къстър пристигнал на Блек Хилс през 1874 г. той забелязал недостиг на койоти и изобилие от вълци.  Сега на много места вълците са изчезнали, а койотите убиват стотици овце из целия Запад.”
    ”Ние едва започваме да оценяваме въздействието от загубата на нашите големи хищници” каза той.
    Рипъл и неговите колеги от Щатския университет на Орегон са направили пространно изследване и имат многобройни публикации върху разрушаването на цели екосистеми причинено от загубата на големите хищници, като вълци и пуми, при това въздействието се изразява не само чрез увеличаване на броя на тревопасните, като елени и лосове, но също и загубата на страх от хищниците, което променя поведението на животните. Учените са документирали възстановяването на екосистемата в Националния парк Йелоустоун след като вълците отново са заселени там.

  http://www.livescience.com/environment/091001-predator-loss.html


РЕКЛАМА:

***

  • Attached Image: 520x390-kalahari2-predator.jpg

Европейска нощ на учените 2022 г.: