Търсене
Close this search box.

Загадките на пещерното изкуство

Загадките на пещерното изкуство

Загадките на пещерното изкуство

Загадките на пещерното изкуство


Направи дарение на училище!



***

Новите открития налагат преосмисляне на всичко, което сме мислили, че знаем за изкуството от каменната ера, не на последно място какво означава то и къде другаде може да се крие.

 

През 1879 г. 8-годишно момиче случайно прави откритие, което ще разтърси нашето разбиране за човешката история. По стените на пещерата Алтамира в Северна Испания тя забелязва зашеметяващи рисунки на бизони, боядисани в ярко червено и черно. По-впечатляваща дори от изображенията обаче се оказва тяхната възраст: те са направени преди хиляди години от предполагаемо примитивните предци на съвременните хора. Днес са открити близо 400 такива пещери в цяла Европа, украсени с ръчни шаблони, мистериозни символи и красиви изображения на животни, създадени от тези изявени художници.

Откритията доведоха до мнението, че художественият талант е възникнал след пристигането на съвременните хора в региона преди около 40 000 години, като част от „културна експлозия“, отразяваща разцвет на човешкия ум. Но по-новите открития и доказателства изхвърлиха тази идея от сцената.
Като начало съвременните хора може би не са първите художници в Европа, както разкриха картини, открити в испанска пещера през 2018 г. Нещо повече, съкровищница от пещерни картини, намираща се в Индонезия, разсея тотално идеята, че Европа е била епицентърът на творчеството. Всъщност откритията в Африка показват, че хората усъвършенстват художествените си умения много преди групи от тях да мигрират извън нея в останалата част на света.

Истинската загадка за разкриване обаче е въпросът защо пещерното изкуство от каменната ера изглежда е концентрирано само на няколко места по света. Може ли то да се крие и другаде, в равнината например, незабелязано, непризнато или скрито?
В момента се полагат усилия за проследяване на това липсващо изкуство с нарастващ успех. Последните открития разкриват общи теми и скрити кодове, споделяни от праисторическите хора навсякъде. Ако дешифрираме тяхното значение ще получим представа за умовете на нашите предци, простиращи се хилядолетия назад.


Разбери повече за БГ Наука:

***

 

 

Никое друго живо същество не изобразява мисли и идеи под формата на рисунки или символи. Това е не само естетически приятно, но и предоставя възможност за предаване на информация широко и между поколенията.
Намек, че това символично поведение отдавна предхожда еволюцията на нашия вид идва под формата на 500 000-годишна черупка, гравирана със зигзаг от древен Homo erectus. Най-ранните доказателства за художествено мислене при Homo sapiens се намират в пещерата Бломбос в Южна Африка, където геометричните шарки, надраскани върху блокове от охра, показват, че хората са експериментирали със символи преди 100 000 години. През 2018 г. там е открита и най-старата рисунка в света, направена с пастел от червена охра на скала преди 73 000 години. Има и примери за праисторическо изкуство от други части на Африка, включително 100 000-годишни мъниста от морски раковини, намерени в Алжир.

Първите хора, които напускат люлката на човечеството в Африка и мигрират по света, трябва да са пренесли със себе си и своя артистичен талант. И все пак повече от век след откритието в Алтамира почти цялото известно пещерно изкуство от каменната ера беше откривано само в Европа. Това се промени чак през 2014 г. с невероятно откритие чак от противоположната страна на света.

Местните хора отдавна знаят, че варовиковите пещери на остров Сулавеси в Индонезия, съдържат много рисувани изображения. Смята се, че съвременните хора са достигнали региона преди около 65 000 години, но никой не си е представял, че това изкуство може да е толкова старо, тъй като древните картини изглежда малко вероятно да оцелеят в тропическата среда.
Екип от изследователи, ръководен от Максим Обер, сега в университета Грифит в Австралия, преобърна тази идея, използвайки техника, която революционизира нашето разбиране за пещерното изкуство. С течение на времето, слоеве от калцит могат бавно да се натрупват върху участъци от иначе видими изображения, а датирането измерва нивата на уран и торий в тях, за да даде минимален период от време, преди което е било създадено изображението.
Използвайки тази техника в седем пещери, изследователите са открили 14 изображения, включително картина на бабируса (Babyrousa), известна още и като свиня-елен, датираща най-малко от преди 35 400 години, сравнима с най-старите изображения на животни, открити в Европа. Друг, ръчен шаблон – създаден чрез поставяне на ръка върху стената и издухване на боя върху нея, за да се получи силует – е най-малко на 39 900 години, което го прави най-старият известен ръчен шаблон от това време.

Това отвори портата към новите находки в Индонезия. Те включват ловна сцена, създадена най-малкото преди 43 900 години, която е и най-старото известно изображение на човешки същества и най-старото повествователно произведение.
„Когато открихме този образ, бяхме невероятно щастливи, но когато той се оказа толкова стар, почти припаднахме от радост“, споделя Адам Брум, също от университета „Грифит“. През януари екипът му обяви, че рисунка на прасе от друга пещера в Сулавеси, датира поне 45 000 години назад – нов рекорд за най-старото образно изкуство.

 

45 500-годишната рисунка на целебеско брадавичесто прасе в пещерата Leang Tedongnge на остров Сулавеси, Индонезия. Изображение: sci-news.com

 

Изгубеното изкуство на Азия

Тези открития са последният гвоздей в ковчега на идеята, че артистичните таланти са родени в резултат на някакъв „творчески взрив“, появил се в Европа. А ловът за древно изкуство в Югоизточна Азия едва сега започва.

„Открихме повече от 300 обекта с пещерно изкуство в Сулавеси, което е стилово сходно и последователно“, казва Брум. „На съседния остров Борнео има още пещерно изкуство, което датираме. Нещо повече, хиляди други острови в Индонезия никога не са били изследвани за рисунки. Мисля, че там има още адски много пещерно изкуство“, казва той. Можем да очакваме, че скоро ще се появят и по-стари дати, тъй като Обер е пионер във варианта на датиране на серия от уран, който използва лазери за определяне на първите слоеве калцит, нанесени върху картина. Новите техники за датиране също така започват да определят възрастта и на богатството от пещерно изкуството в Австралия, което досега беше почти невъзможно.

Датирането на серия от уран е предизвикателство за нашето разбиране и за най-старото пещерно изкуство в Европа. Проучване от 2018 г. на три испански пещери от Алистър Пайк от университета в Саутхемптън (Великобритания) и неговите колеги, разкри, че ръчен шаблон и правоъгълен символ, открити там, са на около 65 000 години. Съвременните хора пристигат в региона едва 20 000 години по-късно, което води изследователите до извода, че тези образи трябва да са ги създали неандерталците.
Това твърдение е обект на бурни спорове. Но независимо от това кои са били първите европейски художници, сега знаем със сигурност, че преди около 40 000 години вече е имало две горещи точки на пещерно изкуство и те са се намирали в двата противоположни края на Евразия.

 

 

Въпреки че са на 13 000 километра една от друга, тези две големи “школи” от артистични излияния, показват някои поразителни прилики. Изображенията са доминирани от големи тревопасни животни, нарисувани в профил. Ръчните шаблони също са много често срещани. Нещо повече, най-старото открито засега изкуство в двата региона е вече сложно и добре развито, което означава, че е много вероятно този художествен стил да произхожда от по-ранни популации.
„Сигурно има много по-стар произход, вероятно още от Африка“, предполага Обер. Ако случаят е такъв, той смята, че следа от по-ранното изкуство от ледниковия период може да е свързвало Югоизточна Азия с Европа по пътищата на миграция на хората.

Защо обаче това липсващо звено в развитието на изкуството не е намерено? Една от възможностите е то никога да не е съществувало. Само защото хората могат да правят изкуство, това не означава, че ще го направят: изкуството може да е било нещо, което нашите предци са създавали само при определени обстоятелства.
Смята се, че размерът на населението е ключов фактор за това, като една по-голяма група е по-вероятно да измисли и разпространи нови идеи.
„Ако изкуството е социален феномен и следователно служи за поддържане на едно сложно общество заедно, тогава бихте очаквали, че когато групите нараснат или може би развият повече концепции за собственост върху земя и имущество, те са по-склонни да впишат това в пейзаж със значение“, допуска Пол Петит от университета в Дърам, Великобритания. Преди да стигнат до Европа и Индонезия мигриращите групи може да са били твърде малки и мобилни, за да почувстват необходимостта да творят толкова много изкуство.

Друга възможност е те да са правели изкуство, но то просто да не е оцеляло. Ако хората тогава са рисувахли например върху кожи или върху дърво, тези изображения отдавна биха загинали. Дори при скалите съхраняването им е проблем. Изрисуваните пещери във Франция и Испания са направо аномалии в сравнение с други места по света, където влажността разпада стените на пещерите и капещата вода отмива боята или причинява образуването на дебел слой калцит, затъмнявайки пигмента.
„Много от старите неща вероятно ще бъдат по-малко видими с невъоръжено око“, казва Геневиве фон Петцингер от Университета на Виктория, Канада. „И все пак сега имаме толкова много високотехнологични инструменти, които можем да използваме, за да ги разкрием.“

 

 

Техника за цифрово подобрение, наречена декорелационно разтягане, например, извежда елементи от рисунки, които са почти невидими с невъоръжено око. Разработена за откриване на сигнали от космоса, тя е била използвана от НАСА за подобряване на изображенията, заснети от нейния марсоход Perseverance. След това има мултиспектрално изображение, което използва различни обхвати на светлинния спектър, от инфрачервено до ултравиолетово, за улавяне на избледнели следи от червена охра, скрита зад слоевете калцит. Спектралният анализ на пигментите може да даде „рецептата“ на използваната боя, предоставяйки улики за това дали различни картини са направени едновременно. Подобни сложни техники за изобразяване вече са разкрили много скрити изображения от каменната ера. Например, високотехнологично проучване на пещерата Берну в района Дордон във Франция, която е проучвана от археолози от 1932 г., разкри нови изображения и детайли, включително две рисунки на мамути – същества, които са доста редки в менажерията от изображения.

Изкуството също така се открива и на места, където преди не се е смятало, че съществува.
Археологът Айтор Руис-Редондо от университета в Саутхемптън (Великобритания) е в челните редици на този лов, насочен към пещери, в които е известно, че са живели първобитни хора. През 2019 г. той и колегите му откриха първото изобразително пещерно изкуство на Балканите в Ромуалдовата пещера в Хърватия. То изобразява бизон и козирог плюс две човекоподобни фигури. Миналата година той ръководи проучване на пещерата Капова в руските планини Урал, което разкри рядко изображение на камила, на мамут, привидно защитаващ малкото си и на уникални графични символи, включително обърнати трапеци. Теренната работа беше ограничена от пандемията на COVID-19, но Руис-Редондо се надява скоро да се върне и твърди, че има още много изображения за откриване.
Пещерно изкуство е открито и в Румъния, включващо носорог, нарисуван с въглен преди около 30 000 години; по това време в региона са живели вълнести носорози. А освен това има и вълнуващи намеци, че изображенията в Монголия може да са приблизително на същата възраст.

 

 

“Пещерното изкуство от Индонезия и Централна, Източна и Западна Европа има характеристики, които си приличат“, казва Руис-Редондо. Той смята, че те биха могли да имат общ произход в Близкия изток, където хората се заселват за първи път след напускането на Африка.
Имайки това предвид, сега той е насочил поглед към Леванта за бъдещо проучване. Други смятат, че все още може да открием произхода на пещерното изкуство в Африка. Към днешна дата най-старото известно фигуративно изкуство там е само на 27 000 години, но дори това се оспорва. Въпросната находка се състои от четири малки каменни плочи, намерени в пещерата Аполо 11 в Намибия, украсени с изображения на животни, нарисувани с въглен и охра. Но по-голямата част от континента въобще не е изследвана археологически, така че може да има много пещерно изкуство, което тепърва ще бъде открито, допуска Елеонора Сери от Института за наука за човешката история на Макс Планк в Йена, Германия.

Сега, когато знаем, че това изкуство е по-широко разпространено, отколкото преди се предполагаше, и показва последователни характеристики в огромни пространства и време, въпросът за милион долара е какво означават тези шаблони на ръце, рисунки и символи.
През годините изследователите са измисляли всякакви идеи: че изображенията са свързани с ловни ритуали, сексуални символи или връзката с духовния свят, която и днес остава неразделна част от живота на много съвременни ловци-събирачи. Някои се съмняват, че въобще някога ще разберем.
„Това е разочароващо“, казва Руис-Редондо. „Те със сигурност означават нещо, но ние не можем да разрешим този въпрос. Но тъй като се появяват все повече примери, хората стават все по-оптимистични, че можем да декодираме поне част от информацията, въплътена в пещерното изкуство.”

За тази цел Жорж Сове от Университета в Тулуза (Франция) е изградил база данни, съдържаща подробности за повече от 4700 рисунки, картини и гравюри на животни, намерени в пещерите на Франция и Испания. Изучавайки това богатство от информация, той забеляза поразителна тенденция, че хората от каменната ера са обсебени от конете. Те са най-популярното животно, изобразявано в изследваната област, и се появяват в 29,5% от всички изображения, в сравнение с 23,3 % за бизоните и 11,1 % за елените.
Три четвърти от всичките обекти съдържат поне по един кон. Другите животни обикновено са изобразявани с лице наляво. „Конят обаче изглежда е изключение“, посочва Сове. Не само, че повечето от конските глави гледат надясно, но те често са изобразявани по-големи от другите животни и на по-видни позиции в пещерите. Разкопките показват, че конете не са били основен източник на храна за тези хора, така че очарованието им от тях трябва да е било по други причини.

Древните ловци-събирачи от Индонезия били още по-обсебени от едно конкретно животно: прасето. При изследване на 23 пещери в южен Сулавеси от Йосуа Пасарибу от Индонезийския университет е установено, че около 80 % от изобразените животни там са прасета.
„Тези ранни човешки култури са били осеяни по-специално с един вид прасе, което е ендемично за Сулавеси: брадавичестото прасе“, уточнява Брум.
Също толкова озадачаваща е липсата на изображения на животни, с които тези хора често биха се сблъсквали, като вълци и лисици в Европа, и малки животни като зайци, които съставляват голяма част от диетата им.
„Палеолитното изкуство не е картина на околната среда, а на светогледа на тези древни ловци-събирачи“, казва Сове. „Това е културен подбор на животните, които ги заобикалят.“

Декодирането на графични знаци е дори още по-сложно, защото те са абстрактни. Но големите бази данни и статистическият анализ могат да хвърлят известна светлина и върху тези кодове от каменната ера.
„Можем да намерим научно обоснован начин да подходим към въпроса за смисъла им“, казва фон Петцингер, който е създал база данни с графични символи от европейските пещери. Тя е идентифицирала 32 символа, които се използват многократно. Някои от тях, по-специално линии и точки, са често срещани, включително в най-старото изкуство. Други, като символи с форма на пера, произхождат от един регион и след това се разпространяват в нови области. Изучаването кои символи са поставени един до друг или до животни, дава известна представа за тези ранни експерименти с кодификация.
„Мисля, че повечето от нас биха се съгласили, че това е форма на писане“, казва Пети.
„Визуално виждам малка разлика между тези знаци и най-ранните шумерски резки върху глина, които винаги се тълкуват като най-ранните системи за писане. Вероятно тези знаци говорят нещо за животните, до които са изобразени.“

Въпреки това, точно както при символите, които хората използват за комуникация днес, същите знаци биха могли да имат различно значение за различните групи, които ги използват. Значението може също така да варира в зависимост от техния контекст, разсъждава фон Петцингер. Вземете долната точка – символ, срещащ се в повечето европейски пещерни произведения. „В някои пещери точките може да са маркери за пътеки. В други случаи те могат да бъдат някаква система за изчисляване“, казва тя. Те могат да бъдат групирани, за да образуват нещо, което прилича на изображение на съзвездие или на животно, може да означават рана, или нещо друго.
„Това е много прост символ с огромно количество информация, вградена в него.“
Сложните четириъгълни знаци, открити в пещерите в Северна Испания, са подобни. Сове и колегите му смятат, че променливостта на детайлите във всяка от тези форми предполага, че те са били използвани като маркери за различни, но свързани групи.

Можем ли да знаем със сигурност какви послания се опитват да предадат тези художници от каменната ера?
„Вероятно не“, смята фон Петцингер. „Но в същото време може да успеем да разкрием нова информация. И колкото повече примери за тяхната работа откриваме, толкова повече прозрение ще имаме за съзнанието им. Имаме толкова малка част от съществуващото, че всяко изображение, което можем да намерим, е решаващо парче от мозайката. Това е едно изключително вълнуващо време.“

 

Източници: New Scientist, sci-news.com
Превод: Радослав Тодоров


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.