Загадъчната „Мона Лиза”

 

Автор: Мариета Дечевска

Много от загадките в известните шедьоври са „решени” от изследователите и любителите на символика и художествени похвати. Но не прави ли именно това един шедьовър още по-загадъчен и мистериозен?

Доколко символиката в картините съчетава националното с общочовешкото? Между великите творци има прилика, независимо от времето, в което са живели и творили. Прилики в идеите, сходство. Мона Лиза все пак е французойка по националност. Леонардо умело съчетава обаче в многопластността на картината величието на обикновеното с красотата на отделната личност и достига до апотеоз на могъществото на природата. Именно тази многопластовост прави творбата, считана от много хора за най-известната картина в света, гениална. Именно този гениалност прескача границите на държавата и прави звученето на творбата общочовешко.


РЕКЛАМА:

***

Но нека поговорим повече за символиката вложена в картината. Очите на Мона Лиза издават, както често се твърди, неземна мъдрост. Самият Леонардо нарича окото „прозорец на човешкото тяло, който издава пътя му, който създава красотата на света и който държи душата доволна в нейния човешки затвор”. Скалистият пейзаж, използван в картината, е любим на Леонардо. Забележителен в това отношение е друг негов шедьовър „Мадоната в пещерата”.

Ръкавите на Мона Лиза са набрани, със сравнително ясни контури. Това съответства на стила на ранните картини на Леонардо. Но драперията на рамото на Мона Лиза е много по-меко очертана, което съответства на по-късните му творби. Обърнете внимание и на изключителните ръце. Ръцете са напълно отпуснати, което подчертава благородното величие на изобразената фигура.

Коя е тя? Мона Лиза се казва Мадона Лиза ди Антонио Герардини, съпруга на богатия флорентинец Франческо дел Джокондо, който през 1503 година поръчва портрета на младата си съпруга. Вероятно картината е започнала като портрет на съпругата на благородника, но се е превърнала в нещо много повече – въплътената представа на Леонардо за съвършена красота.

Каква е тайната на загадъчната усмивка на Мона Лиза? Двата пейзажа имат общо с нея. Ако се вгледаме внимателно, ще видим, че в далечния план има два пейзажа. Хоризонтът на единият е по-високо и пейзажът е като гледан от птичи поглед – той по никакъв начин не се свързва с пейзажа, при който гледката е по-ниско. Това разместване се забелязва в средата на „Мона Лиза” и кара окото да „вижда” потрепване на ъгълчетата на устата. Потрепването създава впечатление че всеки миг тя ще се усмихне широко.

Използвана литература: „Анотирано изкуство“, Робърт Къминг


Европейска нощ на учените 2022 г.: