Свързахме се с някои от участниците в настоящата XXVI Българска Антарктическа експедиция, за да споделят с нашите читатели какви са плановете им и задачите, които са си поставили за изпълнение, както и какво е тяхното значение. Надяваме се следващите редове да ви направят съпричастни към приключението на нашите учени.

Геоложки изследвания

Стефан Велев¹, Дочо Дочев², Камен Бонев¹

¹Български Антарктически институт

²Софисйки Университет „Св. Климент Охридски“

Предисловие или защо

Стремежът на човечеството за изследване на неизследваното е в основата на неговото развитие. В доказателство към тази теория могат да се споменат имена като Руал Амундсен, Робърт Скот, Чарлз Дарвин, Николай Коперник, Фернандо Магелан, Христофор Колумб, Джеймс Кук и много други. Нашата скромна групичка няма място в този ред, но същият този стремеж ни отвежда към най-южните части на планетата. Посоката вече е ясна – Антарктика, и по-конкретно о-в Ливингстън, на който се намира Българската Антарктическа База. До тук добре, но в района на базата геоложките изследвания са почти напълно направени, т.е. липсва неизвестното. Проф. Пимпирев подхвърля идея, свързана с една много малко изследвана част на острова, а именно нос Хана. Носът се намира в централните части на о-в Ливингстън, характеризира се с хълмист релеф, а множеството скални разкрития дават възможност на геолозите да развият фантазията и уменията си. Сравнително трудният достъп до тази част от острова и добилите митологичност лоши метеорологични условия са причина за оскъдната информация, касаеща геологията на тази част от Антарктика.

Задачите и геолозите

Геологията е наука, която дава знания за миналото, които помагат да се разбере какво ще е бъдещето развитие на планетата. В скалите, изграждащи Земята, са запечатани периоди на затопляне и застудяване, периоди на обилен живот и гибелен вулканизъм, периоди на спокойствие и на активни придвижвания на тектонични плочи, водещи до земетресения и планинообразуване. Предварителната информация за нос Хана, е че е изграден от седиментни скали, в които могат да бъдат открити разнообразни вкаменелости, които се прослояват с вулкански изливи. При тези скали и тази природна красота, какъв по-добър екип от палеонтолог, вулканолог и един геолого-спелеолог с камера. Описанието на седиментните скали, както и палеонтоложката работа ще бъде извършвана от преподавателя по палеонтология и стратиграфия в Софийския Университет гл. ас. д-р Дочо Дочев. Вулканските скали и събирането на проби за различни изследвания ще бъде направено от д-р Стефан Велев. Д-р Камен Бонев, който е запознат с геологията на голяма част от о-в Ливингстън, ще извърши заедно с Дочо и Стефан, едно картиране на всички скални типове, разкриващи се на нос Хана.

Достигане и престой

Нос Хана се намира на около 20 км от Българската Антарктическа База, което не позволява ежедневно пътуване до там. По тази причина решаваме, че за да бъдем максимално ефективни в геоложките си изследвания, трябва да изградим палатков лагер, в който да пребиваваме повече от десет дни. Най-лесният и безопасен начин да се достигне носът е чрез моторните лодки, с които ще се пренесе и багаж, който ще ни осигури достатъчен бивачен комфорт, а имено: палатка, спални чували, газов котлон, храна – останалото е ентусиазъм. Променящите се постоянно метеорологични условия не дават възможност да определим деня на заминаването. Ще бъдем готови с багажа и чакащи подходящия момент.

Четете повече тук!

-50% на Абонамента (Годишен и Вечен) | Най-голямото намаление на БГ Наука за 2024 г.