Забравянето отнема повече енергия от запомнянето

Опитите да забравим нещо може да ни отнемат повече умствена енергия от тези да го запомним, според учени от Университета на Тексас в Остин.

Откритията, публикувани в Journal of Neuroscience, предполагат, че за да забравим някое неприятно преживяване, са необходими по-големи усилия. Този изненадващ резултат разширява откритията на предишно изследване върху нарочното забравяне, което се е фокусирало върху намаляване на вниманието, което се обръща на нежеланата информация, чрез отклоняване на вниманието от спомените за нежеланото преживяване или потискане на тези спомени.

„Може да искаме да се отървем от спомени, които предизвикват неадаптивни отговори, като травматичните спомени, така че да можем да отговорим на новите преживявания по по-адаптивни начини“, казва Джаръд Люис-Пийкок, старши автор на проучването и професор по психология към университета. „Десетилетията проучвания показват, че сме способни съзнателно да забравим нещо, но все още се питаме как мозъците ни постигат това. Щом разберем как се отслабват спомените и разработим начини да контролираме това, може да създадем терапия за хората, които искат да се отърват от нежелани спомени.“

Спомените не са статични. Те са динамични конструкции на мозъка, които регулярно се обновяват, модифицират и реорганизират чрез преживяванията. Мозъкът непрекъснато запомня и забравя информация – и голяма част от тези процеси се случват автоматично, докато спим.

Когато става въпрос за нарочно забравяне, предишните проучвания са се фокусирали върху локализиране на горещите точки на активност в контролните структури на мозъка, като префронталния кортекс, и структурите, отговорни за дългосрочната памет, като хипокампуса. Вместо това, новото проучване се фокусира върху областите от мозъка, които са свързани с възприятието и сетивността, по-конкретно вентралния темпорален кортекс, и моделите на активност там, които съответстват на паметовите репрезентации на сложни визуални стимули.


РЕКЛАМА:

***

Учените използвали функционален магнитен резонанс, за да проследят моделите на мозъчна активност на участниците. Изследователите им показали изображения на сцени и лица, като ги инструктирали или да ги запомнят, или да ги забравят.

Откритията им не само потвърдили, че хората имат способността да контролират какво забравят, но и че успешното нарочно забравяне изисква „умерени нива“ на мозъчна активност в областите, свързани със сетивност и възприятия – активността била по-голяма от тази, която се изисква за запомняне.

„Умереното ниво на мозъчна активност е критична за механизма на забравяне. Ако е прекалено силна, това ще затвърди спомена; ако е твърде слаба – няма да може да се модифицира“, казва Трейси Уанг, водещ автор на проучването и постдокторант по психология към университета в Остин. „От значение е, че намерението да забравим е това, което повишава активацията на паметта и когато активацията достигне до „умереното ниво“, тогава довежда до последващото забравяне на това преживяване.“

Учените установили още, че участниците са по-склонни да забравят сцени, отколкото лица, които може да носят много повече емоционална информация.

„Сега изучаваме как тези механизми в мозъка ни отговарят на различни типове информация и ще бъдат необходими още много изследвания и повторения на настоящото, преди да разберем как да владеем способността си да забравяме“, казва Люис-Пийкок.

„Това ще ни помогне да разберем как обработваме и, да се надяваме, как да се отървем от тези наистина силни, натрапчиви емоционални спомени, които може да имат силно влияние върху здравето и живота ни“, добавя Люис-Пийкок.

Превод: Росица Ташкова

Източник: Tracy H. Wang, Katerina Placek, Jarrod A. Lewis-Peacock. More is less: increased processing of unwanted memories facilitates forgettingThe Journal of Neuroscience, 2019; 2033-18 DOI: 10.1523/JNEUROSCI.2033-18.2019

Статия от сп. „Българска наука и медицина“, бр. 12. Открийте всички статии от броя тук.

 

ВЗЕМИ БРОЯ В MP3

и слушай всяка една статия, когато и където да си >>

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: