Направи дарение на училище!

Автор: Красимир Григоров – зав. отдел „Възраждане“, РИМ – Враца

/публикация II от Цикъла „Революцията – триумфална врата за всеки народ”/

Както е добре известно, Българското възраждане възниква по-късно от европейското и затова се различава съществено от него. Докато западноевропейското се характеризира с разкрепостяване на личността, то нашето се отличава с откриването на нацията и негова присъща черта е народността, а не индивидуализма. Националното самосъзнание е това, което търси да се утвърди, затова се обръща внимание на бита, езика, творчеството и миналото. Патриотизмът се превръща в убеждение и подвиг. Всичко в тази епоха служи на две основни цели:

– Борба за духовно освобождение и независима църква.

– Борба за политическа независимост, за свободна държава.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Следвайки тези цели, и изкуството се превръща в мощно средство за издигане на националното съзнание. Затова и ранната фотография, в лицето на първите български фотографи, се стреми да помогне на народа в неговата борба за свободен политически и духовен живот.

Те не са професионалисти-фотографи, а по-скоро революционери и просветители, художници и книжовници, учители и духовници.

Първите български фотографи са едни от най-будните и просветени умове на времето. За времето си град Враца е сред най-напредничавите. Малцина обаче знаят, че градът е дал двама от най-добрите фотографи – първооснователя на фотографското дело за цяла югоизточна Европа – Анастас Йованович, и Тома Хитров – съпруг на Елена Чернева /Враца/. Той е изтъкнат национал-революционер, един от първите български фотографи, „придворен“ фотограф на БРЦК и революционната емиграция в Румъния. Автор е на най-популярния портрет на Христо Ботев, както и на портретите на Захари Стоянов, Никола Славков, Панайот Хитов, Никола Странджата. Междувременно, за краткия си борчески живот, великият поет и революционер Хр. Ботев е заставал всичко на всичко четири пъти пред фотокамерата. Това твърдение е реално и то се базира на оригиналните снимки достигнали до нас. За изминалите 142 г. от героичния му подвиг, други оригинали не се появяват. Първата най-ранна снимка на поета датира от месец април 1865 г., тя е сборна и на нея той е на 18 г., заедно с още девет свои съученици от трети гимназиален клас на Втора Одеска гимназия. Тя е направена в местно фотографско ателие. Тази снимка е извадена случайно от архива от учителката по танци Ана Димиджиева. Върху нея липсват автографи на поета.

Хр. Ботев заедно със своите съученици от Втора Одеска гимназия

Първият самостоятелен фотографски портрет на поета Христо Ботев е направен десет години по-късно през 1875 г. в ателието на братовчедите революционери Тома Станев Хитров /1840 – 1906/ и Петър Тодоров Факиров /1842 – неизв./ Отпечатан е в шест екземпляра, а наред с него се подвизава в обръщение още един по-голям портрет, с размери 11х15 см – дело на известния за времето си букурещки фотограф Бабет Енгелс. От седемте оригинални екземпляра от фотопортрета на Ботев, четири притежават автографи.

Най-ранният автограф на Хр. Ботев е бил подарен от него на Величко Попов /1848 – 1927 г./, учител в Галац, а след Освобождението съдия в Стара Загора. Съратник и близък е на Ботев от Българската комуна, където бъдещият войвода е сътворил знаменитото си произведение „Символ-верую на Българската комуна“, а впоследствие двамата изпращат и приветствена телеграма до парижките комунари.

 Най-ранният автограф на Ботев за Величко Попов

Понастоящем оригиналният екземпляр от снимката се пази в Архива на Института по история при БАН. Други три оригинални екземпляра също се пазят в този архив, но тях Ботев е подарил с автограф на Васил Хаджимаринов от Болград, учител в българското училище в Гюргево и на д-р Стоян Пенчев от Търново, но без автограф.

Изглежда измежду трите най-скъп ще да е бил този, който е бил притежание на Венета и Иванка Хр. Ботеви, подарен за архива впоследствие от д-р Ст. Христов, съпруг на Иванка. Подобен портрет е притежавало и семейството на Кирил Ботев с посвещение на игумена на Араповския /Асеновградския/ манастир. По сведение на Радка Стоянова, други два екземпляра от портрета му са предадени лично на Иван Драсов на 26 юни 1875 г. и на Иван Андонов през м. януари 1876 г. (предназначен за Ст. Стамболов), ала засега те липсват.

Първият самостоятелен портрет на Хр. Ботев

Третата фотография на Хр. Ботев е с неговите приятели Славков /отдясно/ и Драсов. Тази популярна снимка е с размери 10х6 см в четири оригинални екземпляра. Тримата са заснели фотографията си най-вероятно в ателието на Хитров и Факиров. На нея в погледа на Ботев се чете революционно вдъхновение и дързост.

Ботев, Славков и Драсав в ателието на Тома Хитров

Последната фотография на бъдещия войвода е от м. април (м. май 1876 г., малко преди отпътуването с четата за България). Тя е ценна, защото е в един-единствен екземпляр и е от личния архив на друг един, не по-малко известен, български войвода, Петко Киряков (капитан Петко войвода). На нея братя Ботеви се фотографирали както следва отляво на дясно: Стефан, Боян и Кирил, а отзад е Христо. Четиримата са облечени спретнато, с модни за времето си европейски дрехи. Всички са с бели колосани яки на ризите и с вратовръзки-кордели. На тази последна фотография, Ботев е с подстригана брада, „a la Napoleon III”. В израза на лицето му се долавя напрегнатост по повод отпътуването на четата. А народният поет Иван Вазов най-красноречиво е предал състоянието му: „От многото напрягане, трудове, вълнения по това велико дело беше се измахнал и изменил в лицето. Бузите му бяха доволно слепени. Той не сядаше, не дояждаше в тия дни. Той тичаше от кафене на кафене, от кръчма в кръчма, от хан на хан, от къща в къща, да разговаря, да подсеща, да разпаля бъдещите си другари в трудното предприятие. Той целият се бе превърнал в мисъл!“

Стефан, Боян, Кирил и Христо Ботеви

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!