За Любовта и нейните измерения

Автори: Елена Кьосева и Пабло Ромеро

Нека да разгледаме човешкото същество като функция на различни необходимости изразена в определен интервал от време. Този интервал може да го фиксираме от първата до последната глътка въздух. Какво се случва с човека след като се роди? Какви ензими, хормони и вещества се произвеждат? Защо се произвеждат и доколко тяхното производство и ефект е контролиран от човека процес?

Човешкият организъм е изграден от 7 системи, функциониращи в единна затворена система.

1. Нервна система;
2. Ендокринна система;
3. Храносмилателна система;
4. Дихателна система;
5. Кръвоносносъдова, лимфна система;
6. Опорнодвигателна;
7. Пикочно-полова система.

За всички процеси, случващи се в нашето тяло, отговорни са мозъкът и нервната система на човешкото същество. Там се регулира (постъпва, обработва, използва, отделя) цялата информация от заобикалящия ни свят, с която човек може да контактува, посредством някое от сетивните възприятия (слух, мирис, допир, зрение и общи равновесни параметри).

Спрямо естеството на информация, която постъпва в мозъка на човек, можем да класифицираме и да разделим поведението му на два основни типа:


РЕКЛАМА:

***

–  Физиологично;
–  Патологично

Към физиологичните реакции спадат всички видове реакции, които се появяват след като мозъкът е обработил информацията за дадено събитие, случващо се в полето на възприятията на индивид,а и е предприел определени жизнени процеси. Такива реакции са различни стресови ситуации и отговорите на тялото ни или в общи линии измененията на средата, в която организмът ни съществува. Можем да генерализираме по следния начин.

Физиологичните реакции свързани с производството на хормони могат да бъдат сведени до няколко основни, обединяващи за човека, условности. Заедно с нервната система осигуряват адекватни реакции на органите и системите при промяна на условията на средата, в която индивидът съществува, т.е. осигуряват се процесите на адаптация на организма към околната среда:

– Осигуряват цялостното израстване, развитие и репродукция на организма;
– Осигуряват равновесието на вътрешната среда на организма.

Да погледнем какво се случва, когато се влюбваме

Фенилетиламинът е първото вещество, което се синтезира в мозъка, след като стрелите на Амур пронижат тялото. Понесен от кръвния ток, този хормон води до повишаване на нивото на невротрансмитера адреналин, което има за последствие учестено дишане, сърцебиене, потни длани и горещи вълни, заливащи тялото. Установено е, че оценката на достойнствата на потенциалния обект на любовта се извършва подсъзнателно и за това са нужни само 25 секунди. За пламване на любовта от пръв поглед са достатъчни 90 секунди. Именно тогава вълните от „хормона на любовта” – фенилетиламина, достигат и подчиняват всяка клетка на тялото и заставят душата да се рее из облаците, откъсвайки я от реалния свят. По своето действие това вещество представлява естествен амфетамин, наркотик, който влияе на логическите центрове на съзнанието, ето защо редица постъпки на влюбените не могат да се обяснят и предвидят.

Според психолозите любовта е състояние на ума, което се постига след много силна хормонална каскада, която според учените променя цялото биополе в тялото. Такава, каквато си я представяме днес, любовта би могла да се приеме като съвсем ново явление на нашето време. В миналото романтичната любов в името на всичко не е била център на вселената за хората, нито техен стремеж. Тогава били важни по-скоро прехраната и оцеляването. Тъй като сега тези неща са по-лесни в модерния свят, имаме повече време да обърнем внимание на вътрешните си инстинкти за близост, които са изначално родени у човека още с първия лъч светлина при раждане. Ще видим любовта не такава, каквато ни я показват по филмите, нито онази в романите, а онази вечна любов, видяна като инстинкт и предизвикваща по-бързото сърцебиене и задвижването на кръвта. Това чувство, явление, ще бъде видяно без да бъде идеализирано, нито омаловажавано.

От психологическа гледна точка любовта е нужда. У човека е вроден инстинкт за непрестанно търсене на близост и разбиране. Това е донякъде като глад, но духовен. Биологичните модели на секса разглеждат любовта като бозайнически инстинкт, подобен на глада или жаждата. Хелън Фишър – водещ експерт в областта на любовта, разделя обичта на три отделни, частично сливащи се етапа: страстно желание, привличане и обвързване. Страстното желание (още лъст) демаскира хората за другите; романтичното привличане окуражава хората да фокусират енергията си върху съвкуплението, а обвързването включва толериране на партньора.

Тялото на човека непрекъснато се променя – когато спим, ядем и вървим. Човек сменя кожата си приблизително 1 000 пъти по време на целия си живот, косата би могла да окапе при силен стрес, би могла да се породи слепота от уплаха, при силен стрес сърцето изтласква много повече кръв от обичайното – всички това показва, че в живота на човека тялото непрестанно се променя и всяка мисъл и емоция има силата да влияе на тези процеси. Става ясно, че психическото ни състояние и физическите реакции на организма са взаимно свързани. Именно любовта е една от най-силните емоции и поражда най-много чувства. Въпросът е какво точно става с тялото ни, когато усещаме различните нюанси на тези емоции. Защо символ на любовта е сърцето? Всъщност ние обичаме, благодарение на мозъка, сърцето само реагира на командите и мислите на този орган. Именно мозъкът произвежда три хормона, когато сме в състояние на влюбеност – окситоцин, допамин и опиоиди. Дори е доказано, че любовта е като наркотик – изпитваме психическа и физическа нужда от нея. Стремежът към вътрешна хармония и радост е напълно естествен. Каква по-голяма радост от това да се почувстваш разбран и ценен, когато си в хармонично съзнание и умът ти е зает с положителни мисли. Тогава тялото отговаря на сигналите, получени от мозъка, от мислите… Отговорът е по-добро здраве, чувство на свежест и прилив на енергия.

Наркотичното въздействие на амфетамините имитира усещането за любов. Когато сме влюбени, мозъкът произвежда същата смесица от невротрансмитери (химически сигнални вещества на нервната система) и хормони (окситоцин и вазопресин), които причиняват увеличаване на сърдечния пулс, липса на сън, загуба на апетит и същото вълнение, както ако сме под въздействие на стимуланти. Хормонът окситоцин, отделян при влюбване, известен като „гушкав хормон“, се секретира в мозъка по време на секс, раждане и кърмене и играе важна роля в изграждането на връзката между хората.

Според специалистите тези промени са изцяло на психологическо и физиологично ниво в организма. Фактите показват, че емоциите променят изключително много функционалността на тялото. Така например, човек, който изнася реч пред публика може значително много да завиши секрецията на някои неврохормони, с което да ускори процесите на чувствителност в организма и да даде признаци за алергия, каквато реално в момента не съществува. Такива са симптомите като зачервяване и подуване на лицето, появи на ситни обриви, пърхот по главата, треперене, ускорено дишане и други.

Чувството на любов стимулира и изостря мисълта, подобрява паметта, повишава самочувствието и създава условия за силна самоувереност у човек. В тези условия на завишена неврохормонална продукция, възстановяването на нервната система е много бързо, което в същото време успокоява човешката психика и тяло и създава чувство на обич.

Разбира се, монетата има две страни и е важно да се уточни, че цялостният ефект на влюбването в човешкия организъм се постига, когато „чувствата са взаимни“.

В другите случаи, от другата страна на монетата, стоят негативните емоции на наранения човек. Това е състояние, което често води до депресия, песимизъм и апатия. По този начин се получава значителен спад в нивата на серотонин и допамин в организма.

Тези активни вещества в тялото отговарят за бързото развитие на остри възпалителни процеси. Краткотрайният стрес от своя страна може както да завиши имунитета, респективно и защитните сили на организма, така и да го снижи до минимум при хроничен стрес в отношения между двама партньори. Човек в последните условия е много по-склонен да развие психологически дисбаланс, който да доведе до поява на депресивен епизод или хронична депресия, както и да развие сериозни заболявания, като диабет и някои сърдечносъдови нарушения, като артериална хипертония или ритъмно-проводни нарушения.

Серотонинът е друг важен неврохормон, чийто синтез драстично пада при любовно разочарование. Той има водеща роля при поддържането на добро настроение, както и за регулацията на физическото усещане за болка. Доказателствата сочат, че хората с любовна депресия имат способността да изпитат много повече болкови симптоми, отколкото всеки друг човек в нормално психично състояние.

Заключението от цялото съждение е, че любовта може да притежава уникалната способност да пречиства тялото и да отпуска душата, но в обратния случай – да предизвика много силен негативизъм в човек и да доведе до тежки нарушения във функционирането на нервната система. Но това, всъщност, е породено не от любовта, а от нейната липса. Което е признак, че трябва да я приемаме само като положителен процес.

И нека не забравяме, че любовта е вечен процес и не се състои само в сексуална връзка между двама души, нито е задължително да бъде само между хора, нито пък между два индивида от един и същ вид.

Не е нужно любовта да е насочена само към човешко същество, бихме могли да се обичаме с различни същества. Според проучвания, не е важен нито езикът, нито дори да се осъществи разговор между две същества, когато има контакт очи в очи. В мозъка и нашето подсъзнание има друго ниво на общуване, за което не ни е необходимо да си говорим, за да почувстваме любов. Следователно хармонията между различните същества е възможна, именно на този принцип се сприятеляват хората и животните.

Моногамията е доста рядко явление в животинския свят, но въпреки това тя съществува. Мишката, която обитава степните простори, или по-скоро мъжкият индивид, остава верен на женската, с която е загубил девствеността си. Той дори не поглежда към други женски, агресивно настроен е към тях и често ги напада без причина. Учените са изучили тази особеност на поведението на мишока, и са открили в мозъка му особено съчетание на хормони, които отговарят за агресията към други женски и вярност само на една.

Белоглавият орел, също като мишока, остава верен до смъртта си на любимата.

Не само пингвините се отличават с любовта си само към един-единствен представител на вида си. Вълчицата, например, се чифтосва само с един вълк. След като той умре, тя си намира друг мъжкар, който да ѝ осигури потомство. Съществуват и много случаи, в които вълчицата направо се поболява от скръб по загиналия си другар и напуска завинаги глутницата, за да умре сама. Ако не загине и тя, завинаги губи възможността си да ражда.

Брадавичестата риба-клоун има странно понятие за моногамията. След чифтосването мъжкарят се залепва за женската. Постепенно неговата уста се пълни с нейната кожа, а кръвоносните им системи се обединяват в една.

Любовта е връзката на цялата планета. Любовта между хората е причина за мира, любовта към природата подканва към опазването ѝ и самото присъствие на това чувство съхранява здравето на планетата, както и оказва положителен ефект върху нашето собствено здраве. Стремежът към това физическо и емоционално състояние е двигател на всичко положително в света, улеснява общуването и помага на човека да открие по-висш смисъл в своето съществуване.

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: