Южна Африка изглежда е изиграла важна роля за еволюцията на хоминидите преди 2 милиона години

Накратко: Нови фосили, открити в южноафриканския пещерен комплекс Дримолен, показват, че преди около 2 милиона години регионът е бил обитаван от три различни линии хоминиди. Тези находки разкриват важна еволюционна промяна, при която видове като Homo erectus и Paranthropus robustus са успели да се адаптират към промените в климата и местообитанията.

Два фосила на хоминиди, открити в южноафриканска пещера, включително този череп на Homo erectus, сочат към голяма еволюционна промяна, настъпила преди около 2 милиона години.

Новите находки разкриват, че представители на три различни хоминидни линии са се струпали в южния край на Африка преди около 2 милиона години, загатвайки за еволюционен замах, задвижван от разпространението на изключително успешен, човекоподобен вид. Не е ясно обаче дали трите древни популации са обитавали региона точно по едно и също време.

Разкопките в Дримолен, комплекс от пещери в Южна Африка, водят до откриването на два фосила от черепи, единият от Homo erectus, а другият от Paranthropus robustus, твърдят палеоантропологът Анди Херис от университета Ла Тробе в Мелбърн, Австралия, и неговите колеги. И двете находки датират между 2.04 милиона и 1.95 милиона години, съобщават учените за Science News.

Вкаменелостта на H. erectus принадлежи на дете, но представлява дълъг, нисък череп, типичен за по-възрастни екземпляри от този вид. Черепът от P. robustus пък е на възрастен индивид.

Преди това учените установяват, че и два вида австралопитеци, A. africanus и A. sediba, са обитавали близките райони на Южна Африка, също преди около 2 милиона години.

Взети заедно, тези открития показват, че в еволюцията на хоминидите е настъпил драстичен преход, на територията на Южна Африка, между около 2.1 милиона и 1.9 милиона години назад, смятат от екипа на Херис. Сравнително в този времеви участък колебанията в климата и местообитанията довеждат до изчезването на австралопитеците. H. erectus и P. robustus, обаче издържат на тези екологични предизвикателства, и както изглежда изпреварват австралопитека в борбата за ограничените ресурси.

Не е ясно дали членовете на трите хоминидни линии някога са се срещали помежду си през този преходен период.


Екскаваторите в Южноафриканската местност Дримолен, заедно с някои от откритите от тях кости на животни, са открили също така и около 2 милиона-годишни фосили от два вида хоминиди, Homo erectus и Paranthropus robustus.

“Тези интригуващи открития потвърждават това, което някои от нас са очаквали от известно време – че три вида хоминиди са съжителствали в Южна Африка“, казва палеоантропологът Дарил дьо Руйтър от Тексаския университет A&M в College Station, който не е участвал в изследванията.

По-ранната работа в няколко други пещерни обекти в Южна Африка предполагаше, че H. erectus, P. robustus и A. sediba датират преди близо 2 милиона години. Но много вкаменелости от първите два вида са фрагментарни и точното датиране на пещерните утайки, които съхраняват тези находки, се оказа трудно.

Екипът на Херис датира черепните фосили в Дримолен, използвайки две техники за изчисляване на времето, тъй като седиментите са се образували точно под и над мястото, където са открити екземплярите. Доказателства за по-рано датирани обръщания на магнитното поле на Земята в утайката на Дримолен помагат допълнително за уточняване на възрастта на вкаменелостите.

Южноафриканските вкаменелости на H. erectus може да са малко по-стари от тези на A. sediba, но противоречивото предположение, според което A. sediba е родоначалник на рода Homo, остава в играта. Изследователите не знаят колко по-рано от преди 2 милиона години е произлязъл А. sediba или колко далеч отвъд разкопания обект в Южна Африка се е случило това. Но повечето други изследователи смятат A. sediba за задънена улица в еволюционното дърво и залагат на Източна Африка като най-вероятно място, където да е произлязъл рода Homo.

Откриването на изкопаемия H. erectus, датиращ преди около 2 милиона години в Южна Африка, значително разширява обхвата на този вид в ранния етап от неговата еволюция, казва палеоантропологът Джон Хоукс от Университета в Уисконсин. Вкаменелостите на H. erectus в Западна Азия датират от преди около 1.8 милиона години. И е възможно H. erectus да е изработил 2.1 милиона-годишните каменни сечива, открити в Китай.

“Възможно е това дете от Дримолен да е най-ранният известен представител на първия глобален хоминиден вид“, допуска Хоукс, който не е участник в настоящото проучване.

Последната известна поява на H. erectus е преди 108 000 години на индонезийски остров, което означава, че оцелява в продължение на около 2 милиона години.

Вкаменелостта на H. erectus, открита в Дримолен, “бележи началото на най-успешния вид на Хомо, известен някога – включително и настоящата компания“, пише палеоантропологът Сюзън Антон от Нюйоркския университет в коментар, публикуван с новия научен доклад.

Източник: Science News

Превод: Радослав Тодоров

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.