Японската религия

Japan_religion_cover.jpg

Какво (не) знаем за японската религия?

Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=42959 

Излезе от печат първото българско изследване, посветено изцяло на японските религиозни вярвания – „Японската религия“ на видния японист Братислав Иванов. 

Japan_religion_cover.jpg (674×960)Излезе първото българско изследване, което е изцяло посветено на японските религиозни вярвания: „Японската религия“ на япониста Братислав Иванов. Авторът излага тезата, че историята на японската религия може да се представи като „диалог между шинтоизма, естествено възникнал на японските острови, и привнесените по-късно континентални религии“. Иванов поставя акцент върху шинтоизма, който е „онази духовна константа в историята на японския народ, благодарение на която от различните религиозни традиции се синтезира единна етнокултурна цялост“.

В Страната на изгряващото слънце изборът между шинтоизъм и будизъм би бил равнозначен на влизане в матрицата на непривичния за японеца монотеистичен модел. Политеизмът и анимизмът – традиционно свързвани в Европа с т.нар. примитивни общества – са основни характеристики на шинто. Шинтоизмът добива широка популярност през 30-те–40-те години на XX век – в периода, известен под името курай танима (тъмната долина), – тъй като японските политици по време на Втората световна война му отреждат специално място в придобилата особена тежест тогава националистическа пропаганда. След края на войната окупационните власти сочат шинтоизма като един от основните виновници за милитаризирането на Япония, а първоначално това разбиране е възприето не само от страните-победителки, но и от някои японци. През 80-те години на миналия век интересът към шинтоизма се възражда, макар много от стереотипите все още да са живи. Често неговото значение се подценява с аргумента, че японците рядко употребяват термина шинто. В „Японската религия“ Братислав Иванов подчертава, че терминът не се среща и в първата японска конституция (приета през 1889 г.), но тя – без съмнение – е пропита именно с духа на шинтоизма. „Случайно или не, през първото десетилетие на ограничителната политика, провеждана спрямо шинтоизма, в средите на бийтпоколението се ражда митът за дзен, който през следващите години се разпространява из целия западен свят. Още през далечната 1959 г. Умберто Еко споделя мнението, че в Западна Европа дзен е издигнат в култ (una fase cultuale)“, добавя още Иванов. В края на миналия век дзенбудизмът става популярен и у нас, като се налага тенденцията с него да се обясняват едва ли не всички явления в японската култура, което води до тяхното изкривяване и неадекватно разбиране.


РЕКЛАМА:

***

В „Японската религия“ са разгледани също чайната церемония, сухите градини – традиционно свързвани с естетиката на дзенбудизма, хайку поезията. Специално внимание се отделя на японския манталитет, както и на влиянието, което религиозният синкретизъм е оказал върху духовния живот на японците. Преводите от японски са на автора, като цитатите от китайската класика са преведени от руски или английски. Книгата е предназначена не само за тесен кръг специалисти, но и за всички, които се интересуват от историята и културата на Япония.

Братислав Иванов е преводач от японски език, автор на редица трудове по лингвистика и културология, сред които: „Увод в японската писменост“, „Основи на японския език“, „Японска граматика. Функционален аспект“, „Японски йероглифен речник“, „Българо-японски речник“, „Японско-български речник“, „Японската цивилизация“ и др. Завършва Московския държавен университет, специалност „Японски език и литература“, и специализира в Института за японски език към Японската фондация. Член е на първия преподавателски екип при откриването на специалността „Японистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и в продължение на повече от десетилетие преподава „Теоретична граматика“ и „Класически японски език“. Понастоящем e диpeктоp нa Бългapо-японcкия обpaзовaтeлeн и култуpeн цeнтъp към 18 СOУ „Уилям Гладстон“ в София. Чете лекции по японски език и култура в магистърска програма към Софийския университет като хоноруван преподавател. През 2009 г. Иванов е удостоен от НВ император Акихито с „Ордена на изгряващото слънце“ за приноси в развитието на академичните изследвания на японския език и разпространението му в България.

 

Братислав Иванов е член на редакционната колегия на елитната библиотека „Изток“ на ИК „Изток-Запад“, част от която е и книгата „Дзен и японската култура“ на Дайсецу Т. Судзуки.

Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=42959 


Откъс от „Японската религия“, Братислав Иванов

Тъмната долина

На 25 декември 1926 г. император Тайшьо умира и на престола се възкачва новият император Хирохито, който управлява под девиза Просветен мир (Шьоова). През неговото управление Япония изминава дълъг и противоречив път – милитаризиране на страната, създаването на марионетната държава Манджоу-Го, нова война с Китай, Тихоокеанската война, окупацията на страната и нейното възраждане. Обикновено периодът Шьова се дели на два подпериода, като границата между тях е актът за капитулацията на Япония във Втората световна война, подписан на 2 септември 1945 г. на борда на американския линкорн Мисури в Токийския залив. Когато Япония взема решението за капитулация, император Шьова (Хирохито) произнася знаменитите думи, че японците трябва да понесат непоносимото и да изтърпят нетърпимото.

Времето от т.нар. манджурски инцидент през септември 1931 г. до капитулацията на Япония във Втората световна война през август 1945 г. е известно под названието тъмната долина (курай танима).

През 1937 г. Министерството на образованието издава в огромен тираж брошурата Същност на държавния организъм (Кокутай но хонги), която може да бъде определена като манифест на японския национализъм. В началото на брошурата се подчертава, че възникналите в японското общество пороци и проблеми са резултат на необмислени заимствания от Запада в областта на духовната култура. Изходът от това положение анонимният автор на брошурата вижда във възраждането на специфичните за Япония национални ценности, по-важните от които са: божественият произход на японската династия; предаността към императора и родината, предполагаща готовност за доброволна смърт в тяхно име; синовният дълг, включващ безусловно подчинение на родителите и почитане на предците; приоритетът на интересите на колектива спрямо личните интереси; високият и благороден воински дух; абсолютната хармония на японците с природата, изразяваща се в ненадминато естетическо чувство.

За да се улесни контролът над религиите, през 1939 г. е приет Закон за религиозната дейност. Многобройните секти в будизма и шинтоизма са намалени съответно на двайсет и осем и тринайсет. Няколкото десетки протестантски църкви са обединени в една. Имало е и случаи на репресии, засегнали предимно последователи на ничиренизма. В затвора е хвърлен и там умира Макигучи Цунесабуро (1871–1944), който е идеен вдъхновител на бъдещата будистка школа Сока гаккай, възникнала първоначално като образователно сдружение. Преследвали се не само опитите за критика на официалната доктрина, но и обективното изучаване на митовете, залегнали в нейната основа. В речта си пред парламента тогавашният министър на образованието Араки Садао откровено заявява, че всички религиозни организации са длъжни да участват в решаването на въпросите на войната. Впрочем, както отбелязва Р. Елууд (2008: 187), много от тях правели това с ентусиазъм.

През 1940 г., по време на своя втори мандат, премиерът Коное обвързва Япония с Италия и Германия в съдбоносния Тристранен пакт. Военните победи на Германия в Европа – капитулацията на Франция на 22 юни 1940 г. и изглеждащият неизбежен колапс на Великобритания – подтикват Япония да нападне техните колонии в Югоизточна Азия. Всички политически партии са разпуснати и вместо тях се създава Асоциация за подкрепа на трона.

През 1940 г. с многобройни празненства и шинтоистки ритуали е отбелязана годишнината от възкачването на престола на Джинму Тенно, легендарния първи японски император. Светилището в Кашивара – местността, където според легендата станало това събитие – било посетено в течение на годината от 1350000 души.

След нападението на Пърл Харбър на 7 декември 1941 г. всички религиозни структури са включени в пропагандната машина на войната, а през април 1942 г. е създадена т.нар. Религиозна организация за развитието на Азия.

Следвоенният период

Aвгуст 1945 г. е катастрофален за Япония. На 6 август е пусната атомната бомба над Хирошима, а тази над Нагасаки – на 9 август. На 8 август Съветският съюз денонсира договора за ненападение, подписан с Япония през април 1942 г. Наслагването на тези събития изиграва решаваща роля за капитулацията на Япония, обявена от императора на 15 август.

В писмо до сина си Акихито, датирано от 9 септември 1945 г., императорът определя като причини за поражението подценяването на Великобритания и Съединените щати, надценяването на духа за сметка на знанията, както и арогантността на военните (Behr, 1989: 366).

Актът за капитулацията е подписан на 2 септември 1945 г., а на 4 октомври Щабът на окупационните войски приема директива, с която се отменят ограниченията на политическите, гражданските и религиозните свободи. В съответствие с тази директива се отменя и Законът за религиозните организации от 1939 г.

През август 1945 г. генерал Макартър, наречен по-късно от японците синеокият шьогун, пристига в Япония и с това се поставя началото на нейната окупация, продължила до 1952 г. Окупационните власти разглеждат мита за божествения произход на императора като една от основните причини, довели до милитаризирането на Япония и веднага след капитулацията подготвят т.нар. Декларация на човека (Нинген сенген), с която император Шьова (Хирохито) се отрича от божествения си произход на 1 януари 1946 г. Още преди това с директива от 25 декември 1945 г. на командването на съюзническите окупационни войски шинтоизмът е отделен от държавата и лишен от държавни субсидии. В отговор на това още на 2 февруари 1946 г. три шинтоистки организации образуват нова неправителствена организация под наименованието Асоциация на шинтоистките светилища (Джинджя хончьоо), която на 14 февруари е регистрирана като юридическо лице.

Фокусирането върху темата за шинтоизма отвлича вниманието от другите конфесии, въпреки че предаността към императорската система и лично към императора в никакъв случай не може да се разглежда като чисто шинтоистки феномен.

Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=42959 


Европейска нощ на учените 2022 г.: