Япония (ХVII – XVIII в.)

1600 г.
След смъртта на шогуна Хидейоши (1598 г.) властта преминава в ръцете на стария му съперник Иеясу Токугава, един от най-могъщите феодали, управляващ източните провинции (Канто). Негова резиденция бил силно укрепеният замък в гр. Едо (съвременно Токио). Токугава веднага се обявил (1600 г.) за опекун на наследника на Хидейоши, а през 1603 г. се провъзгласява за шогун.

1603—1868 г.
Управление на шогуните от династия Токугава. Това е време на почти пълна изолация на Япония от света. Единствено холандците получават разрешение (в 1640 г.) за изключителни права в търговията с Япония (чрез пристанището в Нагазаки). Шогуните от династия Токугава управляват в Япония до преврата в 1868 г,, който връща управлението на микадо (императора).

1614 г.
Мирен договор с Корея и Китай, въз основа на който Япония се отказва от всякакви териториални претенции към Корея.

1637—1638 г.

Избухва селско въстание на южния остров Кюсю. В него участвуват също и покръстени от португалските мисионери селяни, преследвани по религиозни причини от властите. Въстанието се разпростира главно източно от Нагазаки, в местата, които са най-гъсто заселени от чужденци. Въстаниците превземат един от замъците и 3 месеца там се съпротивляват на правителствената армия с помощта на доставено от Европа огнестрелно оръжие. Накрая войските на шогуна разгромяват въстаниците. Шогунът е подпомогнат от съперниците на португалците — холандците.


РЕКЛАМА:

***

1638 г.
Шогунът Токугава забранява пребиваването в Япония на португалски мисионери и търговци. Скоро тази забрана включва всички чужденци, с изключение на холандците — и то единствено в пристанището на Нагазаки (това разпореждане е в сила до 1853 г., когато по искане на американците Япония е принудена да отвори пристанищата си за проникване на чуждия капитал). Изолацията причинява упадък на търговията и забавя икономическото и културно развитие. Християнството е забранено.

1639 г.
Токугава издава сборник от закони, които дават правна сила на феодалната японска конституция, която фактически вече се използвала. Правният кодекс разделял японското общество на четири съсловия: военни, земеделци, занаятчии и търговци. Отношенията между съсловията били точно регулирани. Ясно били формулирани правата и привилегиите на различните групи от аристокрацията и самураите. Търговията и промишлеността са поставени под неотстъпния контрол на държавата. Строго се контролирали и селяните. Забрадено им било да ядат ориз (считан за луксозен продукт) и да носят дрехи от копринен плат (разрешено било само от памучен плат). Микадо, чиято резиденция се намирала в Киото, имал само минимална власт, главно религиозна. Затова пък шогуните, чиято резиденция била в Едо, разполагали с цялата власт. Опирали управлението си на силно разгърнатия полицейски апарат, надзираващ както селяните, градския плебс, така и феодалните князе. По такъв начин в Япония още в периода на феодализма се затвърждава системата на полицейски надзор и произвол.

Втората половина на XVII в.
В резултат на обединяването на селяните, обложени с данъци, избухват много селски бунтове и безредици в градовете. Расте разслояването на селячеството в резултат на данъчното облагане, без оглед на имущественото състояние. Едновременно с обедняването на нисшите класи, в градовете — големи търговски центрове (Осака, Едо и др.) се увеличават богатството и лукса; правят се опити да се намали тази диспропорция (ограничаване на лукса, опрощаване на задълженията на самураите към лихварите и т. н.), недоволството от управлението на шогуните се увеличава. Започват домогвания за възстановяване на императорската власт (Ошио Хейха широ).
В 1720 г. шогунът Токугава Йошимуне (1677—1751 г.) издава разрешение в Япония да бъдат внесени холандски научни творби (с изключение на религиозна тематика), което поставя начало на запознаването с европейската наука.

XVIII в.
Развиват се историческата и рицарската литература, драмата, хумористичните, фантастичните и обичайно-описателните повестописания.


Европейска нощ на учените 2022 г.: