1804 г.
В Нагазаки пристига руско пратеничество, начело с Резанов. Шогунът отказва да води преговори.

1837 г.
Антиправителствени действия на Ошио Хейхахиро, насочени срещу търговско-лихварските кръгове, които са под особената защита на шогуните. Хейхахцро настоява за намаляване цените на ориза и усмиряване на градските магнати, поставили населението под своя, власт. Действията на Хейхахиро са неуспешни. Подобни безредици стават и в други градове на страната.

1854 г.
Със своята флота американският командор Пери, стига до Япония. Подписан е първият търговски договор между Япония и САЩ. Това е пробив в досегашната политика на изолация, провеждана от династията на Токугава. За чуждестранните кораби са открити пристанищата Шимода и Хакодате.

1855 г.
В Шимода е подписан руско-японски договор (7. II). Пристанищата Шимода, Хакодате и Нагазаки стават достъпни за руски кораби.

Разбери повече за БГ Наука:

***

1858 Г.
САЩ, Англия, Франция и др. натрапват на Япония търговски неравноправни договори. Принудена Япония сключва нови договори, според които чужденците получават право да търгуват и да се ползуват от екстериториалност. Редица пристанища стават достъпни за САЩ, Англия, Франция и др.

1862 г.
Правителството прави отстъпки, намалява зависимостта на князете от шогуна. Князете се свикват за разглеждане на неотложни политически държавни проблеми.

1864 г.
Флотите на Англия, Франция, Холандия и САЩ обстрелват крепостта Шимоносеки — в Южна Япония. Тази съвместна акция е отговор на нападението, което японците предприемат срещу чуждестранните кораби през 1863 г. в подкрепа на призива за „изгонване на варварите“. Засилва се зависимостта на Япония от чуждия капитал.

1866 г.
17 големи селски въстания в Япония.

1867 г.
Умира император Комеи. Негов приемник става 15-годишният Муцухито, който е под влияние на антишогунския блок. От името на императора ръководителите на блока, настояват властта да бъде предадена от шогуна на императора.

1868 г.
Шогунът събира войска и напада Киото. В битката край Фушими той претърпява поражение и се предава на императорските войски. Образувано е императорско правителство, начело с Муцухито.

1868—1878 г.
185 големи селски въстания, насочени срещу експлоатацията и гнета на феодалите.

1868—1880 г.
Правителството организира т. нар. „образцови предприятия“, които се предоставят на частни собственици за погасяване на заемите, взети от капиталистически фирми. По такъв начин се продават или дават под аренда „образцовите предприятия“. В това отношение няколко фирми се ползуват с привилегии.

1869 г.
Разпореждане на императора, което очертава програмата на „нова ера“: премахване на феодализма, установяване на парламентарно управление, на нова администрация, на икономически и обществени реформи.

1871 г.
Премахнати са феодалните княжества и на тяхно място са създадени губернии и префектури. Ликвидирани са съсловните различия. Създаден е сенат, който се назначава от министър-председателя.

1872 г.
Въведена е обща задължителна военна повинност (по този начин самураите се лишават от монопола за носене на оръжие). Армията е организирана по пруски образец.
Миньорски бунтове в Такашима, насочени срещу английските концесионери. Построена е първата жп линия от Токио до Йокохама.

1872—1873 г.
Аграрна реформа. Тя ликвидира големите феодални земевладения. Държавата започва да изкупува земята на бившите феодални князе. Натуралният поземлен данък е заменен постепенно с паричен. Феодалните земевладения продължават да съществуват частично в икономическия живот и политическата система.

1874 г.
Поход на японските войски към о. Тайван (в Тихия океан, край Азия) под претекст, че местното население нападнало японските рибари. Срещу парично обезщетение от Китай и поради нестабилното международно положение, японските войски се изтеглят от острова.

1875 г.
Японско-руско споразумение, според което Япония се отказва от южната част на о. Сахалин, а получава Курилските острови.
Построен е първият броненосец. Развитие на образованието: 1/2 от юно. шите и 1/5 от девойките посещават училище.

1876 г.
Япония заставя корейското правителство да подпише неравноправен търговски договор.

1877 г.
Бунт в Южна Япония (провинция Сацума), потушен от правителствените войски. Това е победа на буржоазията над феодално-самурайските формации.

1881 г.
Създадена е либерално-земевладелска партия, в която членуват — самураи, интелигенти и богати селяни. Основан е първият съюз на печатарите, организиран от Сакума — собственик на малка печатница. (Сакума пропагандира идеята за кооперативни работнически сдружения. Наричат го „японския Оуен“).
Императорски рескринт за свикване на парламента в 10-годишен период.

1882 г.
Създадена е либерална Партия на реформите. Тя се ръководи от предпоставките на т. нар. конституционно движение („движение в полза на правата на населението“).

1883 г.
Бунт на миньорите от Такащима, насочен срещу гнета и злоупотребите на администрацията.

1885 г.
Японско-китайски договор, сключен в Тянцзин, според който в Корея не могат да бъдат изпращани китайски или японски войски без взаимно съгласие. Формално Корея е под китайска хегемония.

1889 г.
Провъзгласена е нова конституция. Императорът получава широки пълномощия — утвърждава закани, свиква и разпуща двукамарния парламент (Горна и Долна камара), върховен главнокомандуващ е на армията, обявява война и сключва мир. Императорът управлява с помощта на Министерски съвет и таен Държавен съвет.

1894 г.
Дължината на жп линиите в Япония достига 3600 км.

1894—1895 г.
Япония води грабителска война срещу Китай. През пролетта на 1895 г. китайските войски претърпяват редица поражения. Япония завзема п-в Ляодун и пристанището Уейхайуей.

1895 г. — 17. IV
В Шимоносеки, Япония и Китай сключват мирен договор. Най-важни клаузи в него: независимост на Корея от Китай; японците получават п-в Ляодун, Пескадорските острови и Тайван; Китай изплаща на Япония 300 млн. йени репарации; редица китайски пристанища стават достъпни за японските кораби. Временно японците задържат пристанище Уейхайуей.

1895 г.
Японците убиват корейската кралица Мин — противничка на тяхното влияние. Начало на засилено японско въоръжаване.

1895—1905 г.
Увеличение на данъците с 25 на сто.

1896 г.
Китайско-руско споразумение по въпроса за Източнокитайската жп линия. Двете държави се договарят да преустановят намесата си в корейските проблеми.

1897 г.
Русия получава Порт Артур, който е изоставен от японците. Започва империалистическата подялба на Китай между Англия, Япония, САЩ, Германия и Русия. С помощта на Англия японците укрепват въоръжените си сили и се подготвят за война с Русия.

1897 г.
Изтъкнатият работнически деец Сен Катаяма основава Лига за организиране на работнически профсъюзи.

1898 г.
Катаяма основава Дружество за изучаване на срциализмя. Започва да излиза сп. „Работнически свят“, което се редактира от Катаяма.

1899 г.
Англия предоставя голям заем на Япония (трети по ред). Японското правителство се подготвя за евентуален военен конфликт с Русия.

1900 г.
Създадена е партия — Дружество на политическите приятели, която отразява най-вече интересите на земевладелците и част от търговско-промишлената буржоазия.

1900—1901 г.
Япония взема участие в потушаване въстанието на боксьорите (в Китай). Убийството на Сугияма — съветник в японското посолство в Пекин, става повод за участие на японски войски в смазвате на въстанието.

1901 г. — V
Основана е Социалдемократическа партия. Тя пропагандира идеите за братство, мир, ликвидиране на класите, национализация на земята и капиталите, обобществяване на комуникациите, морския транспорт, каналите и мостовете, пълни политически права за народа, всеобщо образование.

1902 г. — 30. I
В Лондон между Англия и Япония е подписан петгодишен договор за англо-японския съюз. Той гарантира английските интереси в Китай и японските — в Китай и Корея.

1903 г.
Създадена, е антируска партия (Тайродошикай).

1903—1904 г.
Завършват неуспешно японско-руските преговори за зоните на влияние в Корея и Манджурия.

1904—1905 г.
Излиза в. „Народ“ („Хеймин“), който води антивоенна и антишовинистична пропаганда.

1904 г. — 8. II
Без да е обявена война, ескадрата на адмирал Того атакува руския флот в Порт Артур.

1904 г. — 10. II
Опряна на Англо-японския съюз от 1902 г. Япония обявява война на Русия. Това е империалистическа война за хегемония в Далечния изток, особено в Корея и Манджурия.

1904 г. — 13. IV
Потопен е руският флагмански кораб „Петропавловск“, командван от адмирал Макаров.

1904 г. — 20. IV
Японска ескадра блокира Порт Артур. Така японците си осигуряват решаващо преимущество по море.

1904 г. — VIII
Битка при Ляюан, при която руските войски претърпяватпоражение.

1904 г.
Седмичникът „Народ“ публикува в превод „Комунистическия манифест“. Катаяма участва в работата на II интернационал в Амстердам.

1905 г. — 2. I
Японците превземат Порт Артур. Международното мнение приема този факт като поражение за руския царизъм.

1905 г. — III
Морска битка край Цушима (остров в Корейския пролив). Съкрушително поражение на руския флот, прехвърлен от Балтика в Далечния изток.

1905 г, — 5. IX
В Портсмут с посредничеството па САЩ е сключен японско-руски мирен договор, според който: Япония установява протекторат над Корея; получава Порт Артур заедно с целия район, и под аренда от Русия, южното отклонение на Източнокитайската жп линия, половината от о. Сахалин; право за риболов в руски води.

1905 г.
Английско-японски съюзен договор, който осигурява интересите на двете страни в Източна Азия и Индия. Договорът е сключен по време на руско-ипонскию военни действия.

1906 г.
Създадено е дружество за Южноманджурската жп линия. То трябва да одължи за пълно овладяване на Манджурия от Япония. Голяма роля в това отношение играе и Източноколонналното дружество, чиято главна цел е да експроприира земевладенията в Корея. Основана е Японската социалистически партия.

1907 г.
Японско-руски договор (VII). Тайни клаузи за зоните на влияние в Манджурия.

1910 г.
Съдебен процес срещу Котоку — един от социалистическите лидери. Неговите анархистични възгледи са признати като опит за посегателство върху живота на императора. (Заедно с 11 свои другари Котоку е екзекутиран през 1911 г.). Япония анексира Корея и я превръща в своя колония. Повод: убийството на княз Ито в Харбин, извършено от корейски патриоти.

1910, 1912 г.
Японско-руско споразумение относно „зоните на влияние“ и ангажиментите на двете държави в Манджурия и Вътрешна Монголия.

1911 г.
Английско-японски съюзен договор (поправки към договорите от 1902 г. и 1905 г); Англия ще окаже въоръжена помощ, на Япония, ако последната влезе във война със САЩ.

1912 г.
Умира император Мейджи (Муцихито).

1912—1926 г.
Управление на император Тайшо, син на император Мейджи.

1913 г.
Създадена е партията Обединение на изповядващите общи идеи (преименувана в 1916 г. в Дружество на конституционното управление). В много японски градове се организират масови демонстрации срещу военния кабинет на Кацура. Населението настоява за ликвидиране на военно-бюрократичното управление, за въвеждане на всеобщи избирателни права. Повтарят се събитията от 1905 г.

1914 г. — 15. VIII
Япония поставя ултиматум на Германия и настоява да получи Гуанджоу в Шан-дун (Япония действа като съюзник на Англия).

1914 г. — 23. VIII
Германия“ не отговаря на ултиматума. Япония й обявява война.

1914 г. — 2. IX
В Шандун е изпратен японска експедиционна армия.

1914 г. — 7. XI
Превзета е крепостта Дзъндао. Английският флот разгромява немските морски сили в района на островите, които принадлежат на Германия. Японците обсаждат тези острови.

1915 г. — 18. I
„21 японски искания“ към Китай. Това са политически, икономически и военни претенции, които поставят изцяло Китай под японска зависимост (засягат напр. Шандун, Южна Монголия, източената част на Вътрешна Монголия, арендата на Порт Артур и Далян и т. в.).

1915 г.
Два протеста на САЩ срещу „21 японски искания“. Вторият протест (V) на САЩ отбелязва, че отказват да признаят всякакви споразумения, които не са в съответствие с предишните договори.

1916 г.
Подписан е таен руско-японски договор, насочен срещу САЩ и Англия. Япония става кредитор на Русия.

1917 г. — 2. XI
Във Вашингтон е сключено японско-американско споразумение за Китай. САЩ Признават „специалните“ интереси’ на Япония — най-вече в Манджурия. Призната е и териториалната суверенност на Китай.