Ян Вьорнер: Може би е съществувал живот под повърхността на Марс

Jan-Woerner.jpg

Според проф. Ян Вьорнер, генерален директор на Европейската космическа агенция (ESA), може би под повърхността на Марс е имало живот. През март ESA пуска мисията ExoMars, за да разбере дали е така.

Смятате ли, че има живот на Марс?

“Не е лесно да се даде определение на живота, но истинският въпрос е дали на Марс има нещо, което ние разбираме като живот, т.е. дали има органична материя с клетки. И в действителност има някаква вероятност в миналото да е имало нещо сходно с живот на Марс. Не на повърхността – знаем това, но може би под нея. Затова мисията, особено ExoMars 2018, има за цел да се сондира на около два метра в земята и да се провери дали има някаква органична материя от миналото – все още активна или просто налична, защото атмосферата на Марс е била доста по-различна от днешната.”

Какво ще стане, ако открием живот?

„Това е малко философски въпрос. Сами ли сме във Вселената? Земята ли е единствената обитаема планета? От статистическа гледна точка е лесно да се отговори, защото има толкова много Слънчеви системи във Вселената, че вероятността да сме само ние е много малка.”


РЕКЛАМА:

***

Как ExoMars ще спомогне за разширяване на научните ни познания? 

„Очаквам на първо място да разберем повече детайли за Марс, включително въпроса за живота, но също така и какви са били геологичните процеси в миналото и какви ще бъдат в бъдеще. Например, какъв е точният състав на марсианската атмосфера? Използваме специален апарат за откриване на следи от газ, за да разберем каква е атмосферата, но и да търсим наличие на газ с потенциално биологично значение, с други думи – търсим нещо, което можем да наречем „живот” и в атмосферата. ExoMars действително търси следи от какъвто и да било вид органична материя на Марс.”

Споменахте сондиране. За първи път ли сондираме повърхността на Марс?

„На тази дълбочина – да. За първи път ще сондираме на два метра дълбочина.”

Колко далеч сме от това да изпратим хора на мисия на Марс?

„Не мисля, че ще се осъществи такава мисия в близките 30 години. Тъй като Марс е толкова далеч от Земята, не можем да го сравним с пътешествие до Луната. Тя винаги е близо до нас, но Марс си има своя автономна орбита, така че пътуване дотам и обратно би отнело около две години. Сега изпробват едногодишен престой на Международната космическа станция, но ако астронавтът Скот Кели се разболее, той може да се върне тук до няколко часа. Ако тръгнете към Марс и след една седмица откриете, че сте тежко болни, тогава да чакате година преди да може да получите лечение, е малко опасно. Освен това, ако искате да се приземите, ще ви бъде необходима ракета, за да напуснете планетата отново. Гравитацията на Луната е само 16% от земната, но на Марс е повече от 40%, така че ще имате нужда от много по-мощна ракета. Радиацията, на която бихте били подложени в продължение на две години, също е от голямо значение.”

„И накрая – психологическият аспект. Ако сега погледнете към небето и видите Марс като малка червена точка, точно това биха видели астронавтите, просто в различен цвят, ако погледнат от Марс към Земята. Това не е за пренебрегване от психологическа гледна точка. „

„Но съм сигурен, че човекът ще стъпи на Марс. Хората са се изкачили на връх Еверест, слизат в дълбините на морето. Независимо кога и как – човекът ще отиде на Марс, напълно съм сигурен в това. И отвъд, но това ще отнеме време.”

Казвали сте, че ще построим селище на обратната страна на Луната. Защо?

„Ако отидете на място, от което нямате видимост към Земята и ги няма излъчванията, които идват от нея и са резултат от дейността на човека, от това място ще имате по-добра видимост към Вселената. За учените би била добре дошла една голяма обсерватория, построена на Луната с материали, взети от нея. Южният полюс на Луната е много интересно място. Там има дълбоки кратери, които се намират в постоянна сянка, както и места с постоянно слънчево греене, което може да се използва за добив на енергия.

Когато мислим за държави, занимаващи се с космическо дело, веднага се сещаме за САЩ, Русия и Китай. Как се справя Европа в сравнение с тях?

„Европа се справя перфектно. Европейската космическа агенция има много добра позиция на световната космическа арена, защото имаме много стабилни връзки със САЩ, Русия, Индия, Китай и Япония. Така че може да се каже, че ние сме като един брокер, посредник, един спомагателен фактор за глобалната космическа дейност.“

Променила ли се е природата на космическите изследвания?

„Да. Космическата надпревара е приключила. Тя се ръководи от суетата и стремежа към престиж на различните страни. Все още има конкуренция, но в същото време има и сътрудничество. Така например, в Международната космическа станция има европейци, руснаци и американци на едно място, докато на Земята има санкции срещу Русия. Мисля, че ние винаги се нуждаем, дори във времена на криза, от някакъв обединяващ фактор, а Космосът е идеален за това, защото той се простира отвъд границите.“

Казвали сте, че искате United Space в Европа. Какво имате предвид с това?

„В Европа имаме много дейности, свързани с Космоса. Така, например, различните държави-членки понякога имат свои собствени космически агенции, понякога Европейският съюз е активен, имаме Европейската южна обсерватория, имаме Европейската космическа агенция, така че мечтата ми е сега – и тази мечта може да се постигне – да обединим интересите и усилията на различните субекти, за да създадем United Space в Европа.“

Защо хората трябва да се радват, че парите от данъците им отиват в Космоса?

„Това, което харчим в Европа като цяло се равнява на 10 литра гориво за колата, на година, на всеки европейски гражданин, така че не е толкова скъпо. Едно евро, инвестирано в космоса е шест евро, генерирани след това в различни области, например в телекомуникационни или навигационни домейни. Така че има възвръщаемост на инвестициите.“

„В тези дни на икономическа криза, миграция и терористични атаки, ние се нуждаем от споделени ценности за бъдещето, а европейското наследство завещава много добри ценности: демокрация, свобода, философия, изкуство, но също така и новаторство и изследователски дух.“

Превод:  Росица Ташкова

Източник: http://horizon-magazine.eu


Европейска нощ на учените 2022 г.: