Направи дарение на училище!

Статията е написана във връзка с проект, финансиран от ФНИ  „Анализ и философско осмисляне на ролята на рода Берон за духовното развитие на България и интегрирането й в световната култура”, с  ръководител проф. дфн Мартин Табаков, Институт по философия и социология.

Номиналното разстояние във времето между Ян Амос Коменски и д-р Петър Берон е два века, 200 години. В субективно времево измерение обаче, основано на идеите и възгледите им, те са много по-близки – почти съвременници. Сходството между тях е забелязано и отбелязано от редица учени – например, проф. Жечо Атанасов в България, проф. Зденек Урбан в Чехия, проф. Георгий Гачев в Русия. Засега не са открити факти, които да доказват пряка връзка между двамата мислители, нито пряко влияние на идеите на Коменски върху Берон; хипотезата, че Берон е познавал някои произведения на Я.А.Коменски засега няма потвърждение. Толкова по-интересно е да се проследи сходството в техните педагогически и философски идеи, и да се потърсят основанията за него не в директни влияния, а в културния контекст и сходния път на развитие.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Житейският път и на двамата мислители е дълъг (78 години – Коменски, вероятно около 74 години – Берон) и е наситен с много събития, дейности, начинания, пътуване. Родени в малки славянски градчета (село Нивнице, Южна Моравия – Коменски; град Котел, България – Берон), и двамата в ранна възраст напускат дома си не по свое желание, а по стечение на обстоятелствата, и никога повече не се завръщат в родината. При Ян Коменски причината е смъртта на почти цялото му семейство по време на чумна епидемия, след което грижата за него поема църковната общност, в която са членували неговите родители. При Петър Берон причината за ранно напускане на дома е финансовият упадък на семейството, който го принуждава да поеме собствен път. Още от тук се оформят не само приликите, но и различията в жизнената стратегия на двамата мислители. Житейските трудности не ги сломяват, а като че ли ги стимулират към активност, но самите активности и жизнени опори всеки от тях търси в онова поле, в което са неговите корени: Коменски – в полето на църквата, Берон – в предприемачеството.

Биографията на Ян Коменски е биография на свещеннослужител с педагогическа мисия. Християнската протестантска общност „Чешки братя”, част от която са били родителите на Коменски, оценява заложбите на младежа към науките и неговото старание в учението, и го изпраща да учи на нейни разноски последователно в начално училище, в манастирско богословско училище (в гр.Пршеров), а след това в Хайделбергския университет в Германия. След общо 11 години обучение и пътешествия Ян Амос Коменски, 22-годишен, става помощник-епископ и директор на училище, и започва своята практическа новаторска педагогическа дейност, успоредно с писането на учебници и научни трудове. Промените в политическия и обществен живот няколко пъти принуждават Коменски да сменя градове, държави и поданство: Чехия, Полша, Унгария, Швеция, Холандия; да спасява и губи близки хора, имущество и ръкописи, но попрището му неизменно остава в областта на организирането на образователното дело. Писателската му дейност започва с дидактически произведения: речник на чешкия език („Съкровищница на чешкия език”), учебно пособие по чешка история и география („Моравски древности”),  учебник по физика, поредица оригинални учебници по латински език с опора върху родния език на учащите се („Отворена врата на езиците”, „Преддверие”, „Училище-игра”). В тази поредица централно място заема произведението „Велика дидактика” (1633-1638) – основополагащ текст на педагогиката за следващите три века, основа на класно-урочната система и на повечето принципи на обучение, валидни и досега. Това произведение Коменски създава в зряла и продуктивна възраст, след 40-те. В следващите години интересите на Коменски се насочват към по-философски въпроси, в резултат на което той създава един изключително интересен труд, озаглавен „Всеобщ съвет за поправянето на човешките дела”. Това произведение, останало незавършено, дава представа за истинската широта и дълбочина на възгледите на Коменски, и предлага една цялостна концепция за преобразуване на човешкото общество. От педагогическа гледна точка най-интересни са главите „Пансофия” и „Панпедия”, в които се излагат идеи за систематизирането и организирането на познанието и обучението, но и другите 5 части на произведението заслужават внимание с опита за систематизиране и оптимизиране на цялото устройство на света и с яркия си хуманизъм. Успоредно с работата върху този труд на живота си, Коменски създава още едно много важно педагогическо произведение – „Сетивният свят в картини”, което в известен смисъл е интерпретация на неговите философски възгледи за деца, и същевременно синтезира неговите педагогически принципи. Книгата представлява илюстрована детска енциклопедия със 150 кратки статии, към всяка от които има уникална авторска иллюстрация-гравюра. Енциклопедията съдържа подредени по оригинална и интересна логико-семантична последователност текстове: за устройството на материалния свят, за растенията, животните, човека, човешки дейности и занаяти, устройството на дома, начините на придвижване, изкуствата, науките, добродетелите, семейството, държавното устройство, религиите. „Сетивният свят в картини” е най-тиражираното произведение на Коменски, то е преведено на над 10 езика скоро след издаването му и е използвано като учебник в продъжение на над 150 години в различни страни. В педагогическата традиция е прието да се счита „Сетивният свят в картини” за първият илюстрован учебник в света.

Жизненият път на Петър Берон също е свързан с много перипетии и обрати. След като напуска дома си на около 10-годишна възраст, едва около 20-тата си година той има възможност да продължи образованието си в „Академията” на известния гръцки педагог Константин Вардалах в Букурещ, едновременно с това давайки частни уроци. В Букурещ предприемаческият късмет на Берон го среща с друг, вече успял предприемач – Антон Йованович, който го прави домашен учител на децата си и подпомага известно време неговите проекти и образование. Така Петър Берон получава възможност да напише и издаде първия си учебник – „Буквар с различни поучения”, още преди да е получил университетско образование, без да има педагогическа практика в училище, и преди да е навършил 30 години (1824). От друга страна, Берон има разнообразни впечатления от собственото си обучение – в Котел той е учил в славянско и гръцко училище, в Букурещ – в най-известното и елитно гръцко училище, в Брашов е посещавал (вече не като ученик, а като педагог) немско, унгарско, румънско училище, като особен интерес проявява към немската гимназия. Този опит определено е използван от Петър Берон при съставянето на „Буквара”, в голяма степен базиран на подобни гръцки издания (например, „Еклогар”). На следващата година след излизането на „Буквара” (1825) Петър Берон се записва във Философския факултет на Хайделбергския университет, а по-късно се прехвърля в Мюнхен, където изучава медицина и защитава докторат. Следват години на лекарска практика, след това стопанска и предприемаческа дейност, и успоредно – дейност по финансиране и подкрепа на образователни инициативи в България, свързана с разработка на концепция за организация и управление на образователна мрежа. На научна дейност Петър Берон се отдава след 40-годишна възраст, и до смъртта си  създава и издава, предимно на френски език, огромен свод от научни трудове – общо над 10 000 страници, в различни области: физика, химия, философия, метеорология, геология. Амбицията му е да обобщи всичко, постигнато от науките дотогава, в единна и цялостна концепция за човека и вселената, за човека и света – «Панепистемия». В тази амбиция можем да видим сходство с амбицията на Коменски, но до известна степен: Берон не се насочва към преобразуване и преустройство на света, а към неговото осмисляне, обобщение и обяснение на основата на идеята за взаимовръзката на всички явления и процеси, и следователно и науки. Успоредно с научно-изследователската си работа, Петър Берон се връща към своя Буквар, и в продължение на почти 20 години го доразработва, като го обогатява с нови статии във връзка с актуалните му научни занимания. Така „Рибният буквар”, първоначално създаден от автора в юношеска възраст, след като претърпява 7 авторски редакции и съответни издания, се превръща в продукт, в голяма степен събиращ и обобщаващ дидактическите и педагогически възгледи и опит на Петър Берон.

Педагогически възгледи

Педагогическите възгледи на Ян Амос Коменски и д-р Петър Берон са много близки в концептуалните им основи: какво да се изучава и как да се възпитава. И двамата мислители са привърженици на прагматичното образование и на хуманното възпитание. Реализацията на тези принципи в педагогическите им съчинения и практика силно се различава, заради разликата в опита им, житейската и професионална роля, социокултурната среда, личното образование. Коменски, възпитан с идеите за просветителски дълг и мисия, посвещава целия си живот на развитието на образованието, като действащ педагог, автор на учебници, ръководител на учебни заведения, учител на учители. Берон не е толкова целеустремен и последователен в жизнения си път, предприемаческият му инстинкт го превежда през различни проекти и дейности, и в образователната сфера той не се развива като дидактик, а по-скоро, ако използваме модерна терминология, като визионер и мениджър, с доста напреднали за времето си виждания.

И двамата мислители считат, че обучението в училищата, което е масово разпространено в съвременната им действителност, не е достатъчно прагматично и не дава онези знания, които са необходими в живота. Затова в своите учебници те предлагат необходимите знания, поднесени по правилния начин.

Из Предговора на „Буквар с различни поучения” на Петър Берон:
… Когато изперво видях по другите места, че децата начеват да четат на книги, писани по техният език, познах колко зле струват по нас учителите и колко напразно мъки теглят горките деца. Защо като преминат младостта си в щколата със толкоз страх и треперание, излазят и не знаят барем името си да пишат, нито да си сметнат щото земат и дават, ами по догените, ако им се случи, понаучат се малко нещо. Почудих се, как през толкози векове не се намери ни един да познай това окаяно състояние, и да покаже един прав път към учението. Надеих се дано барем сега се обади някой, но отколкото познах че се трудят за народни ползи, ни един не се намери да смисли несчастните деца и да сочини за тях някоя книжка. Това дело возприех аз: сочиних тойзи Буквар изпърво с имена, местоимения и прочая, по граматически чин, щото сега да се учат децата да сричат на тях, и подир да ги имат за примери и помощ на Граматиката. Събрах и няколко къси и различни поучения от Дърваровият Еклогар, и гледах да ги напиша колкото мога просто, щото всекий да ги разбира, а които речи ми се видяха най-мъчни, годих ги приградени и турски. Всякий, който види тази книжка, надям се да се зарадва, а най-много учителите, защото те, ми се струва, отколе щяха да оставят псалтирите и часословите, от които децата не разбират нищо, ако имахме някоя книга по нашият език напечатана за тях. Но аз ще ги зарадвам по-много, като им изявя накъсо по какъв чин един учител може да учи лесно стотина деца…

Из предговора на „Сетивният свят в картини” на Ян Амос Коменски:
… Противоотрова за невежеството е образованието, с което в училището трябва да бъдат напоени душите на младите хора. Но това образование трябва да бъде истинно, пълно, ясно и трайно. То ще бъде истинно, ако се преподават и изучават предмети, само полезни за живота, за да не чуваме впоследствие такива жалби: ние не знаем необходимото, защото не сме го изучавали. То ще бъде пълно, ако умът се обработва за мъдрост, езикът – за красноречие, ръцете – за изкусно изпълнение на необходимите в живота действия. Тези три неща – разум, действие и реч – са солта на живота. Образованието ще бъде ясно, и затова трайно и основателно, ако всичко, което се преподава и изучава, бъде не тъмно и объркано, а светло, разделено, като пръстите на ръката. Основна предпоставка за това е, сетивните предмети да бъдат правилно представени на нашите сетива, за да бъдат правилно възприети. (…) Наистина, ние не можем нито да действаме, нито да говорим разумно, ако предварително не разберем правилно какво трябва да правим или какво трябва да говорим. В нашия разум няма нищо такова, което да не е минало преди това през сетивата. Така, като упражняваме сетивата за правилно възприемане на различията между предметите, ние ще положим основата за цялата мъдрост, и за мъдрото красноречие, и за разумни жизнени действия.
В училищата обаче това обичайно се пренебрегва, и на учениците се подават за изучение предмети, които те не разбират и които не са правилно представени на сетивата. Така трудът по преподаването и изучаването става тягостен и дава незначителни плодове.
И ето, създава се ново пособие за училищата! Рисунки и наименования на всички основни предмети в света и действия в живота! За да можете вие, драги учители, да ги изучавате с вашите ученици, без да се отегчавате, а с удоволствие, аз ще ви обясня с няколко думи, какви добри резултати можете да очаквате…

Представите на Коменски и Берон за необходимото учебно съдържание, отразени в двата сравнявани учебника – „Сетивният свят в картини” и „Буквар с различни поучения”, не съвпадат напълно, но не поради някакви принципни различия, а в голяма степен заради различния им педагогически опит. Както вече отбелязахме, Коменски създава учебника си на около 60-годишна възраст, обобщавайки в него много идеи и богата педагогическа практика. Петър Берон създава първата версия на своя „Буквар” на около 25-годишна възраст, и впоследствие, вече прехвърлил 40-те, го усъвършенства в продължение на около 20 години, като добавя нови текстове и илюстрации, до голяма степен свързани с актуалните му изследователски интереси. Една от базовите общи идеи за двамата автори е идеята за важността на обучението на родния език, резултат на практически наблюдения на неефективността на обучението на неразбираем за учениците език. (В Чехия във времето на Коменски официалният език е немският, а научният език е латински; по българските земи официалният език е турският, а обучението в килийните училища протича на гръцки.) И двамата автори предлагат иновативни подходи за обучение по четене, основани на звуков метод. При Коменски дидактическият подход за овладяване на азбуката и основите на четенето е изключително оригинален, обвързан с визуални, предметни и звукови опори за всяка буква, при това билингвален (едновременно изучаване на родния и латинския език). Предлаганият от Берон метод при обучението на четене е развитие на идея, изказана от Константин Костенечки – да не се назовават буквите при изучаването им с азбучните им имена (Аз, Буки, Веди…), а със

съответстващите им звукове (А, Бъ, Въ…), което улеснява сричкуването и ускорява овладяването на четивните умения. След овладяването на азбуката Коменски препоръчва на учителя при развитие на уменията за четене да използва илюстрациите, които според него ще помагат на учениците да прочитат целите надписи към тях. Ефективността на този метод на обучение по четене с цели думи и изречения е потвърдена по-късно от други методики, особено за чуждоезиково обучение, но в традиционната дидактика той не се налага като основен. Използването на илюстрациите при Коменски е многопластово, структурирано и наситено с дидактически смисъл. Преди всичко, изображенията на „Сетивният свят в картини” не са обикновени илюстрации: това са сложни картини, доближаващи се до схеми, с много елементи, по-важните от които са номерирани и обяснени в текста към тях. Картините (създадени впрочем също от Коменски) са забележителни и с това, че изобразяват предмети, явления, действия не в статично състояние, а в тяхната взаимовръзка, и доколкото това е възможно да се предаде чрез рисунка, в динамика.

В предговора към учебника Коменски препоръчва на учителите да насърчават децата да прерисуват и оцветяват  картинките от учебника, и да ги обогатяват със своето въображение, като казва, че по този начин децата ще развиват сръчността си и ще придобият усет за пропорциите между нещата – още една методическа идея, която по-късно бива изтласкана от традиционната дидактика.  Коменски не включва в този свой учебник никакви граматически елементи. В предговора той казва, че учебникът може да се допълни накрая с кратка граматика на родния език, но оставя това на усмотрение на учителите. Вероятно липсата на граматически материал в този учебник е свързана и с факта, че той се явява своеобразен пролог в дидактическата поредица на Коменски, продължаваща с други учебници – „Преддверие” и „Двери”, които вече съдържат доста граматика. Ако се опитаме да опишем учебника на Коменски със съвременни термини, то „Сетивният свят в картини” представлява уводен комуникативен билингвален курс, структуриран тематично с невероятен усет и майсторство.

Дидактическият и методически подход на д-р Петър Берон в „Буквар с различни поучения” е различен. Учебникът също започва с азбуката, но след нея е поставен граматически раздел, в който се дават примери за някои от по-важните граматически категории. По-нататъшното съдържание на учебника представлява материал за четене, включващ знания от различни области. Илюстративният материал при Берон е малко и изпълнява само спомагателна функция, поради което в първите издания на „Буквара” е изнесен в приложение в края на книгата (сред тези изображения са прословутите „риби”, които всъщност са кит и делфин). В по-късните издания Берон увеличава броя на изображенията и ги поставя в текста, като предметни илюстративни нагледи към съответните статии. Дидактическата оригиналност и майсторство на Берон е в текстовата част – в подбора на темите, текстовете, жанровете, в самия разказ. Учебникът на  Коменски е едножанров, той е съставен от еднотипни урочни текстове с практически еднакъв обем и трудност.

При Берон в „Буквара” са включени текстове от около 10 различни жанра – обръщения, молитви, афоризми, въпроси и отговори, пословици, басни, кратки притчи, научни описания, истории. Някои текстове са преводи от гръцкия „Еклогар”, други са преразкази или авторски съчинения, но всичките са написани живо, остроумно и занимателно. За разлика от Коменски, Берон не се старае да придаде на текстовете дори от един жанр еднакъв обем и структура – така книгата става по-разчупена и наистина интересна за четене.

Ако се опитаме да опишем учебника на Берон със съвременни термини, то „Буквар с различни поучения” представлява пособие за първоначално обучение, съчетаващо елементи на буквар, читанка и аритметика, като най-структуриран и разработен е разделът за четене – по същество, енциклопедична христоматия за малки и големи.  Тази особеност на „Буквара” е отбелязана от редица изследователи на творчеството на д-р Петър Берон.

По отношение на съдържанието на учебния материал, включен в двата учебника, при съпоставката им се проследяват интересни паралели в тематичния кръг и дори в подреждането на темите. И при двамата автори на предно място са изведени уроци, свързани с нравственост и добродетели; съществено място заема опознаването на природния свят – животни, човек, растения, както и географските знания. Същевременно, в дидактическите  им концепции има и съществени различия, обусловени както от личния им опит, така и от социокултурния контекст.

В „Сетивният свят в картини” на Ян Амос Коменски виждаме съвършена реализация на цялостна и структурирана визия относно учебния план и учебното съдържание, изложена като теоретични основи във „Велика дидактика”. Забележително е, че тази визия и структура е удивително модерна дори и за днешно време, тя се основава дидактически и съдържателно на тематичния кръг „Умения за живот” (Life skills), макар че самият термин се появява в педагогиката едва в края на ХIХ век. 150-те урока на „Сетивният свят в картини” обхващат целия цикъл на човешкия живот, всички най-важни елементи от него: семейството, дома, труда, професии и занаяти, пътуването, образованието, изкуствата, науките, етиката, правото, различните религии, устройството на града и държавата, войната и мира, любовта и смъртта. Още по-забележително е, че всички тези знания за света са вписани в стройна и непротиворечива хуманна ценностна система, която всъщност е главното учебно съдържание на учебника и надпредметната цел на учебния процес при Коменски. В дидактическо отношение, всеки урок е базиран на визуална картина-схема, която свързва думите и изразите от урока в единна дидактическа конструкция. Уроците нямат повествователна текстова част, а само текстов „конспект”, който заедно с картината към урока дава опора и свобода на преподавателя, и респективно на учениците, за интерпретиране на темите, създаване на текстове, дискутиране, диалог. Този методически подход на Коменски също е удивително модерен, той се основава на принципи, към които образователната парадигма се завръща едва през 21 век и ги преоткрива – принципите на педагогическата свобода и доверие към преподавателя, предполагащи и презюмиращи у него висок професионализъм и знания, способност за самостоятелна методическа разработка и интерпретация на материала, способности и нагласа за творчество, както и цялостна хуманистична нагласа към света и любов към учениците. В авторския си предговор към „Сетивния свят в картини” Коменски се обръща към своите читатели-учители с уважение и колегиално доверие: „За да можете вие, скъпи учители, да учите по тази книга с вашите ученици, без да се отегчавате, а с удоволствие, сега с няколко думи ще ви разясня какви добри резултати можете да очаквате от работата”.  По-нататък той наистина дава на учителите кратки (едва на 3 страници) и делови разяснения за това, как най-ефективно да използват учебника: да насърчават учениците да разглеждат всички картини, а не само тези от актуалния урок, да разказват по картините, да откриват в реалността изобразените в учебника неща, да прерисуват и оцветяват картините и т.н.  Първият урок от учебника – „Въведение”, който за разлика от всички останали е текстово конструиран като диалог между учителя и ученика, представлява ярък и напълно ясен пример за методиката на преподаване на Коменски, по същество сценарий на педагогическото взаимодействие. Стремежът на Коменски е чрез обучението по неговия учебник учениците не само да придобиват знания, но и да бъде стимулирана тяхната любознателност и интереси, както и тяхната активност, затова в уводния урок учителят обещава на ученика да го научи на три неща: правилни знания (sapere), правилни действия (agere) и правилно изразяване (loqui). От първите букви на тази триада се получава латинската дума sal – сол, същност. Тази игра на думи е един от характерните детайли на педагогическата мисъл на Коменски – многопластова, изпълнена със смисли, асоциации и връзки, и същевременно изразена достъпно, логично и увлекателно.

Създаденият двеста години по-късно „Буквар с различни поучения” на Петър Берон има много различна структура от учебника на Коменски – той отразява модерните за времето си схващания за учебна книга. В „Буквара” текстовата част е развита и доминираща, като в първоначалното издание тя следва почти изцяло гръцките образци („Еклогар”). При по-задълбочена съпоставка на седемте прижизнени издания на „Буквара” и проследяване на промените в текста се открояват няколко особености. Преди всичко се забелязва тенденцията за увеличаване на авторските текстове, както и за постепенен преход от кратки, афористично-притчови текстове с моралистичен характер (разделите „Умни съвети”, „Добри ответи” и пр.), към все по-пространни описания и изложения в научни направления – „Естествена история”, „Физически сказания”, в научно-популярен стил. В началото на учебника си, след азбуката, Петър Берон включва граматически раздел, а заключителният раздел е математически. Тези елементи дават основание да считаме, че дидактическата концепция на Петър Берон е научно и изследователски ориентирана, в синхрон с модерните образователни тенденции на неговото време, в което се развиват интензивно науките (science) и техните инструменти – изследването, наблюдението, експериментът, и съответните начини на описание на тези методи.

Като дидактическа концепция, в сравнение с учебника на Коменски, „Буквар с различни поучения” предлага на преподавателя и на учениците вече готова, събрана, подредена и разказана информация. В това отношение „Букварът” се доближава дори до съвременните учебници. В своите авторски учебни текстове Петър Берон прави опити и за дидактическо структуриране – отделя параграфи, формулира въпроси и отговори, илюстрира с примери, включително с изображения. Подобно на Коменски, в предговора към учебника си Петър Берон също се обръща към учителите, като им дава педагогически съвети и описва методическата си концепция – с известна назидателност, характерна за тогавашното школско говорене и писане. Методиката, която описва Берон, като подходяща за работа с книгата, е интерпретация на взаимоучителния (Ланкастеров) подход, разпространен във времето на Берон в няколко европейски държави – известно е, че Берон има лични наблюдения от занятия по този метод. Изборът на Ланкастеровия метод от страна на Берон показва, че той се насочва към ефективни и хуманни методи в образованието, иновативни за неговото време. Ланкастеровият метод дава възможност за демократизация на образованието и обхващането на повече ученици, което е основна причина за широкото му прилагане през 19 век на няколко континента – Европа, Северна Америка, Южна Америка, Азия. Възгледите на Петър Берон по отношение на разширяване на образователното дело в българските земи определено са в същата посока – той лично финансира няколко училища, включително девически, обмисля и план за изграждане на училищна мрежа и организация, която да я управлява и осигурява – в писмата си той говори за «…едно дружество, което да се загрижи не само за училищата в Котел, но и за училищата на другите наши градове; от това дружество да се плащат всички учители; и то да гледа да бди за парите, които са посветени за училищата на страната, както и да се грижи за всичките училища в България». С тази идея да образува „дружество“ и да обедини разпръснатите усилия на хора и организации, Берон демонстрира изключително модерно визионерско и мениджърско мислене. Независимо, че тази концепция в голяма степен е резултат от наблюденията на Берон върху организацията на училищата в страните, в които е живял, стремежът му за реализация на плана, реалната му дейност по подпомагането на училищата по българските земи, както и зрелият предприемаческо-управленски подход са негов собствен принос, и можем само да съжаляваме, че животът му е трагично прекъснат преди да осъществи образователната си програма: „Обичал бих да намеря някого, комуто да платя, каквото иска, за да обходи България и да види има ли във всеки град училище или не, какъв е учителят във всяко едно училище, как му е името, откъде е той, от кога учителствува, колко ученици има, какво ги учи, откъде получава годишната си заплата; при това да забележи колко време приблизително остават учениците му при него; да забележи също и числото на къщите в по-големите градове; да укаже още, колко ученици се нуждаят от книги; и какви книги употребява всеки един, какви книги купуват, от где ги купуват и на каква цена. Ако намерите такъв човек, който да може да обходи така България с поменатата цел, моля да му предложите моето желание, и ако склонява, нека ми каже, колко разноски ще му стигнат на месец, и какво иска още за труда си: па да ми пишите или по-добре нека ми пиши сам той.“

***

В съвременните педагогически изследвания често се прилага подход, при който чрез анализ на дидактическата структура – програма, съдържание и организация на обучението – се извеждат главните цели на съответния образователен процес. Приложен към дидактиката на двамата мислители, Ян Амос Коменски и д-р Петър Берон, този подход ни дава интересни отговори.

Дидактиката на Коменски е центрирана около нравственото възпитание, личностното развитие и уменията за живот. Научният материал е органично вплетен в тази концепция и не е самоцелен, нито доминиращ. Коменски е последователен хуманист, и в цялата си педагогическа практика и теория неизменно отстоява принципите на подкрепа на естественото развитие на ученика, на насърчението, на ученето без принуда, а с удоволствие, с почивки, игри, забавления, театрални постановки (Коменски е автор на много пиеси за поставяне в училищен театър и широко прилага това в практиката си). В произведенията си Коменски многократно изказва убеждението си, че към всеки ученик може да бъде открит правилен подход, при който той да се развива и да постига резултати: „…Дървета, които не дават плод, при правилни грижи започват да плодоносят. Не трябва да се отчайваме, трябва да опитваме с дълготърпение и любов…” Училището Коменски вижда като „остров на добротата сред бушуващото море от несгоди” – остров, в който няма физически наказания, агресия, насилие, а има приятелство, наставничество, уважение, любов. Основанията на този завладяващ хуманизъм не са само в религиозното възпитание на Коменски, а и в педагогическата дарба, която отличава всички велики педагози – дарбата на безусловна любов към децата. Дидактиката на Коменски е основана на движение отгоре надолу – от божественото към човешкото, от високите материи към всекидневния живот, с образователната цел да издигне човека, да го върне към хармонията.

Д-р Петър Берон е светска личност – предприемач, учен, лекар. Дидактиката му отразява неговото лично движение отдолу нагоре – от житейското към философското, от занаята към науката, от материалното към духовното. Учебното съдържание в неговата образователна концепция е научно-ориентирано: естествена история, атмосферология, етика, философия, граматика, математика, чужди езици. Прагматиката на образователните цели на Берон, съзвучни с идеите на времето му, е в полето на повишаване на общото ниво на култура и образованост в родината му, в изграждането на образована обществена класа, в което той вижда пътя за просперитета – както индивидуален, така и национален: „Да даде Бог да се разпростре усърдието и ревността на всичките наши едноплеменици и да се умножи науката в нашето отечество.“ Тази визия на Берон, чрез насочено подпомагане на израстването на отделни личности – ученици, студенти, педагози, учени – да се подпомага общото развитие на обществото, е удивително модерна и актуална за днешния свят.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!