Ян Амос Коменски и д-р Петър Берон: живот, мисия, педагогика – от брой 126

Статията е написана във връзка с проект, финансиран от ФНИ  „Анализ и философско осмисляне на ролята на рода Берон за духовното развитие на България и интегрирането й в световната култура”, с  ръководител проф. дфн Мартин Табаков, Институт по философия и социология.

 

Номиналното разстояние във времето между Ян Амос Коменски и д-р Петър Берон е два века, 200 години. В субективно времево измерение обаче, основано на идеите и възгледите им, те са много по-близки – почти съвременници. Сходството между тях е забелязано и отбелязано от редица учени – например, проф. Жечо Атанасов в България, проф. Зденек Урбан в Чехия, проф. Георгий Гачев в Русия. Засега не са открити факти, които да доказват пряка връзка между двамата мислители, нито пряко влияние на идеите на Коменски върху Берон; хипотезата, че Берон е познавал някои произведения на Я.А.Коменски засега няма потвърждение. Толкова по-интересно е да се проследи сходството в техните педагогически и философски идеи, и да се потърсят основанията за него не в директни влияния, а в културния контекст и сходния път на развитие.

 

Житейският път и на двамата мислители е дълъг (78 години – Коменски, вероятно около 74 години – Берон) и е наситен с много събития, дейности, начинания, пътуване. Родени в малки славянски градчета (село Нивнице, Южна Моравия – Коменски; град Котел, България – Берон), и двамата в ранна възраст напускат дома си не по свое желание, а по стечение на обстоятелствата, и никога повече не се завръщат в родината. При Ян Коменски причината е смъртта на почти цялото му семейство по време на чумна епидемия, след което грижата за него поема църковната общност, в която са членували неговите родители. При Петър Берон причината за ранно напускане на дома е финансовият упадък на семейството, който го принуждава да поеме собствен път. Още от тук се оформят не само приликите, но и различията в жизнената стратегия на двамата мислители. Житейските трудности не ги сломяват, а като че ли ги стимулират към активност, но самите активности и жизнени опори всеки от тях търси в онова поле, в което са неговите корени: Коменски – в полето на църквата, Берон – в предприемачеството.

Биографията на Ян Коменски е биография на свещеннослужител с педагогическа мисия. Християнската протестантска общност „Чешки братя”, част от която са били родителите на Коменски, оценява заложбите на младежа към науките и неговото старание в учението, и го изпраща да учи на нейни разноски последователно в начално училище, в манастирско богословско училище (в гр.Пршеров), а след това в Хайделбергския университет в Германия. След общо 11 години обучение и пътешествия Ян Амос Коменски, 22-годишен, става помощник-епископ и директор на училище, и започва своята практическа новаторска педагогическа дейност, успоредно с писането на учебници и научни трудове. Промените в политическия и обществен живот няколко пъти принуждават Коменски да сменя градове, държави и поданство: Чехия, Полша, Унгария, Швеция, Холандия; да спасява и губи близки хора, имущество и ръкописи, но попрището му неизменно остава в областта на организирането на образователното дело. Писателската му дейност започва с дидактически произведения: речник на чешкия език („Съкровищница на чешкия език”), учебно пособие по чешка история и география („Моравски древности”),  учебник по физика, поредица оригинални учебници по латински език с опора върху родния език на учащите се („Отворена врата на езиците”, „Преддверие”, „Училище-игра”). В тази поредица централно място заема произведението „Велика дидактика” (1633-1638) – основополагащ текст на педагогиката за следващите три века, основа на класно-урочната система и на повечето принципи на обучение, валидни и досега. Това произведение Коменски създава в зряла и продуктивна възраст, след 40-те. В следващите години интересите на Коменски се насочват към по-философски въпроси, в резултат на което той създава един изключително интересен труд, озаглавен „Всеобщ съвет за поправянето на човешките дела”. Това произведение, останало незавършено, дава представа за истинската широта и дълбочина на възгледите на Коменски, и предлага една цялостна концепция за преобразуване на човешкото общество. От педагогическа гледна точка най-интересни са главите „Пансофия” и „Панпедия”, в които се излагат идеи за систематизирането и организирането на познанието и обучението, но и другите 5 части на произведението заслужават внимание с опита за систематизиране и оптимизиране на цялото устройство на света и с яркия си хуманизъм. Успоредно с работата върху този труд на живота си, Коменски създава още едно много важно педагогическо произведение – „Сетивният свят в картини”, което в известен смисъл е интерпретация на неговите философски възгледи за деца, и същевременно синтезира неговите педагогически принципи. Книгата представлява илюстрована детска енциклопедия със 150 кратки статии, към всяка от които има уникална авторска иллюстрация-гравюра. Енциклопедията съдържа подредени по оригинална и интересна логико-семантична последователност текстове: за устройството на материалния свят, за растенията, животните, човека, човешки дейности и занаяти, устройството на дома, начините на придвижване, изкуствата, науките, добродетелите, семейството, държавното устройство, религиите. „Сетивният свят в картини” е най-тиражираното произведение на Коменски, то е преведено на над 10 езика скоро след издаването му и е използвано като учебник в продъжение на над 150 години в различни страни. В педагогическата традиция е прието да се счита „Сетивният свят в картини” за първият илюстрован учебник в света. (прочети останалата част на имейла си…)

 

 Останалата част от статията е достъпна само за абонати, но може да я прочетете в имейла си, след като ви я изпратим безплатно. 

 

Или можете да се абонирате за списанието и да видите всички статии от всички броеве.   Абонамент за сп.”Българска наука”.

 

 

Виж повече за Абонамента тук.