Колко е безопасно да имаме АЕЦ в България?
Може ли у нас някога да се стигне до инцидент като в Чернобил или Фукушима? И защо изобщо продължаваме да използваме ядрена енергия, след като тя носи такива рискове?
Това са важни и напълно основателни въпроси. Въпроси, които изискват повече от интуитивни страхове или повърхностни отговори. Защото ядрената енергия е може би най-добре регулираният, най-строго наблюдаваният и най-неразбраният източник на енергия, с който човечеството разполага.
След десетилетия на експлоатация, атомната енергетика остава едновременно обект на възхищение и на тревога. От една страна, тя е в състояние да произвежда огромни количества електричество без почти никакви въглеродни емисии – идеална за борбата с климатичните промени. От друга страна, името ѝ носи тежестта на инциденти с глобален отзвук.
През XXI век светът е изправен пред парадокс: нуждаем се от стабилна и чиста енергия, но трябва да гарантираме, че тази енергия няма да се превърне в заплаха. Именно затова въпросът за ядрената безопасност е толкова важен и не е само технически – той е социален, политически и морален.
В България ядрената тема се обсъжда от десетилетия – още от 70-те години, когато АЕЦ „Козлодуй“ започва работа. И до днес централата осигурява около 1/3 от електричеството в страната – тихо, безпроблемно и денонощно.
И все пак – притесненията остават. Особено сред онези, които си спомнят експлозията в Чернобил през 1986 г., когато радиационният облак стигна и до България, а информацията беше укривана дни наред. Или пък катастрофата във Фукушима през 2011 г., когато природно бедствие доведе до най-сериозната авария от Чернобил насам.
Тези събития формираха колективна памет и пораждат логичния въпрос: Може ли това да се случи и у нас?
Какво всъщност означава „ядрена безопасност“?
Ядрената безопасност не е „липсата на злополуки“. Тя е системен подход, който цели да предотврати възникването на инциденти, а ако те все пак се случат – да ограничи последствията им до минимум. Тя включва инженерни решения, контролни механизми, институционален надзор и добре подготвен персонал.
На практика това означава реакторите да са проектирани с множество нива на защита; всеки работен процес да е документиран, проверяван и тестван; аварийните планове да са регулярно упражнявани; и контролът да се осъществява не от самата централа, а от независим регулатор.
През последните години Европа преживява енергийна криза – цените на електроенергията скачат, доставките са несигурни, а преходът към възобновяеми източници все още е непълен. В този контекст ядрената енергия се завръща в центъра на вниманието – като стабилен и климатично неутрален източник, който може да допълва слънцето и вятъра.
Но за да бъде приета от обществото, атомната енергия трябва да започне да бъде възприемана като безопасна. Защото общественото доверие не се гради само с инженерен гений, а с прозрачност, информираност и участие.
АЕЦ „Козлодуй“ – стратегическият стълб
Когато говорим за енергийна сигурност в България, АЕЦ „Козлодуй“ е неизменно в центъра на разговора. Тя е гръбнакът на националната електроенергийна система. И макар в публичното пространство дебатите често да се фокусират върху рисковете, малко хора осъзнават колко ключова е ролята ѝ за стабилността, независимостта и устойчивостта на българската икономика.
През годините в централата са работили шест енергийни блока. Днес в експлоатация остават два от тях – блок 5 и блок 6, снабдени с реактори тип ВВЕР-1000 от руско производство, но модернизирани по западни стандарти. Тези блокове са с мощност около 1000 мегавата всеки, което ги нарежда сред най-големите източници на електроенергия в страната. Данните говорят сами за себе си: над 30% от електроенергията в България идва от АЕЦ „Козлодуй“. В години със стабилно производство този дял може да надхвърли 35%, което означава, че всеки трети включен електроуред в дома ни работи благодарение на атомната енергия.
Но значението на централата не се изчерпва само с количеството ток. Тя е надежден източник, който не зависи от метеорологични условия (както слънчевите и вятърните централи); тя е базов товар, който работи денонощно и осигурява минимално необходимото напрежение в мрежата; а също так и нисковъглеродна алтернатива, която не отделя парникови газове и подпомага климатичните цели на България и ЕС.
АЕЦ „Козлодуй“ е и основен фактор в енергийната независимост на страната. В условията на геополитическа несигурност и динамични международни пазари, атомната енергия предлага стабилност, предвидимост и сигурност – нещо безценно в съвременния свят.
Кой следи за безопасността: независимият ядрен регулатор
Една от най-честите тревоги на хората относно атомната енергия е: „Ако нещо се обърка, кой ще го забележи навреме и кой ще ни предпази?“
Отговорът не е самата АЕЦ, а независимият регулатор, който стои извън производствената структура, не зависи от енергийните компании и отговаря единствено пред закона и обществото. В България този регулатор се нарича Агенция за ядрено регулиране (АЯР).
Българският ядрен регулатор е създаден още през 1957 г. под името Комитет за мирно използване на атомната енергия (КМИАЕ), който с приемането на първия Закон за използване на атомната енергия за мирни цели през 1985 г., в съответствие с тогавашните международни стандарти, е преименуван на Комитет за използване на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ). През 2002 г. е приет нов Закон за безопасно използване на ядрената енергия, с който КИАЕМЦ е преобразуван в Агенция за ядрено регулиране (АЯР) – специализиран орган на изпълнителната власт, осъществяващ регулирането и контрола на ядрената безопасност и радиационната защита в страната. Тя е напълно независима институция, чиято основна мисия е защитата на всеки човек, обществото, бъдещите поколения и околната среда от вредното въздействие на йонизиращите лъчения.
Основните дейности на АЯР включват:
- Разрешителен режим – АЯР прилага система от лицензи, разрешения, регистрации и уведомления, чрез които се регулират всички дейности, свързани с използване на ядрена енергия и йонизиращи лъчения.
- Регулаторен контрол – Агенцията извършва независими проверки и инспекции за спазване на законовите и технически изисквания за ядрена безопасност и радиационна защита.
- Отчет и контрол на ядрени материали – Отчет и контрол на ядрени материали, радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения.
- Анализи и оценки на безопасността – извършва експертни технически оценки, които удостоверяват безопасността на ядрени съоръжения и дейности.
- Аварийно планиране и готовност – поддържа специализиран авариен център, който осигурява реакция и координация при ядрени или радиационни инциденти.
- Нормативно регулиране – разработва и поддържа регулаторни изисквания, стандарти и нормативна уредба, свързана с безопасното използване на ядрената енергия.
- Международно сътрудничество – координира взаимодействието с МААЕ, ЕС и други международни партньори по въпросите на ядрената безопасност и радиационната защита.
АЯР осъществява международното сътрудничество на България в областта на безопасното използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и при управлението на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво. Агенцията членува в редица международни организации, сред които МААЕ (IAEA) – Международната агенция за атомна енергия, ENSREG – Европейската група на регулаторите за ядрена безопасност, WENRA – Западноевропейската асоциация на регулаторните органи, и др.
Прозрачност и отговорност
Най-сигурната система е тази, която е отворена за обществен контрол. Затова АЯР поддържа активна политика на откритост и прозрачност в дейността си. АЯР се старае да комуникира проактивно, да инициира диалог с обществеността и да демонстрира готовност да изслушва и да отговоря на въпроси от различно естество. Именно тези ценности се поставят в основата на комуникационната политика на регулаторния орган, като по този начин Агенцията защитава своята независимост, компетентност, почтеност и безпристрастност.
Също така, агенцията работи и в сферата на образованието и информираността – организира събития, обучения и участия в училищни и университетски програми. Това е част от концепцията за „култура на безопасност“, която включва не само техническите специалисти, но и гражданското общество.
Разбира се нито една система не е перфектна. Затова АЯР подлежи и на външни одити – от МААЕ, от Европейската комисия, както и от независими международни органи. Това осигурява многостепенен контрол и предотвратява затварянето в административен „балон“.
Какви са стандартите за безопасност: защита в дълбочина
Никой не иска инциденти, затова в ядрената енергетика тази цел е изведена до абсолютния максимум – не просто да се избегнат инцидентите, а да се предотвратят условията, които могат да доведат до тях. Точно затова съществува един централен принцип, върху който е изградена съвременната ядрена безопасност – „защита в дълбочина“ (defence-in-depth). Какво означава това? Можем да си представим ядрения реактор като ценен обект, който трябва да бъде охраняван по всякакъв начин – от аварии, човешки грешки, външни въздействия или технически неизправности. Но вместо да има само една „врата“ на сигурността, има няколко последователни слоя от защити – както например при каска, предпазен колан и въздушна възглавница в колата. Всеки слой има за цел или да предотврати възникването на проблем, или да ограничи разпространението му, или да смекчи последствията, ако нещо все пак се случи.
Това е инженерен и организационен подход, който присъства във всяка стъпка от проектирането, експлоатацията и надзора на всеки АЕЦ.
Според стандартите на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), ядрената безопасност се осигурява на пет последователни нива:
- Ниво 1: Предотвратяване на нормални отклонения
Всичко започва с дизайна – реакторът е проектиран така, че дори при неочаквани ситуации да остане стабилен. Всички системи са дублирани, а операторите са обучени за стандартни реакции при промяна на налягане, температура и др. - Ниво 2: Контрол на отклоненията
Ако нещо се отклони от нормата (напр. внезапно спиране на циркулационна помпа), влизат в действие автоматични системи, които връщат реактора в безопасно състояние. - Ниво 3: Справяне с аварии
При по-сериозен проблем, като изтичане или загуба на охлаждане, централата разполага със специални резервни системи – аварийни дизел-генератори, водохранилища, автоматични клапани и т.н. - Ниво 4: Ограничаване на последствията
Ако се стигне до повреда на горивото или реактора, има физически бариери, които не позволяват радиоактивните вещества да излязат в околната среда. Такива бариери са металната обвивка на горивните касети, реакторният съд и контейнмънт – масивна бетонна конструкция, която обгръща целия реактор. - Ниво 5: Аварийно реагиране извън централата
Ако (макар и изключително малко вероятно) настъпи сериозна авария, има планове за защита на населението – уведомяване, евакуация, йодна профилактика, затваряне на водоизточници и др. В България такива планове се координират от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.
В АЕЦ „Козлодуй“ този многослоен модел не съществува само на хартия – той е реализиран в действителни технически системи. Всеки блок има независими системи за аварийно охлаждане, които могат да поддържат реактора стабилен дори при пълна загуба на външно електричество. На всеки няколко години се провеждат стрес-тестове и аварийни учения, в които заедно с персонала на централата, участват и външни институции – пожарна, полиция, медицински екипи и дори местната администрация.
Съществуват и автоматизирани станции за радиационен мониторинг в периметъра на централата и на няколко километра от нея. Данните от тези станции се събират в реално време и се публикуват от АЯР.
Какво трябва да знае обществото: между страх, митове и информираност
Ядрената енергия не може да съществува без доверието на обществото. Това доверие се гради не със слогани или реклами, а с публична информация, поднесена разбираемо; откритост при инциденти или нередности; партньорство с медиите, училищата и гражданските организации и възможност за граждански контрол.
Това е причината, поради която и АЯР, и АЕЦ „Козлодуй“ поддържат активна комуникация с обществеността – чрез уебсайтове, бюлетини, пресконференции и възможности за посещения и въпроси.
Някои чести опасения и фактите зад тях:
-
Може ли АЕЦ да „избухне като атомна бомба“?
Не. Това е един от най-широко разпространените митове. Ядрените реактори използват обогатен уран, но в много по-ниска концентрация (3–5%), отколкото е необходима за оръжие (над 90%). Освен това, геометрията и начинът на работа на реактора не позволяват внезапна верижна реакция, каквато е нужна за експлозия от типа на бомба.
-
Колко е опасно да живееш близо до АЕЦ?
Изследванията показват, че няма измеримо повишение на заболеваемостта или радиационно натоварване в райони около съвременни АЕЦ. Радиационният фон около АЕЦ „Козлодуй“ се следи ежедневно и се оказва дори по-нисък от някои природни фонове – например в планински райони с високо съдържание на гранит.
-
Какво се случва при инцидент?
АЕЦ и регулаторните органи имат планове за действие при извънредни ситуации. Те включват: незабавно известяване на националните и местни власти; мерки за оповестяване на населението чрез медиите; инструкции за поведение – укриване, евакуация, йодна профилактика (ако е необходимо); със здравни, пожарни и полицейски структури. Тези планове не са теоретични – те се упражняват периодично чрез симулации, в които участват и външни служби.
-
Какво се прави с радиоактивните отпадъци?
Отработеното ядрено гориво и отпадъците от дейността на АЕЦ се съхраняват в специални хранилища.
България разполага с хранилища за временно съхранение от сух и мокър тип. В момента на последен етап от изграждането си е приповърхностно хранилище за ниско- и средноактивни отпадъци. Паралелно се работи с международни партньори (вкл. ЕС) по дългосрочни решения, които отговарят на най-високите стандарти за безопасност.
Международен контекст: не сме сами
Ядрената безопасност не е само вътрешен въпрос, тя не спира на границите. Както знаем радиоактивният облак не пита за визи, а инцидент в една страна може да има последици за цял континент. Ето защо всяка държава, която използва ядрена енергия – включително България – не действа изолирано, а е част от широка международна система за надзор, сътрудничество и обмен на информация, като освен наблюдаван обект, страната ни е и активен и признат участник в този международен диалог.
Международното участие е важно за да се гарантира, че всички страни прилагат еднакво високи стандарти, да се предотвратят противоречия между различни национални регулации и да се изгради общ подход към сигурността. Така ще може да се действа бързо и координирано при инциденти, като се подпомогнат по-слабо развитите държави с експертиза, обучение и технологии.
Ключови международни институции
МААЕ – Международна агенция за атомна енергия
Създадена през 1957 г. към ООН, със седалище във Виена, МААЕ е „ядреният пазител“ на света. Тя създава глобални стандарти за безопасност, провежда мисии по оценка на централи и регулатори, обучава персонал и следи за мирното използване на ядрената енергия.
България е член от самото начало и редовно участва в OSART мисии (оценки на безопасността на АЕЦ от международни експерти); IRRS мисии (проверки на националния регулатор , т.е. АЯР); както и в обучителни семинари за споделяне на опит и в програми за нови технологии.
През ноември 2024 г. по искане на българската страна беше проведена партньорска проверка за преглед на регулаторната дейност на страната в областта на ядрената безопасност, радиационната защита и управлението на радиоактивни отпадъци (IRRS мисия). Екипът включваше 16 експерти от 15 държави-членки, двама наблюдатели и трима представители на МААЕ. Заключението на екипа от експерти на МААЕ е, че България има всеобхватна и стабилна регулаторна рамка за ядрена и радиационна безопасност. Екипът на мисията отбеляза, че АЯР има култура на непрекъснато усъвършенстване и е опитен и компетентен регулатор, който изпълнява законовите си задължения без допускане на външно влияние. Идентифицирани бяха и седем области на добро представяне.
ENSREG – Европейската група на регулаторите по ядрена безопасност
ENSREG е независима експертна консултативна група, създадена през 2007 г. по решение на Европейската комисия. Тя организира т. нар. стрес-тестове на всички АЕЦ в ЕС, осъществява тематични партньорски прегледи – където държавите оценяват взаимно системите си и следи за прилагането на европейските директиви за безопасност и управление на радиоактивни отпадъци.
След инцидента във Фукушима през 2011 г., ЕС наложи мащабен преглед на всички реактори в Европа. АЕЦ „Козлодуй“ премина успешно този процес и не бяха открити критични слабости.
Euratom – Европейската общност за атомна енергия
Euratom е създадена още през 1957 г. като част от изграждането на ЕС. Макар по-малко позната на широката публика, тази институция има решаваща роля в хармонизацията на стандартите между страните, подпомагането на научните изследвания в ядрената сфера, регулирането на движението и търговията с ядрени материали и мониторинга на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци.
България е част от Euratom чрез членството си в ЕС и участва в общите изследователски и надзорни програми.
NEA – Агенцията за ядрена енергия
NEA е междуправителствена организация в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Тя е основана през 1958 г. със седалище в Париж. Основната цел на организацията е да подпомага своите членове в създаването на съвместна експертиза по безопасното развитие на ядрената енергетика за мирни цели. Република България се присъедини към NEA на 01.01.2021 г.
Какво казват международните партньори за България?
Според оценките на МААЕ и ENSREG, България е страна с високо ниво на техническа подготовка и регулаторен капацитет. АЯР е признат партньор в европейските и международни мрежи и редовно участва в мисии като наблюдател и оценител у нас.
А АЕЦ „Козлодуй“ е представяна в международни доклади като пример за успешна модернизация на съществуваща инфраструктура по западни стандарти.
България е ратифицирала Конвенция за ранно уведомяване в случай на ядрен инцидент и Конвенция за оказване на помощ в случай на ядрен инцидент или радиологично въздействие. Ако се случи ядрен инцидент в съседна страна – примерно на Балканите или в Черноморския регион – МААЕ, ЕС и съответната страна са длъжни да уведомят партньорите си незабавно. В такива случаи в България автоматично се активират наблюдение на радиационния фон, анализ на посоката на вятъра и евентуално въздействие, комуникация с обществеността и превантивни мерки, ако се наложи. България има сключени двустранни споразумения с редица страни, включително съседните, за оперативно уведомяване при ядрена авария и обмен на информация за ядрени съоръжения.
Ползи, отговорност и доверие чрез знание
Ядрената енергия е едно от онези човешки открития, които ни изправят пред двойствената природа на напредъка. В нея се крие едновременно изключителен потенциал и реален риск. Тя може да бъде двигател на устойчивото развитие или източник на катастрофа – всичко зависи от това как я управляваме.
За България атомната енергия – чрез АЕЦ „Козлодуй“ – означава енергийна сигурност, ниски въглеродни емисии и технологичен капацитет. Тя е фундаментален елемент от електроснабдяването, индустрията и климатичните ангажименти на страната. В този смисъл, ядрената енергетика е не просто опция – тя е част от стратегическото бъдеще.
Но както при всяка мощна технология, цената за това бъдеще е постоянната отговорност. Ядрената безопасност не е нещо, което „веднъж се осигурява и после се забравя“. Тя изисква техническа поддръжка, ясно регламентирани отговорности и институционална независимост, международна проверка и сътрудничество и най-важното – осведомено, критично и активно гражданско общество.
Може би най-големият риск за ядрената енергетика не е в самите технологии, а в разминаването между обществените страхове и реалната картина. Когато липсват информация, прозрачност и диалог, се раждат митове: за „атомни експлозии“, за „скрити инциденти“, за „замърсена земя и вода“. Срещу тези митове не можем да извадим оръжие но можем да извадим знание. Да се говори с хората и да им се обяснява. Да се включват ученици, студенти, журналисти и местни общности в разговора. Защото доверието няма как да се заповядва – то се изгражда.
Днес, когато Европа търси пътища към декарбонизация и стабилност, ядрената енергия е част от решението. Но само ако върви ръка за ръка с най-високи стандарти за безопасност, честен разговор с обществото и култура, в която безопасността е правило и ценност.
България има какво да покаже на международната сцена – стабилно функционираща АЕЦ, компетентен регулатор и отвореност към партньорство. Но най-важното – има потенциал да изгради общество, което не се страхува от атомната енергия, защото я познава.
Основни източници:
- Агенция за ядрено регулиране (България) – https://bnra.bg/bg/
- Европейска комисия, ядрена безопасност – https://energy.ec.europa.eu/topics/nuclear-energy/nuclear-safety_en
- ENSREG – https://www.ensreg.eu
- Bundesumweltministerium (Австрия, Германия) – https://www.bmluk.gv.at и https://www.bundesumweltministerium.de
- Национална медицинска библиотека на САЩ (NCBI) – https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK253923/
