Възстановени са най-старите изкопаеми слухови костици на човекоподобно.

130513174331-large.jpg

Откритието може да даде важни насоки за произхода на човека.

Проучване, проведено от антрополог от Бингамтонския университет и публикувано в бюлетина на Националната академия на науките този месец, може да хвърли нова светлина върху съществуването на най-ранните хора. Проучването анализира малките слухови костици – чукче, наковалня и стреме, на два вида от първите предци на хората в Южна Африка. Слуховите костици са най-малките кости в човешкото тяло и едни от най-редките фосили.

            За разлика от други кости, слуховите костици вече са достигнали окончателното си развитие още при раждането. Това доказва, че тяхната големина и форма е под много строг генетичен контрол и въпреки малките си размери те носят куп информация, свързана с еволюцията.

            Проучването на антропологът Ролф Квам е проведено с помощта на международен екип от изследователи от САЩ, Италия и Испания. Те анализирали няколко слухови костици на представителите на ранните хоминиди Paranthropus robustus и Australopithecus africanus. Проучването включва и най-старата пълна верига от слухови костици (с всички 3 кости) на хоминид. Костите датират от преди около два милиона години и произхождат от добре познатите Южноафрикански пещерни райони на Сварткранс и Стеркфонтайн, които са богати на фосили от тези ранни прадеди на човека.


РЕКЛАМА:

***

            Изследователите посочват няколко важни открития. Чукчето е като човешкото и лесно може да се разграничи по форма и големина от това на най-близките човекоподобни днес – шимпанзе, горила и орангутан. Много аспекти от черепа, зъбите и скелета на тези далечни предци са доста примитивни и маймуноподобни, но чукчето остава една от малкото особености която е подобна при съвременния човек (Homo sapiens). Фактът че и двата хоминидни вида споделят подобно на човешкото чукче, говори че анатомичните промени на тази кост са настъпили много рано в еволюционната ни история. Квам казва – „Бипедализмът (ходенето на два крака) и смаляването на кучешките зъби дълго време са считани за отличителен белег на човечеството, тъй като са установени у най-ранните човешки фосили открити до ден днешен.

            Нашето проучване посочва, че може би е нужно този списък да бъде обновен, като бъдат включени и промените в чукчето.“ Още фосили от по-ранни периоди ще са необходими за да се подкрепи това твърдение, казва Квам. За разлика от чукчето, другите две слухови костици –  наковалнята и стремето, са по-близки до тези на шимпанзето, горилата и орангутана. Оказва се, че слуховите костици показват интересна смесица от човекоподобни и маймуноподобни особености.

 

            Анатомичните различия при хората открити в слуховите костици, заедно с други разлики във външното, средното и вътрешно ухо са свързани с различния капацитет на слуха при тези ранни видове в сравнение със съвременния човек. Въпреки че проучването не доказва това безспорно, екипът възнамерява да изучи функционалните аспекти на ухото при тези предци на човека, като разчита на виртуална 3D реконструкция, базираща се на компютърна томография с висока разделителна способност. Екипът вече е прилагал този подход при 500 000 годишни човешки фосили от Sierra de Atapuerca в Северна Испания. Фосилите от това място представляват предци на Неандерталците, но резултатите показват, че техния модел на чуване вече наподобява този на Homo sapiens. Разширяването на този вид анализ до Австралопитек и Парантроп би трябвало да доведе до нови прозрения за това кога се е формирал слуховия модел на съвременния човек.


http://www.sciencedaily.com


Европейска нощ на учените 2022 г.: