Втори прочит на пола

sexual-nature.jpg

Органите в тялото ни вероятно имат собствена полова идентичност, сочи ново проучване. То е публикувано наскоро в Nature от екип на Центъра по клинични науки (ЦКН) към Лондонския университет. Идеята, че нашите органи може да бъдат „мъжки“ или „женски“, повдига въпроса дали жените и мъжете се нуждаят от различно лечение. Резултатите от изследването биха могли да хвърлят светлина и върху това защо някои видове рак са по-често срещани при жените, а други – при мъжете.

„Искахме да зададем един основен въпрос: дали само клетките на половите органи на един напълно развит организъм „знаят“ сексуалната си идентичност, или това е вярно и за клетки в други органи, както и дали това има някакво значение“, каза Ирен Мигел-Алиага, ръководител на проучването.

За да направи това, екипът изследвал стволови клетки в червата на плодови мушици. Били използвани генетични инструменти, които позволяват „включването“ и „изключването“ на гени специално в тези клетки. Това позволило на учените да приведат клетките в по-„женско“ или по-„мъжко“ състояние. Когато феминизирали или маскулинизирали чревните стволови клетки на мухите, степента, в която клетките се размножават се изменила – способността на феминизираните клетки да го правят била повишена.

Изглежда това позволява на червата на женските мухи да се разрастват по време на възпроизвеждане. По-рано Мигел-Алиага е доказала, че след чифтосването, червата на женската муха се преоразмеряват и се модифицират метаболитно така, че да осигурят поддържане на репродукцията.

Настоящото проучване установява, че ефектът от феминизиране на стволовите клетки в червото на възрастна муха, е обратимо. Също така, екипът открил, че женските черва са по-податливи на развитие на тумори.


РЕКЛАМА:

***

Известно е, че половите жлези или половите органи на гръбначните животни притежават значителна пластичност: зрели овариални и зрели тестикуларни клетки при мишки могат да се транс-диференцират (овариалните в тестикуларни и обратното) само след една генетична промяна. Така че половата идентичност на клетките в половите жлези, трябва непрекъснато да бъде поддържана по време на целия живот.

white_eye1w.jpg

Екипът смята, че това е първият път, в който такава пластичност е доказана при зрели клетки извън половите жлези. „Ако вземем мушица, чиито чревни стволови клетки сме маскулинизирали и я чифтосаме, то ще видим, че нейното черво не е променило размера си в отговор на репродукцията. Ние мислим, че това, за което половата идентичност на стволовите клетки има значение, е да се осигури диференциална пластичност на женското черво „, казва Бруно Хъдри, който е част от колектива.

Съществува предположението, че органите, които са еднакви и при двата пола функционират по различен начин, под действието на циркулиращите полови хормони.Това, което е изненадващо е, че в органите на възрастните индивиди от двата пола, като например червата, остават различия, но те не се дължат нито на разлики в развитието, нито на хормоните.

В хода на това изследване, екипът е идентифицирал потенциално важен нов механизъм, който стои зад превключването на пола. Те предполагат, че той действа в повече органи и тъкани на тялото ни, отколкото сме предполагали досега.

Формирането на женски или мъжки характеристики включва каскада от генетични събития. „Видяхме, че шест детерминанти в началото на тази каскада са активни, но част от нея, която е доказано активна в половите органи или по време на развитието, не функционира в тези стволови клетки. Това ни подсказа, че в играта е нов клон от пътя за определяне на пола.“

Досега се приемаше, че единствените клетки с полова идентичност са тези, в които тази каскада е напълно активна. „Ние открихме нов механизъм, който е независим от този, което вероятно означава, че всяка клетка в мушицата има полова идентичност.“

Необходими са допълнителни изследвания, за да се разбере какво значение има това откритие за биологията на човека и дали оказва влияние върху начина, по който органите отговарят на различни видове лечение, в зависимост от половата си идентичност.

Превод:  Росица Ташкова

Източник: https://www.sciencedaily.com/

 

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: