Втората Ботйова чета – от възторга до отчаянието

Априлското въстание събира като във фокус няколко века от националната история, разкрива енергията, способностите и недостатъците на новите обществени сили, родени и укрепнали през епохата на Възраждането. Въстанието от 1876 г. трайно се е вписало в родовата ни памет не само като най-ярката и най-масова проява на борбата срещу чуждото агарянско иго, но и като символ на саможертвата и героизма. В него откриваме примери за подражание, търсим упование за самочувствие и гордост, разпознаваме силата на духа, на вярата и надеждата. Затова и интересът към въстанието и към неговите герои, няма и не може да стихне. На 17 май 1876 г. две чети минават почти едновременно Дунава в помощ на въстаналите отрудени мъченици и изгарят като последни искри на бунтовните априлски пожари. Две имена блестят в пантеона на българската история – славните воеводи Христо Ботйов и Таньо Стоянов Куртев. И двамата имат сходна и злочеста съдба. Впуснали се с с нескрит ентусиазъм и мечти за подвит и свобода, сблъскали се с апатията и безразличието на местното население, залутано между отчаянието и надеждата, те стигат до първите сражения и разгрома, завършил с гибелта и на двамата. Четата на Таньо войвода е организирана по план и идея на Христо Ботйов и затова е позната още като Втората Ботйова чета. Целта е с навлизането си от изток и запад да увлекат и вдигнат още повече духа на местното население, да помогнат на сливенските и врачански съзаклятници и като се установят в Стара планина да образуват „свободна територия”. На пръв поглед този замисъл сработва. Н. Обретенов излага пред Таньо Стоянов идеята, че революционния комитет в Олтеница с  председател – Ат. Чернев е узрял за въстанието и го очаквал да оглави четата. Още повече, че четата щяла да се отправи към родния му Сливен, за където той бил определен за апостол предходната есен. Давайки съгласието си, Таньо се върнал в Турномагурели за да набави оръжието, подготвил четниците си и на 11 Май ги изпратил за Олтеница с парахода, а той с още двама другари пренесъл с каруца оръжието.

 

 

Цялата статия е в брой 130 на списание “Българска Наука” >>
Вижте всички статии от броя:

20 статии в брой 130 – вижте ги:

(отвори ДЕМО – първите 30 стр. )

 

Корица на брой 130

СЪДЪРЖАНИЕ: 

  • Какво се крие в архивите на БАН?
  • Интервю с д-р Неделчо Иванов, Университетска болница „Александровска“
  • Д-р Антоан Тонев (директор на СМГ) – Наистина “Съединението прави силата”
  • Разговаряме с ректора на ТУ-Габрово проф. д-р инж. Илия Железаров
  • Какво представляват подземните води?
  • Как водата може да осигури достъпна енергия от възобновяеми източници
  • TRAPPIST-1 и седемте планети
  • Великият дебат или как Вселената „се разшири”
  • Земната мантия, а не земното ядро, може да е генерирала ранното магнитно поле на планетата
  • Най-древната човешка ДНК е открита в 800 000 годишен зъб на канибал
  • Ендогенните ретровируси – проклятие или благословия
  • Учени установиха, че грипните ваксини могат да бъдат използвани и като оръжие срещу рака
  • Прилепите са основен източник на човешки вируси, но самите те не са важни
  • Могат ли текстилните маски да възпрепятстват разпространението на коронавируса
  • Нови клинични данни потвърждават хипотеза на учени от БАН за ролята на инфламазомата NLRP3 в патогенезата на усложненията при COVID-19
  • Учени отчитат, че социалните умения започват да намаляват около 40-те
  • Либерализъм и епидемии
  • За саможертвата на героите и въстанието на обречените
  • Втората Ботйова чета – от възторга до отчаянието

Вземи само този брой в PDF >>