Всичко, което сте искали да знаете за ловните навици на кърлежите и за шансовете да им се изплъзнете

Вероятно смятате, че е излишно да ви плашим с кърлежите, за които така или иначе имате едно на ум. При това са известни къде по-страховити създания в океанските дълбини или спотайващи се в зловещи пещери. С които обаче едва ли ще се засечете, когато сте се гмурнали в ежедневието или сте из лабиринтите на деловите си ангажименти. Затова пък кърлежите са навсякъде.

Кърлежите пренасят повече от дузина болести, надуват се до пръсване с кръвта на жертвите, пробиват като със замба дупки в кожата ви и – без малко да пропуснем – те активно ви преследват. Ни повече, ни по-малко.

Вероятно сте мислели, че кърлежите са… ами нейде там. Може да се случи да паднат върху вас от някое дърво или да ги забършете от храстите. Обаче когато сте на въздух сред природата, не очаквате, че някой ще ви набележи, за да ви преследва стръвно. Е, кърлежите имат други планове за лятото. Те може и да са почти съвсем слепи, но не са безделници, чакащи наготово случаят да ви доведе, та да източат от кръвчицата ви. От мига, в който навлезете в територията им, за тях вие сте плячка. Те са паразити по призвание и дълг, без кръвта ви не ще оцелеят дълго, затова не могат да си позволят да пропуснат невредимо някое топлокръвно създание.

Лошата новина е, че това малко незрящо противниче не ви оставя много шансове. Кърлежите са наоколо още от Креда – от приблизително 145 милиона години. Имали са време да усъвършенстват методите си. Превенцията помага само донякъде. Все пак в края на Великата кърлежова война победител ще сте вие, защото имате пети пръст, противопоставен на останалите, а и малки сиви клетки в добавка.


РЕКЛАМА:

***

 

Кърлежите  не разчитат на слепия случай

Вярно е, че на кърлежи обикновено се натъквате, като ги забършете с част на тялото си. И това става не защото висят от някое листо, докато се радват на топлото слънчице. Там кърлежите са в бойна готовност.

В краищата на предните крачета кърлежите имат образувания, наречени органи на Халер. Тези мънички вдлъбнати сензори различават миризми. Дори обилно залети с репеленти и дезодоранти, не можете да скриете единствения сигнал, по който ще ви разпознаят кърлежите: вашия дъх.

С всяко издишване изпускате въглероден двуокис. Струята СО2 действа като бойна тръба за кърлежите. Някои от тях буквално тичат към източника на миризмата – потенциалния гостоприемник. Няма спор – по човешките мерки кърлежовият марш не е бърз, но представата за дребно членестоного, което препуска с все сили върху крака, непознаващи умора, вселява в душите неприязън и тревога. Всъщност, те долавят и други миризми като амоняк, поради което пишкането в гората увеличава рисковете. Подушат ли ви, вече са тръгнали към вас.

 

Именно това тяхно тайно оръжие използват изследователите, когато искат да си хванат от тези ситни твари. Такъв един ентомолог сподели затрогващи подробности: „Лесно ги хващаме – поставяме кубче сух лед върху бял чаршаф. Когато надзърнем след час или два, кърлежите са се насъбрали около кубчето, махат там с малките си предни крачета. Все едно са пред олтара на божеството си.” Щеше да е смешно, ако не будеше толкова опасения.

Махането с крачката е поведение, наречено захват. Кърлежите не могат да различават нещо повече от размити форми, затова не биха могли да преценят  точно докъде да притичат и колко да скочат. Но когато заемат позиция по клони и листа и протегнат крачката си, завършващи с кукички, остава само да ги забършете и те се качват без билет на този двукрак превоз, който осигурява на борда си и кърваво угощение.

 

Те може да са върху вас, а вие може да не ги забелязвате

Някои видове кърлежи се захващат там, където са попаднали най-напред. Други ще поскитат по тялото ви в търсене на подходящата за нуждите им кожа. Особено си падат по областта около ушите, където епидермисът е тънък и лесно го продупчват. Същото е и с кучетата, затова често намирате кърлежи именно по главите им.

Ако се разхождат нагоре по ръцете ви надали ще ги забележите. Но можете да си опростите задачата, като носите ризи с дълги ръкави, както и панталони, за предпочитане в светли цветове. На техен фон гадинките, които опитват да превърнат скалпа ви в шведска маса, стават по-видими. Шапката пък скрива косите, в които иначе лесно може да загубите дирите на кърлежа.

Ако кърлеж успее да се прикрепи към кожата ви, няма да го усетите. Първата му работа е да инжектира обезболяващо вещество. Ще останете в блажено неведение, докато пробива кожата ви с мъничките си челюсти, за да ви намушка със своя хипостом – кух харпун, с който смуче от кръвта ви.

 

Кърлежите са навсякъде

Няма място, където да сте в безопасност от малките челюсти. Там, където климатичните условия са топли и влажни, дребните членестоноги се чувстват най-добре и популациите им процъфтяват.

Някои от видовете предпочитат горите. Други – високите треви или храсталаци. Още повече са тези, които предпочитат тъмните и влажни условия в дупки. Но основното е, че са навсякъде. Разпространяват се бързо, като се придвижват на стоп върху много по-едри от тях животни. Разрастващите се популации на сърните и хората са им помогнали да се разпространят, а настъпващото затопляне на климата означава, че ще могат да населят все повече места.

 

Едно ухапване, множество болести

При всички видове кърлежи може да разчитате да ви лепнат кръвнопреносима болест, при това не само една и две. Кърлежите са гостоприемници на множество бактерии и вируси. Ето кратък списък на болестите, които могат да ви докарат и някои от симптомите, с които ще трябва да се справите:

Туларемия: треска; болезнени лимфни възли; евентуално животозастрашаваща пневмония.

Вирус Поуасан (Powassan, POWV): възпаление на мозъка и на мембраните, които обгръщат централната нервна система; треска; главоболие; повръщане; гърчове.

Лаймска болест: обриви; главоболие; сърцебиене; силни ставни болки; парализа на Бел с нарушена инервация и съответно загуба на подвижност на едната страна на лицето; възпаление на мозъка и на гръбначния мозък.

Ерлихиоза: треска; мускулни болки; повръщане; обърканост; главоболие.

Петниста треска от Скалистите планини (Rocky Mountain spotted fever): обрив; треска; повръщане; болки в областта на корема.

Без да споменаваме синдрома alpha-gal, който представлява придобита доживотна алергия към червени меса.

 

Какво да правите, ако откриете впит кърлеж

Ако намерите кърлеж по себе си, първото задължително действие е да изпаднете в лека паника при вида на охранената гад. Ако наблизо няма лекар, следваща стъпка е да се огледате за нещо, което да го МАХНЕ, ДА ГО МАХНЕ, СЕГА ВЕДНАГА. За целта най-добър инструмент е форцепсът, който е вид пинсети с механизъм за заключване и ще остане стегнат около кърлежа, след като веднъж го защипе. Ако не разполагате с форцепс, вземете любимата си пинсета. Ще трябва да захванете кърлежа стабилно и колкото може по-близо до кожата ви. Защото ще трябва да отстраните малките челюсти, които засега са впити в тялото ви.

Да се надяваме, че забележите кърлежа докато все още не е наедрял. Колкото е по-голям, толкова по-дълго се е хранил и вероятността да е предал болест е по-висока. При всички случаи не бива да изстисквате кръвожадния натрапник. При най-добрия сценарий ще го пръснете, причинявайки малка кървава експлозия, която е безвредна, макар и рядко противна. Ако късметът не е с вас, може да изстискате кръвта от кърлежа обратно в тялото си.

Затова: защипете кърлежа при главата и дръпнете здраво. Вероятно ще боли. Ако не заболи, възможно е да не сте действали както трябва. Ще трябва да направите допълнителен опит да извадите челюстите, които вероятно са още там вътре. Ако не успеете да извадите нищо, засега не се тревожете повече, а оставете кожата да си зарасне.

Но не забравяйте, че забавната част може да предстои. Болестите, пренасяни от кърлежи, могат да проявят симптомите си след седмици, затова следете за обриви по тялото. При всякакви необичайни неразположения, дори да имате причини да смятате, че са само лятна настинка, посетете лекар. След ухапване от кърлеж е неразумно да страдате в самота. Разумното е да се възползвате от предимствата на целокупната съвременна медицина.

За още информация, вижте интервюто с проф. д-р Тодор Кантарджиев от Националния център по заразни и паразитни болести: тук.

 

Превод: Рада Мутафчиева

Източник: Popular Science


Европейска нощ на учените 2022 г.: