Изображение: storage.googleapis

Автор: Мария Проданова

Милиарди години преди COVID, ябълките на Джобс и Нютон и архетипа на Джурасик парк, сбирщина прашинки и газове са дали началото на това, което днес наричаме Вселена. Точно „Бум!“ не е имало заради липсата на атмосфера, но подобно впечатление е пробудил човекът, чиято персона ще превземе тази статия.

На 08.01.1942 г. Стивън Уилям Хокинг надава вой към Вселената за пръв път, макар и все още без математически формули. Като дете на доктори е съвсем разбираемо, откъде взима идеята за житейски път в науката. Нито пък е изненадващо, че започва да следва в University college в Оксфорд едва на 17 годишна възраст. За човек с IQ, равно на това на Айнщайн, обаче, материалът изглеждал толкова лесен, че младият физик често описва дните си там като скучни. Според директни сведения от неговия преподавател по физика, Робърт Берман, Хокинг оставял впечатлението за надарен в областта на физиката, но и за „труден“ ученик. Това поведение се проявило най-вече при последните му изпити, на които Хокинг „отказал да отговаря на въпроси, изискващи заучени факти, и обръщал внимание само на тези за теоретичната страна на физиката.“ При все това получил first class Honours degreе, като за устния изпит за степента Берман споделил, че „преподавателите разбрали, че говорят с някого доста по-умен от тях“. Въпреки тези изказвания по негов адрес, Хокинг сам твърдял, че „не е ясно дали интелигентността изобщо има някакво влияние върху оцеляването в дългосрочен план“ и смятал всеки, хвалещ се с коефициента си на интелигентност, за загубеняк.“

Вършеенето му „като дявол“ из студентските компании и докторантурите обаче бива прекъснато от неочаквано препятствие. Едва на двайсет и една, Стивън Хокинг е диагностициран с амиотрофична латерална склероза. Докторите му предричали максимум две години живот, докато тялото и умът му се вкочанявали постепенно. С физиката му започва да дегенерира и неговата психика – Хокинг изпаднал в депресия. Причините били съвсем ясни. Постепенно краката му вече не помръдвали от количката, писането му било заменено от мисленото решаване на уравнения. Силно изявяваната от него независимост се превърнала в пантерата на Рилке.
Въпреки това отхвърлял мисълта за самоубийство. Смятал, че една жертва трябвало да има право да отнеме живота си, но това щяло да бъде велика грешка. „Колкото и зле да изглежда животът, винаги можеш да направиш нещо, винаги има в какво да успееш. Докато го има животът, я има и надеждата.“ „Изправил се на крака“ с помощта на супервайзъра си като докторант, доктор Денис Саам, и с мисълта за предстоящия си годеж с Джейн Уайлд. По-късно описва всичко това като момент, „занулил изцяло очакванията му и превърнал всяка следваща стъпка в бонус.“

Бъди спасител на науката:

Години по-късно се занимава активно със защита на правата на инвалидите. Болестта не го отказва и да излети в космоса през 2007 г., а количката далеч не спира ума му да разнищва плетката от тайни на Вселената. „Въпреки че говоря през компютър и не мога да се движа, съм все още свободен в собствения си ум.“
През 1971 г. извежда съвместно със сър Роджър Пенроуз доказателство, което обосновава теорията за Големия взрив. Едва три години по-късно хвърля още светлина върху черните дупки с доказателството, че всъщност не са абсолютно „черни“. Явлението Лъчение на Хокинг носи неговото име и определя енергията (под формата на елементарни частици), която се излъчва от една черна дупка. Тази област на времепространството е една от най-често застъпваните теми, като наред с Лъчението на Хокинг най-известните му разработки са микро черните дупки, примордиалните черни дупки, информационният парадокс и No-Hair теоремата. Дързостта му се изявява още веднъж през 1983 г. с поредното му математическо доказателство, този път определящо Вселената като „крайна, но неограничена.“ Съвсем очаквано спрямо всичките му научни постижения, от 2016 г. насам се връчва медал на негово име за научни постижения – Stephen Hawking medal for science communication.

Като учен, Хокинг вярвал в законите на науката и господството им във Вселената. На често задавания му въпрос „Дали има Бог“, той отговарял според атеизма си и обикновено с капка ирония – „Забелязал съм, че дори онези, които смятат всичко за предречено и че не можем да променим нищо от това, се оглеждат, когато пресичат улицата.“

Физическият му път приключва на 14.03.2018, „мирно“, сред семейство и приятели. Хора на науката и изкуството по целия свят изказват публично своите съболезнования, актьорите, довели живота му до големия екран, дори отдават почит на погребението му. Съвсем заслужено, Хокинг е положен между равните нему Исак Нютон и Чарлз Дарвин, а епитафията си избира лично петнадесет години преди да умре – уравнението Бекенщайн-Хокинг за термодинамиката на черните дупки. На земята остава само материалният Стивън – а освободеният от тялото си се носи из космоса, в търсене на черни дупки… и то под формата на музика – думите на Хокинг, превърнати в ноти от гръцкия композитор Вангелис. Със сигурност няма да се изненадаме, ако този така вселенски ум намери начин да ни посети отново, а дотогава ще следваме формулата му за живота – „Първо, гледай към звездите, а не в краката си. Второ, никога не се отказвай от работа. Тя е това, което ще придава значение на нещата и ще ти носи цел, животът е празен без нея. Трето, ако имаш достатъчно късмет да намериш любовта, помни, че тя е там, до теб, и не я изхвърляй ей така.“

Източници: 

https://www.goodreads.com/author/quotes/1401.Stephen_Hawking

https://en.wikipedia.org/wiki/Stephen_Hawking#Death

„Кратка история на времето“, Стивън Хокинг, издателство Бард