Направи дарение на училище!

Проучването на преподаватели от Педагогическия факултет на Университета в Кеймбридж и Фондацията LEGO, събират частични доказателства от изминалите 40 години за да разберат повече за това как бащите на деца между 0 и 3 години играят с тях. Изследователите искат да разберат дали начина на игра между бащата и детето се различава от начина на игра между майката и детето и оказва ли това влияние на детското развитие.

Въпреки че има много прилики между бащите и майките, доказателствата сочат, че бащите предпочитат игри, които са с повече действия на тялото като гъделичкане, гоненица или носене на гръб. Това изглежда помага на децата да се научат да контролират своите емоции, също така може и да подобри уменията за саморегулация на децата когато пораснат и попаднат в обстановка, където тези умения са важни – особено в училище. 

Пол Рамкендъни, професор по игрите в образованието, развитието и ученето към Университета в Кеймбридж, казва: „Важно е да не надценяваме значението на играта между баща и дете, тъй като изследванията имат своите лимити на това, което могат да ни покажат, но изглежда, че групата на децата, които прекарват значимо време в игри с бащата имат предимство.“

Д-р Сиара Лавърти от Фондацията LEGO, казва: „На политическо ниво това предполага, че ние се нуждаем от структури осигуряващи на бащите, както като и на майките, време и пространство за игра с децата им през тези особено важни ранни години. Дори в днешни дни, като пример, не е необичайно баща, който води детето си на места  за обучения или игри в група да установи, че той е единственият баща там. Промяната на възгледите е започнала, но тя трябва да се ускори.“

За играта родител-дете през първите години от живота се знае, че подпомага основните социални, мисловни и комуникационни умения, но като цяло изследването се фокусира върху майки и бебета. Изследванията, които проучват играта баща-дете са често малки или направени по-скоро инцидентно. „ Нашето изследване събира заедно всичко, което ние можахме да открием по темата, за да видим дали можем да извлечем някакви поуки“ казва Рамкендъни.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Преразглеждането на Кеймбридж съдържа информация от 78 изследвания, проведени между 1977 и 2017 – повечето от които в Европа и Северна Америка. Учените са анализирали комбинираната информация за моделите на това, колко често бащите и децата играят заедно, самата същност на играта и всички възможни връзки с детското развитие. 

Като средна стойност те откриват, че повечето бащи играят с децата си всеки ден. Дори с малките деца в игрите баща-дете се проявява тенденция за повече действия с тялото в играта. При бебетата това най-просто означава да бъдат носени или да им се помага внимателно да си вдигнат крайниците или да упражнят своята сила; с прохождащите деца бащите обичайно избират весели, груби и щури игри от типа на гоненица.

В почти всички направени проучвания има съвместима корелация между игрите баща-дете и появяващата се по-късно способност при децата да контролират своите емоции. Деца които са се забавлявали прекарвайки пълноценно време в игри с техните бащи е по-малко вероятно да проявят хиперактивност, емоционални или поведенчески проблеми. Те също така изглеждат по-добри при контролиране на тяхната агресия и по-малко склонни към нападки спрямо другите деца при несъгласия с тях в училище. Причината за това може да бъде, че игрите с повече телесни действия, които бащите предпочитат са много подходящи за развитието на тези умения.

„Играта с повече телесни действия създава забавни, вълнуващи ситуации, в които децата да проявят саморегулация“ казва Рамкендъни. „ Може да ти се наложи да контролираш силата си, да научиш кога нещата са отишли твърде далеч, когато баща ти ти настъпи пръста без да иска и ти се почувстваш неприятно.“

„Това е безопасна обстановка, в която децата могат да се упражняват как да отвръщат: Ако те реагират по грешен начин, може да им се скарат, но това не е краят на света – и следващият път може те да си припомнят и да проявят различно поведение“

Изследването също открива някои доказателства, че игрите между бащата и детето постепенно се увеличават по-време на ранното детство и след това намаляват през средното детство (от 6 до 12 г.) Това се допуска да е така, защото игрите с телесни действия са от особено значение поради това, че помагат на децата да преодоляват предизвикателствата, с които те се сблъскват, когато започнат да изследват света извън техния дом, става въпрос за училището.

Въпреки предимствата на игрите баща-дете авторите подчертават, че деца, които живеят само с майка си, не е задължително да се мисли за тях, че им липсва някакво преимущество.

„Едно от нещата, които нашето изследване посочва навреме е отново нуждата за различни типове игра, които децата да могат да практикуват и разбира се майките могат да също да играят игри с телесни действия с малките си деца“, допълва Рамкендъни. „Различните родители могат да имат леки разминавания в предпочитанията, когато става въпрос за игра с деца, но част от това да бъдеш родител е да излезеш от зоната си на комфорт. Децата е вероятно да имат повече ползи, когато им се дават различни варианти да играят и общуват.“

Източник: sciencedaily
Превод: Спас Димитров

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!