Направи дарение на училище!

Естественият ландшафт на Врачанския балкан служил като бариера срещу чуждите нападения.

Автор: Красимир Григоров – историк и общественик

Столетията, през които българи и турци, владетели и завладени, правоверни и “гяури” са живели по принуда съвместно, са довели и до битовото им общуване. Подложени, както на трагизма на насилието, така и на драматизма на принудителното съжителство във всичките му стопанско-политически, културни, религиозно-етнически и битови аспекти.
Това принудително съжителство е било изпитание и за двата етноса, а запазените предания, песни и легенди разкриват разнообразните измерения на това изпитание.

Как са останали в спомените на населението събитията от тази толкова размирна и противоречива епоха, съдим по фактите и обстоятелствата. Авторитетът и влиянието на врачанските чорбаджии пред турските власти са породили уникални явления в живота на местното население, като “врачанските държави”? Врачански изследователи като Д. Йоцов и Д. Бучински се спират специално на това уникално явление символизиращо прословутите врачански лозя след Освобождението, чийто синоним сред старите врачани е наименованието “държави”.
Откъде идва тази фразеологична семантика? В първите векове след завладяването, местното население успяло да се укрепи високо в планината в своите недостъпни имоти, оказвайки стихийна съпротива и упражнявайки условна независимост. Притежателите на това малко парче земя го наричат “държава”.

Планинските “държави” на врачани се състоят от пасбища, гора, ниви и най-главното – кошара за добитъка. В такова имение имало всичко за живота на една фамилия. Това явление се появява и разпространява в планинските райони на целия Врачански балкан. Към него се приобщават, както заможната прослойка в лицето на търговците и привилегированите занаятчии, така и най-бедните – еднакво свързани чрез земята и нейното обработване. Всички те вкупом подтиснати от режима в империята и произволите на нейните чиновници, развиват инициативност, изобретателност и несломима воля, за да могат да ги надхитрят. И успяват. В тази кипяща епоха, както я нарича Д. Йоцов – бивш секретар на Българската Екзархия и Генерален консул на България, когато се оформя характерът на обществените борби във Враца. изпъкват личности, които са водещи в стопанско-икономическото развитие на града и в тях се зараждат и идеите за културно-просветно издигане на населението и неговото народностно запазване и самоуправление. Те проумяват, че успеха е в обединението на силите.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Видните Врачански родове – Хаджитошеви, Хаджиманови, Бакалбашийски, Кръстеняците, Хадживасилови, Печеняците, Хаджиантонови, Хаджиатаносови, Хаджидинови, Хаджимицови, Хаджицветкови, Хаджииванчови, Хаджиманови, Занкини, Мавродийците Липованците, Николачковите, Бошняковите, Бобошевците, Йоцови, Анковия, Замбини, Балабановите, Черешаровите, Пенчевите, Калдърмовите, са известни и в странство през XVII – XVIII в. Те печелят такава слава за Враца в онази епоха, че градът се прочува. Процъфтяват джелепчийството, копринарството и лозарството, дело на християните. В структурата на Османската империя, Враца освен военна крепост с турски гарнизон се оформя и като значим административен център на кааза с голям брой чиновници. Продоволствието на многобройният турски контингент води до високо потребление на селскостопанска и занаятчийска продукция. Градът се утвърждава като главен доставчик на селскостопански изделия, занаятчийски и колониални стоки за цялата околност. Това е отбелязано от западноевропейски пътешественици като Феликс Каниц в неговото “Пътуване из Балканския полуостров”. Откриват се търговски кантори от Италия, Австрия и Франция. Интересът на западноевропейските пътешественици, на чуждите търговци и на чуждите консули никак не е случаен. Враца играе важна роля и във външнотърговския обмен на земите ни. По мнението на Австрийският консул във Видин “Лом е естествено пристанище на вътрешността за Враца и София.” Неслучайно във Враца се създават и цяла плеяда крупни дори за днешните мащаби търговски фамилни къщи, които откриват кантори не само из цялата Османска империя, но и във Виена, Лайпциг и Будапеща. Те са начело и на културно-просветното, църковно и революционно движение през Възраждането не само във Враца, но и в България; защитават националните ни идеали в Русия, Сърбия и Румъния.

Най-бурният период във Врачанската история е периодът след Кримската война, когато жителите решително започват да се възползват от свободите. Врачанската кааза е една от седемте в района на Видинския санджак, в която българското население е 8 пъти по-многобройно от турското – 3493 турци към 27 021 българи в 83-те селища на врачанската кааза.
Селското население във врачанския каймакамлък се чувства по-сигурно и защитено от произволите и своеволията на турските управници, именно поради безспорно доказания респект на турските власти пред врачанските чорбаджии и еснафи. Това е причината и селяните от Врачанско да не се включват в бунтовете и въстанията от Северозападна България, обхванали масово селата от Кулско, Берковско, Ломско и Видинско през средата на XIX в. Тази особеност всъщност представлява най-яркото доказателство на факта, че турските власти изпитвали не само респект, но и страх пред врачанските чорбаджии – факт, в огромна степен, дължащ се на авторитета на Димитраки Хаджитошев. Че врачанските чорбаджии наистина са защитавали раята във Врачанско говори още Йордан Попгеоргиев. Той свидетелства за това, как врачани и техните „държави“ надделяват над местните турски административни органи, делейки мегдан с турските първенци за влияние в Цариград.

Използвайки конфликтите между привържениците и противниците на нововъведенията в самата империя, във Враца се появили личности с небивал размах и далновидност. Те повеждат открита борба срещу местните чиновници, оглавявайки недоволството на цялото местно население – българи и турци, за да успеят да ги отстранят от управлението.
Враца си отвоюва реална независимост и самоуправление от и във рамките на империята в епохата на реформите и успява да се възползва в най-пълна степен от предвидените в реформите права и свободи. Врачани първи сменят 5 управители за една година (1868), докато не си издействат от Цариград каймакамин по собствен вкус.

Отслабването на централната власт води до засилване произвола на отделни турски представители като кърджалийските орди. Земите във Врачанско станали арена на войната на султана със силите на Осман Пазвантоглу и били подложени на разорение и опустошителни набези.
Първият български епископ на Враца Софроний Врачански /1739 – 1813 г./ ни оставя свидетелство за колективната отбрана на града от местно българско население срещу кърджалийските орди съвместно с турския гарнизон, устоявайки дори на най-тежките обсади от Осман Пазвантоглу през 1797 и 1798 г. Те са документирани и в архива на Хаджитошеви. Запазено е сведение за разпределението на отбраната на крепостните стени и вратите на крепостите между отделните жители – турци и българи, с техните имена. Наличието на оръжие, благодарение на което успели да осъществят ефективно отбраната си също е документирано. Скоро след ликвидирането на Осман Пазвантоглу, централната власт в Цариград предприела акция за неговото изземване.

Запазено е и сведение, че врачани се преборили за правото да не плащат данък за времето на размириците, поради факта, че били изоставени от султанските войски на собствените си сили и средства за защита на града. Фактът, че Враца останал единственият град в Северна България, който Пазвантоглу не успял да овладее и че тъкмо врачани се включили в отбраната на града си срещу кърджалийските орди е многозначителен. С една дума, врачани и „Врачанските държави“ се одързостили дотам, че принудили Цариград да прилага и спазва собствените си реформи, доказвайки на практика, че в империята са възможни реформи и права за този, който може да си ги извоюва и да ги защитава.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!