Войнишки паметник в град Доспат

_8108119.jpg
http://image.nauka.bg/kul/pametnici/Petq.Dybarova/_8108119.jpg


Фотография: Благой Анев
bgmonuments@gmail.com

Текст: Антоан Тонев

    В последните години сякаш свикнахме по-често да научаваме за разрухата или безстопанственото отношение към един или друг паметник, а не за издигането на нови монументи. Крайно време е тази тенденция да бъде спряна и да започнем да се грижим подобаващо за културно – историческото си наследство. В тази сфера най – сериозна работа се очаква да свършат държавните институции, но все по – често, надявам се, ще виждаме някои общини или дори отделни активни и родолюбиви граждани да изграждат и поддържат паметници.

    Интересен пример в това отношение можем да открием в действията на община Доспат, която през трудната в икономическо отношение 2011 година намери средства да се погрижи за войнишката паметна плоча в града. За какво по – точно става въпрос? В центъра на Доспат е издигнат чисто нов подиум, върху който са поставени няколко току – що изработени паметни плочи. До самия подиум е разположена чешмата върху която е поставена по – стара паметна плоча. Единственият факт, който буди безпокойство е, че плочите са посветени на „загиналите в Балканската и Отечествената войни от община Доспат”. Това е твърде двузначно и може да се окаже сериозна провокация към България. Защо, ще се запитат мнозинството от Вас? Причината е следната. Преди избухването на Балканската война Доспат и голяма част от селата, които сега са част от общината, са в границите на Османската империя. Населени са с българо – мохамедани, като една част от тях поставят религията си над народностното самосъзнание и нямат никакво желание да се присъединят към Царство България. Напротив те предпочитат да останат в пределите на Османската империя и по никакъв начин не симпатизират на българската кауза. Това е и причината в района на Доспат да има ликвидирани паравоенни протурски формирования в началото на Балканската война. България в крайна сметка печели войната срещу петвековния си поробител и макар че бива нападната от всичките си съседи само няколко месеца по – късно задържа властта си над Западните Родопи. Това не се харесва на една голяма част от населението на Доспат и околните села и то се включва активно в действията на няколко чети, дали своя принос при изграждането на тъй наречената Гюмюрджинска република. Това е една турска държавица, опитваща се да откъсне Западна Тракия от Царство България, която просъществува по – малко от 2 месеца през 1913 година.
http://image.nauka.bg/kul/pametnici/Petq.Dybarova/_8108122.jpg
    Тези исторически факти ни показват, че по време на Балканската и последвалата я Междусъюзническа война голяма част от населението на днешната община Доспат се е сражавала срещу България и българската армия. Още по – озадачаващ е фактът, че не открихме нито едно име на боец, паднал по време на военните конфликти от 1912 – 1913 година, което ни навежда на мисълта, че нарочно е търсен този ефект. Няма как обаче на българска територия да се толерира прокарването на такава политика и отговорните държавни институции би трябвало да отговорят на въпроса: „На кого е посветен новият мемориал в град Доспат?”. Дали на българските воини, които едновременно водят война на няколко фронта и успяват да преборят великата Османска империя, освобождавайки стотици хиляди свои сънародници, останали до 1912 година под османския ярем, или на  безродниците, които са се сражавали срещу българската войска и с действията си са допринесли за разделението на българския народ и са спомогнали за формиране у гражданите на скептично и резервирано отношение към българо-мохамеданите? Всъщност истината е, че повечето българо-мохамедани поставят на първо място своето българско самосъзнание и чак на второ за тях идва религията им. Дори и най – силно религиозните в тази група смятат България за своя Родина, тъй като майчиният им език е българският и те осъзнават, че са неразделна част от българския народ и неговата история. Точно на обратния полюс е една малка част от групата на българо-мохамеданите, която по икономически, социални, политически или дори исторически причини симпатизира на Османската империя и нейната наследница Република Турция. Тези хора не желаят пълноценна интеграция в Република България и трайно се стремят да изтъкнат своята „различност”. Държавата ни не бива да толерира подобни опити и наистина не е лошо да се внесе яснота около тази мемориална композиция в центъра на град Доспат.

    Втората част на посвещението, а именно на падналите в Отечествената война, е очевиден остатък от времето на комунизма, когато участието на България на страната на Червената армия във Втората световна война бе обявено за „Отечествена война”. Това понятие може и да е вярно за част от народите, членували тогава СССР, но със сигурност не важи за България и българския народ, които не печелят абсолютно нищо от участието си във войната срещу нацистка Германия. Дори напротив, материалните загуби от тази война са по-тежки от репарациите от Първата Световна Война, множество семейства са осакатени, а националните интереси – потъпкани. Учудващо е защо на паметна плоча направена през 2011 година все още стои този надпис, а не да речем „на падналите български герои във Втората световна война”. Все пак тук имаме и паметна плоча, на която са изписани имената на героите паднали по бранните полета на Югославия и Унгария, които са родени в пределите на община Доспат. По този начин паметта им наистина бива почетена и техният подвиг няма да бъде забравен! Всеки български войн, от редник до генерал и от матрос до адмирал, дарил живота си за Родината и правдата, заслужава вечна памет! Когато българските синове отиват на война, те разчитат само на две неща. Първото е, че ще има кой да се погрижи за семействата им ако загинат на фронта. Второто е, че няма да бъдат изоставени от своите другари и че ако има възможност тленните им останки ще бъдат погребани, а паметта им – ще остане, за да учи нас, техните потомци, на саможертва, в името на най-святото.

    Пред плочата с имената на българските бойци от община Доспат, паднали по време на Втората световна война е поставена по – малка плоча с надпис „Слава на героите!”, а в ляво от нея е направена малка чешма. Нека винаги почитаме паметта на тези мъже, от които само един е загинал на повече от 30 години, за да докажем на всички българо – мохамедани, че за тях има място и в нашите сърца! България е нашата Родина, тя ни обединява, а не ни разделя. Дедите на днешните помаци добре са разбирали това и храбро са воювали в редовете на българската армия по време на Втората световна война. Не бива да позволяваме днес техните наследници да се чувстват нежелани в държавата, за която предците им са проляли кръвта си.


РЕКЛАМА:

***

    Искрено се надявам, че съм прекалено мнителен и че авторите на проекта за този войнишки паметник не са целели да засегнат по някакъв начин България и българския народ, а просто от непознаване на историята са допуснали едно леко двусмислие. Ако няма никакъв скрит умисъл и ако паметните плочи действително са посветени на българските герои от община Доспат, воювали против Османската империя по време на Балканската война, аз ще поднеса искрените си извинения. По такива деликатни теми трябва да се пише, мисли и работи много внимателно, за да не се насажда противопоставяне между различни религиозни или етнически групи в държавата ни. За жалост информацията в секцията „История” на официалната интернет страница на община Доспат по никакъв начин не спомага за преодоляване на усещането ми, че нещо не е както трябва. Дано тези неточности и двусмислици бъдат отстранени час по – скоро, за да може населението на общината, както и всички нейни гости, да отдадат заслужена почит на местните българи, паднали в защита на националната кауза в Балканските войни и по време на Втората световна война.

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/Petq.Dybarova/_8108125.jpg

 

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/Petq.Dybarova/_8108121.jpg


Европейска нощ на учените 2022 г.: