- Бихте ли се представили на нашите читатели?
Работя във Военноморския музей от 1994 г., а от 2007 г. съм директор на музея. Завършила съм специалност „история“ в СУ „Св. Кл. Охридски“, имам защитена дисертация и научна степен „доктор“.
- Каква е основната функция на един директор на музей?
Общоприетият образ на музея е място, което показва и разказва истории. Но за да бъдат предметите превърнати в експонати се извървява доста дълъг път и се извършват поредица от разнопосочни дейности, в които участва целият екип на музея. Аз намирам, че основната функция на един директор на музей, е да организира (а когато трябва – да мобилизира) този екип, да открива скритите и насочва явните умения на музейните специалисти, така че в резултат на общата работа да имаме пълнокръвна и привлекателна експозиция, временна изложба или събитие. Разбира се, много са обстоятелствата, които помагат или пречат на ръководните и контролните административни функции, с които е натоварен директорът. Но аз имам предимството, че съм част от един по-голям отбор – този на Националния военноисторически музей в София (НВИМ), чийто филиал е Военноморският музей.
- Може ли да разкажете накратко за музея и от кога съществува?
Военноморският музей прави първите си стъпки през 1883 г. в гр. Русе. Сведения за това откриваме в рапорт на командира на дунавската флотилия и морска част, капитан-лейтенант Зинови Рожественски, в който той посочва, че е положено началото на музей. През 1923 г. на базата на пренесената от Русе първа сбирка, и нови експонати, Морският музей е открит за широката публика във Варна. Инициативата, организацията и поддръжката идват от Българския народен морски сговор. През 1955 г. музеят е настанен в сегашната си сграда, на бул. „Приморски“, № 2. Преименуван е на Военноморски музей като филиал на Централния музей на народната армия (днес НВИМ). Днес музеят наброява десетки хиляди експонати, чрез които разказва българската морска и военноморска история и ги вплита в общата политическа и стопанска национална история; проследява лични истории и събития на възход и трагични моменти. Освен постоянната вътрешна експозиция, музеят разполага и с външна експозиция, където са изложени колекции котви, мини, два вертолета, брегови оръдия, яхтата „Кор Кароли“. Достъпен за посещение е и кораб-музей „Дръзки“.
- С какво би се похвалил музеят? С кое най-много се гордеете?
Ако персонифицирам музея мисля, че той би се похвалил с факта, че през цялото му съществуване за него са се грижили хора, които са работили със страст и изключително себераздаване – това са нашите предшественици.
А ние днес имаме право да се гордеем с постоянството и активността, с които от 2012 г., когато открихме обновената си експозиция, присъстваме в културния живот на Варна и на музейната карта в страната; гордеем се с подкрепата от страна на българските моряци, с признанието на нашите посетители, че музеят открива пред тях непознати страни на връзката човек – море дори за хората, свързани житейски и професионално с морето, и че предлага неочаквани познания и преживявания за тези, които са далече от морския бряг, както и за чуждестранните ни посетители.
- Какво бихте казали на бъдещите посетители и защо да дойдат и да Ви посетят?
Ще се позова на нашата уникалност – ние сме единствения морски музей в страната. Само тук нашите посетители ще се срещнат със съхраненото богатство от разнообразни по вид артефакти, оформящо облика на морска България. И след визитата си при нас, те със сигурност ще си тръгнат обогатени. И ще искат да се върнат отново.
- Има ли наука в музейната работа и каква е тя?
Научните методи са водещи и са основен дял от професионализма на историците в музея. Няма истински съвременен музей, който да не развива изследователска дейност, за да извлече същественото и ценното от артефактите и да го вплете в голямата история. А това е немислимо без анализиране на наличната информация, сравнение, синтез и изобщо – прилагане на всички принципи на науката история и свързаните с нея сродни научни дисциплини. Научни методи се прилагат и в работата на реставраторите, където познаването на съответните раздели например от науката химия, е от съществено значение за правилното обработване на културните ценности при консервация и реставрация. Редно е да си кажем, че музеят не е затворена, изолирана в себе си система. И когато са необходими тесни специалисти от сфера, която не е застъпена с кадри при нас, не правим импровизации, а търсим становище в съответните научни центрове. Например, когато сме изправени пред природни образци се допитваме за експертно мнение до биолог.
Музеите, и ние също, сме доказали, че сме добри организатори и на научни конференции, в които участват не само тесни музейни специалисти, а и колеги от други научни и образователни центрове в страната.
Едно от лицата на научната дейност в музея са изданията ни. Те са печатни и електронни, и чрез тях стават обществено достъпни резултатите от научноизследователската дейност на колегите от всички структури на НВИМ, включително и на Военноморския музей, по исторически и музеоложки теми.
- Как музеите могат да помогнат на образованието?
На първо място с готовността си за обща работа с образователните институции.
Много са малко музеите в света, а и у нас, чиято тематика да не попада в някоя от задължителните учебни дисциплини. Т.е. – добре е училищата (конкретно самите преподаватели и училищните ръководства) да бъдат мотивирани да „отворят“ учебните си програми и да добавят в преподавателските похвати нестардартните форми, които предлагат музеите. Ние, от своя страна предлагаме своите специално разработени образователни програми, които са за различни възрастови групи. В нашия музей образователните програми са основно свързани с обучението по история и по една по български език и литература и по изобразително изкуство. С не-по-малък успех занятия по тези програми може да се провеждат и с неучилищни групи и семейства.
- Как държавата може да помогне на музеите в България?
С адекватна нормативна база.
Със стимулиране на обвързаността на училищните образователни дейности с това, което предлагат музеите.
- Какво друго бихте споделили с нашите читатели?
Към читателите ще отправя апел – „Идвайте в музеите, споделете ни това, което ви харесва и още повече – това, което сте очаквали, а не намирате при нас!“
Така ще сме ориентирани по-добре за правилната посока към реализиране на мисията ни – да поддържаме в ценностната система на обществото уважение към постиженията на българското морячество през вековете – на военните моряци, на посветилите се на търговското корабоплаване и на всички, които откриват в морето и неговите брегове потенциал за реализация и просперитет на отделния човек, на отделните общности и на държавата.
