Нова публикация възражда една противоречива хипотеза, която според привържениците й може да разклати възгледите на учените за човешката еволюция.
През последните 150 години сред учените преобладава схващането, че саваната е началната отправна точка на човешката еволюция. Тази теория е основана главно на изкопаеми доказателства и предполага, че човекоподобни маймуни, които се явяват наши предци, са живеели по дърветата на източноафриканските гори. Но понеже ние хората живеем на твърда земя, в един момент нашите предшественици изглежда просто са слезли от дърветата върху тревните площи и са започнали да ходят изправени, за да виждат по-надалеч над растителността, увеличавайки така своята ефективност като ловци-събирачи.
В края на 19 век антрополозите са разполагали само с няколко неандерталски вкаменелости за изучаване и науката е имала много малко познания за генетиката и еволюционните промени. Така че тази “саванна” теория за човешката еволюция се е вкоренила в антропологичните догми и се е превърнала в утвърдено класическо обяснение за ранната еволюция на хоминините след генетичното разделяне на нашия предтеча от неговите братовчеди преди около 6-7 милиона години.
Но през 1960 г. се появява обрат в разбиранията за човешката еволюция. Тогава морският биолог сър Алистър Харди пише статия в New Scientist, предлагаща възможна водна фаза в нашата еволюция, отбелязвайки разликите на Homo sapiens от другите примати и приликите с други водни и полуводни бозайници.
През 1967 г. зоологът Дезмънд Морис публикува труда си “The Naked Ape” (Голата маймуна), който изследва различни теории по въпроса защо съвременните хора губят козината си. Морис споменава хипотезата за “водни маймуни“ на Харди като “гениална“ теория, която достатъчно ясно обяснява “защо днес сме толкова пъргави във водата и защо най-близките ни живи роднини, шимпанзетата, са толкова безпомощни и бързо се давят в нея“. Морис обаче заключава, че “въпреки тъй привлекателните косвени доказателства, на водната теория й липсва солидна подкрепа“.
Но според него дори ако в крайна сметка хипотезата за водните маймуни се окаже вярна, не е необходимо да се пренаписва напълно историята на човешката еволюция, а по-скоро да се добави към еволюционната дъга на нашия вид и една благотворна “церемония по кръщаване във водата“.
Друг аспект, който впоследствие започва да прави впечатление на учените е любопитното положение на ухото, разговорно наречено “ухо на сърфист“.
Така наречените екзостози са малки кости, които започват да растат във външния ушен канал, но само при хора, които плуват и се гмуркат редовно, почти ежедневно. При съвременните хора има безспорни доказателства за слухови екзостози при плувци и гмуркачи, като размерът и степента им са пряко зависими от честотата на излагане на водна среда, както и от нейната температура.
Логично оттук идва и предположението, че ако такива екзостози бъдат открити в ранните черепи на хоминините, това ще даде жизненоважни изкопаеми доказателства за честото плуване и гмуркане на нашите предци.
Сега вече чените са открили такива характеристики в черепи на хоминини отпреди 1 до 2 милиона години. В скорошно проучване на близо две дузини неандерталски черепи около 47% от тях са имали екзостози. Разполагаме и с много други споменавания на съвременни, исторически и археологически крайбрежни и речни общности със значително увеличена честота на ушните екзостози. От това излиза, че наличието на екзостози в черепите на древните човешки предци е основна опора на водната фаза в нашата еволюция, което може да обясни нашия уникален човешки фенотип.
Други специфични характеристики на Homo sapiens, които могат да бъдат обвързани с полуводна фаза на човешката еволюция, представляват изправената поза, загубата на козината по тялото, отлагането на подкожна мастна тъкан, напълно различната система за регулиране на топлината спрямо други примати, както и бъбреци, които функционират много подобно на тези при водните бозайници.
Тази комбинация от характеристики, които не съществуват при никой друг сухоземен бозайник, постепенно би възникнала вследствие на няколко милиона години такъв начин на живот. Откритието на двуногия хоминин, наречен Люси, датиран от преди 3.5 милиона години, предполага, че ходенето на два крака е първоначалната основна еволюционна адаптация към полуводно местообитание.
По времето, когато неандерталците се появяват преди около 400 000 до 300 000 години, полуводният начин на живот (плуване, гмуркане и може би лов на сушата и във водата) има голяма вероятност да е бил основна част от ежедневния им живот.
Натрупаните изкопаеми, анатомични и физиологични доказателства за ранната еволюция на хоминините сочат, че нашите човекоподобни предци се научават да оцеляват като полуводни същества в променящата се източноафриканска среда.
След преминаването към бипедализъм, древните хоминини вече са разполагали с два предни крайника освободени при ходене, което е позволило увеличаване на тяхната сръчност и умения за боравене с ръцете. Може би морската диета с липопротеини, които са от съществено значение за развитието на мозъка, подхранва уникалния интелектуален напредък и екологичната доминация на Homo sapiens.
Източник: the-scientist.com
Превод: Радослав Тодоров
Нова публикация възражда една противоречива хипотеза, която според привържениците й може да разклати възгледите на учените за човешката еволюция.
През последните 150 години сред учените преобладава схващането, че саваната е началната отправна точка на човешката еволюция. Тази теория е основана главно на изкопаеми доказателства и предполага, че човекоподобни маймуни, които се явяват наши предци, са живеели по дърветата на източноафриканските гори. Но понеже ние хората живеем на твърда земя, в един момент нашите предшественици изглежда просто са слезли от дърветата върху тревните площи и са започнали да ходят изправени, за да виждат по-надалеч над растителността, увеличавайки така своята ефективност като ловци-събирачи.
В края на 19 век антрополозите са разполагали само с няколко неандерталски вкаменелости за изучаване и науката е имала много малко познания за генетиката и еволюционните промени. Така че тази “саванна” теория за човешката еволюция се е вкоренила в антропологичните догми и се е превърнала в утвърдено класическо обяснение за ранната еволюция на хоминините след генетичното разделяне на нашия предтеча от неговите братовчеди преди около 6-7 милиона години.
Но през 1960 г. се появява обрат в разбиранията за човешката еволюция. Тогава морският биолог сър Алистър Харди пише статия в New Scientist, предлагаща възможна водна фаза в нашата еволюция, отбелязвайки разликите на Homo sapiens от другите примати и приликите с други водни и полуводни бозайници.
През 1967 г. зоологът Дезмънд Морис публикува труда си “The Naked Ape” (Голата маймуна), който изследва различни теории по въпроса защо съвременните хора губят козината си. Морис споменава хипотезата за “водни маймуни“ на Харди като “гениална“ теория, която достатъчно ясно обяснява “защо днес сме толкова пъргави във водата и защо най-близките ни живи роднини, шимпанзетата, са толкова безпомощни и бързо се давят в нея“. Морис обаче заключава, че “въпреки тъй привлекателните косвени доказателства, на водната теория й липсва солидна подкрепа“.
Но според него дори ако в крайна сметка хипотезата за водните маймуни се окаже вярна, не е необходимо да се пренаписва напълно историята на човешката еволюция, а по-скоро да се добави към еволюционната дъга на нашия вид и една благотворна “церемония по кръщаване във водата“.
Цялата статия е в брой 131 на списание “Българска Наука” >>
Вижте всички статии от броя:
138 стр. в брой 131 – вижте ги:
(отвори ДЕМО – първите 31 стр. )
– Карина Ангелиева за научните проекти и организации в контекста на Covid-19 – 8 стр.
– Ролята и трансформацията на библиотеките по време на пандемията – 15 стр.
– “30 под 30 Европа 2020”: Иноватори в науката и здравеопазването от целия континент (класация на Forbes) – 28 стр.
– ДНК на „Ирландски фараон“ хвърля светлина върху древни гробници – 45 стр.
– Еволюцията на коронавируса очертава неговият път от животните към хората – 53 стр.
– НИКОГА НЕ ВЯРВАЙ НА КАРТАТА – 56 стр.
– Близо милион кралски пингвини изчезнаха без следа от малък остров – 66 стр.
– Експедицията, която ще хвърли светлина върху нощния живот на арктическата зима – 72 стр.
– Ледените стени на Антарктида защитават глобалния климат – 82 стр.
– Най-старата проба от човешко ДНК изяснява спора за нашите предци – 85 стр.
– Доколко неандерталците са се приспособили към живот край морето – 91 стр.
– Редовните физически упражнения помагат в борбата срещу рака – 95 стр.
– Най-пагубните епидемии в историята на човечеството (Част 2) – 99 стр.
– “Два тройни гроша на Стефан Батори(1576-1586) от София” – 105 стр.
– Някои тенденции в маркетинга, маркетинговите стратегии при електромобилите в контекста на екологичната устойчивост – 110 стр.
– Триъгълникът на Паскал, измеренията и числото 3 – 123 стр.
– ДИМИТЪР ХАДЖИВАСИЛЕВ – ДАРИТЕЛЯ – 132 стр.
Списанието е достъпно само за хора взели абонамент за списанието – 2,5 лв. на брой или 30 лв. за година.
Абонаментът за списанието помага за развитието на целия проект, като получавате в рамките на една година над 11 броя и достъп до уникално съдържание, което е достъпно само за тези от вас, които са се абонирали: научете повече тук. ВЗЕМИ БРОЯ ОТ ТУК->
