Търсене
Close this search box.

Влиянието на френската революция в европейската и световната история

Влиянието на френската революция в европейската и световната история

Влиянието на френската революция в европейската и световната история

Влиянието на френската революция в европейската и световната история


Направи дарение на училище!



***



С разпадането на Франската империя на нейните територии се обособяват  три нови държавни обединения. През 843 г. наследниците на Карл Велики  създават държавите Германия, Франция и Италия. Те обаче не  просъществуват дълго като централизирани държави, тъй като  през този период в цяла Европа се наблюдава феодално раздробяване на  земите. Този процес се нарича децентрализация. Той е характерен за  късното средновековие или феодализма.

Този процес на децентрализация става причина за разпадането на  империята на франките. Тази съдба сполетява по-късно и Германия и  Италия, които остават разидинени до 60-те години на 19 век.

За разлика от тях обаче френските крале успяват да обединят  страната. В началото тяхната власт е била минимална само в рамките на  техните родови имения, тъй наречения кралски домен. Постепенно  кралете започнали да водят политика за присъединяване на все повече  земи към своите имения като по този начин отслабвали властта на едрите  феодали.

При владетелите от династиите Валоа и Бурбони в страната започнали  процеси на централизация. Естествено това е процес, койта е постигнат с  много битки и кръв, но крайна сметка се наложили френските владетели.

Териториалното обединение обаче завършило при управлението на крал Луи  ХІV от династията Бурбон. През прериода неговото властване, той успял  да съсредоточи свои ръце изпълнителната, законодателната и съдебната  власт. При него френския абсолютизъм достигнал най-голям разцвет. Много  от съседните на Франция владетели се стремели да му подражават. Той  също успява да се справи със своите преки конкуренти за властта, а  именно хугенотите. През 1685 г. отменя Нантския едикт, чрез който се  давали определени привилегии. С това си решения кралят отнема  привелегиите на хугенотите. Неговото дълго управление е белязано с  покровителството на изкуствата. По негово нареждане е бил построен  замъка Версай. Той освен меценат е и далновиден държавник.


Разбери повече за БГ Наука:

***

Поради неговите качества на велик държавник неговите съвременници го  наричат Кралят-слънце. При неговото управление търговията била  приоритет на френското правителство, оглавявано от кардинал Мазарини .

Дългото управление на Луи ХVІ оставя траен отпечатък върху финасовото  управление на страната. Въпреки финансовите реформи, които той  предприема, те нямат дълготраен резултат, тъй като неговата издръжка и  тази на кралския двор постоянно са разорявали кралската хазна.

След смъртта на Луи ХІV през 1715 г. Франция изпада в дълбока  икономическа и политическа криза, която се задълбочава при следващите  десетилетия.

Основните причини за икономическата криза е лошото състояние на  френското село и слабата занаятчийска промишленост, а също така и  примитивната индустрия.

Предпоставки за това са неграмотността на голяма част от  населението в селските райони. Според английския пътешественик Артур  Юнг№ по-голямата част от френските селяни или не са познавали новите  по-ефикасни методи в селското стопанство използвани  успешно в Англия, или слабо са били прилагани. Според него това тяхното  неизползване води до слаби добиви. Другата основна пречка за успешно  развитие на френското село е, че земята, която хората която обработват,  не е тяхна собственост, а на едрия феодал. Те освен на него, плащат  данъци и църквата, и на краля. Тези налози обезценяват техния труд.

Наред с икономическата криза в страната се появят и политически  проблеми породени от дългото управление на Луи ХІV и неговия  абсолютизъм. Тези проблеми след неговата смърт се изострели твърде  много, така че политическа криза, оказва голямо влияние върху  по-нататъшната историческа съдба на Франция. Последиците от  последвалите я събития ще променят по-натъшния исторически ход на  европейските държави през следващите два века – 19-20.

Наследниците на Кралят-слънце, както го наричат неговите съвременници,  въвеждат непопулярни финансови реформи, които съчетани с неуспешна  външна политика предизвикват народното недоволство.

Поради засилващата се икономическа и политическа криза се сменят  няколко финансови министри, които се опитват да дъведат непопулярни  финансови реформи. Последния финансов министър на Франция преди  революцията е немеца Некер. Поради своите непопулярни финансови реформи  той е ненавиждан както от обикновения народ, така и от аристокрацията и  буржоазията.

Засилващата се икономическа и политическа криза принуждава кралят да  свика отново Генералните щати, които не са свиквани от 1614 г. Близо  180 години френските владетели са управлявали самовластно френското  кралство, като са иззели законодателните функции на френския парламент.

Така след 175 г. през пролетта на 1789 г. се провеждат избори за  парламент, които са спечелени от буржоазната опозиция и народът.  Генералните щати официално са открити на 5.V.1789 г. Въпреки свикването  на парламента, народното недоволство не стихва. Това довежда до  избухването на Великата Френска Революция. На 14.VІІ. разгневената  тълпа съставена предимно от нисши чиновници, работници и безработни  напада крепостта-затвор Бастилия – един от символите на френския  абсолютизъм. Няколко месеца по-късно на 26.VІІІ. същата година е  Националното събрание приема тъй наречената ”Декларация за правата на  човека и гражданина ”. Този документ има голямо историческо значение. С  неговото създаване се слагат основите на съвременната западна  демокрация.

Свиканите от владетеля Френски Генерални Щати, а по-късно и  Националното събрание ограничават правата му. Това негово недоволство  намира израз в организано от неговите приближени бягство, но то бива  разкриго. Решението на краля се оказва закъсняло. През лятото на 1791  г. кралят е върнат отново в столицата Париж, където е посрещнат от  населението с презрение.

След 14. VІІ. 1789 г. Франция не се управлява от краля и неговото  семейство, а от водачите на бунтовниците, които са избрани за депутати  в Националното събрание. Техни лидери са: Мирабо, Марат, Кондросе,  Роберспиер, Дантон и други. Те ръководят действията на народа към бунт  срещу краля. Тези техни планове се осъществяват през лятото на 1792 г.,  когато на 10.08 избухва бунт в Париж. Народът на френската столица иска  смъртта на краля. Само няколко месеца по-късно Луи ХVІ Бурбон е осъден  на смърт. На 21.І.1793 г. смъртната присъда е изпълнена. Преди него на  смърт осъждат и съпругата му Мария-Антоанета.

На 22.ІX.1792 г. Франция е обявена за република. Събитията свързани с  френската революция отекват и в съседните на Франция държави. Изведнъж  в центъра на Европа се появява буржоазна република, което придизвиква  безпокойство в Англия, Испания и в другите съседни страни, което е  напълно разбираемо.

След смъртта на кралското семейство във Франция се установява анархия.  Двете течения на буржоазната опозиция – жирондистиІ и якобинциі  започват да си съпрничат за надмощие в страната.

В самото начало принципните противоречия не били сериозни, но  жирондинците виждат в някои членове на якобинския клуб и по-специално в  лицето на Максимилиан Робеспиер потенциална заплаха и остановяване на  терор. За това повечето от водачите на жирондата организират в Париж на  31.V.1793 г. въстание, което е насочено срещу Конфента, а сред  членовете на този революционен орган са и водачите на якобинците.  Опасенията на жирондинците не са били безпочвени, защото още през  лятото на 1793 г. водачът на якобинците-Робеспиер отправя искане за  промяна на текста на ”Декларацията за правата на човека и гражданина” ,  което се приема. Този документ премахва феодалния строй във Франция и  оземлява селяните, но с приетата поправка се цели ограничаване на  правото на собственост. Тези промени противоречат на главните идеи на  Френската революция изразени в лозунга ”Свобода, братство и равенство”.  Освен тези промени през същата година се приема републиканската  конституция. Една от клаузите на този основен закон е премахването на  робството в колониите. Тя узаконява републиканската форма на  управление, но не легализира разделението на властите. Естествено в  това има принос М. Робеспиер. Освен това републиканците се опитват да  снабдят столицата с хранителни продукти и в същотото време да  стабилизират цените на пазара.

Въпреки всички тези положителни за народа промени якобинската власт е  осеяна с терор. При управлението на якобинците загиват и множество  невинни хора, чиято единствена вина е, че са родени в заможни  семейства. Този период от френската история е известен като якобинска  диктатура. Понякога революцията изоставя своите рожби, когато те  преминат границата. Неговия терор, който наложил става причина за  множеството заговори срещу него, докато един от тях все пак успява.  През зимата на 1794 г. той е задържан, съден и осъден на смърт.

Личните качества на Максимилиан Робеспиер са безспорни, но неговата  преголяма анбиция за власт го погубва. Въпреки това неговите идеи и  тези на неговите съмишленици се помнят и днес. Те намират отзвук и в  по-натъшните исторически събития, които ще разтърсят света през идните  векове.

Със смъртта на Максимилиан Роберспиер се слага край на Якобинската  диктатура. Франция навлиза в периода на тъй наречената Директория. През  този период термидорианците – противниците на левицата, отменят всички  ограничения, въведени от обкръжението на Робеспиер. Вследствие на това  много стоки от първа необходимост поскъпват многократно. Поради тази  причина в столицата Париж животът става много скъп. Въпреки това някои  богати граждани на Париж организират балове, което предизвиква  недоволството на обикновените хора. Тези масови недоволства преминават  в две въстания, които обхващат френската столица. Те са предизвикани  освен от инфлацията и от прекалената демонстрация на личното богатство  от някои кръгове на френското общество на фона на растящата безработица  и постоянно растящите цени на храните в цялата страна. Тези социални  бунтове на голяма част от населението избухват през пролетта на 1795 г.

Противоречията между якобинците, от една страна, и термидоранците, от  друга, стават причина за активизиране на явните монархисти и роялисти.  От тази ситуация се възползва братът на убития крал. След смъртта на  престолонаследника Луи XVІІ френският престол е овакантен и става  прицел както на роднините на покойния владетел, така и на чуждите  интереси.

Развоят на събитията след Якобинската диктатура дава основание за  военна намеса на някои съседни на Франция страни, каквито са Австрия и  Англия. Това е естествена тяхна реакция, като се знае какво се случва  във Франция. Все пак и до тях достига информация относно събитията след  14.VІІ.1789 г. Страхът, че революционните събития могат да се пренесат  на териториите на съседните държави, е напълно основателен. Друга  основна причина за това е агресивната политика, която води френското  правителство (Директория) в Италия и Северна Африка, която засяга  интересите на съседните страни и която е продиктувана от икономическата  криза, обхванала Франция. Особено много се преплитат  френско-английските икономически интереси в Египет. След като се  завръща от похода в Италия, Наполеон организира нов поход, този път в  Египет, с мълчаливото съгласие на правителството в Париж. Естествено,  че противниците на Френската република не са стояли безучастни и всяка  стъпка на генерал Бонапарт е била следена от английските войски начело  с адмирал Нелсон.

На 1.VІІІ.1798 г. на връщане от Египет ген. Наполеон Бонапарт  претърпява в битката край египетския град Абукир№ загуба. Адмирал  Нелсон успява най-накрая чрез тази си победа над французите да блокира  връзките между сухопътните войски на Бонапарт и френския флот.

След тази експедиция генерал Бонапарт се връща с остатъка от своята  армия в Париж, където е посрещнат от френското население като избавител.

Неговата поява във френската столица слага началото на края на Великата  френска буржоазна революция, тъй като Съветът на директорите, т.е.  самото френско правителство, започва процедурата за избор на държавен  глава. Тази чест се пада на Наполеон Бонапарт. За тази цел е било нужно  да се неутрализират онези министри, които биха били против неговия  избор. И така на 9 термидор (18 октомври) 1799 г. корсиканецът ген.  Бонапарт е избран за пръв консул на Френската република. На този ден  членовете на Директорията подават оставка и с това се слага край на  Френската революция от 1789 г.

С разтурването на Директорията през 1799 г. Франция навлиза в нов  период на политическо развитие, което оказва влияние в по-нататъшната  историческа съдба на тази страна.

През този важен за френската и световната история период се създава  първото френско консулство, което поне в началото е имало избирателен  характер. По подобие на първия и втория римски триумвират и след  революционна Франция се създава такъв.

В първия френски триумвиратІ влизат личности като ген. Бонапарт, абат  Сийес и Роже Дюко. Наполеон Бонапарт е най-младият триумвир в това  консулство. Той е само на 33 години, което не е случайно. Според  римското право консул може да стане всеки, минал 30-годишна възраст.

Както в републикански Рим, така и във френското консулство един от  избраните консули надделява над останалите. В случая това е Наполеон.  Той съсредоточава голяма част от законодателната и изпълнителната власт  в свои ръце. От него зависело кой ще ръководи френските правителства.  Той има право да променя състава на кабинета и се възползва от това си  право, като постоянно сменя своите министри.

През цялата си политическа и военна кариера генерал Наполеон Бонапарт  следва стрикно действията на първия римски консул и основател на  Юлиево-Клавдиевата императорска династия в Рим – Юлий Цезар, и успешно  му подражава.

Освен това генералът републиканец повтаря похода на Цезар в Египет. Но  за разлика от Цезар военният поход на Наполеон има променлив успех. За  това говори и фактът, че за първи път френският флот търпи поражение от  английския адмирал Нелсон.

Наред с тази египетска авантюра, той насочва своята външна политика в  Италия. Успешно се включва в националноосвободителното движение на  италианския народ, но скоро след това се оттегля от Апенините. Това  разочарова много както обикновения народ, така и италианските  революционери. Въпреки това успява да застраши властта на австрийските  Хабсбурги там. Той де факто оспорва тяхната власт. По време на похода  си в Италия Наполеон на много места отстранява местните австрийски  власти и назначава свои подставени лица с цел да затвърди позициите си  в тези земи.

Освен това френското правителство и лично генерал Бонапарт се опитват  да влияят на икономическите отношения в някои европейски страни, като  например Швейцария. Тези политически, икономически и военни успехи  дразнят съседите на Франция и най-вече Австрия и Англия.

Успешните законодателни реформи и също така успешната външна политика  на първия консул на Френската република повишават авторитета на  корсиканеца Бонапарт. От този момент нататък той предприема действия,  свързани с признаването на неговата власт.

Всъщност още в първите години от неговото избиране републиката във  Франция престава да съществува. Много скоро след края на Френската  буржоазна революция във Франция се установява нов монархически режим.  Самото консулство представлява преход от република към Конституционна  монархия. Така че спокойно може да се говори, че във Франция по това  време се наблюдава феномен, известен в световната история като ”скрита  монархия”. Това явление не е ново. То е познато още от Древен Рим.  Именно там за пръв път Юлий Цезар обявява края на републиката след  продължителни граждански войни, а след него неговият племенник и  наследник Окатавиан Август слагат началото на императорски Рим.

Възползвайки се от своето положение и власт, Наполеон Бонапарт се  провъзгласява за император на Франция. Но самата коронация, чрез която  официално бива признат, се състои на 2.ХІІ.1804 г. в столичната църква  ”Нотр Дам дьо Пари” (Парижката Света Богородица). Лично римският папа  Пий VІІ го коронясва, като с това и църквата признава императорското му  достойнство. Това събитие ни напомня за едно друго, състояло се 10 века  по-рано. Става дума за коронацията на един от великите владетели на  Френската държава и пръв император на Свещената Римска империя, а  именно Карл Велики. Той също бива коронясан през 800 г. от главата на  Римо-католическата църква. И както той тогава оспорва превъзходството и  властта на византийските василевси, така и Наполеон І Бонапарт оспорва  властта на австрийските императори, които са владетели на  просъществувалата до началото на ХІХ век Свещена Римска империя.  Тяхната власт датира от 1438 г.

Освен като велик пълководец и държавник император Наполеон І се  утвърждава и като талантив дипломат. По време на неговото управление  Франция подписва мирни договори с повечето от страните, с които воюва.  Единствено френско-английските отношения не търпят развитие. Основната  причина за това е френската блокада на английските стоки и  разширяването на френското икономическо влияние в съседните страни и  колониите. С тези си действия Наполеон и неговите министри се опитват  да стабилизират френската валута и успяват. Пазарът се стабилизира.  Инфлацията, която настъпва по време на Френската революция и след нея,  е овладяна благодарение на личните качества на новите управляващи  страната. Това обаче е в разрез с австрийските, руските и най-вече  английските интереси. Все пак една икономически слаба държава е  по-привликателна за съседите си, отколкото ако тя е силна.

Вярно, че икономическата блокада е основната причина Англия да иска  реванш от страна на следреволюционна Франция и го постига чрез военни  действия. Тези военни действия имат за цел да прекъснат икономическата  експанзия на французите в колониите. Но това се отнася до Англия.

Що се отнася до френско-австрийските и френско-руските отношения, те са  продиктувани предимно от опасността и страха да не би подчинените  народи да надигнат глас за своята независимост. Освен тези опасения към  тях може да се прибавят и евентуалното премахване на съществуващите до  този момент абсолютизъм в Царска Русия и политическата зависимост на  Италия от Австрия. Затова и Австрия, и Русия са много предпазливи в  отношенията си с френската империя. Поради тази причина Наполеон не  може да разчита напълно на тях като съюзници и в един момент от техните  политически отношения нещата се влошават и се стига до военни действия.

Страхът на Австрия и Русия поражда недоверие спрямо отношенията им с  Наполеонова Франция. Поради това те сключват съюз, чрез който и двете  страни се задължават да се защитават в случай на война. Скоро обаче  нуждата от защита на този съюз ще накара двамата императори да потърсят  съмишленици в лицето на Англия, Швеция и Неапол. Така оформената  коалиция решава да разгроми военната сила на Франция. С тази цел  британците нападат в началото на 1805 г. френския флот край Трафалгар.  Въпреки поражението Наполеон и неговите войски не се оставят да бъдат  победени. По същото време той побеждава австрийците при Улм и малко  по-късно превзема австрийската столица Виена. Но решителната битка  между Франция, от една страна, и Русия и Австрия, от друга, тепърва  предстои.

През зимата на 1805 г. Наполеон Бонапарт успява да победи при Астерлиц  австрийския и руския владетели – Франсоа ІІ и Александър І. Тази битка  става на 2.ХIІ. – точно една година след коронацията на Наполеон. Тя  става известна в историята като битката на тримата императори.

Няколко години след коронацията отношенията между Наполеон и съпругата  му Жозефин се влошават и се стига до развод, който е постигнат много  трудно. Новото положение позволява на Бонапарт да сключи нов брак, чрез  който да си осигури наследник на престола. За тази цел той сключва  династичен брак с австрийския владетелски двор. Наполеон се жени за  дъщерята на австрийския император Мария-Луиза. От този брак през 1811  г. се ражда техният син Наполеон ІІ. Така френският император си  осигурява наследник на трона и съюзник в лицето на Австрия.

След като отстранява временно единия си съперник, той предприема  рискован поход срещу Русия. Неговата единствена цел е да отстрани от  пътя си и руския цар Александър І. Въпреки безспорния си военен талант  и политическа прозорливост Наполеон за пръв път греши и тази грешка  предопределя до голяма степен по-нататъшната му съдба и съдбата на  Франция.
През  1811 г. Русия и Франция подписват съюзен договор, който обаче се оказва  нетраен по простата причина, че бързо след това френско-руските  отношения се влошават. Тогава Наполеон организира военна кампания през  зимата на 1811-1812 г. Те влизат доста навътре в руските предели и  достигат до опожарената Москва. След като виждат опожарената и  изоставена столица, френските войски се отдават на грабежи. През това  време те не срещат особена съпротива. Много от френските войници умират  от студ и изтощение. През това време руският император и неговото  правителство назначават за главнокомандващ руската армия героят от  последната Руско-турска война маршал Кутузов. Той организира  евакуирането на столичното население и отбраната на страната. Кутузов  събира разпиляната армия и няколко месеца по-късно дава генерално  сражение на Наполеон. Тази битка става на 7.ІХ. при руското село  Бородино, което се намира в околностите на Москва. Там Бонапарт  претърпява едно от най-големите си поражения в своята военна кариера.  Но това е само началото на края.

Една година по-късно Наполеон и неговите войски претърпяват ново  поражение – този път при Лайпциг. Тази битка се състояла през окомври  1813 г. и е наречена от съвремениците ”Битката на народите”, тъй като в  антифренската коалиция освен австрийци и англичани влизали  представители на други народи. В тези военни действия участие взели  пруси, италианци, баварци, шведи, поляци и други.

При  тези неуспехи противниците на императора вътре в самата Франция и извън  нея се активизират. Особено активен става братът на убития крал Луи  ХVІ–Луи ХVІІІ, чиято цел е възстановяване на династията на Бурбоните,  чийто представител е и той. С помощта на своите съюзници той успява да  върне престола на Франция на своя род. Освен това отменя всички  постижения на революцията и най-вече правата на наследствената  аристокрация. В същото време, след като съюзниците пленяват Наполеон,  той бива заточен на остров Елба. Въпреки това Бонапарт не се примирява  и успява с помощта на свои доверени хора да избяга там. Бягството на  императора окуражава обикновените хора, които не са доволни от  реставрацията на династията на Бурбоните.

На 1.ІІІ.1815 г. император Наполеон се завръща отново във Франция.  Неговото присъствие кара семейството на Луи ХVІІІ да емигрира в Белгия.  В същото време големите европейски държави – политически съперници на  Франция и на самия Наполеон Бонапарт, решават съдбата им. Но като  истински военен той решава да се бори докрай. Затова през юни същата  година той подновява военните действия срещу съюзниците. Решителната  битка става на 18.Х.1815 г. при белгийското село Ватерлоо. За съжаление  на французите тя завършва с поражение за Наполеон. Той отново е пленен  и заточен този път на английския остров Света Елена, където умира през  1821 г.

Управлението на Наполеон Бонапарт е свързано с времето след  революцията. Но той е държавник, който постига победи не само на  бойното поле и в дипломацията, но и в законодателството. Най-голямото  негово постижение – тъй нареченият граждански кодекс или ”Кодекс на  Наполеон”. В него са залегнали постиженията на революцията. Този кодекс  регулира семейното право и защитава правото на собственост на  французите върху земята, извоювана по време на Великата френска  буржоазна революция. Освен това са премахнати и феодалните привилегии.  По този начин всички хора са равни пред закона. Така правата на човека  и гражданина, които също са плод на тази революция, са залегнали в  новото законодателство. Фактически девизът на революцията ”Свобода,  Братство, Равенство” намира правно приложение не само във Франция, но в  по-голямата част от западноевропейските демокрации.

Обяснителни бележки:

1. Андрей Пантев, Христо Глушков, Радослав Мишев ” История на новото време ” , Велико Търново, 1995г., стр.157

2. жиродинци-дясното течение в революционната опозиция, в което влизат  представители на търговско-промишлените среди. Виж пак там на стр.183

3. Якобинци-лявото течение в революционната опозиция. Името им идва от манасстира Св. Якоб край Париж, в който са се събирали.

Използвана литература:
Мишев, Радослав; Пантев, Андрей; Глушков, Христо – ”История на новото време”, Велико Търново, 1995 г.

Николов, Йордан; Исова, Колинка – справочник ”Средновековието”, С. 1994 г., стр. 103-104

Барсело, Педро; Тачева, Маргарита; Делев, Петър – ”История на древните общества”, С., 1992 г

Автор: emilia_n


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.