Как влияе музиката върху мозъка ни

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

 

Музиката оказва много силно влияние, като е доказано, че понижава нивото на стрес и високото кръвно налягане, както и че заздравява връзките между хората. Докато работата или ученето понякога могат да се усещат като изолиращи и скучни, науката показва, че музиката може да те направи по-продуктивен и да те задържи в сегашния момент. 

 

Как музиката подсилва дейността на мозъка?


РЕКЛАМА:

***

Слушането на музика няма да те направи гений, но науката показва влиянието ѝ върху когнитивните умения. Едно проучване от 2010-та година доказва, че слушането на музика с по-бърз ритъм, може да помогне на хората да възприемат информация по-бързо и ефективно. 

Без значение от възрастовата група, всеки може да изпита ползи от слушането на музика. През 2016-та година група изследователи доказват, че пишейки есетата си с музика на заден фон, децата използват по-разнообразна лексика и се справят по-лесно, за разлика от тези, които ги пишат в тишина. При по-възрастните хора същият този фактор влияе позитивно при възприемането на нова информация. 

Влиянието на музиката върху обработката на информация и по-добрата памет може да бъде асоциирано с активирането на специфични невронни връзки. Наблюдавайки активността на мозъка на хора, които се опитват да запомнят нови думи, през 2015-та година изследователи откриват, че чуването на звуци помага за този процес и дори води до свързването на части от новите думи с такива от вече познати, като този процес прави задържането на информация в постоянната памет по-лесно. Сканирането на мозъка на участниците също показва намалена активност в префронталния кортекс, което предполага, че музиката облекчава тежестта от нахлуването на епизодични спомени, които се явяват като пречка. 

Една музикална сесия в Спотифай може да ни помогне да бъдем по-съсредоточени. В тази връзка, Уилям Шрьодер – терапевт и съосновател на „Just Mind Counseling“ в Остин, Тексас, казва: „Когато слушаме нещо, това ни помага да контролираме по-добре мислите си, и да избегнем тези, които затрудняват съзнанието ни и дори се превръщат в натрапчиви.“ Той обяснява, че щом музиката може да влияе върху различни връзки в мозъка, значи активира не само по-добрата памет, но и такива области, свързани с концентрацията, удоволствието и мотивацията.

 

Как да избираме жанровете?

Не можем да определим идеалния жанр музика за постигането на по-висока продуктивност, понеже той е различен в зависимост от личните ни предпочитания. За тази задача, Шрьодер пуска различна музика на пациентите си – от рап до саундтрака на Хари Потър, когато им дава задачи, които ангажират активно съзнанието им. Той казва, че някои от тях се мотивират да работят повече, докато слушат позитивна поп музика. 

За тези, на които им е по-трудно да се съсредоточат, той препоръчва по-успокояващи песни, заявявайки: „Наричаме го „стратегия на компенсирането“, която може да бъде използвана, за да замести различни стимуланти или кофеина, които хората използват, за да се съсредоточат по-добре и да свършат работата си както трябва.“ Така че, ако имаме нужда от кратка почивка, слушането на успокояваща музика може да ни помогне да се ориентираме отново в работния процес. 

Понякога обаче дори да е изкушаващо да превъртаме новия албум на любимия ни изпълнител, текстът в музиката може да е нещото, което отнема вниманието ни от другите неща. Спрямо бизнес ревю на Харвард, подобно разсейване може да отнеме на човек 15 минути, за да се върне обратно в процеса на работа. Дори малките прекъсвания като рекламите между различните песни могат да ни разсеят много бързо. 

За да избегнем този процес обаче, Шрьодер препоръчва да слушаме музика, която не ангажира активно мозъка ни: „Моят личен съвет към хората е да използват устройство, което може да бъде настроено на режим „не безпокойте“, без значение дали това е телефонът, лаптопът или телевизорът им. Ако сте сами вкъщи, избягвайте песни с текст или реклами, също така и музика, която може да стимулира връщането на спомени, които прекъсват концентрацията ви.“

Оказва се, че дори няма нужда да си пускаме песни, тъй като слушането на бял шум или звуци от природата могат да попречат на всички заобикалящи неща, които ни разсейват, и да ни помогнат да учим по-добре. В провеждането на едно проучване, възрастни хора са били разделени на две групи – такива, които са се опитвали да запомнят нови фрази на фона на бял шум, и такива, които са ги учили в тишина, като на първите им е било далеч по-лесно да ги усвоят. Според Шрьодер този шум дори може да понижи нивото на тревожност.

 

Различни задължения, различни песни

Когато извършваме задания, които изискват повече запаметяване или аналитично мислене, песните без текст могат да бъдат по-малко разсейващи. И докато „Ефектът на Моцарт“ вече не се прилага толкова активно, гласящ, че слушането на класическа музика повишава нивото на интелигентност при хората, съществуват научни доказателства, че той може да бъде полезен при запомнянето на нова информация. Студенти, които са слушали класическа музика, докато са присъствали на лекция, и по-късно за заспивали, слушайки същите песни, през следващия ден са показали подобрение от 18 процента в запомнянето на нова информация.

Но защо да слушаме музика изобщо? Разбира се, тя ни носи доста предимства, но не винаги липсват такива при работенето в тишина. В края на краищата, този начин на работна дейност може да действа по-добре при едни хора, докато при други не. От проучване, проведено през 2017-та година, става ясно, че музиката помага при хората, които имат по-голям капацитет на паметта си при работа. Друго проучване показва, че влиянието върху дейността на мозъка е позитивно само при някои индивиди. 

Също така предпочитанията ни за музика могат да се променят драстично в рамките на една сесия. Можем да започнем със слушането на плейлист, докато пишем есе, за да увеличим своята креативност, но после да изключим музиката, за да се съсредоточим на едно по-дълбоко ниво. 

В тази връзка, Шрьодер споделя, че казва на пациентите си да виждат различната ситуация като правенето на салата, понеже има много съставки, между които могат да избират, докато работят. Могат да започнат с правенето на гръцка салата, но след това да съчетаят нещата по такъв начин, за да отговорят на дадената ситуация и предпочитанията им за вкус. Той заявява: „Можем да забележим, че има задачи, които са по-трудни за започване и използвайки различни стратегии за слушането на музика, можем да ги улесним в голяма степен напред във времето.“

 

Превод: Ивелина Николова
Източник: Discover magazine