Българска история История Култура и изкуство 

Владетелското облекло от периода на Второто българско царство

Автор: Мая Джамбазова

Цар Константин Тих-Асен и царица Ирина. Боянска църква, стенопис.
Цар Константин Тих-Асен и царица Ирина. Боянска църква, стенопис.

През последните години набира популярност т.нар. история на всекидневието, която изследва облеклото, храненето, развлеченията през различните епохи. У нас се правят немалко изследвания върху този дял от историята, който по популярност сред широката общественост постепенно започва да измества традиционните политическа и военна история.

По въпросите на облеклото през Средновековието работят Николай Хрисимов, Иван Чокоев, Веселина Инкова, Мария Долмова. Информация по темата се среща в някои от научно-популярните статии на археолога Иван Петрински, както и в книгата на художничката Калина Атанасова. В миналото Венера Наследникова издава труд, посветен на средновековното българско облекло, а Никола Мавродинов описва в своя монография стенописите в българските църкви, строени през средните векове.

Във въпросните фрески се забелязват и образи на владетели и други аристократи, облечени с парадни костюми. Тъкмо на тези изображения се опират днес много от изследователите, определяйки каква е била модата в аристократичния костюм по време на Второто българско царство.

Част от изследванията по темата принадлежат и на автора на настоящата публикация, като те се явяват един малък принос към проучването на проблема с облеклото в средновековната българска държава.

Тук ще очертаем накратко най-важните елементи от владетелския костюм, както и материите и цветовете, използвани при изработката му.

Царските одежди от епохата на Второто българско царство се състоят от 5 основни елемента: далматика/дивтасион, маниакион, лорос, багреница, зохус. Към тях се добавят акакия, корона и скиптър. Елемент от част от владетелските костюми във византийската и българската традиция са и панталоните, които с напредване на десетилетията от историята на Второто българско царство стават все по-прилепнали под влиянието на западноевропейската мода.

Художествена реконструкция на български владетелски костюм с панталони в ансамбъла може да се види в книгата на Веселина Инкова, посветена на Калояновото погребение.

Ето какво представляват отделните елементи:

  • Далматика/дивтасион – горна дреха, подобна на туника. Дивтасионът е по-тесен от далматиката и е с дължина до коляното, т.е. по-къс от произвежданата предимно в Далмация царска туника. Дивтасионът навлиза в българския аристократичен костюм през XIV век.
  • Маниакион – декоративна яка, характерна както за мъжкия, така и за женския царски костюм. Заемка в средновековна Европа от традициите на древен Египет.
  • Лорос – дълга широка лента, която е увивана около кръста и преминаваща над китката на лявата ръка.
  • Багреница – плащ, наметало, оригиналният ѝ цвят е червен, както подсказва и името ѝ. Наричана е още порфира. Среща се и в черен, зелен и светъл (бежов) цвят. Освен при царските одежди, се използва и в одеянието на севастократори, боляри, кесари.
  • Зохус – кожени ботуши, изработвани от мек материал, за да бъдат нашити със сърма и бисери. Често са двуцветни, с половини в червен и тъмносин цвят. Навлизат в българската традиция от Византия.
  • Акакия – торбичка от плат, пълна с пръст от земите на царството. Средновековна регалия (символ на властта). Допълнение към владетелския костюм.

Короната и скиптърът също са регалии и са задължителен елемент от облеклото на всеки християнски владетел през Средновековието.

Материите, в които са обличали българските владетели са основно коприна, лен и памук. Царските дрехи са обагряни в цвета на властта, според православната традиция – червен. Пурпурът се превръща в символ на управлението още в древен Рим, когато платовете за висшите управници са багрени с пигмент от морски охлюв. Традицията се прехвърля във Византия, която наследява много церемониала на Римската империя, съществувал преди варварските нашествия. Така червеното става символ на императорската власт в Константинопол. А от царския град традицията се пренася в България. И така българските владетели също се обличат в червени краски.

Често аристократичните костюми във Второто българско царство са обсипвани с бисери, скъпоценни камъни и везани със златна сърма.

Проучването на владетелския костюм, а и на одеждите на обикновените българи от Средновековието се извършва по два пътя: чрез данните от стенописите в църквите, попадащи в арела на средновековната българска държава и чрез информацията от археологически разкопки, тъй като често се откриват текстилни остатъци в погребенията, позволяващи реконструкция на костюмите.

Част от историята на всекидневието е и историята на облеклото, а най-бляскавата част от нея е свързана с владетелските одежди. Темата предизвиква все по-голям интерес сред специалистите и широката общественост и затова тук се опитахме да дадем най-обща представа за българския владетелски костюм от епохата на Второто българско царство, повлиян силно от византийската традиция, но пригоден за българския церемониал.

Източници:
Джамбазова, М. Облеклото – част от всекидневието на средновековния българин. Одежди за сватби и погребения през XII-XIV век. – В: Стандарти на всекидневието през Средновековието и Новото време. В.Т. 2012, стр. 267-290
http://badamba.info/BySource/resume.html

Добави коментар

avatar
  Subscribe  
Извести ме

Related posts