Българска история История Култура и изкуство 

Владетелското облекло от периода на Второто българско царство

Автор: Мая Джамбазова

Цар Константин Тих-Асен и царица Ирина. Боянска църква, стенопис.
Цар Константин Тих-Асен и царица Ирина. Боянска църква, стенопис.

През последните години набира популярност т.нар. история на всекидневието, която изследва облеклото, храненето, развлеченията през различните епохи. У нас се правят немалко изследвания върху този дял от историята, който по популярност сред широката общественост постепенно започва да измества традиционните политическа и военна история.

По въпросите на облеклото през Средновековието работят Николай Хрисимов, Иван Чокоев, Веселина Инкова, Мария Долмова. Информация по темата се среща в някои от научно-популярните статии на археолога Иван Петрински, както и в книгата на художничката Калина Атанасова. В миналото Венера Наследникова издава труд, посветен на средновековното българско облекло, а Никола Мавродинов описва в своя монография стенописите в българските църкви, строени през средните векове.

Във въпросните фрески се забелязват и образи на владетели и други аристократи, облечени с парадни костюми. Тъкмо на тези изображения се опират днес много от изследователите, определяйки каква е била модата в аристократичния костюм по време на Второто българско царство.

Част от изследванията по темата принадлежат и на автора на настоящата публикация, като те се явяват един малък принос към проучването на проблема с облеклото в средновековната българска държава.

Тук ще очертаем накратко най-важните елементи от владетелския костюм, както и материите и цветовете, използвани при изработката му.

Царските одежди от епохата на Второто българско царство се състоят от 5 основни елемента: далматика/дивтасион, маниакион, лорос, багреница, зохус. Към тях се добавят акакия, корона и скиптър. Елемент от част от владетелските костюми във византийската и българската традиция са и панталоните, които с напредване на десетилетията от историята на Второто българско царство стават все по-прилепнали под влиянието на западноевропейската мода.

Художествена реконструкция на български владетелски костюм с панталони в ансамбъла може да се види в книгата на Веселина Инкова, посветена на Калояновото погребение.

Ето какво представляват отделните елементи:

  • Далматика/дивтасион – горна дреха, подобна на туника. Дивтасионът е по-тесен от далматиката и е с дължина до коляното, т.е. по-къс от произвежданата предимно в Далмация царска туника. Дивтасионът навлиза в българския аристократичен костюм през XIV век.
  • Маниакион – декоративна яка, характерна както за мъжкия, така и за женския царски костюм. Заемка в средновековна Европа от традициите на древен Египет.
  • Лорос – дълга широка лента, която е увивана около кръста и преминаваща над китката на лявата ръка.
  • Багреница – плащ, наметало, оригиналният ѝ цвят е червен, както подсказва и името ѝ. Наричана е още порфира. Среща се и в черен, зелен и светъл (бежов) цвят. Освен при царските одежди, се използва и в одеянието на севастократори, боляри, кесари.
  • Зохус – кожени ботуши, изработвани от мек материал, за да бъдат нашити със сърма и бисери. Често са двуцветни, с половини в червен и тъмносин цвят. Навлизат в българската традиция от Византия.
  • Акакия – торбичка от плат, пълна с пръст от земите на царството. Средновековна регалия (символ на властта). Допълнение към владетелския костюм.

Короната и скиптърът също са регалии и са задължителен елемент от облеклото на всеки християнски владетел през Средновековието.

Материите, в които са обличали българските владетели са основно коприна, лен и памук. Царските дрехи са обагряни в цвета на властта, според православната традиция – червен. Пурпурът се превръща в символ на управлението още в древен Рим, когато платовете за висшите управници са багрени с пигмент от морски охлюв. Традицията се прехвърля във Византия, която наследява много церемониала на Римската империя, съществувал преди варварските нашествия. Така червеното става символ на императорската власт в Константинопол. А от царския град традицията се пренася в България. И така българските владетели също се обличат в червени краски.

Често аристократичните костюми във Второто българско царство са обсипвани с бисери, скъпоценни камъни и везани със златна сърма.

Проучването на владетелския костюм, а и на одеждите на обикновените българи от Средновековието се извършва по два пътя: чрез данните от стенописите в църквите, попадащи в арела на средновековната българска държава и чрез информацията от археологически разкопки, тъй като често се откриват текстилни остатъци в погребенията, позволяващи реконструкция на костюмите.

Част от историята на всекидневието е и историята на облеклото, а най-бляскавата част от нея е свързана с владетелските одежди. Темата предизвиква все по-голям интерес сред специалистите и широката общественост и затова тук се опитахме да дадем най-обща представа за българския владетелски костюм от епохата на Второто българско царство, повлиян силно от византийската традиция, но пригоден за българския церемониал.

Източници:
Джамбазова, М. Облеклото – част от всекидневието на средновековния българин. Одежди за сватби и погребения през XII-XIV век. – В: Стандарти на всекидневието през Средновековието и Новото време. В.Т. 2012, стр. 267-290
http://badamba.info/BySource/resume.html

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close