Вижте уникални кадри от съветската лунна ракета Н1!

Автор
Светослав Александров
N1-rocket-launches.jpg

Преди броени дни в Интернет беше публикувано видео с кадри от съветската лунна ракета „Н1“. Ако сте фен на историята на космонавтиката, съветвам ви да го изгледате непременно!

През 60-те години на миналия век две съветски бюра работят упорито по мисии, свързани с пращане на хора до Луната, ръководени съответно от Сергей Корольов и Владимир Челомей. Корольов разглежда варианти да се използват стандартни ракети с керосин и кислород – първата му идея е да се изстрелят няколко ракети „Союз“, които да сглобят лунната архитектура в орбита. Този план е изоставен в полза на голямата ракета „Н1“, която трябва да изведе на път към луната кораба „Л3“. Челомей паралелно работи по ракетата „УР-500“ („Протон“) и кораба „ЛК“. Нито един от плановете не завършва с пилотиран полет до Луната. С течение на годините строежът на ракетата „Н1“ е прекратен, докато „Протон“ оцелява и се използва до ден днешен за комерсиални полети. Да, това е същата ракета, която след пет дни ще се опита да изстреля руско-европейската мисия до Марс „ЕкзоМарс“.

„Н1“ е чудовищно голяма ракета.  Въпреки дългите години на разработка тя не успява да изпълни нито един успешен полет и съветските инженери и учени губят лунната надпревара. Ето какви са причините за това:

През 60-те години американците успешно разработват първата степен на „Сатурн 5“ с мощни двигатели „Ф1“, работещи с течен керосин и кислород. Общо пет двигателя „Ф1“ захранват тази първа степен, които се отличават с висока степен на надеждност и на практика нито един от полетите на „Сатурн 5“ не завършва с провал. Освен лунните експедиции, „Сатурн 5“ успешно извежда в орбита и първата станция на САЩ „Скайлаб“. Освен това на втората и третата степен „Сатурн 5“ се използват криогенни двигатели с течен водород и кислород.


РЕКЛАМА:

***

За сметка на това СССР няма опит нито с големи керосинови двигатели, нито опит с криогенни двигатели по това време (такъв опит е добит едва две десетилетия по-късно, при разработката на ракетата „Енергия“). Поради тази причина „Н1“ има по-голям диаметър спрямо „Сатурн 5“ (17 спрямо 10 метра), но товароподемността й е по-ниска. Това се отразява и на плана за лунната мисия. Знаете, че при мисиите „Аполо“ се използва команден модул с трима астронавти, от които двама влизат в спускаемия модул и стигат до повърхността на Луната. При съветската архитектура се предвижда екипаж само от двама души, от които само един стига до повърхността на Луната. Нещо повече – при „Аполо“ има тунел между командния модул и лунния модул, какъвто липсва при „Н1“-„Л3“. Наместо това лунният астронавт на СССР (за тази мисия е подготвян Алексей Леонов) трябва да извърши рискована космическа разходка със скафандър между командния и лунния модул.

Но за разлика от програмата „Аполо“, която е успешна, съветският лунен план не успява – в периода между 1969 и 1972 година са проведени четири изстрелвания на ракети „Н1“. И четирите завършват с провал. И четирите провала се случват още на ниво първа степен, преди отделянето между отделните степени. Защо „Н1“ има 100%-ова неуспешност? Както споменах по-горе, понеже СССР няма опит с големи двигатели, е взето решение да се използват 30 малки двигателчета „НК-15“ за първата степен. Множеството двигатели изискват комплексна конструкция на системата от тръбопроводи, които отвеждат горивото от резервоарите към двигателите. Това не е нужно за ракета от типа на „Сатурн 5“, която има само пет двигателя на първата степен, пък макар и големи. Тридесет, макар и малки, се оказват твърде много и тръбопроводната система се оказва слабото звено. Освен това, макар и инженерите да тестват двигателите на „Н1“ индивидуално, отделните степени никога не са тествани като комплекс. Вече като комплекс системата се държи непредсказуемо, мощни вибрации разрушават горивните тръби и турбините.

Тази история не става публично достояние до епохата на „перестройка“ и „гласност“, чак през 80-те години. През 60-те години СССР разработва лунната си ракета в строга секретност.

http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/


Европейска нощ на учените 2022 г.: