Византия в края на династичната криза

Суровата и тежка епоха, която бе настъпила след смъртта на на Маврикий и прекъсването на Юстиниановата династия, не бе се свършила и сто години по-късно, когато с повторното сваляне и убийство на Юстиниан II бе сложен край и на многозаслужилата династия на Ираклий. В началото на VII век тиранията на Фока бе отворила един дълъг период на несигурност, също тъй и в началото на VIII век свалянето на Юстиниан Ринотмет доведе време, когато падналият обществен морал и загубена дисциплина в армията бяха направили невъзможно за дълго време установяването на една здрава и трайна власт.
Бунтът срещу Юстиниан Ринотмет избухва в Херсон, когато градът е паднал от експедицията, изпратена там да го накаже. Към бунта се присъединил и самият наказателен корпус и за император се провъзгласява офицер от арменски произход на име Филипик Вардан (711-713). Начело на флотата, която също минавала на страната на бунтовниците, Филипик потегля за столицата и я завзема без много усилия, а Юстиниан II, който по това време бил заминал за Мала Азия, за да следи от нейните брегове действията срещу Херсон бил убит.
В края на 711 г. Филипик вече се бил утвърдил на престола. Неговата неспособност обаче твърде скоро станала явна. Под предлог, че отмъщават за смъртта на Юстиниан Ринотмет, българите нахлули в Тракия и опустошенията им стигнали чак до стените на столицата. От друга страна арабите възобновили настъплението си в Мала Азия и скоро в техни ръце паднали градовете Амасия и Антиохия в областта Пизидия. Вместо да се погрижи да стегне силите на държавата и да организира борба срещу неприятелите, Филипик съвсем не на място повдигнал забравените спорове за монотеизма. Той свикал в 712 г. събор в Цариград, където по негово настояване монотелиското учение било признато като официално вероизповедание. Рим протестирал, но Филипик на своя страна част от Източното духовенство, особено това на Армения. Счита се, че със своята вероизповедна политика Филипик имал за цел да спечели предаността на своите съотечественици, арменците, които в мнозинството си са били монотелити. Навярно от такива съображения се ръководил той, когато настанил много арменски колонисти в пограничните земи на Мала Азия.
Само че в Цариград и в близките до столицата области неспособността на Филипик, както и неговата измяна на православието, възбудили голямо недоволство.Опкийската тема, която била прехвърлена в Тракия за да възпира нападенията на българите, се възбунтувала и бунтът бил подхванат в Цариград.
Филипик, който загубил всякакви симпатии сред населението с разпуснатия си живот и пиянството си, не можел да разчита на никоя сила да го защитава. Той бил извлечен от двореца си на 3 юни 713 г. , след 18-месечно царуване бил ослепен.
Събранието на видните чиновници, със съгласието на събраното на хиподрума население на столицата, провъзгласило за император Анастасий II, който дотогава бил таен секретар на императорската канцелария и гражданското му име било Артемий.
Анастасий, енергичен и мъдър човек, имал всичкото желание да възстанови реда и да спре разширението на зацарилата се анархия в империята. Подбудителите на войнишкия бунт били наказани и императорът взел мерки да издигне разколебаната войнишка дисциплина. За да запази вътрешния мир, той възстановил православието и отменил мерките на предшественика си, фаворизиращи монотелитството. През 711 г. арабите вече сломили Вестготското кралство в Испания и знамената на пророка веели от лесовете на Индия чак до Пиринеите. За да бъде пълна победата, нужно било да се сломи главната опора на „неверниците“ – столицата на Източното християнство и заедно с това най-силната християнска държава Още в началото на 715 г. арабите от Сирия започват да се готвят за нов усилен поход по суша и море срещу Визнатия. Анастасий II,който имал сведеня за всичко това, взел бързи мерки, за да приведе в отбранително положение столицата, като поправил укрепленията й и събрал значителни количество припаси. Но интересът на отбраната изисквал да се не чакат неприятели да проникнат в сърцето на държавата, а да се предотврати тяхното движение. Анастасий научил, че част от арабската флота била съсредоточена при финикийските брегове, където имало струпани много военни материали, а също и строителни запаси за приготвяне на нови кораби. Затова той заповядал на византийската флота да се събере при о-в Родос и оттам да нападне ненадейно финикийските брегове, за да унищожи пръснатите около тях кораби и струпаните там материали.Това смело и отлично замислено предприятие обаче пропада поради новия бунт, който събраната при Родос флота повдигнала. Причината била недоволството на войниците моряци, задето за началник на експедицията бил определен един неизвестен сановник. Той бил убиъ и разбунтувалата се армия потеглила към Цариград. При крайморския град Аврамитион бунтовниците спрели за късо време и прокламирали за император един местен финансов чиновник – Теодосий(715-715), макар че той се опитвал да отклони предложената чест и дори се опитал да избяга в съседната планина. Начело с новоизбрания император бунтовниците тръгнали към Цариград, който обсаждат по суша и море. Ядката на въстаническата армия този път образували войниците от темата Опсикион. Осланящ се здравите укрепления на столицата, Атанасий II поверил отбраната й на свои доверени военачалници, а сам се се прехвърлил на азиятския бряг с цел да застане начело на верните му войски, които под началството на изпитани пълководци действали срещу арабите. На първо място между тях били стратегът на Анатолийска тема Лъв и този на Арменската – Артавасд. Вярата му в тях обаче го излъгала. Те не бързали да се притекат на помощ на господаря си и той трябвало цели шест месеца да чака напразно тяхното пристигане. В това време бунтовниците успели да проникнат чрез предателство в столицата и няколко дена тя била изложена на грабежа им. Отчаян и не очакващ никаква помощ, той намерил убежище в един манастир в Солун. Царуването му траело едва две години(713-715).
Добродушен, кротък и високонравствен човек, Теодосий III далеч не могъл да отговори на изискванята, които основа сурово време предявявало към тези, които държали в ръцете си съдбините на разлюляната империя. При това той не бил признат от от двамата силни и влиятелни азиатски стратези – Лъв и Артавзд. От изток и запад Византия била притискана от араби и българи. През 716 г. Теодосий III успял да сключи с българския хан Тервел договор, който определял постоянна граница между двете държави и установявал редовни търговски отношения помежду им. Византия при това се задължавала да плаща годишен данък на българите. Ако с това опасността от запад била отстранена, на изток тя се издигала още по-застрашително. Халифът Сюлейман вече бил завършил приготовленията за грандиозния си поход срещу Византия и през пролетта на 716 г. арабската армия навлиза в Мала Азия, като спира, за да обсади важната крепост Аморион. Лъв, в чиято крепост се намирала казаната крепост, с изкусни движения успял въпреки блокадата да засили гарнизона на крепостта, а сам той с останалата част от войските си предпочел да остане вън от нея, за да безпокои арабите и да им пречи да действат свободно. Маслама, брат на халифа Сюлейман, за да се отърве от Лъв, поискал да го спечели на страната си и сам му предложил да се прокламира за император. След това сключил мир с него, чиито условия не се знаят, но се предполага, че арабите се съгласили да предоставят на Лъв владеенето на неговата тема, ако се съгласи да стане васал. Маслама останал да презимува с войските си в западните теми на Мала Азия, очаквайки следващата пролет да настъпи решително срещу Цариград. Изненадания Теодосий, чувствайки превъзходството на противника си и по настояване на патриарха и останалите висши чиновници, се решава да абдикира. Арабската опасност вече била извънредно близка и Лъв бил считан от всички за единствения човек, който със своята опитност и военни способности могъл да спаси империята. Теодосий приема монашеството и се оттегля в един манастир до Ефес, и през пролетта на 717 г. Лъв бил обявен за император.
Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.