Виолончело

 

ВИОЛОНЧЕЛО (ит. Violoncello;фр. violoncelle; нем. Violoncel; рус.виолончель) струнен лъков инструмент. Появил се в началото на XVI в. ие бил усъвършенствуван през XVII, XVIII в. oт знаменитите майстори в Кремона, Италия. Настройва се на чисти квинти C-G-d-a.. Тонов обем от Сдо е3 е4. виолончелото. се нотира на басов ключ (ФА), а за по-високи тонове — на теноров (ДО) и вио¬линов (СОЛ). Има богати технически и художествени възможности, а по тембър напомня мъжки глас баритон и тенор. За пръв път е бил използван като солов инструмент през XVII в. вБолоня, Италия, при изпълнение на сонати и други произведения отДжовани Габриели (ок. 1557—1612 г.). Известни произведения за виолончело са 6 солови сюити от Й. С. Бах, концерти от А. Вивалди, Л.Бокериии, Й. Хайдн, Лало, Дворжак, сонати от Бетховеп, Менделсон, Григ,Брамс, Шостакович, Вариации на тема рококо от Чайковски, пиеси отПрокофиев. Шостакович, Хачатурян и др., Концерт за виолончело иоркестър от М. Големинов (1950), от Л. Пипков(1960), Солови сонати зачело: Бритън, Дим. Христов, В. Казанджиев. Световноизвестни изпълнители-виолончелисти са Пабло Казалс (исп., 1876—1973), С. Н.Кнушевицки, Мстислав Ростропович, Даниел Шафрап (съв.), Милош Садло (чехосл.), Пиер Фурние (фр.), Ем. Фойерман (герм.), Раду Алдулеску(рум.), и др.

 


Европейска нощ на учените 2022 г.:


РЕКЛАМА:

***