Виното по нашите земи

България е една от държавите с най-големи традиции във винопроизводството в света. Редом с розовото масло виното се е превърнало в един от символите на страната ни. Археологически находки доказват, че още преди 5000 години на територията на днешна България се е произвеждало вино. Първите лози са пренесени от Близкия и Средния Изток в Южна България. Първоначално лозарството се развива само по долината на р. Марица и около големите черноморски пристанища, но постепенно се разпространява по цялата територия на страната.

Траките, които всъщност полагат основите на българското винопроизводство, са смятани за едни от най-добрите лозари и винари в Античността. Богът на виното и плодородието е един от най-почитаните богове както от самите траки, така и от гръцката и римската митология. Според някои историци тракийското му име е Загрей, римляните го наричат Бакхус, но и до днес той е познат най-вече с елинското си название – Дионис.

Храмът на Дионис бил равен по слава на храма на Аполон в Делфи и оракулът гадаел не по-зле от елинската пророчица Пития. В родопския храм на Дионис били извършени най-малко две велики предсказания. Александър Велики разбрал, че ще завладее света, а римляните, че ще станат световна империя. Светилището се намирало в голяма зала без покрив, което се налагало от спецификата на обреда, извършван в него. Това бил така нареченият Винено-огнен обред, при който се гадаело по височината на издигналия се пламък, след като върху олтара е излято вино.

От дълги години археолозите търсят прочутото светилище с прорицалище на бог Дионис. И макар да се е наложила тезата, че то се намира в свещената планина Пангей (Родопите), съществува хипотезата, че то е било построено в Хемус (Стара планина). Основната ни информация за местонахождението му дава гръцкият историк Херодот, но тъй като той никога не е посещавал вътрешността на Тракия, географските му означения са доста неточни. В момента се популяризира хипотезата, че храмът се намира в свещения скален град Перперикон. В този древен тракийски град археолозите откриха храм, чиито останки съответстват на описаното в изворите светилище на Дионис. Това съвпада с някои исторически източници, в които местоположението на светилището може да се локализира в граничната зона между Одриското царство и държавата на Бесите, а именно в Източните Родопи, където е открит и Перперикон. Сигурни доказателства обаче все още липсват.

Много са факторите, които стават причина за славата на българските вина от античността до наши дни. Траките полагат основите на винарството по българските земи. Когато славяните и прабългарите се настаняват на Балканския полуостров, те откриват едно добре развито лозарско стопанство. По-късно църквата взима виното под своя покров, продължавайки традициите, но и усъвършенствайки ги, за да може днес българските вина да са известни по целия свят.

***