Търсене
Close this search box.

Видове зъби и съзъбия при човека

Видове зъби и съзъбия при човека

Видове зъби и съзъбия при човека

Видове зъби и съзъбия при човека


Направи дарение на училище!



***

Автор: доц. Михаела Варнева

Факултет „Дентална медицина”, Медицински университет – Варна

Зъбът е орган, който има характерна форма и строеж, заема определено място в зъбната редица, съставен е от определени тъкани, има собствен нервен апарат, кръвоносни и лимфни съдове.

Зъбите (dentes) се разполагат в алвеолите на челюстите и са част от дъвкателния апарат на човека, вземат участие в механичната обработка на храната (разкъсване и сдъвкване), артикулацията на речта и имат естетическа функция.

В зависимост от възрастта различаваме 3 вида съзъбия, като всяко от тях има определени характеристики, засягащи броя зъби и формите на зъбните дъги.

Първото съзъбие се нарича млечно съзъбие. Неговото формиране започва с поникването на първия млечен зъб. Поникването е нормален физиологичен процес от живота на индивида и затова често е безболезнен. Започва след оформяне на коронката и определена част от корена на зъба.

Пробивът на млечните зъби е важен момент в развитието на съзъбието, тъй като играе роля за съотношението между двете челюсти. Той зависи от много различни фактори, като между най-важните е функционалното дразнене при сучене. С това се обяснява, че първо започва пробивът на резците. Млечното съзъбие е напълно функционално годно. То се формира от 6-тия месец до 6-тата година на децата. Състои се от 20 зъба, разположени по 10 във всяка челюст. За него са характерни следните групи: резци, кучешки и млечни молари. Групата на резците се състои от 8 зъба по четири във всяка челюст (горна и долна). Групата на кучешките/канините се състои от 4 зъба по 2 във всяка челюст (горна и долна). Групата на млечните молари се състои от 8 зъба по 4 във всяка челюст (горна и долна).


Разбери повече за БГ Наука:

***

Пробивът на зъбите обикновено започва първо при долната челюст. Рядко, но понякога има изключения от общоприетите правила и срокове. В таблица 1 са описани общоприетите срокове за пробив на временните зъби.

Таблица 1. Общоприети срокове за пробив на временните зъби (възраст в месеци)

Наименование на зъба Долна челюст Горна челюст
Първи временни резци 6-7 7,5-8
Втори временни резци 7-8 9-12
Първи временни молари 12-14 14-16
Временни кучешки зъби 16-18 18-20
Втори временни молари 20-24 24-30

 

Преди четвъртия месец пробивът на първите временни резци се счита за ранен, а след 12-тия месец за закъснял.

Могат да се опишат два основни етапа на временното съзъбие:

  • Първи – на сформиране на временното съзъбие до 2,5-3 годишна възраст.
  • Втори – на стабилно временно съзъбие от 2,5-3 годишна възраст до 5,5-6 годишна възраст.

Временните зъби са по-малки по големина от постоянните. На цвят са по-млечно бели, като с напредване на възрастта стават по-сивкави от постоянните. Коронките са по-къси, с по-ниско разположен екватор. Обиколката им е доста по-голяма от обиколката на зъбната шийка. В областта на зъбната шийка има добре изразен емайлов ръб, който разграничава коронката от корена. Корените са по разтворени, защото под тях се намират зародишите на постоянните зъби, които при своя растеж резорбират/разграждат корените на млечните зъби и те се разклащат, и вадят лесно. Пулпните камери на млечните зъби повтарят формата на зъбите и са по-големи и по-близо разположени до повърхността (в сравнение с постоянните зъби). Зъбните дъги имат форма на полуокръжност и ширината им е по-голяма от дължината. Млечното съзъбие се включва и в трите основни функции на дъвкателния апарат: в дишането, в говорната функция и дъвкателната функция. Детето може добре да откъсва храната, както и да я сдъвква. При подготовката за появата на постоянните зъби челюстите растат и се развиват. Между зъбите се появяват разстояния, наречени треми. В този етап на развитие на организма те са добър прогностичен белег за това, че ще има място за по-големите корони на постоянните зъби.

Снимка 1. Млечно съзъбие и оформени зародиши на постоянните зъби

Познаването на реда и сроковете за поникване на млечните зъби е от голямо практическо значение. По тях се следи развитието на детския организъм. Забавянето на растежа на зъбите може да бъде показател за смущения в развитието.

Смесеното съзъбие се формира през един сравнително дълъг период, който започва с появата на първия молар на 6 години и завършва след загубата на последния млечен зъб на 12 – 13-годишна възраст.

През този преходен период могат да се наблюдават най-различни комбинации от млечни и постоянни зъби. Може да има и различен брой зъби и комбинации на различни зъбни групи. Този вид съзъбие се характеризира с най-малка функционална годност. Неговата дъвкателна ефективност зависи от броя на наличните зъби и от степента на резорбция на корените на млечните зъби. Колкото повече зъби липсват, толкова е по-малка дъвкателната ефективност, защото има смущения при дъвкателната функция.

Постоянното съзъбие се състои най-често от 32 зъба и говорим за него след смяната на последните млечни зъби. Морфологично и функционално то е оформено от четири зъбни групи – резци, кучешки, премолари/предкътници и молари/кътници.

Поникването обикновено следва номерацията на зъбите, с изключение на шестите зъби, изпреварващи първите постоянни резци и кучешките зъби.

Много често родителите не обръщат внимание на кариесите при шестите зъби с мотива, че са временни и ще бъдат сменени.

Таблица 2. Общоприети срокове за пробив на постоянните зъби (възраст в години)

Наименование на зъба Долна челюст Горна челюст
Първи молари 6-7 6-7
Централни резци 6-7 7-9
Странични резци 7-8 8-9
Кучешки зъби 9-10 11-12
Първи премолари 8-9 9-10
Втори премолари 11-12 10-12
Втори молари 11-13 12-13
Трети молари 16-26 17-21

Може да се отбележи, че много често са променени редът и времето за пробив, затова напоследък се говори за „зъбна възраст” (време за оформяне на зародишите, пробив и подреждане на зъбите).

Постоянните зъби са с по-големи клинични коронки и дъвкателни повърхности, с по-големи корени, които ги правят по-устойчиви и пълноценно участващи в трите основни функции на дъвкателния апарат. Правилно подредените зъби в постоянно съзъбие оформят горната зъбна дъга като полуелипса, а долната – като парабола.

Под влияние на разнообразната храна, необходимостта да бъде отрязана, разкъсана или сдъвкана, в човешкото съзъбие са се развили и закрепили наследствено четири основни групи зъби.

  1. Резци/инцизиви (dens incisivus) – групата се състои от 8 еднокоренови зъба, по четири във всяка челюст (горна и долна), като се състои от централни резци 4 зъба по два за всяка челюст и странични резци също 4 зъба по два във всяка челюст (горна и долна). Характеризират се с тесловидна форма и режещ ръб. Функцията им е да отхапват/отрязват храната. Най-големи по форма са горните централни резци (по един във всяка половина на горната челюст) следвани от горните странични резци, на трето място са долните странични резци и най-малки са долните централни резци.

Снимкa 2. Горни резци

В зависимост от овала на лицето те могат да имат правоъгълна, триъгълна и овална форма.

Снимка 3. Основни форми на лицето и форми на централните резци в зависимост от формите на лицето : а – квадратна/правоъгълна, б – триъгълна, в – овална

 

  1. Кучешки/канини (dens caninus) – групата се състои от 4 зъба, по 2 във всяка челюст (горна и долна). Те са еднокоренови зъби с конична форма на коронката. При човека служат за разкъсване на храната. По-големи са горните кучешки зъби, разположени по един във всяка половина на горната челюст.
  2. Малки кътници/предкътници (dens premolaris) или наричани още премолари – групата се състои от 8 зъба, по 4 във всяка челюст (горна и долна). Функцията им е междинна да разкъсват и да подпомагат стриването на храната. При тях дъвкателната равнина е по-малка по площ, в сравнение с моларите. Всички малки кътници имат по един корен, с изключение на първи горен малък кътник, който е с два корена.
  3. Големи кътници/молари (dens molaris) – групата първоначално се състои от 8 зъба, по 4 във всяка челюст, като след 18-годишна възраст прорастват мъдреците, които са 4 на брой, по 2 във всяка челюст (горна и долна) и така групата на моларите се увеличава. Във всяка половина на челюстта има по 3 молара – първи, втори и трети, или както още ги наричат, според годината на поникването им – шестгодишници, дванадесетгодишници и мъдреци. Характерно за тях е, че големината им от първия към третия постепенно намалява. Много често мъдреците имат причудлива форма на короните и корените.

Снимкa 5. Горни и долни мъдреци с причудливи форми на корените и короните

Моларите са най-големите и масивни зъби, с най-много корени и туберкули, и голяма повърхност на дъвкателната равнина. Короните им имат от 3 до 5 туберкула. Функцията им е да стриват храната.

Всеки един зъб от съзъбието контактува с определени антагонисти. Когато контактите са нарушени, имаме зъбно-челюстни деформации на отделната челюст или в съотношението между двете челюсти, което се нарича нефизиологична/патологична захапка. Зъбно-челюстните деформации са причина за нарушение на нормалните функции на съзъбието и естетиката. Те трябва да се лекуват от специализиран екип от ортодонти – лекар по дентална медицина, зъботехник и дентален асистент/медицинска сестра.

Фигура 6. Всеки един зъб от съзъбието контактува с определени антагонисти

Някои автори разделят съзъбието на две части – предни зъби (фронтални зъби), като това са резци и кучешки и странични зъби – премолари/предкътници/малки кътници и молари/големи кътници.

Всяко съзъбие – млечно, смесено или постоянно, има важна роля в развитието на индивида. Всяка група от съзъбието е важна както за нормалното му функциониране и за общото здраве на целия организъм, така и за естетиката и социалните контакти.

Добрата хигиена и редовното посещение в денталния кабинет са гаранция за запазване на съзъбието и правилното му функциониране.

 Литература:

  1. Адолфи, Д., Естественая красота, Азбука, Москва, 2004
  2. Варнева М. Помагало за кандидат-студенти по специалност “Зъботехник”, Стено, 2015, 62
  3. Гайворонски, И. В., Т. Б. Петрова, Анатомия зубов человека (учебное пособие по анатомии человека), ЭЛБИ-СПб, Сакт-Петербург, 2006
  4. Гешева Н., Б. Николов, Л. Декова, Ортодонтия, Медицина и физкултура, 1978, 26-30
  5. Копейкин В. Н., Л. М. Демнер, Зубопротезная техника, Глава II, Медицина, Москва, 1985, 18-43
  6. Копейкин В. Н., и колектив, Ортопедическая стоматология, Медицина, Москва, 1988, 380
  7. Медиор, Юлиян Михайлов-ДЕНТАЛ, с любезното съдействие на г-н Янежич, Варна, 1995, 3-4
  8. Мутафчиев В., В. Крумова, В. Йорданов, Ортодонтия за общопрактикуващия стоматолог, Немезида, София, 2003, 33-45
  9. Пеев Т., и колектив, Зъбни протези и ортодонтски апарати, Медицина и физкултура, 1997, 15-33
  10. Райчинова Ек., Арс. Йончева, Ръководство по пропедевтика на ортопедичната стоматология-рисуване на зъби, Медицина и физкултура, София, 1985, 5-25
  11. Синелников, Р. Д., Я. Р. Синелников, Атлас по анатомия на човека, II том, ИПС „Рекол“-Хасково, 1995, 30-42
  12. Тодоров, Ив., Р. Ралев, Пропедевтика на ортопедичната стоматология, Медицина и физкултура, София, 1985, 41-109
  13. Флис П. С., и колектив, Ортодонтия, Второе издание, исправленное, ВСИ Медицина, Киев, 2016, 357
  14. Cretot M, L’ARCADE DENTAIRE HUMAINE morphologie, ISSN 2-902896-09-3, Editions cdp, Paris
  15. Scheid R., G. Weis, Woelfel,s Dental anatomi, Eighth edition,Williams&Wilkins, Philadelphia, PA 19103 USA, 2012
  16. http://ortopediayortodoncia.com/tag/carlos-barberi
  17. https://www.facebook.com/groups/230801447117858/аDental photography
  18. http:// zerodonto.com


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.