Направи дарение на училище!

Автор: Красимир Григоров, зав. отдел „Възраждане”, РИМ-Враца

За него е казано почти всичко! Поразително е обаче това, че всеки път, когато се вглеждаме в неговия живот и дело, откриваме нови щрихи!

Един актуален, внимателен прочит на документалното му наследство ще ни разкрие удивителния факт, че ведно със своите организаторски способности и блестящ глас, е имал и невероятната нагласа да пише! А неговото желание да разполага със свой вестник, не е нито каприз, нито приумица, а важно условие за осъществяване на фундаменталните му идеи за освобождението на България.По пътя към голямата цел, несъмнено влияние му оказват читалището в Карлово, в.„Дунавский лебед”, четническата стратегия на Г.С.Раковски. Той критично преосмисля всичките дотогавашни опити за национално освобождение, успява да формулира нова, гениална стратегия за победа на националната ни революция, която трябва да бъде напълно независима от всякакви външни фактори.

В„Наредата на работниците за освобождението на българския народ” формулира ясно целта: „с една обща революция да се направи коренно преобразование на сегашната държавно-деспотска система и да се замени с демократска република (народното управление) на същото това място, което са нашите прадеди със силата на оръжието и със своята свята кръв откупили…”. Не всички тогавашни революционни дейци проумяват и приемат неговото „предначертание“, но той не се отчайва от пословичната българска двоумителност и се заема да изгражда вътрешната революционна организация.

Левски просто променя центъра на тежестта, прехвърляйки го от колективната безотговорност и празнодумие във Влашко върху собствените си плещи. Нагърбва се безусловно да носи тежкото бреме за създаване на комитети, като избира за опорната си точка територията на вътрешността на страната. Безконечните му спорове с различни групи от „младите“ го приближават с хората около Любен Каравелов и Димитър Ценович. Именно те първи оценяват идеята на Левски за вътрешнокомитетска организация в България и се присъединяват към тази идея. Да бъде „демократска, много трайна, изградена по новото задание“.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Идеята за комитетска мрежа в България сближава Левски и Каравелов и поражда създаването на БРЦК. Въпросът за неговото основаване обаче е един от най-трудните. Тук конфронтацията е видима. Спорът е в това, къде да бъде Центърът? На Каравелов му е необходим човек като Левски, който да си рискува главата. Актуалният въпрос обаче е: „Защо на Левски са му необходими Букурещките емигранти“? Краткият отговор е, че той няма как да ги заобиколи. Апостолът обаче решава дилемата остроумно, като голям стратег. Как? С блокираща квота. Това е цената, която той взима от теоретиците затова, че върши цялата черна работа. Изпълнението на всяко решение в Букурещ се поставя в зависимост от съгласието на Вътрешната организация. Залогът – Апостола е поставен в известна организационна зависимост от Каравелов, след като последният е председател на Централния Комитет в Букурещ. В политически план със строежа на вътрешнокомитетска структура, Левски изгражда на практика нова българска държава в пределите на Отоманската империя. Той инстинктивно и ловко лавира между русофилите в лицето на „старите“ и прозападно настроените „млади”. Не отхвърля открито идеите им, просто се възползва от възможностите на „младите“, от изградените им структури, от връзките и от парите им.

Абонира за в.“Свобода“ всички революционни комитети в страната, отчитайки се редовно. Разпространява революционния лист във вътрешността на страната чрез създадената от него и отлично функционираща Тайна поща. Среща се с П. Р.Славейков, с когото се споразумява дописниците на революционните комитети в страната да изпращат сведения за събитията по райони паралелно до в. „Свобода“, така и до в. „Македония“. А умелото му лавиране между „легалния“ и „нелегалния“ печат, уредено от Васил Левски, свидетелства за новите му идеи в областта на журналистиката. То ни дава основание да разглеждаме в. „Македония“ като легално издание на революционната организация.

Приносът на Апостола за създаването, разпространението и утвърждаването на „Свобода“ не се ограничава само с това. Той активно сътрудничи на вестника. Смутителна е намесата на Каравелов, който си позволява собственоръчно да редактира текстовете и на Левски и на Ботев. И тук не се касае само за езиково-стилна редакция, а за политическа цензура. Пример, Левски казва: „Ще имаме едно знаме, на което ще пише „Свята и чиста република“. Текстът, редактиран във в. „Свобода“, гласи: „Свобода и всекиму своето“. Причината – Каравелов получава субсидията от сръбския кралски двор и не желае да предизвика негодуванието им. Така излиза, че сръбският крал цензурира Левски, а това по най-красноречив начин свидетелства колко далновиден е бил Апостола, когато в основата на своята стратегия поставя пълната независимост на национално-освободителното движение от всякакви външни фактори.

Втората намеса на Каравелов касае така необходимия печат за комитета. И тук отново Каравелов се опитва да цензурира Левски по отношение на лозунга „Смърт или Република”, който липсва, както и прибавянето на 1-во отд. на БРЦК, с което поставя под свое попечителство Привременното българско правителство от вътрешността. Левски се заема с една амбициозна задача: да се снабди със своя собствена печатница и със свой собствен вестник. Благодарение на помощника си Ангел Кънчев, Левски сам си сглобява печатарска форма, за да отпечатва поне квитанции за получени суми. Тъкмо преди панаира Левски посещава Цариград и поръчва модерната „американка“, която макар и миниатюрна, може да отпечатва позиви, брошури, вестници. Според спомени на негови сподвижници, печатната машина е била купена, дори доставена в Букурещ и се е обмислял план как да бъде прехвърлена през Дунав в Ловеч. Авантюрата на Димитър Общи проваля и това начинание.

Левски не крие и своето недоволство от някои публикации във в.„Свобода“, които сеят раздор сред емиграцията и противопоставят едни дейци на други. Нещо повече – Каравелов не спазва уговорените конспиративни правила и си позволява чрез открити текстове в „Свобода“ да му отправя покани за пътувания до Букурещ.

Проектът на Апостола за негов напълно свободен и независим вестник остана неосъществен, както останаха неосъществени стратегията му България да се освободи със свои собствени сили, идеята му за свята и чиста демократична република, блянът му за едно справедливо общество, завинаги избавено от граждански войни, в които брат брата, син баща, баща сина си да не убива…Най-непростимата ни вина като нация е, че ние не можахме да осъществим нищо от неговото „предначертание“, което ни завеща. Колко време оттогава, а ние все още не сме го разчели, разгадали и проумели. Защо? Ето тази далновидност завинаги отреди на Апостола на българската свобода предно място в Пантеона на безсмъртието!

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!