Направи дарение на училище!

През 2010 десетки хора се събрали в арт галерия в Бруклин, за да помиришат чужди непрани тениски. Това не било парти на фетишисти, а опит за съблазняване чрез миризма. Условията на „Партито на феромоните” били прости – да отворите една от многобройните торби, съдържащи нечия носена тениска и да подушите. Ако миризмата ви харесва, може да излезете на среща със собственика ѝ.

Партито се увенчало с успех и сега такива се провеждат в Лос Анджелис и Лондон. Според едно списание, те са за хора, които „се надяват да намерят любовта, използвайки обонянието си и вярата в науката”.

Идеята, че човешките феромони влияят на сексуалното привличане и любовта е широко разпространена в поп-културата. Някои хора дори искат да си закупят парфюми, наречени „любовна отвара”. Някои от тях съдържат андростенон – най-мощният от всички сексуални атрактанти – който, според продавачите, повишава либидото при жените, като едновременно с това прави мъжете по-привлекателни. За андростенола пък се твърди, че ви кара да изглеждате по-достъпни за противоположния пол. Други феромони се продават в качеството им на „ледоразбивачи”, повишаващи мъжествеността и като химични успокоителни при полова близост.

И така, наистина ли науката доказва, че феромоните трансформират нашите сексуални перспективи? Любовта буквално ли е във въздуха или просто хората миришат?

Терминът „феромон” е въведен през 1959г. Peter Karlson и Martin Luscher – двама изследователи от Института по биохимия Макс Планк в Мюнхен, Германия, твърдели, че в облака от молекули, произвеждан от животните, някои са по-специални от другите. Те били сходни с хормони в кръвта, но се излъчвали извън тялото, като влияят върху поведението и психологията на другите. Вместо да са просто миризми – широко понятие за молекули, които могат да предизвикат редица отговори – феромоните осъществяват строго определена функция сред индивидите от един вид.

Разбери повече за БГ Наука:

***

През същата година бил открит първият феромон. Бомбиколът, произвежданс от женските копринени пеперуди (Bombyx mori), привлича вниманието на мъжките, които се намират на километри разстояние. Той е полов феромон и афродизиак, който се носи във въздуха. Бомбиколът идеално съответствал на дефиницията. Той бил прост – само една молекула. И специфичен само за този вид пеперуди. Предизвиквал стереотипен отговор; мъжките отново и отново трептели с криле около източника на феромона, дори там да не се вижда женска.

Вълнението било във въздуха. Хормоните били стара история, а новата – феромоните! Скоро след тези проучвания, един автор писал: „Ендокринологията процъфтяваше прекрасно през последните 40 години; екзокринологията ще разцъфне скоро.”

Така и станало. Феромоните започнали да занимават научната общност. На всеки клон на дървото на живота, от микроби до мишки, тези химически сигнали изглежда повлиявали поведението и физиологията на другите. Феромоните се носели във въздуха, из океаните и по земята. Някои от тях дори се предавали директно, от индивид на индивид, като лични молекулни съобщения.

Половите феромони били само началото. Всяко откритие носело нова отличителна цел – от промяна на репродуктивните цикли  на бъдещите партньори до действие в качеството на запаметяващи устройства.

През 1971г. вниманието се насочило и към човека.

Всичко започнало с откритието на нещо, което сега са смята за общоприето схващане – менструалните цикли на жени, които се намират в голяма близост, се припокриват, като синхронизирани вътрешни часовници. Идеята е открита и подкрепена от проучване на Martha McClintock, която по това време била студент в Wellesley College в Масачузец, публикувано в списание Nature. Били изследвани 135 студентки, споделящи едно общежитие в продължение на 6 месеца, а менструалните им цикли се сближавали все повече с времето. Оттогава това проучване непрекъснато се цитира и посочва като доказателство за съществуването на човешки феромони.

„На всеки разказвач на истории му се иска те да са истина” – казва Tristram Wyatt от Университета на Оксфорд. „Но когато се анализира в детайли, това вероятно изобщо не се случва.” Редица изследвания не са успели да повторят откритието на McClintock и след преглед на данните, един млад изследовател от екипа ѝ установил, че откритието може всъщност да се дължи на статистическа грешка. С други думи, еднакво възможно е този феномен  да възникне случайно или благодарение на химическа комуникация. Честотата, продължителността (5 дни от 28) и вариабилността на менструацията при жените правят наблюдението на синхронизиране много възможно.

През 70-те години така нареченото откритие породило силно вълнение. На базата на проучването на McClintock, британският лекар Alex Comfort публикувал коментар със заглавие „Likelihood of Human Pheromones”, в който заявява, че няма да мине много време и първият човешки феромон ще бъде открит.

И бил прав.

През същата година, H A Cook пише в New Scientist, че е открил поне два феромона в човешки дъх и пот. Единият, доколкото можел да установи, имал същата миризма като тази на чесъна. „Тя възниква в дъха на сексуално възбудена жена и не се дължи на ядене на чесън” – писал той тогава. Cook предполагал, че този феромон възбужда мъжете и е причината жените да слагат по малко чесън, когато готвят. „Вторият човешки феромон е миризмата на страха, която определено се усеща от кучетата” – продължава той, без да отчита видовата специфичност на феромоните.

Подобни твърдения лесно били отхвърляни. Но други оставали.

През 1991 Linda Buck и Richard Axel, двама биохимици от Университета на Колумбия в Ню Йорк, открили семейство обонятелни рецептори при мишки, всеки от които се кодира от един ген. В носа на бозайника, всеки рецептор се свързва със специфични одоранти, предизвиквайки каскада от сигнали по невроните към мозъка. Като обонятелен баркод, различните съотношения и количества се превеждат като различни миризми. „Това беше първият път, в който видяхме как усещаме миризмите” – казва Wyatt. През 2004, двамата изследователи били наградени с Нобелова награда за работата си.

На конференцията в Париж през същата година изпъкнало друго проучване. Двама психиатри от Университета на Юта заявили, че са намерили два полови феромона при човека. „Те се появиха и приковаха вниманието на публиката” – спомня си Richard Doty, директор на Центъра по обоняние и вкус към Университета на Пенсилвания във Филаделфия. „Но на всички това ни се стори малко странно.” Психиатрите обявили, че при 49 доброволци предполагаемите феромони повишили електрическата активност между вомероназалния орган и мозъка. При мишките и много други бозайници вомероназалният орган, или „вторичният нос”, улавя коктейл от химични сигнали независимо от първичната обонятелна система.

Проучване от 2000, публикувано от McClintock, подкрепи откритията им и направи употребата на човешки феромони модерно.

Но ние просто не притежаваме вомероназален орган. Той е редуциран до няколко пори в носовете ни, а нервите между тези структури и мозъка просто липсват.

„Няма нищо подобно при човека” – казва George Preti от Monell Chemical Senses Center във Филаделфия. И въпреки това, същите предполагаеми феромони днес все още се продават.

В действителност, някои изследователи, включително Doty, вярват, че никой бозайник не се влияе силно от феромоните. „Няма доказателства за съществуването на сигнали, които контролират съществата така, както ни харесва да си представяме” – казва той. Тази гледна точка достигна своя апотеоз през 70-те години, начело с Doty. Според много хора бозайниците са твърде сложни, за да зависят от подобни прости молекули. Както един автор писа през 1976 – „Човек се чуди дали концепцията за феромоните, толкова полезна за разбирането на поведението и физиологията на насекомите, трябва да бъде изродена до степен, в която се използва за обяснение на поведението на бозайниците.”

Вземете например копулина – сбор от молекули, открити в края на 60-те години при лабораторни маймуни. Секретиран от половите органи на женските, само полъх от този предполагаем феромон бил достатъчен, за да предизвика възбуда у мъжките. Това е вярно. Но не става въпрос за феромони. Малкият брой мъжки маймуни, използвани в проучването, били срещали женските и преди, разпознавали отличителната им миризма и просто се възбуждали.

Копулинът е по-скоро парфюм, отколкото феромон. (Което е подходящо – той се използва и като съставка в парфюмената индустрия.)

Това не е единственият пример, казва Doty, и има много примери за неправилна употреба на термина в литературата. „Хората просто развяват термина [феромон], все едно е изгубил научната си валидност” – казва той. Много от така наречените феромони съдържат толкова много вещества в себе си, че спират да отговарят на определението за простота. Други работят само при някои субекти, но не и при други. И точно, както с копулина, повечето от тях могат да бъдат обяснени с вече съществуващо познание за отличителната им миризма.

Преди няколко години Jane Hurst oт Университета на Ливърпул се съгласи с Doty. Тя смяташе, че бозайниците и хората просто са твърде сложни за феромоните. След това, през 2010, тя откри дарсина (darcin) – белтък, който се намира в урината на мъжките мишки. Кръстен на господин Дарси от „Гордост и предразсъдъци”, този белтък не просто привлича вниманието на женските, но влияе и на паметта им, като им позволява да запомнят характерната миризма на дадения мъжки и къде са се натъкнали на нея. Този феромон е едновременно атрактант и обучително средство. Без него – без един-единствен сигнален белтък – женската просто не се интересува и не си спомня за противоположния пол.

„Промених си мнението” – казва Hurst. „Има специфични вещества, които имат правото да бъдат наричани феромони.”

За да открие дарсина, Hurst и колеги се върнали към началото. Използвайки същата формула, като в първото проучване на бомбикола, активната молекула била изолирана от урината и изпитана отново върху мишки в изолация. В самостоятелна форма дарсинът предизвиквал същия отговор, както и чистата урина. И за да избегнат вероятността мишките да са научили и запомнили миризмата на мъжките, женските били отгледани само в женско обкръжение, далеч от вида, гласа или миризмата на мъжки мишки. Следователно, всеки отговор бил вроден – продукт на генетиката и нормалното им развитие, а не обусловен от определени мъжки характеристики, които са срещали през живота си.

Въпросът е – можем ли да направим същото за хората? Изглежда малко вероятно. „При хората би било почти невъзможно да се изолира феромон по класическия начин” – казва Hurst. Сложността на човешкото същество – личните предпочитания и безброй други фактори биха опорочили дори най-добре контролирания експеримент, както и резултатите от него.

Но това може би не е така за новородените. „В сравнение с това да изследваме възрастните, бебетата са по-лесни, по-слабо повлияни са от културата и другите фактори” – казва Wyatt. И през 2009, едно проучване насочи вниманието към нещо интересно. По време на кърмене, ареоларните жлези, които обграждат зърното на майката, секретират течност. Когато тя се постави под носа на бебетата, възниква стереотипно поведение. Отварят уста, изплезват език и започват да сучат. Опитват се да се хранят.

Интересно е, че секрети, взети от майки, които нямат нищо общо помежду си, предизвикват еднакъв сукателен отговор, което отхвърля вероятността бебетата да са свикнали с отличителните миризми на майките си.

Според Wyatt, този ареоларен секрет дава най-голямата надежда да открием първия човешки феромон. Ако се изолира и синтезира в лаборатория, подобно вещество би могло да помогне на бебетата, които не искат да засучат – сериозна причина за смъртността при бебетата в много от развиващите се страни. Например, в селските райони на Гана, само един час забавяне е отговорен за 22% от смъртността при новородените.

Това също би подпомогнало изследванията върху феромоните като цяло. „Ако можем да намерим този феромон, това ще ни даде увереност да търсим феромони, които ни влияят в зряла възраст” – казва Wyatt. „А заключението може и да е, че нямаме феромони. Все още не е идентифицирана нито една молекула.”

В момента, единственото нещо, което може да се каже със сигурност е, че хората миришат. 

Превод: Росица Ташкова

Източник: BBC

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!