Търсене
Close this search box.

Вероника Рунева, 21 г.: Как виждам себе си в света на науката и технологиите

Вероника Рунева, 21 г.: Как виждам себе си в света на науката и технологиите

Вероника Рунева, 21 г.: Как виждам себе си в света на науката и технологиите

Вероника Рунева, 21 г.: Как виждам себе си в света на науката и технологиите


Направи дарение на училище!



***

Автор: Вероника Рунева, 21 г., София, участник в конкурса Refresh Girls, Европейска нощ на учените 2019

„Какво учиш?“ – ще попита някой случаен човек, воден от своето любопитство или/и от нуждата за раздумка. „Медицинска физика“, отговарям аз. И се започва – цял спектър от емоции и реакции от отсрещната страна. Някои се учудват, съмняват се дали такава специалност като моята въобще съществува. Други кимат, усмихват се и въпреки че никога не са чували за медицинската физика, им звучи като нещо безкрайно интересно. Трети се замислят и ме питат дали е трудно. Въпрос, на който никога не знам как точно да отговоря, така че да не изпадам в ненужни полемики и философстване. Четвърти, може би статистически най-малобройната група, гордо заявяват, че знаят какво точно е медицинският физик!

Вие от коя група сте? Чували ли сте преди за медицинската физика?

Преди да Ви запозная с нея и да предвидя бъдещето си в кариерен аспект, ще споделя откъде и кога се породиха интересът, даже любовта ми към науката.

Всичко започна в началните ученически години. Бях едно от малкото деца, на които математиката им „върви“ повече от българския език. Разбирах я, намирах логиката в нейните операции и изпитвах удовлетворение при решаването на задачите. Тогава не осъзнавах какво точно е математиката, не виждах изцяло нейното величие, нейната неоспорима важност в науката и битието. Аз просто се справях с поставените проблеми, умеех да боравя с цифрите, да усвоявам с лекота новия материал и знания. Впоследствие, когато започнах да изучавам физика в седми клас, първоначално ми хареса този нов за мен учебен предмет, защото приличаше на математиката – в него имаше да смяташ. Научаваш определени зависимости и можеш да намериш тока от зададените напрежение и съпротивление на проводника или скоростта от пътя и време, или пък от геометрични съображения да изчислиш ъгъла на пълно вътрешно отражение, на девиация и т.н. Едно време нарекох физиката – „математика със смисъл“ и се влюбих безвъзвратно.


Разбери повече за БГ Наука:

***

Някои наричат математиката „царица на науките“. Аз не съм съгласна с това твърдение. Една приятелка, която малко или много се изявява като полиглот, веднъж ми каза : „На мен ми е нужно да чуя мелодията на новия език, за да усетя върху какви правила е изграден, за да мога да започна да го уча лесно и говоря“. Математиката е по същия начин за мен! Няколко решени задачи са ми напълно достатъчни да разбера новия материал. Математиката не е наука, тя е „езикът на науката“. Природните закони са написани в цифри, константи, зависимости и т.н. Благодарение на математиката ние можем да „прочетем“ как функционира заобикалящият ни свят, да го осмислим и да съумеем да облекчим, улесним и изпълним битието си с различни удобства. Някои хора сякаш не разбират, че автомобилът, телефонът и готварската печка не са паднали от небесата, а са били изобретени от хора, които са съумели да се сработят с природните закони. С доза креативност и усилен труд са създали онова, което аз и повечето хора намираме за съвсем естествена, даже неразделна част от нашия живот. А вие можете ли да си представите своето ежедневие без сутрин да си пуснете водата от кранчето на мивката, за да си измиете зъбите или вечер, когато се приберете да не можете да запалите лампата?

Едно от най-големите ми вдъхновения са технологиите и начинът, по който те променят живота ни. Защото ако не бяха те нашето ежедневие като хора нямаше да се различава коренно от това на останалия животински свят, фокусът ни щеше бъде насочен основно в намиране и консумиране на храна. По-голямата част от денонощието си щяхме да бъдем заети с тази дейност.

Може да разгледаме огъня като вид технология, открита от човека преди хиляди години. Термичната обработка е важна от еволюционна гледна точка. Тя ни е дала допълнително време именно поради по-лесната сдъвкаемост. И въпреки че, когато заговорим за технологиите, в съзнанието на повечето хора се появяват най-новите смартфони или пък роботи от ново поколение, всъщност всичко, което е около нас, са технологии. Преносното значение на думата „технология” е „съвкупност от средства и начини за по-ефективно и по-качествено извършване на определена дейност“. Именно те са онова, което ни прави хора. Животински вид, чието внимание не е съсредоточено изцяло в намирането на източник на енергия, а в разнообразни дейности. Намерили сме защита в своите домове, начин за придвижване на големи разстояния, свободно време, което можем да посветим на своите интереси, на култура, знания, изкуство. Колко е хубаво да си човек!

Но всъщност онова, което най-много ме вдъхновява в самия живот е … именно самият живот! Човешкият свят възрастово е едно пеленаче спрямо общия жив свят. Приспособимостта. Борбата за оцеляване. Теорията на Дарвин за еволюцията е нещо, което изключително много ме вълнува и главозамайва. Също ме учудва. Защо животът толкова силно иска да съществува? Каква е тази сила, която го стимулира да продължава да се адаптира и променя спрямо околната среда? И въпреки че науката няма отговор на тези екзистенциални въпроси, тя е намерила част от способите на природата да се самосъхранява. Казвам „част“, защото ние хората не познаваме всички видове живи организми. Те са твърде много, природата е невероятно богата и необятна. Живи организми са намирани на някои много чудати места, чувствайки се комфортно в екстремни условия: студени и тъмни дълбоки морски дъна, геотермални извори, върху нефтени и радиоактивни отпадъци и т.н. Става въпрос само за екосистемите на Земята, да не говорим за огромната статистическа вероятност да има живот отвъд нашата планета.

Живите организми са биологичните роботи. Те са творение на майката природа в резултат на принципа „проба-грешка“ в продължение на около 4 милиарда години. Еволюцията е несъвършен процес. Тя не цели да направи биологичните роботи по-добри и ефикасни. Тя цели промяна, а пък естественият отбор отсява полезните за вида наследствени черти. Промяна не винаги към по-голяма сила, по-бързо тяло, по-развит мозък и т.н., а промяна към по-добра адаптивност. Понякога да си малък и просто устроен е по-добрият вариант, отколкото да си голям и много комплексен. Ние, хората, не сме върхът на еволюцията. Даже от една гледна точка сме ощетени. Защото въпреки, че живеем комфортно в своите си светове, сред дивата природа колко от нас биха се справили да оцелеят? Ние сме биологично беззащитни – на някои кожата им изгаря лесно на слънце, други напролет алергиите ги повалят, нямаме козина, пазеща ни от студа, бързо се обезводняваме, физически крехки сме спрямо останалия животински свят. В дивата природа шансът да срещнеш смъртта е по-голям отколкото в изградения от нас свят. Няма я защитата и топлината на дома, няма я осигурената в магазина храна и вода в кранчето на мивката. Има вероятност да умрете от глад и жажда или някой хищник да ви изяде, да не забравяме и замръзването или претоплянето. Голям шанс за летален край са и болестите.

Благодарение на съвременната медицина, която непрекъснато се развива, сме способни да преборим много от бактериалните инфекции, да се предпазим от вирусите, да потиснем генетичните заболявания. Средната продължителност на живота нараства. Най-висока смъртност в животинския свят има при новородените организми, тъй като са по-беззащитни и зависими. При хората не е така и голяма част от това се дължи именно на медицината –най-вече поради откриването и въвеждането на задължителната ваксинация.

Иска ми се да продължа в този ред на мисли и да ви говоря за нашумялото недоверие на средностатистическия българин в лекарите и в науката като цяло. Говори ми се за пропуските в образованието. Споделя ми се за собствените ми екзистенциални размисли и страсти относно Бога („Боже, ако въобще те има, спаси моята душа, ако въобще имам такава“, Волтер), Вселената и човешкото съществуване. И още куп неща!

Все пак нека да не се отдалечаваме толкова от темата на есето. Ще направя кратко обобщение – аз съм Вероника и математиката има специално място в моето сърце. Влюбих се и във физиката още като ученичка, та реших да продължа образованието си в тази сфера. Биологията ме вълнува, да призная наистина много ми е интересна. Уви биологията си служи с ужасно много терминология и просто не е точно „моята наука“ от гледна точка на поднасяне на информация. Физиката си служи с прости модели и задоволителен брой сметки, което напълно ме устройва.

Аз съм Вероника и съм трети курс специалност „Медицинска физика”. Уча си разделите на нейно величество физиката – механика, електричество и магнетизъм, оптика и т.н., също и много математика – класически и комплексен анализ, векторно и тензорно смятане, диференциални уравнения и т.н., но за разлика от другите колеги от факултета в програмата ми присъства също химия, биология, анатомия и физиология. Всякаква наука! Преди всичко съм (бъдещ) физик, но и не само!

Разгледахме причините да избера пътя, по който съм поела, сега да разкажа как виждам себе си в света на науките и технологиите. Каква е тази странна птица медицинският физик и с какво точно се занимава той?

Медицинският физик има няколко възможности за професионална реализация. Например в лъчелечението, едно от основните методи за борба с рака. Ролята на физика е да изготви лечебен план относно облъчването на тумора, така че да се постигне максимален резултат с възможност за минимални вреди върху здравата тъкан. Правят се множество проверки и тестове с реално облъчване на фантом, имитиращ пациент. Медицинският физик взима участие освен в лечението, но и в процеса на диагностика. В екип с лекари той работи за оптимизацията на изображенията, получени от медицинските уреди. Целта му е да намали риска за пациента като намали дозата на облъчване, но това не бива да разваля прецизността на диагностирането. Неговата работа се върти основно около медицинската апаратура – томографски скенери като PET и SPECT, които си служат с позитронна или фотонна емисия, линейни ускорители и т.н. Задача на медицинския физик/инженер е създаването, доставката, управлението, поддръжката и извеждането от експлоатация. Да не забравим и обучението на персонала на болницата относно безопасната употреба на апаратурата, както и за ефектите на здравето при използване на йонизиращи лъчения. Освен уреди медицинският физик може да участва в създаването на биосъвместими протези, микроимпланти и т.н.

Възрастният човек прекарва почти 1/3 от живота си на работа. За мен е важно бъдещото ми работно място да ме стимулира интелектуално, да намирам смисъл в това, което върша, да го смятам за важно и съществено. Не желая да работя нещо, което дори и да ми носи по-голяма заплата, ме кара да ненавиждам 1/3 от живота си, само и само, за да се осигуря материално по-добре през останалите 2/3 (като не забравяме, че около 1/3 прекарваме в сън). Искам бъдещата служба да ме интересува и да е свързана с темите, които ме вълнуват. Искам да чувствам това, което върша, като значимо за обществото. Най-просто, искам работата ми е да не е просто работа, а професия, нещо с което се самоопределям.

Разбира се, аз съм само на 21 години и не мога точно да заявя, че след 10 години, например, ще работя като медицински физик. Наивно е. Никой не знае как точно ще му се завърти животът. Все пак може да реша да продължа магистърската си степен в друга сфера на физиката или да стана програмист? Може и да се занимавам в тази област, която съм си харесала, но работата ми да не се върти около медицинските уреди и изделия. Преди време чух съчетанието „Квантова биология“ и направо настръхнах! Може да стана научен работник и да се занимавам с изследванията на квантовите ефекти при живите организми. Същинска мечта! Или пък да бъда преподавател – професията, която създава всички останали професии. Всъщност в момента се занимавам с това. Помагам на ученици в прогимназиален етап да се преборят с проблемите в света на числата и геометричните фигури. Също работя в „Забавна математика“, която се занимава с обучението на деца от 4 до 8 години на математическия начин на мислене, на развитието на логиката и научния подход. И какво да ви кажа – страхотно е! Това да вдъхновиш някое дете, то да почерпи информация от теб и да видиш в лицето му израз на вълнение и страст от новопридобитото знание, е невероятно. Може и да реша да продължа да се занимавам с това, защото наистина ми харесва.

Кой знае?! Все пак каквито и евентуални планове да измислям за бъдещето си, те винаги са в сферата на науката и технологиите. Просто защото това съм аз.


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.