Венецуела има едни от най-големите залежи в света от нефт, както и големи количества въглища, желязна руда, боксит и злато.
Въпреки това, много от жителите живеят в бедност, голяма част от тях – в бараки, някои от които са разположени по хълмовете около столицата Каракас.  

Президентът на Венецуела, Уго Чавес, твърди, че води през социалистическа революция страната си, наслаждаваща се на неочакван късмет вследствие нарастването на цените на петрола.  

Основни данни

Страна с поразяваща красота на природата, обхваща снежните върхове на Андите на запад,през джунглите на Амазонка на юг, до плажовете на север, Венецуела е сред най-урбанизираните държави в Латинска Америка.  

Разбери повече за БГ Наука:

***

Нейният късмет в икономиката е свързан с цените на петрола. Бумът през 70-те години на ХХ век донесе големи облаги на средната класа, но последвалия рязък спад донесе на много от тези хора бедност, а жизненият стандарт се срина.

Безработицата е голяма, а според официалните данни около 60% от домакинствата живеят в бедност.  

През 1998 г. жителите на Венецуела нарушиха статуквото на дискредитираната партийна система и избраха левия популист Уго Чевес, бивш военен офицер, който обяви „Боливарска революция“, по името на южноамериканския герой от борбите за независимост.  

Радикални реформи, политически смутове и дълбоко разделение характеризират мандата на президента. Неговите поддръжници – известни като „чависти“ и неговите противници се вдигаха на улични протести.  

Под ръководството на г-н Чавес Венецуела се стреми да усили влиянието си в региона, чрез дипломатически и икономически ходове насочени към другите южноамерикански и карибски държави. Това е считано, в частност, за опит да се противодейства на влиянието на САЩ в региона.  

Политика: Президентът Уго Чавес води самообявена социалистическа революция, но поляризира мненията в страната 
Икономика: Венецуела е голям производител на петролни продукти; приходите от износ финансират значителни социални програми
Международно отношения:  г-н Чавес отправя остри критики към Вашингтон, САЩ го определят като заплаха за сигурността. Критиците твърдят, че той използва продажбите на петрол по преференциални цени за разширяване на политическото си влияние в региона

Факти   
Официално име: Боливарска Република Венецуела
Население: 28.1 милиона (ООН, 2008)
Столица: Каракас
площ: 881,050 кв. км (340,561 кв. мили)
Основни езици: Испански, местни езици
Основна религия: Християнство
Средна продължителност на живота: 71 години (мъже), 77 година (жени) (ООН)
Парична единица: 1 боливар = 100 сентимос
Основен износ: Петрол, боксит и алуминий, стомана, химикали, земеделски стоки, продукти на леката промишленост
Брутен национален приход на глава от населението: US $7,320 (Световната банка, 2007)
Интернет домейн: .ve
Международен телефонен код: 58

Лидери
 

Мненията за политиката на Уго Чавес са поляризирани

Президент: Уго Чавес

Уго Чавес, който преживя преврат, протести, стачки и референдум относно управлението му, от както дойде на власт през 1998 г., е обект и на ласкателство, и на омраза сред разделения електорат.
Президентът, който казва, че иска да създаде нов вид социализъм, следва популистка политика насочена към подпомагане на бедните. Програмите включват безплатно здравеопазване, субсидии за хранителните стоки и поземлена реформа.

Критиците обвиняват г-н Чавес в опит да подражава на комунистическата система в Куба и в увеличена намеса на държавата в бизнеса.  

Г-н Чавес стана известен когато поведе провалил се опит за държавен преврат през 1992 г. След като прекара определен период в затвора той започна политическа кариера, която го доведе на власт след голяма победа на изборите през 1998 г.  

Харизматичният президент продължава често да носи червена парашутистка барета. Бедните му се възхищават, но той разгневи богатите, а също и големите новинарски медии със своите несвързани речи изобличаващи богатия елит.   
Докато г-н Чавес става все по-могъщ, критиците му твърдят, че той води Венецуела към авторитарно управление в кубински стил. Критикуван е за гостоприемство към страни,които са си навлекли неодобрението на САЩ или международната общност – по точно Куба, Ирак при управлението на Саддам Хюсеин и Либия.

Той бе свален от власт от военните през април 2002 г., само за да бъде възстановен след по-малко от 48 часа, след като правителството поело властта след преврата рухна под натиска на лоялистки войски и масови протести.  

Натиска от страна на опозицията се усили през 2002 г. и 2003 г, с увеличаване на броя на протестите, продължителна всеобща стачка и неуспешен опит за подаване на петиция за референдум относно управлението на президента.  

Заради втора петиция от страна на опозицията, г-н Чавес бе изправен пред референдум на 15 август 2004 г., от който той излезе победител. Той спечели трети мандат на изборите през декемрви 2006 г. В началото на 2007 г. той получи правото да управлява с декрети в рамките на следващите 18 месеца, след като законът бе приет единодушно от народното събрание, бойкотирано от опозицията.

Очаква се г-н Чавес да използва новата си власт за да национализира ключови сектори на икономиката, да придобие по-голям контрол над петролната промишленост и да повиши данъците за богатите. Опонентите му обявиха, че този закон представлява злоупотреба с власт.  

Г-н Чавес претърпя първата си загуба в избори на референдума през декември 2007 г., когато предложението за увеличаване на неговата власт и ускоряване на социалистическата революция бе отхвърлено от избирателите с малка разлика в гласовете. Въпреки това гласоподавателите във Венецуела подкрепиха президента на референдума през февруари 2009 г., когато гласуваха отпадане на ограничението в броя на мандатите, освобождавайки пътя на г-н Чавес към преизбиране през 2012 г.

Медии
 
Медийни наблюдатели бяха много критични към поведението на венецуелските медии и към отношението на президента Чавес към вестниците, радиото и телевизията.
Президентът е обвиняван в заплахи и създаване на враждебен климат към журналистите, а някои частни медии са критикувани, че биват замесени в опозиционните движения срещу него.

През 2007 г той попадна под огъня на медийни правозащитни организации заради решението си да не поднови лиценза за ефирно разпространение на RCTV – най-старата частна телевизия във Венецуела. Г-н Чавес обвини телевизията, че е подкрепила преврата от 2002 г.  

През 2005 г. влезе в сила противоречив закон за медиите. Властите твърдят, че той ще подобри стандартите, чрез забрана на излъчване на неподходящи сцени на секс и насилие.  Критиците на закона, който забранява и материали целящи да причинят вреда на националната сигурност, твърдят че това е опит да се заглуши медийната критика.  

Във Венецуела има много частни станции, както и обществени радио и тв канали. Президентът Чавес има своя собствена седмична тв и радио програма по правителствените канали.  

Държавата е основен акционер в Telesur, базиран в Каракас пан-американски канал, който според председателя си, цели да предаде на света представите на Латинска Америка за себе си. Всички правителства с дял в този канал са леви или левоцентристки.  

Венецуела изстреля своя първи телекомуникационен сателит – Venesat 1 в края на 2008 г.

Малко под 25% от жителите на Венецуела използват интернет (Internetworldstats.com, June 2008).

„Здравей, президенте“: Уго Чавес е в ефир всяка седмица

Преса

El Nacional – ежедневник базиран в Каракас
Ultimas Noticias – ежедневник базиран в Каракас
El Universal – ежедневник базиран в Каракас, със страници на английски език
El Mundo – вечерен ежедневник базиран в Каракас
Panorama – ежедневник базиран в Маракайбо  
El Carabobeno – ежедневник базиран във Валенсия

Телевизии

Venezolana de Television – правителствена
Radio Caracas Television (RCTV) – частна мрежа, лицензът и за ефирно излъчване бе прекратен през май 2007 г.  
Televen – частна  
Venevision – частна  
Globovision – канал излъчващ 24 часа новини
Telesur – базиран в Каракас пан-американски канал подкрепян от четири латиноамерикански държави  

Радио

Radio Nacional de Venezuela – държавно радио, излъчва 15 станции
Union Radio Noticias – комерсиална новинарска станция

Новинарска агенция

Agencia Bolivariana de Noticias (ABN) – държавна