1811 г.
Конгресът прокламира независимостта на Венецуела (5. VII) и приема републиканска конституция. Индианците не получават равни права с белите, а негрите не получават свобода.

1811 — 1812 г.
Испанските войски предприемат офанзива и завземат Каракас. Миранда е заловен и поставен в затвора в Кадикс, където умира в 1816 г.

1813 г.
Въоръжена акция на Симон Боливар. Той освобождава Каракас (6. VIII) и възстановява републиката.

1814 г.
Испанците отново овладяват Каракас. Републиканските войски претърпяват поражение.

Бъди спасител на науката:

1816 г.
Симон Боливар подновява борбата срещу испанците. Англия изпраща икономическа и военна помощ.

1819—1822 г.
Симон Боливар освобождава Колумбия, Венецуела и Еквадор. Тези страни се обединяват в една република — Голяма Колумбия, чийто президент е С. Боливар.

1819—1830 г.
Временно Венецуела е част от Голяма Колумбия.

1824 г.
По инициатива на С. Боливар в Панама е свикан конгрес, който трябва да реши създаването на федерация от нововъзникналите държави в Южна и Централна Америка, конгресът завършва безрезултатно.

1839—1843 г.
Президент е Хуан А. Паес, бивш офицер на Боливар, участник в боевете е испанците. Административна реформа. Развитие на търговията.

1899—1908 г.
Президентство на Суприано Кастро. Намеса на държавата по въпроса за собствеността на чуждите граждани. По този повод се стига до блокада на венецуелските пристанища от Англия, Италия и Германия (1902 г.).

1908 г.
Постоянни конфликти е другите държави (през 1902—1903 г., с Германия и Англия; през 1908 г. — с Холандия), предизвикани от безцеремонната външна политика на С. Кастро. Стига се до народна революция предвождана от вицепрезидента и главнокомандуващ армията Хуан Гомеш, която смъква диктатурата на Кастро.

1908—1935 г.
Президент е Хуан Гомеш. Укрепва вътрешното спокойствие в страната. Засилва централната власт.

1914 г.
По време на Първата световна война Венецуела спазва строг неутралитет.