Венера може да е имала луна — и бавно да я е погълнала

 

Венера често е наричана сестра на Земята заради сходните размери и маса, но между двете планети има една очевидна разлика: Земята има голяма Луна, а Венера няма естествен спътник. Ново моделно изследване предлага възможно обяснение за това — Венера може да е образувала луна, която с времето е започнала да се приближава и накрая е паднала върху планетата.

Идеята не доказва, че такава луна действително е съществувала, тя проверява какво би станало, ако Венера някога е имала спътник, подобен по произход на земната Луна. Резултатът показва, че при широк диапазон от начални условия бавната ротация на Венера и приливното взаимодействие между двете тела могат естествено да доведат до гибелта на хипотетичната луна.

Ключът е в силите на привличане. Луната повдига приливи в океаните на Земята, но Земята също предава част от енергията на въртенето си към орбитата на Луната. Понеже нашата планета се завърта по-бързо, отколкото Луната я обикаля, този обмен постепенно избутва спътника навън. Лазерни измервания с отражатели, оставени на лунната повърхност, показват отдалечаване с около четири сантиметра годишно.

Венера е съвсем различен случай. Едно нейно завъртане около оста ѝ трае 243 земни дни, а посоката е обратна на тази, в която се въртят останалите планети. Ако една луна обикаля по-бързо, отколкото планетата се върти, приливният обмен може да отнема енергия от орбитата ѝ. Вместо да се отдалечава, спътникът се движи навътре.

Стивън Кейн от Калифорнийския университет в Ривърсайд и колегите му моделирали тази еволюция. Първо проверили метода върху системата Земя–Луна, за да видят дали възпроизвежда известното поведение. След това променяли началната скорост на въртене на Венера и масата на въображаемия спътник — от половината до десет пъти масата на земната Луна.

В повечето разгледани сценарии луната постепенно се приближава и накрая завършва с удар във Венера. По-масивните спътници могат да ускорят процеса, защото обменят по-силно ъглов момент с планетата. Така едно голямо небесно тяло не остава непременно дълготраен спътник: собственото му приливно влияние може да подготви неговия край.

Това предлага трета възможност към две често обсъждани обяснения. Според едното Венера никога не е преживяла подходящ удар, който да създаде луна. Според другото тя е имала спътник, но по-късна катастрофа го е разрушила или изхвърлила. Новият модел не изисква външен разрушител — достатъчна може да е дългосрочната динамика на самата система.

Следи от подобен древен сблъсък биха били трудни за намиране. Голяма част от повърхността на Венера е сравнително млада в геоложки смисъл и вероятно е била преработена от мащабна вулканична активност. Ако хипотетичната луна е паднала много по-рано, кратерът и повърхностните следи може да са заличени. Възможни улики биха могли да останат дълбоко във вътрешността на планетата, но нямаме венерианска мрежа от сеизмометри, сравнима с наблюденията на Земята.
Един голям удар би могъл да промени въртенето, вътрешната структура и климата на Венера. Това прави хипотезата интересна и за въпроса защо две толкова сходни по размер планети са поели коренно различни пътища. Днешна Венера има плътна атмосфера от въглероден диоксид и повърхност достатъчно гореща, за да разтопи олово; докато Земята запазва океани и умерен климат.

Изследването има значение и за екзопланетите. Когато астрономите оценяват далечен свят, наличието на луна понякога се разглежда като фактор за неговата еволюция. Новото изследване напомня, че не е достатъчно спътникът да се образува: системата трябва да може да го запази в продължение на милиарди години. Скоростта на въртене на планетата и приливната еволюция могат да решат дали една луна ще се отдалечава, ще остане стабилна или ще се приближава към своята планета.

 

Източници

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.