История Световна история 

Великото Илирийско въстание 6-9 г.

Автор: Владимир Попов

Завладяването на Илирия

Северозападните Балкани с техния планински пейзаж отдавна привличали вниманието на римляните. През тези земи минавал пътят, свързващ Италия с Изтока. Макар първите римски завоевания по далматинското крайбрежие да датират от средата на 3 век пр. н. е., вътрешността на страната до Дунав останала непокорена чак до управлението на Август, а многобройните и воинствени племена неведнъж плячкосвали провинция Македония.

Пълното покоряване на Илирия и Панония започнало през периода 12-9 г. пр. н. е., в резултат на т. нар. Панонска война. Планът на Август за широкомащабна експанзия срещу варварския свят бил Римската империя да достигне до естествените водни прегради – реките Рейн и Дунав. Ето защо, след като легионите покорили Реция и Норик през 16-12 г. пр. н. е. /в съвр. Швейцария и Австрия/, следващата важна стъпка била завладяването на равнините на Балканския полуостров. Към Илирия се насочили две армии. Едната вървяла от Алпите, а другата – от Македония. Август дори преместил щаб квартирата си в Аквилея, за да командва отблизо кампанията. Като за начало римляните завзели основните селища и установили контрол над пътищата. Покоряването на войнолюбивите планинци било оставено за по-нататък.

Тъй като описанията ни за протичащите кампании на Балканите от този период са свързани главно с лицата от императорската династия, последващите римски действия в Илирия не са отразени подробно. След покоряването на областта, бъдещият император Тиберий /командвал войсковите групировки/ бил отзован в Рим, а после заминал в доброволно изгнание на Родос. Така че източници като Веллей Патеркул, Тацит и Светоний /които описвали най-вече живота и нравите на императорите, а след това наблягали и на събитията около тях/ дават доста оскъдна информация. Вероятно към 6-4 г. пр. н. е. пълководецът Гней Корнелий Лентул, действал срещу даки и бастарни, които преминали Дунава и нахлули в Мизия и Македония…

Прочетете цялата статия в оригинал в брой 93 на списание Българска Наука:

 

Добави коментар

avatar
  Subscribe  
Извести ме

Related posts