История Световна история 

Великото Илирийско въстание 6-9 г.

Автор: Владимир Попов

Завладяването на Илирия

Северозападните Балкани с техния планински пейзаж отдавна привличали вниманието на римляните. През тези земи минавал пътят, свързващ Италия с Изтока. Макар първите римски завоевания по далматинското крайбрежие да датират от средата на 3 век пр. н. е., вътрешността на страната до Дунав останала непокорена чак до управлението на Август, а многобройните и воинствени племена неведнъж плячкосвали провинция Македония.

Пълното покоряване на Илирия и Панония започнало през периода 12-9 г. пр. н. е., в резултат на т. нар. Панонска война. Планът на Август за широкомащабна експанзия срещу варварския свят бил Римската империя да достигне до естествените водни прегради – реките Рейн и Дунав. Ето защо, след като легионите покорили Реция и Норик през 16-12 г. пр. н. е. /в съвр. Швейцария и Австрия/, следващата важна стъпка била завладяването на равнините на Балканския полуостров. Към Илирия се насочили две армии. Едната вървяла от Алпите, а другата – от Македония. Август дори преместил щаб квартирата си в Аквилея, за да командва отблизо кампанията. Като за начало римляните завзели основните селища и установили контрол над пътищата. Покоряването на войнолюбивите планинци било оставено за по-нататък.

Тъй като описанията ни за протичащите кампании на Балканите от този период са свързани главно с лицата от императорската династия, последващите римски действия в Илирия не са отразени подробно. След покоряването на областта, бъдещият император Тиберий /командвал войсковите групировки/ бил отзован в Рим, а после заминал в доброволно изгнание на Родос. Така че източници като Веллей Патеркул, Тацит и Светоний /които описвали най-вече живота и нравите на императорите, а след това наблягали и на събитията около тях/ дават доста оскъдна информация. Вероятно към 6-4 г. пр. н. е. пълководецът Гней Корнелий Лентул, действал срещу даки и бастарни, които преминали Дунава и нахлули в Мизия и Македония…

Прочетете цялата статия в оригинал в брой 93 на списание Българска Наука:

 

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close