1799—1802 г.
Англия участва във втората коалиционна война срещу Франция.

1803 г.
Завладяване на Гвиана, която е наречена Британска.

1805 г.
Победа срещу френско-испанския флот край Трафалгар. В битката адмирал Нелсон е смъртно ранен и умира (21. X).

1806 г.
Наполеон I установява континентална блокада на Англия (21. X). Затруднен е английският експорт на стоки до пристанищата на континента. Разгръща се контрабандата. Забраната да се експортира жито за Англия предизвиква поскъпване на живота, което от своя страна води до обедняване на широките нападни маси и обогатяване на селскостопанските производители. (Блокадата е преустановена с падането на Наполеон, но нейните последствия се чувстват още дълго време в английската икономика).
Англичаните завземат Капщат. Оттук продължават завоеванията си на север. Начало на колонизирането на Златния бряг (Гана).

Разбери повече за БГ Наука:

***

1807—1900 г.
Великобритания води 7 войни с държавата Ашанти, за да покори окончателно земите на днешна Гана. Едва през 1897 г. англичаните превземат столицата па Ашанти — гр. Кумаси. След потушаване на народното въстание през 1900 Г; тази територия преминава под властта на британската корона.

1808-1814 г.
Британски експедиционен корпус, под командването на Артър Уелзли Уелингтън, се установява в Испания.

1809—1882 г.
Чарлз Робърт Дарвин, английски естествоизпитател, създател на научната биология и материалистическото еволюционно учение за произхода на видовете организми. Основите на еволюционното учение на Дарвин са изложени в съчинението му „Произход на видовете“, с което предизвиква революция в биологията.

1811 — 1813 г.
Движение на лудитите. Не можейки да разберат причините за тежкото си положение, работниците разрушават машините, считайки че те причиняват всички обществени беди и нарастващата експлоатация. Това движение постепенно обхваща графствата Йорк, Нотингам и Ланкашир. През 1813 г. започват да се налагат сурови наказания за разрушаване на машините (издаден е закон за налагане на смъртно наказание, който се прилага безпощадно).

1812—1814 г.
Безуспешна война със Съединените американски щати.

1812—1870 г.
Чарлз Дикенз, английски писател, представител на критическия реализъм. Пръв от английските романисти взема темите си от обикновения живот и рисува всички обществени.слоеве. Романи: „Оливър Туист“, „Домби и син“, „Дейвид Копърфилд“, „Студеният дом“, „Никълас Никълби“ и др.

1813—1815 г.
Участие във войната (на различни фронтове) с Наполеон.

1814 г.
Джордж Стефенсон (1781 — 1848 г.), английски изобретател, конструира и изпробва първия парен локомотив „Блучър“.

1815 г. — 18. VI
Обединените англо-пруски сили побеждават при Ватерло армията на Наполеон.

1815 г.
На Виенския конгрес са потвърдени завоеванията на Англия: островите Цейлон и Мавриций, Капщат, Британска Гвиана, Тринидад. Тобаго и Малта, йонийските острови са поставени под английски протекторат.

1815—1827 г.
Управление на торите. Засилва се политическата реакция. Масови народни движения, които настояват за парламентарна реформа, виждайки в това възможност да подобрят жизненото си положение.

1816 г.
В Източна и Южна Англия се шири движението на т. нар. „селски лудити“. Селяните рушат машините и съоръженията.
След двегодишни боеве е завладяно планинското княжество Непал (в Азия).

1816—1817 г.
Масови народни акции срещу поскъпването, намаляването на заплатите, използването на машини в производството.

1817 г.
Първи поход на гладуващите безработни от Манчестър до Лондон. Отменя се законът за неприкосновеността на личността.
Дейвид Рикардо издава книгата си „Начала на политическата икономия и облагането“, в която критикува остро намесата на държавата в производството, политиката за митата и житния закон защищаващ интересите на земевладелците.

1819 г.
Източноиндийската компания купува Сингапур.
На Питърсфийлд в Манчестър се провежда масов работнически митинг. Стълкновения с войскови части, които участвали в битката при Ватерло. Убити са 16 души, а 400 са ранени. Народът иронично нарича това клане „битката при Питарло“. В цялата страна се организират протестни акции срещу правителствения терор. Правителството прокарва по спешност в парламента 6 закона, които получили названието „актове за запушване на устата“: ограничава се свободата на събранията и печата.

1820—1830 г.
Управление на Джордж IV с помощтта на умерените тори. Политически промени: снижаване на цените, смекчаване на цензурата и на закона за печата. Във външната политика лорд Канинг се изказва против „Свещения съюз“, подкрепя испанските колонии в Америка (в борбата им за освобождение), поддържа национално-освободителните движения (напр. в Гърция). Католиците биват допуснати в парламента и учрежденията (1829 г.). Ирландските католици получават политически и граждански права. В парламента е избран Даниел О’ Конъл — като водач на ирландските католици. Той настоява за премахване на унията между Ирландия и Англия.

1822 г.
Премахване или ограничаване на износните мита върху много суровини и хранителни стоки.

1824 г.
Анулират се законите от преди четвърт век, които забраняват създаване на работнически организации. Ръководител на работническото движение е Уилям Кобет, радикален политик и публицист, член на парламента и привърженик на неговите реформи за ограничаване влиянието на привилегированите класи.

1824-1826 г.
Завладяна с част от територията на Бирма.

1825 г.
Открита е първата жп линия между Стоктън и Дарлингтън. Икономическа криза, която е най-силна от всички досегашни. Англо-руски договор (28. II), който гарантира суверенитета на Русия в Аляска.
Законодателно ограничаване дейността на сдруженията, агитацията на стачки, лишаване на работниците от правото им да се борят със стачкоизменниците.

1825—1895 г.
Томас Хенри Хъксли, английски лекар и природоизпитател, биолог, зоолог и философ, един от първите пропагандатори на Дарвиновото учение.

1829 г.
Започва колонизирането на Западна Австралия.

1830 г.
Избори за парламент (VII). Известията за победа на Юлската революция във Франция оказват влияние върху настроенията на избирателите и изборна победа спечелват привържениците на реформи, които получават 50 мандата. Съставено е ново правителство на вигите, начело с Грей.
Масови вълнения на ратаите и фермерите в южната, северната и източната част на страната (в 16 графства). Рушат се селскостопански машини, подпалват се житни складове. Настоява се за намаляване на цените, снижаване на наема за аренда, премахване на църковния десятък, повишаване заплащането на ратаите. Бунтът е потушен. Масови екзекуции и изгонване на участници в него от страната. Построена е жп линия за пътнически превози между Ливерпул и Манчестър.

1830—1837 г.
Управление на Вилхелм IV, крал на Англия и Хановер. Лорд Грей съставя кабинет на вигите (1830, XI), целящ осъществяването на парламентарни реформи.

1831 г.
Народни митинги и демонстрации в много градове (Бристол, Глазгоу), предизвикани от факта, че Камарата на лордовете отхвърля закона за реформа на парламента.

1831—1879 г.
Джеймз Кларк Максуел, английски физик, създател на електромагнитната теория на светлината (1865 г.). Формулира Максуеловите уравнения.

1832 г.
Приет е избирателен закон. Избирателни права се дават в градовете на тези собственици на недвижими имоти, които имат годишен доход от 10 фунта стерлинги, По този начин законът лишава от право на глас дребните търговци и занаятчии. Работниците изцяло са лишени от избирателни права. Законът има голямо значение, защото премахва многовековната традиция за неприкосновеност на старите закони.

1833 г.
Английска фрегата, превзема Порт Стаили на Фолкландските острови (архипелаг в Атлантическия океан, край Южна Америка и крайбрежието на Аржентина, открит през 1501 г. от Америго Веспучи) и принуждава аржентинския гарнизон да се предаде. Архипелагът е присъединен към Великобритания. Закон на парламента за премахване, на робството. Робите в английските колонии са признати за свободни хора. Планаторите получават обезщетение в размер на 20 млн. фунта стерлинги. Установява се преходен период (7-годишен), считан от 1. VIII. 1834 г., между робството и свободата. Забранява се на децата до 10-годишна възраст да работят, ограничава се работният ден на децата до 13-годишна възраст и на младежите до 18 години, (По-късно се налага забрана деца и жени да работят в мините).

1834 г.
„Закон за бедните“, който регулира опеката на общините над безработните (тенденция за намаляване на разходите за бедните). Създават се работни домове с извънредно сурови правилници и порядки. Създава се Голямото национално обединение на профсъюзите. В него членуват много работници от различни професии. Преустановяване на нов обществен строй, при който работническата класа ще ръководи икономиката на страната; организиране на стачки.

1835 г.
Градска реформа, която предоставя самоуправление на градовете по френски образец. Въведена е в 153 града. Избирателни права получават всички градски данъкоплатци.

1836 г.
Създадена е Лондонска работническа асоциация. Начало на Чартисткото движение.

1836—1860 г.
От Великобритания и Ирландия в САЩ емигрират 2,8 млн. души.

1837 г.
Промишлена криза. Сред работниците се засилват настроенията за борба за по-нататъшни реформи.

1837—1901 г.
Управление на английската кралица Виктория. Тя се омъжва (1840 г.) за племенника на белгийския крал Леополд I — Алберт Сакс-Кобургски. Когато кралица Виктория встъпва на трона се слага край и на личната уния между Англия и Хановер, защото в Хановер жените нямали право да наследяват трона. През т. нар. „викторианска ера“ Англия достига върха на своето могъщество в икономическото си развитие.

1838—1842 г.
Опит да се завладее Афганистан. Окупация на Кабул. Въстанието (1842 г.) принуждава англичаните да се изтеглят от страната и да признаят нейната независимост.

1838—1848 г.
Провъзгласена е програмата на чартистите, която предвижда общи, равноправни и тайни избори за парламент, както и премахване на имуществения ценз (1838 г.). Чартисткото движение придобива масови размери. Негов водач става ирландският адвокат Ф. О’Конър. Масови митинги в Глазгоу, Манчестър, Бирмингам и др. против експлоатацията и лишаването от права.

1838—1852 г.
Издава се главният орган на чартистите — в. „Северна звезда“.

1839 г.
Пощенска реформа. Намаляване на пощенските такси. За първи път започва използването на пощенски марки. Първи Конвент на чартистите в Лондон. Различия в схващанията. Оформят се две направления: привърженици на „физическата сила“ и на „моралната сила“; първите настояват за въоръжаване на народа и революционна борба, вторите — за мирна агитация и въздействие на общественото мнение. Засилват се репресиите срещу чартистите.

1840 г
Споразумение на Англия с Русия, Прусия и Австрия, насочено срещу Франция в турско-египетския конфликт. Англия застава на страната на Турция и принуждава (демонстрация на флота) египетските войски да напуснат Мала Азия.
Нова Зеландия е включена в английските владения.
Въстание на Националната чартистка асоциация, която воюва решително с буржоазията.
Канадска уния — Западна и Източна Канада са поставени под властта на губернатора и парламента. Това е резултат от борбите на английските и френските колонисти, които през 1637— 1838 г. воюват срещу англичаните. Въстанието е потушено, но се взема решение да се провъзгласи уния и да се установи парламентарно управление.

1840—1842 г.
Война с Китай. Англичаните воюват в интерес на търговците и контрабандисти на опиум. Китай загубва Хонконг, за първи път разрешава търговията с европейци в 5 пристанища и дава позволение да се търгува с опиум.

1841 г.
Начело на правителството на торите застава Роберт Пил. Англия завзема Северно Борнео. Въведена е свобода на търговията между метрополията и колониите.

1841 — 1847 г.
„Гладни години“ в Англия и Ирландия. Селяните масово напускат своите стопанства, спекуланти изкупуват земята.
Ширят се глад и епидемии. Около 1 млн. души умират от глад. Постоянно расте емиграцията, особено от Ирландия.

1842 г.
Забранява се на жените и децата да работят в мините. Влошава се икономическото положение в страната. Броят на безработните нараства до 1,2 млн. души. Стачки в най-важните райони. Работниците настояват да бъде реализирана Хартата.

1842—1843 г.
Ограничават се митата върху вноса на суровини и жито. Премахват се митата върху износните стоки.

1843-1849 г.
Завзети са Синд, Кашмир и Пенджаб. С изключение на неголемите територии, завладяни преди това от французи и португалци, цяла Индия попада под английска власт.

1844 г.
Превземане на организираната от бурите (потомци на холандски преселници) Свободна оранжева република в Африка. Обявяване на Натал (Южна Африка) за английска колония. Създадено е първото кооперативно сдружение „Рочдейлски пионери“ в Рочдейл. То се счита за първообраз на кооперацията.

1845 г.
Основано е дружеството „Братски демократи“ — първата международна революционна организация, в която членуват чартисти и революционери от различни националности. Дружеството проявява интерес към актуалните международни събития, пропагандира идеята за международна солидарност на работниците.

1846 г.
Отменени са „житните закони“, които били в интерес на земевладелците. Причина за премахването им е английската буржоазия, която воюва за свободна търговия и отменяне или рязко намаляване на митата върху вносните суровини. Това означава и снижаване на работната заплата, под предлог, че „хлябът поевтинял“.

1846—1852 г.
На власт е либералното правителство на Джон Ръсел.
За децата и жените се въвежда 10-часов работен ден във фабриките.

1847 г.
В Лондон е създаден Съюзът на комунистите (някогашният Съюз на справедливите). Първа точка от проекто-устава гласи: „Целта на съюза е да свали буржоазията, властта да се поеме от пролетариата, да се ликвидира старото, изградено върху класови противоречия, буржоазно общество и да се създаде ново общество — без класи и частна собственост“.

1848 г. — II
В Лондон е публикуван „Манифест на комунистическата партия“, написан от К. Маркс и Фр. Енгелс, по поръчение на Съюза на комунистите. Това е първият програмен документ на научния социализъм, формулиращ целите на социалистическото движение, стратегията и тактиката на класовата борба на пролетариата.

1848 г. — IV
Бунтове на гладуващите в Глазгоу. Армията стреля в демонстрантите. Има убити и ранени.

1848 г. — IV — V
Чартистите изпращат петиция до кралица Виктория и настояват да бъде разпуснат парламента и да се проведат общи избори за Национално събрание. Чартистите продължават да се готвят за завземане на властта от работническата класа, за социални реформи. Това е период на западане на чартизма и неговото място в работническото движение се заема от профсъюзите (трейдюнионнте). Заслуга на чартизма е, че съзнава противоположността на интересите на работническата класа и на буржоазията. Чартистите организират първия независим печат в Англия.

1848 г
Ирландската конфедерация (тя съществува от 1847 г.) се подготвя за въоръжени акции. Установява тесни контакти с френските революционери. Арестуван е Джон Митчел, ръководител на Ирландската конфедерация. Той е обвинен в държавна измяна и бива осъден на 14-годишна депортация от страната.

1850 г.
Започва интензивно развитие на селското стопанство (капиталовложенията за него се увеличават с 1/3). Разширява се животновъдството (лозунг: „животни вместо жито“).
Колонията Австралия получава автономия.

1850—1870 г.
Добивът на въглища се увеличава 3 пъти (от 34 на 110 млн. тона), а производството на чугун — 4 пъти (от 1,4 на 6 млн. тона).

1851 г.
Световно изложение в Лондон. Конференция на чартистите и разработване на нова партийна програма. Влиза в действие телеграфна връзка между Англия и Франция.
Увеличава се емиграцията от Англия за Австралия, във връзка с откриването на златни залежи в Австралия. Над Лагос (Нигерия) се установява британски протекторат.
Започва завладяването на територията около р.Нигер.

1852 г.
Англия признава независимостта на Трансвалдската република, а по-късно (1854 г.) и на Оранжевата република. Нова Зеландия получава автономия. Лондонски договор с участието на Англия, Франция, Русия, Австрия, Прусия и Швеция. Гарантира се ненарушимостта на границите на Дания.

1853 г.
Масови стачки в Северна Англия по повод нарасналите цени на стоките от първа необходимост.
Създава се Южноафриканската република — на базата на държавите, основани от бурите. Тази държава се нарича също и Република Трансваал.

1856 г.
Френско-австрийско-английски договор, който гарантира границите на Турция. Избухва персийско-английската война.

1856—1858 г.
Англия и Франция започват война срещу Китай (1856 г.). Кантон е обстрел-ван от обединения флот на двете страни. Англо-френската армия под командването на лорд Елгин превзема Кантон (1857 г.) Англо-френският флот разрушава форт Таку, недалече от Пекин (1858 г.).

1857 г.
Парижкият миран договор поставя край на английската експедиция срещу Персия, която се отказва от претенциите си за Афганистан и Херат. Английските търговци получават съответните привилегии и свободен достъп до Персийския залив.

1857—1859 г.
Въстание на сипаите в Индия. Бунтът на индийските войници на английска служба обхваща значителна част от подконтинента. След жестокото смазване на въстанието, английското правителство закрива Източноиндийската компания (1. XI 1858 г.). Оттогава Индия се подчинява на британската корона, представена от вицекрал със седалище в Делхи.

1858 г.
Мирен договор в Тенчин. Китай заплаща обезщетение и дава съгласие в Пекин да бъдат акредитирани посланици.

1859 г.
Английското обществено мнение и правителството (Палмерстон, Ръсел, Гладстон) подкрепят италианското освободително движение.
Построен е първият броненосец. Излиза от печат труда на Ч. Дарвин „Произход на видовете по пътя на естествения подбор“.

1860 г.
Нова англо-френска война с Китай, който отказал на английските и френски кораби (с делегацията, която трябва да ратифицира мирния договор с Тенчин) достъп до р. Пейхо. Завзет е Пекин. Китай изплаща обезщетение (24. X).

1861 г.
Тайното Ирландско революционно братство (фении) разгръща в Америка дейност, насочена към откъсване на Ирландия от Англия и създаване на самостоятелна република.

1863 г.
Англия отстъпва на Гърция Ионийските острови, населени от гърци, като по такъв начин получава подкрепата на Гърция за своята балканска политика.

1864 г. — 28. IX
В Лондон е основано Международно дружество на работниците, наречено по-късно Първи интернационал. Негови основоположници са К. Маркс и Фр. Енгелс. Първият интернационал има големи заслуги за засилване на международната солидарност на пролетариата, най важният фактор в борбата за сваляне на капиталистическия строй.

1865 г.
В Англия е образувана полска секция на Първия интернационал.

1867 г.
Опитът на тайната Ирландска революционна партия (фении) да вдигне революция в Ирландия не успява. Канада получава статут на доминион (автономия,: собствен парламент).

1868 г.
Създаден е Лондонският съвет на профсъюзите.

1868—1874 г.
Първи кабинет на Уйлям Гладстон (либерален). Трудна победа над ирландското освободително движение.

1870 г.
В Дъблин е основало дружество, което си поставя за цел да извоюва автономия за Ирландия — със собствен парламент.

1874 г.
Поражение на либералите в парламентарните избори. На власт идват консерваторите, начело с Дизраели.

1874—1880 г.
Кабинет на Бенджамин Дизраели. Консерватарите разширяват общественото законодателство от времето на Гладстон (ограничаване на женския труд, строителство на еднофамилни жилища). Стремят се да обединят работниците около империалистическата си външна политика и консервативното си управление вътре в страната.

1875 г.
Англия изкупува почти всички акции на Суецкия канал, които притежавал банкрутиралият владетел на Египет.

1876 г.
Разпуснат е Първият интернационал.

1877 г. – 1. I
В Делхи кралица Виктория е провъзгласена за императрица на Индия.

1878 г.
Британско-турски договор, според който Англия получава Кипър — важен стратегически пункт в Средиземно море. Суец и Кипър се превръщат в изходна база за колониалната експанзия в Африка.

1880 г.
Поражение на консерваторите в парламентарните избори. Втори кабинет на Уйлям Гладстон. Най-важната му задача — урегулиране на ирландския въпрос.

1881 г.
Правителството издава нови аграрни закони. Те са допълнение към приетите през 1870 г.; разрешават се 15-годишни договори за аренда; предвиждат се помощи за селяните при закупуване на земя. Репресирани са водачите на ирландското движение. Заедно с Чарлз Парнел те са хвърлени в затвора.

1882 г.
Англия и Франция изпращат флота в Александрия, където избухват безредици и са избити много европейци. Бунтът в Египет, предвождан от министъра на войната Араби паша, издига лозунга за пълна независимост на Египет и изгонване на европейците от страната. Англичаните потушават бунта. Араби е осъден на доживотно изгнание в Цейлон. Започва английската окупация на Египет.

1883 г. — 14. III
В Лондон умира Карл Маркс. На 17. III е погребан в Хайгейтските гробища.

1884 г.
Избирателна реформа (трета по ред), която разширява избирателните права в селата.
В Лондон е създадено Дружество на фабианците. Това е реформистко движение, което отрича класовата борба и счита, че капиталистическият строй трябва да се прероди в социалистически чрез мирно и бавно развитие (по името на римския пълководец Фабий (III в. пр. н. е.) който с тактика на забавяне и изчакване победил Ханибал).

1885 г.
Провъзгласен е британският протекторат над Лагос и крайбрежието, долината на р. Нигер. Трета война с бурите.

1885—1895 г.
Завладени са Родезия, Няса и Кения.

1885—1903 г.
Подчиняване на Нигерия.

1886 г.
Трети кабинет на У. Гладстон. Неуспехите на англичаните в Афганистан и Судан са използвани от консервативната опозиция. Парламентът е разпуснат. В новите избори Гладстон претърпява поражение.
Създаден е профсъюз на неквалифицираните работници. Енгелс подкрепя този „нов“ трейдгонион, считайки го като стъпка за организиране на английския пролетариат.

1886—1890 г.
Правителство на Робърт Солзбъри (консервативно). Много от ирландските ръководители са хвърлени в затвора.

1888 г.
В графствата се провежда реформа за местното самоуправление. Досега мировите съдии и техните колегии решавали не само съдебните проблеми, но и ръководели местната администрация и полицията.
В съответствие с реформата техните компетенции остават само в областта на съдебното дело.

1889 г.
Създаден е профсъюзът на работниците от фабриките за светилен газ — най-важният между новите трейдюниони. Работниците от този профсъюз извоюват 8-часов работен ден (вм. 12-часовия преди това). Голяма докерска стачка в Лондон.

1890 г.
Новите трейдюниони прокарват на конгреса резолюция за 8-часов работен ден. Новосъздадените профсъюзи (извън трейдюнионите) наброяват около 1 млн. членове. В тях се включват неквалифицирани работници (не плащат членски внос, а само суми за стачните каси).

1890—1896 г.
Завладяване на Уганда.

1892—1894 г.
Четвърти кабинет на У. Гладстон (либерален).
По-нататъшно развитие на местното самоуправление, създават се енорийски съвети. Гладстон възнамерява да реорганизира или да премахне Камарата на лордовете. В резултат на напредналата си възраст (82 г.) и очното заболяване, трябвало да се оттегли от политическия живот. Неговото място заема либералът Розбъри, чийто кабинет е сменен през 1895 г.

1893 г.
Основана е Независима работническа партия.

1895 г. — 5. VIII
В Лондон умира Фридрих Енгелс.

1895—1902 г.
Правителство на консерваторите. Робърт Солзбъри подкрепян и поддържан от министъра на колониите Дж. Чембърлейн, продължава империалистическата политика.

1896—1898 г.
Завладяването на Судан завършва с разгромяване на армията на Махди край Хартум (1898 г.).

1899 г. — 19. I
Англо-египетска конвенция за кондониниум (съвместно управление) на Судан. Фактически Египет и Судан попадат под господството на Англия.

1899 г. — 21. III
Англия и Франция подписват конвенция, която разграничава английските и френските територии в района на езерото Чад и в поречието на Горен Нил. В съответствие с английските интереси в Египет, Горен Нил е определен за зона, която се запазва за Англия. Франция получава огромни територии на запад от района на Горен Нил, успоредно на екватора, както и между екватора и тропика на Рака.

1899—1902 г.
Война с потомците на холандските преселници в Южна Африка, т. нар. бури.
През есента на 1899 г. са разбити няколко армии на бурите, което дава възможност да бъдат превзети столиците на Оранжевата република и на Трансваал. Бурите започват партизанска война, която водят, с големи успехи и безпримерен героизъм. През 1902 г. е сключен мир. Двете републики са включени в Британската империя.

1900 г.
Конгресът на трейдюнионите приема с неголямо мнозинство революция срещу англо-бурската война. Конференция (с участието на делегати на трейдюнионите) на Независимата работническа партия, Обществото на фабианците и Социалистическата федерация. Приема се решение за създаване на организация, която ще се бори в изборите за победа на работническите кандидати и ще сътрудничи с всяка партия, която воюва за работническо законодателство. Организацията е наречена Комитет на работническото представителство (в 1906 г. е преименувана в Лейбъристка партия).

1901 г. — 22. I
Умира кралица Виктория. Край на „викторианската епоха“, характеризираща се с най-голямо развитие на британския империализъм, утвърждаване на буржоазния парламентаризъм и укрепване на буржоазията.

1901 г.
Обявено е създаването на Австралийския съюз със столица Канбера (през 1907 г. получава статут на доминион).

1901 — 1910 г.
Управление на Едуард VII.

1902 г.
Англо-японски съюз, насочен срещу Русия и Германия.

1903 г.
Консервативното правителство на Артър Джеймс Балфур (1902—1906 г.) прокарва в парламента закон за аграрна реформа. Гласувани са кредити в размер на 112 млн. фунта стерлинги за изкупуване на земя от лендлордовете, която се предоставя на селяните-фермери срещу дългосрочно изплащане.

1904 г.
Англо-френско споразумение, което регулира всички спорни въпроси между двете държави. Франция оттегля претенциите си към Египет. Англия признава френските права върху Мароко. Франция получава големи територии в долината на Сенегал и в Нигерия.

1905—1915 г.
Управление на либералите; изострят се англо-германските империалистически противоречия. Засилва се класовата борба на пролетариата.

1906 г.
Парламентарни избори. Победа на либералите. За първи път Лейбъристката партия получава 29 мандата, което е несъмнен успех.

1906-1907 г.
Приет е закон, койго разширява правото за обезщетение, за доживотни пенсии, за лечение след нещастни случаи по време на работа и при т. нар. професионални заболявания.

1907 г. — 31. VIII
Подписана е англо-руска конвенция по въпроса за Персия, Афганистан и Тибет. Разделяне на Персия на сферн на влияние: Русия получава северната част, а Англия — южната; централната част на Персия остава неутрална зона.

1907 г.
Забрана на женския нощен труд. Предписанията за опазване здравето на фабричните работници се разпростират и върху безимотните селяни. Приема се наименованието „доминион“ за колониите с парламентарна система на управление (с това наименование преди 1907 г. се назовава Канада).

1908 г.
Въведен е 8-часов работен ден в мините.

1909 г.
Приета е поправка към реформата от 1903 г. — за принудителното изкупуване на земите от лендлордовете. Въведен е принципът за принудително одържавяване ако лендлордът не желае да продаде земите си на държавата. Законът цели ирландският селски пролетариат да се превърне в селяни-собственици.

1910 г.
Образуван е Южноафриканският съюз, в чийто състав влизат колониите Нос Добра Надежда и Нагал, както и предишните бурски републики — Оранжева и Трансваал.

1910—1914 г.
Нарастват революционните тенденции в английското работническо движение. Остри конфликти между работниците и ръководната работническа аристокрация, което замира израз в стачките.

1910—1936 г.
Управление на Джордж V.

1911 г.
Обща стачка на докерите (първата от 1889 г.), към която се присъединяват каруцарите. След две седмици постигат победа.
Парламентът приема закон, който „лишава Камарата на лордовете от равни права с Камарата на общините. В областта на обикновените и финансовите закони Камарата на лордовете вече можела само да отлага окончателното им приемане, но не и да ги отхвърля. Създава се Британската социалистическа партия.
Англо-американски договор за мирно уреждане на всички спорни проблеми между двете велики сили.

1912 г.
Камарата на общините приема закон за автономия на Ирландия.
Обща стачка на миньорите. Тя продължава 5 седмици и в нея участвуват около 1 млн. работници.

1913 г.
Многобройни стачки в редица английски промишлени центрове. Старите треидюииони не са в състояние да спрат стачното движение; решенията за стачкуване се вземат от самовъзникиали стачни комитети.

1914 г. — 4. VIII
Англия обявява война на Германия. Великобритания провъзгласява протектората си над Кувейт, което слага край на турското влияние в тази страна.